Имануел Кант
|
||||||||||||||||||||||||
Имануел Кант (на немски: Immanuel Kant; 22 април 1724 – 12 февруари 1804) е немски философ от 18 век от пруския град Кьонигсберг.
Кант е последният влиятелен философ на модерна Европа от класическата редица по теория на знанието по време на Просвещението, която започва с Джон Лок, Джордж Бъркли и Дейвид Хюм.[1] Той е сред най-влиятелните мислители в историята на западната философия.
Съдържание |
Биография[редактиране]
Ранни години[редактиране]
Имануел Кант е роден през 1724 година в Кьонигсберг (днес Калининград), столицата на Прусия. Той е четвъртото от единадесет деца на семейството, от които само четири достигат до зряла възраст. Баща му, Йохан Георг Кант (1682-1746) е самарджия, родом от Мемел (днес Клайпеда) и син на преселник от Шотландия.[2] Майка му, Регина Доротея Ройтер (1697-1737), е родена в Нюрнберг.[2] Кръстен при раждането си Емануел, той променя името си на Имануел,[3] след като научава староеврейски.
Кант израства в скромна и особено набожна среда, свързана с пиетисткото направление на лутеранството, което се застъпва за силна религиозна отдаденост, лично смирение и буквално разбиране на текстовете на Библията. Училището, което посещава, също държи на строгата дисциплина, като обучението набляга на латинския и религиозното възпитание за сметка на математиката и природните науки.[4] През този период той се проявява като солиден, макар и не блестящ, ученик. Смята се, че през целия си живот Кант не се отдалечава на повече от сто мили от родния Кьонигсберг.[5]
През 1740 година, шестнадесетгодишен, Имануел Кант постъпва в Кьонигсбергския университет, където ще премине и цялата му академична кариера.[6] Там изучава философията на Готфрид Лайбниц и Кристиан Волф под ръководството на Мартин Кнутцен, рационалист, който следи развитието на британската философия и наука и запознава Кант с новата математическа физика на Исак Нютон. Кнутцен успява да отклони Кант от теорията на Лайбниц за предварително установената хармония, която нарича „възглавница за мързеливия ум“, както и от идеализма, отхвърлян от повечето философи на 18 век. В по-късните си работи Кант критикува традиционния идеализъм, според който реалността е изцяло въобразена, и създава своя собствена теория, наричана трансцендентален идеализъм.
Начало на академична кариера[редактиране]
През 1746 година Йохан Георг Кант получава удар и малко по-късно умира, което принуждава младия Имануел Кант да прекъсне обучението си в университета и да започне работа като учител.
От 1755 година редовно посещава университета в Кьонигсберг (днес - Калининград).
„Критика на чистия разум“[редактиране]
От 1770 година е вече щатен професор. Кант е първият голям философ, който получава университетско образование. Неговите лекции, както и публикациите му през този период са много разнообразни: математика, логика, география, теология, педагогика, право, антропология, метафизика. През 1781 година се появява първото издание на "Критика на чистия разум". Това произведение, плод на единадесетгодишен труд, не среща очаквания успех от своя автор. Едно друго издание ще види бял свят през 1787 година.
Международна известност[редактиране]
Последни години[редактиране]
Философия[редактиране]
Основната философска доктрина на Кант е трансценденталния идеализъм. Неговите най-известни съчинения са „Критика на чистия разум“ и „Критика на способността за съждение“. Една от централните теми в работите на Кант е темата за човешката свобода — свободата да мислиш свободно, в синхрон със себе си, и свободата на изразяване на мисълта, свободата на човека от готовите предписания. Той оказва голямо влияние върху философията на романтизма и на идеализма през 19 век и работите му са отправна точка за Хегел. Кант се приема за родоначалник на немската класическа философия. Във „Всеобща естествена история и теория на небето“ той излага хипотеза за произхода на Слънчевата система, с която нанася удар на метафизичния възглед за света. От 1770 г. с т. нар. философия на критиката Кант се обявява срещу догматизма на умозрителната метафизика. Според него обективно съществуват „неща в себе си“, които действат върху сетивата и пораждат хаос на усещанията, поставяни в ред от априорни форми на сетивността (пространството и времето) и от 12 категории на разсъдъка. Поставя началото на диалектическия метод, доразвит от Фихте, Шелинг и Хегел. В няколко труда и съчинения с център „Критика на чистия разум“ Кант развива и учението логика, като разграничава обикновена или обща (формална) и трансцендентална логика. Етическата система на Кант в труда му „Критика на практическия разум“ е основана върху понятието дълг. Теориите на Кант довеждат до възникването на две основни школи (течения) във философията — кантианство и неокантианство.
Библиография[редактиране]
- (1781) Кант, И., Критика на чистия разум, С, 1967
- (1783) Кант, И., Пролегомени... С, 1993
- (1785) Кант, И., Основи на метафизиката на нравите, С, 1974
- (1788) Кант, И., Критика на практическия разум, 1974
- (1790) Кант, И., Критика на способността за съждение, С, 1980
- (1795) Кант, И., Към вечния мир, С, 1993
- (1798) Кант, И., Антропология от прагматично гледище. С., 1992
- (1800) Кант, И., Логика. С., 1994
- (1799/1803) Кант, И., Педагогика и Спорът на факултетите. С., изд. Х. Ботев, 1994
- Кант, И., Избрани произведения 1755-1770, С., изд. СУ, 1998
- Кант, И., Кратки метафизически съчинения, С., изд. Агроформ, 2000
Бележки[редактиране]
- ↑ Brinton 1967, с. 519.
- ↑ а б Behrent 2002.
- ↑ Kuehn 2001, с. 26.
- ↑ Kuehn 2001.
- ↑ Lewis 2007.
- ↑ J.J. Little & Ives 1954.
Източници[редактиране]
- Behrent, Michael. Cosmopolis. // Koenigsberg-is-dead.de, 2002. Посетен на 24 юли 2009.
- Brinton, Crane. Enlightenment. // Encyclopedia of Philosophy, Volume 2. Macmillan, 1967.
- Kuehn, Manfred. Kant: A Biography. Cambridge University Press, 2001. ISBN 0-521-49704-3.
- Lewis, Rick. Kant 200 Years On. // Philosophy Now 62. 2007.
- The American International Encyclopedia, Volume IX. New York, J.J. Little & Ives, 1954.
Външни препратки[редактиране]
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Immanuel Kant“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |