Уилям Бътлър Йейтс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Уилям Бътлър Йейтс
Нобелова награда

William Butler Yeats
Yeats Boughton.jpg
Йейтс през 1903 г. (сн. Алис Боутън)
Роден 13 юни 1865 г.
Починал 28 януари 1939 г.
Професия драматург, поет
Националност ирландец
Уебсайт Страница в IMDb
[[commons:Category:William Butler Yeats|Уилям Бътлър Йейтс
Нобелова награда

William Butler Yeats]]
в Общомедия

Уилям Бътлър Йейтс (на английски: William Butler Yeats) е ирландски поет, есеист, критик и драматург, една от най-изтъкнатите фигури в европейската литература през ХХ век. Той е главна движеща сила на Ирландското литературно възраждане и - редом с лейди Огаста Грегъри, Едуард Мартин и др. - основател и първи директор на Абатския театър (Abbey Theatre), известен впоследствие като Ирландски национален театър. През 1923 г. става първият ирландец, носител на Нобелова награда за литература[1], за своята "вдъхновена поезия, която във високохудожествена форма дава израз на духа на цяла една нация", по думите на Нобеловия комитет. Йейтс е един от малцината писатели, които пишат най-значимите си произведения след като са удостоени с Нобеловата награда. Такива са Кулата (The Tower, 1928) и Витата стълба (The Winding Stair and Other Poems, 1929). Много добър приятел е с американския поет емигрант Езра Паунд. Автор е на предговора към английския превод на стихосбирката "Гитанджали" (1912) от Рабиндранат Тагор, който през 1913 г. става първият неевропеец, носител на Нобелова награда за литература.

Родом от Дъблин, той учи там и в Лондон. Като млад изучава поезия и от дете има силно влечение към ирландските легенди и окултизма. Тези теми присъстват в първия период на творчеството му, който трае общо-взето до края ХIХ век. Публикува първата си стихосбирка през 1889 г. Плавният лиричен ритъм на стихотворенията в нея е белег за влиянието на Едмънд Спенсър, Пърси Биш Шели и поетите прерафаелити. След 1900 г. поезията на Йейтс придобива по-материална и реалистична форма. Той до голяма степен се отрича от младежкия си трансцендентализъм, но продължава да го занимава въпросът за материалните и духовните маски на личността, както и теориите за цикличността на живота.  

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Уилям Бътлър Йейтс е роден в крайбрежното градче Сендимаунт (Sandymount), на 3-4 км източно от Дъблин, Ирландия. Баща му, Джон Бътлър Йейтс (1839-1922), е потомък на Джервис Йейтс, войник от армията на крал Уилям III Оранжски, търговец на ленено платно и известен художник, който умира през 1712 г. Неговият внук Бенджамин[2] през 1773 г. се жени за Мери Бътлър, която е от земевладелски род в област Килдеър (Kildare) и потомка на първите графове Ормънд. След брака семейството възприема нейната фамилия като част от името си.

Когато се оженва, бащата Джон Йейтс следва право, но го изоставя, за да изучава живопис в лондонския художествен колеж "Хидърли". Майката, Сюзан Мери Поликсфен, произхожда от заможен търговски род от Слайго, главен град на областта Слайго в Северозападна Ирландия. Скоро след раждането на Уилям семейството се премества в дома на Поликсфенови в Мервил, Слайго, където живеят многобройни техни роднини. Семейството редовно прекарва там летните и есенните месеци. Бъдещият поет възприема околната живописна местност като духовния дом на своето детство. С течение на времето нейните пейзажи и митични предания ще се превърнат и буквално, и символично, в неговата "земя на сърцето ми". Другите деца в семейството също имат изявени артистични наклонности. По-младият му брат Джон "Джак" Бътлър Йейтс става виден художник и декоратор, пише пиеси и романи, в които прилага похвата поток на съзнанието, близък приятел е на Самюъл Бекет. Сестрите Сюзан Мери (Лили) и Елизабет (Лоли) участват активно в международното движение за декоративно изкуство "Изкуства и занаяти".

През 1867 г. семейството се премества в Англия, където бащата иска да започне да работи като художник. Първоначално децата се възпитават вкъщи, където майката им разказва истории и ирландски приказки. През януари 1877 г. Уилям постъпва в училището "Годолфин и Латимър" в Западен Лондон, където учи четири години[3]. Не се отличава като ученик, има трудности в изучаването на езици (вероятно поради проблемите си със слуха), но проявява силен интерес към биологията и зоологията. Поради финансови причини, в края на 1880 г. семейството се завръща в Дъблин. През 1881 г. Уилям продължава образованието си в дъблинската гимназия "Еразъм Смит". Започва да пише поезия и през март 1885 г. публикува първите си две стихотворения - "Песента на феите" ('Song of the Faeries') и "Гласове" ('Voices'), известно по-късно като "Робата, корабът и обущата" ('Cloak, Boat and Shoes') в сп. Dublin University Review. На 16 юни 1885 г. ръководи учредителната сбирка на Дъблинското херметично общество. От май 1884 г. до април 1886 г. учи в Градското художествено училище (Metropolitan School of Art) - сега Национален колеж по изкуство и дизайн (National College of Art and Design). Вече публикува редовно в Dublin University Review, Irish Fireside и други дъблински издания. През октомври 1886 г. излиза първото му самостоятелно издание - драмата "Мосада". По същото време публикува двете части на статията си "Поезията на сър Самюъл Фергюсън" ("The Poetry of Sir Samuel Ferguson"). Въпреки че пише под силното въздействие на Пърси Шели, Едмънд Спенсър и поетите прерафаелити, скоро Йейтс ще се пренасочи към ирландската митология и фолклор, както и към поезията на Уилям Блейк.

Млад поет[редактиране | редактиране на кода]

В 1887 г. семейството се завръща в Лондон. Йейтс се присъединява към Херметическия орден на Златната зора през март 1890 г. Заедно с Ърнест Рис, същата година основава клуба Стихоплети (Rhymers) - група лондонски поети, които се събират редовно в една кръчма на Флийт стрийт, за да четат свои стихове. Работи заедно с Едуин Елис върху първото пълно издание на произведенията на Уилям Блейк и в хода на работата преоткрива забравената поема "Вала или четирите зои"[4]. По-късно, в есе върху Шели, той пише: "Препрочетох "Освободеният Прометей"... и ми се струва, че нейното място сред свещените книги на света е още по-сигурно, отколкото си мислех."[5]

През целия си живот Йейтс се интересува от мистицизъм, спиритуализъм, окултизъм и астрология. В 1911 г. става член на Клуба на призрака (The Ghost Club) - организация за проучване на паранормални явления. Особено силно влияние върху него оказват съчиненията на Емануел Сведенборг.[6]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Nobel Prize in Literature 1923. Nobelprize.org. Retrieved on 3 June 2007.
  2. A Yeats Dictionary: Persons and Places in the Poetry of William Butler Yeats. p. 197. By Lester I. Connor, 1998.
  3. Hone (1943), 28
  4. Lancashire, Ian. "William Blake (1757–1827)". Department of English, University of Toronto, 2005. Retrieved on 3 June 2007.
  5. Yeats (1900), 65
  6. Burke, Martin J. "Daidra from Philadelphia: Thomas Holley, Chivers and The Sons of Usna". Columbia University, 7 October 2005. Retrieved on 15 July 2007.