Анри Бергсон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анри-Луи Бергсон
Henri Bergson
френски философ

Роден
Починал
4 януари 1941 г. (81 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Философия
Епоха Философия на 20 век
Школа Съвременна философия
Интереси Метафизика, епистемология, философия на езика, Философия на математиката
Идеи Продължителност, интуиция, Жизнена сила, Отворено общество
Награди Нобелова награда Нобелова награда за литература (1927)
Повлиян
Повлиял Жил Дельоз, Жан Гебсер, Владимир Янкелевич, Никос Казандзакис, Куки Шузо, Морис Мерло-Понти, Марсел Пруст, Алфред Уайтхед, Димитър Димов
Анри-Луи Бергсон в Общомедия

Анри Бергсон (на френски: Henri Bergson) е френски мислител, една от най-изтъкнатите фигури в европейската философия, особено влиятелен през първата половина на 20 век, Нобелов лауреат за литература през 1927 година.

Бергсон успява да убеди много философи и мислители, че непосредственият опит и интуиция са по-значими от рационализма и науката за разбиране на реалността.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Анри Бергсон е роден през 1859 г. в Париж, като живее на ул. 'Ламартин' (Rue Lamartine), недалеч от Пале Гарние (Palais Garnier), старата френска опера. Баща му, музикант, е от полско-еврейски произход, а майка му е с англо-ирландски корени. Той получава много добро образование в елитни училища (от 1877 до 1881 г. учи в Екол Нормал Сюпериор), където показва високи възможности по философия и математика. Дипломната си работа върху Аристотел Бергсон пише на латински. След завършването на образованието си през 1881 г. става преподавател по математика в Анже, после в Клермон-Феран, а по-късно — лектор в "Екол Нормал" в Париж. След завършването си преподава 16 години и философия в различни училища. През 1899 г. чете лекции в "Колеж дъо Франс", от 1914 г. е член на Френската академия на науките, а през 1927 г. получава Нобелова награда за литература. Изключително популярен е между двете световни войни.

Философия[редактиране | редактиране на кода]

В концепцията си за същността на философията, Бергсон подлага на критика традицията на рационализма и нейната тотална ориентация към интелекта. Според него интелектът е зависим от практическите действия, подчинени на ползата. Бергсон смята, че интелектът избира от познанието само това, което е необходимо за конкретните прагматични интереси. Така той пренебрегва същественото. Интелектът служи само на нашето приспособяване към условията на живот.

Според Бергсон истинската философия е невъзможна като теоретичен синтез на частното научно познание или на предишните философски системи. Тя не е и анализ на обектите. Задачата на философията се състои в това, да преодолее естествената склонност на интелекта към "екстериоризиране" и да обърне съзнанието към самото него. Това се постига с метода на ирационалната "интуиция". Тя е основа на философията, която само по този начин може да разкрие същността на нашата личност. Така разбрана, философията според Бергсон е нещо много близко до изкуството, защото и двете се основават на интуицията.

В своята социална философия Бергсон различава два основни типа отношения между индивида и обществото, които се определят от морала, религията и душевността. Първият тип е "затвореното общество", в което господства "затворената" религия. Тя е ориентирана към неизменните ценности на традицията. Това общество осигурява своята стабилност чрез потисничество, което "свежда всички индивидуални воли до една цел".

Bergson.jpg

На този тип общество Бергсон противопоставя "откритото общество", което се характеризира с "открита религия и морал". Те дават възможност за свободно и творческо отношение към сферата на духовното, освобождават човека от националните предразсъдъци и възпитават у него духа на космополитизма. Вторият тип общество се стреми да преодолее националните граници и да обедини хората на основата на толерантността и свободата.

Философията на Бергсон оказва влияние върху американския прагматизъм, екзистенциализма и модернизма в литературата и изкуството.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Essai sur les données immédiates de la conscience (1889) / Опит върху непосредствените данни на съзнанието, София, изд. "Одри", 2004
  • Matière et mémoire (1896) / Материя и памет, София, НБУ, 2002
  • Le Rire (1899) / Смехът, София, 1947; София: Сонм, 1996, ISBN 954-8478-07-2
  • L'Évolution créatrice (1907) / Творческата еволюция, София, изд. СУ, 1996
  • L'Énergie spirituelle (1919)
  • Durée et simultanéité, à propos de la théorie d'Einstein (1922)
  • Les Deux sources de la morale et de la religion (1932) / Двата източника на морала и религията, София, Аргес, 1993
  • La pensée et le mouvant (1934)
  • Интуиция и интелект (статии), София, ЛИК, 1994

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Това че философията на Анри Бергсон е значително повлияна от доктрините на Плотин е индикирано от дългите години, които Бергсон посвещава на изучаването на Плотин и множеството паралели в техните респективни философии. ", Hancock, Curtis L.(Влиянието на Плотин върху бергсоновата критиката на емпиричната наука) The Influence of Plotinus on Berson's Critique of Empirical Science, май 1995, Конгрес на Международното общество за неоплатонически изследвания (май 1995), Университет Вандерблихт, стр. 139ff в: R. Baine Harris, Neoplatonism and Contemporary Thought, State University of New York Press, 407 страници, ISBN 079145275, линк от 10 май 2010

Виж още[редактиране | редактиране на кода]

Философи, пряко свързани с философията на Анри Бергсон

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]