Еудженио Монтале

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Еудженио Монтале
(Eugenio Montale)
италиански поет
Eugenio Montale.jpg
Роден: 12 октомври 1896 г.
Генуа, Италия
Починал: 12 септември 1981 г.
(на 84 г.)
Милано, Италия

Поет:
Награди: Нобелова награда
Nobel prize medal.svg

Еудженио Монтале (на италиански: Eugenio Montale) е един от великите италиански поети на 20 век, носител на Нобелова награда за литература за 1975 година.

Последен син в многодетно семейство, Монтале посещава военно училище в гр. Парма и участва в Първата световна война.

Голямата, несбъдната младежка амбиция на Монтале е да стане оперен певец, предпочитанията му в литературата са насочени главно към италианските класици и някои философи. От 1927 година заживява във Флоренция, работи за издателства, периодични издания и библиотеки.

Проявява се като противник на фашисткия режим и е принуден да заживее в социална изолация: от 1938 година се отдава на преводи: Уилям Шекспир, ТС Елиът, Юджийн О'Нийл, Херман Мелвил.

След края на Втората световна война Монтале се премества в Милано и започва дълготрайно сътрудничество с вестник Кориере дела сера. През 1967-а е избран за пожизнен член на италианския сенат.

Произведения[редактиране | edit source]

  • „Ossi di seppia“ (Сепиени кости) (1925)
  • „Occasioni“ (Случаи) (1939)
  • „Finisterre“ (1943)
  • „Quaderno di traduzioni“ (1948)
  • „La bufera e altro“ (Буря и друго) (1956)
  • „Farfalla di Dinard“ (1956)
  • „Xenia“ (1966)
  • „Auto da fè“ (1966)
  • „Fuori di casa“ (1969)
  • „Satura“[1](1971)
  • „Diario del '71 e del '72“ (1973)
  • „Sulla poesia“ (1976)
  • „Quaderno di quattro anni“ (1977)
  • „Altri versi“ (1980)
  • „Diario Postumo“ (1996)

На български[редактиране | edit source]

  • Еудженио Монтале, „Вън от дома“. Превод от италиански Виолета Григорова. София: Агата-А, (2009), 240 с. (ISBN 978-954-540-062-9)

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Латински литературен жанр с текстове на различни теми и с различен стил. "De Mauro, il dizionario della lingua italiana". Думата „Satura“ означава също така „кошница с плодове поднесена в дар на Боговете“ (Satura Lanx)