Кьонигсбергски университет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кьонигсберг.

Академия „Албертина“, Кьонигсберг
Albertus-Universität Königsberg
Albertina.jpg
Основаване 1544
Вид държавен
Ректор Георг Сабинус и Имануел Кант
Местоположение Кьонигсберг, Прусия
Siegel-Albertina-Koenigsber.png
Академия „Албертина“, Кьонигсберг в Общомедия

Кьонигсбергският университет, носил през определен исторически период и името Академия Албертина, е най-старият университет в Прусия и Германия, а днес е най-старият - хронологично първи по ред на основаване, на територията на съвременна Русия.

Университетът на Кьонигсберг е открит на 17 август 1544 г. от херцог Албрехт Хохенцолерн - последния велик магистър на Тевтонския орден и първи херцог на Прусия. Той е вторият по ред, създаден на територията на бъдещата Пруско-бранденбургска държава - след този във Франкфурт на Одер (1506 г.), но за сметка на това е най-престижната академична институция в Прусия до учредяването на Берлинския университет.

Първоначално е наречен "Академия", като през 1656 година в памет на основателя си приема името "Академия Албертина". Университетът се радва на много привилегии и свободи, като преподавателите му са принадлежали към най-висшите слоеве на обществото, а студентите му били обединени в корпорации със свои специфични структури и традиции.

Кьонигсбергската академия "Албертина" е организирана по модела на останалите германски университети, и е имала първоначално 4 факултета: 3 "по-високи" - богословски (теологичен), правен и медицински, и "по-долен" - философски. Природните науки и математиката се преподавали и изучавали във Философския факултет.

Пръв ректор на Университета е пристигналият специално за целта от Франкфурт на Одер поет и хуманист Георг Сабинус (1508-1560), син на един от стълбовете на Реформацията - Филип Меланхтон. Оглавен от ректор, академичният състав се състоял от 10 професори, повечето от които пристигат отвъд границите на херцогство Прусия. В годината на откриването на университета в него постъпили повече от 300 студенти.

Първоначално университетът е фокусиран върху разпространението на германската култура всред балтийските народи, като доброволно се присъединяват преподаватели от Полша и Литва. Неговите възпитаници ставали учители, пастори, държавни служители и владеели (освен немски) полски, литовски и пруски език. Целите с учредяването му от Албрехт Хохенцолерн били да въведе новата християнска вяра в лютеранската ѝ конфесия извън границите на германските земи, както и да насърчи приемането на християнството от съседните на германците езичници.

В университета придобиват висше образование над 100 видни държавници на Руската империя. Той е алма матер на такива имена в световната наука и просвета като:

В деня на 300-годишнината на университета (31 август 1844 г.) кралят на Прусия Фридрих Вилхелм IV полага нов крайъгълен камък на новата му сграда "Албертина", проектирана от архитект Фридрих Щюлер в неоренесансов стил. Новата сграда на ректората е отворена на 20 юли 1862 г.

До 350-годишнината си през 1894 г. в Университета получават годишно висше образование над 658 студенти обучавани от 98 професори и асистенти. Най-голям е медицинският факултет. През първата половина на XX век само в "горните факултети" на Кьонигсбергския университет се обучават повече от 1000 студенти.

По онова време университетът има вече 6 факултета (по естествени науки; селскостопански; богословски; юридически и политически науки; медицински и философски). Към факултетите са създадени и прикрепени повече от 40 университетски институции, като:

  • Институт по експериментална физика;
  • Минераложки институт;
  • Геоложки и палеонтоложки институт;
  • Ботаническа градина;
  • Зоологически музей и т.н.

Университетът притежавал и астрономическа и геофизична обсерватории, 7 медицински клиники, спортен клуб „Палестра Албертинум“ (на немски: Palästra Albertina), няколко изключително богати библиотеки (в това число и знаменитата Сребърна библиотека (на немски: Silberbibliothek).

В края на август 1944 г. в резултат от британските бомбардировки на града повече от 80% от университетските сгради са сринати. На 28 януари 1945 г. е решено онова, което е оцеляло от Университета при бомбардировките, да бъде евакуирано на запад в близост до Фленсбург, и след това до Гьотинген. С това историята на Кьонигсбергския университет свършва с края на Втората световна война.

Върху фасадата на Ректората на университета на медальони били изобразени най-видните му възпитаници: Фридрих Вилхелм Бесел, Карл Фридрих Бурдах, Карл Готфрид Хаген, Йохан Фридрих Хербарт, Карл Густав Якоби, Кристиан Яков Краус, Карл Лахман, Симон Дах, Йохан Георг Хаман, Теодор Готлиб фон Хипел, Имануел Кант и Йохан Готфрид Хердер.

В съответствие с планираната реконструкция на центъра на Калининград е взето решение да бъде възстановено зданието на Ректората на Кьонигсбергския университет, което е разрушено при съюзническите бомбардировки на Кьонигсберг. В планираната за възстановяване сграда ще се помещава факултет на днешния Балтийски федерален университет, носещ името на Имануел Кант.

Източници[редактиране | edit source]