Вестник
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вестникът (на български думата произхожда от „вест“) е печатно издание, обикновено съдържащо новини, мнения и анализи, често придружени от реклами. Обикновено се публикува на сравнително евтина вестникарска хартия. Може да обхваща въпроси от по-общ или специализиран характер и се публикува всекидневно или седмично. Първият публикуван вестник датира от 1605, и тази форма на издаване е оцеляла в съревнование с масови медии като радиото, телевизията и Интернет. Днешните вестници често имат сайтове, където предлагат статиите за безплатно или платено четене. Разчита се много повече на абонамента по Интернет, отколкото на традиционния абонамент за хартиеното издание; съществуват и изключения.
Вестникът е първото модерно средство за масово осведомяване, възникнало в подобен на сегашния си вид през XVII век в Европа (в частност - Германия, Италия, Франция, Англия): хартиен носител с поне няколко страници, съдържащ новини, оформени в различен тип статии (строго информативни, мнение, анализ, специализирани съобщения и др.), често придружени с илюстрации и снимки.
Вестниците се превръщат в инструмент за масово предаване на информация и за оформяне на общественото мнение едва през ХХ век.
Информацията във вестника е по-злободневна от тази в други хартиени издания като списания, годишници и прочее. Но за разлика от електронните медии (радио, телевизия, Интернет), тя има специфични ограничения, налагани от времето за подготовка на физическото му тяло.
Съдържание |
[редактиране] Формат
Повечето модерни вестници са в три формата:
- Големи: 600 mm на 380 mm (23½ на 15 инча), обикновено асоциирани с по-интелектуални вестници, макар че има мода към по-компактни издания в последните години.
- Таблоиди (A3): половината от големината на големите, тоест 380 mm на 300 mm (15 на 11¾ инча), обикновено възприемани като сензационни (сензационалистки) за разлика от голямо-форматните.
- Берлинер или Миди: 470 mm на 315 mm (18½ на 12¼ инча) използван от европейски вестници като Льо Монд във Франция, Ла Стампа в Италия, от 12 септември 2005, Гардиън във Великобритания.
Рекорден по големина е вестникът Chillout, излизащ от 14 септември 2006 в тираж от 4 000 броя. Страниците му са с височина 2,1 м. и широчина 2,95 м, като предходния рекорд е на белгийския вестник Het Volk.
Вестниците обикновено са печатани на евтина, не особено бяла хартия наречена вестникарска. От 80-те, вестникарската индустрия сериозно се е прехвърлила от нискокачествената ръчна преса към по-висококачествената, четирицветна преса, офсетно принтиране. В допълнение персоналните компютри, софтуерните текстови редактори, графичният софтуер, дегеталните камери и дигиталната препреса и технологиите за набор и печат са революционализиралипроцесът на продукция на вестници. Тези технологии са дали възможност на вестнеците да публикуват цветни илюстрации, дори цветни заглавия (при таблоидите) и по-добър дизайн.
Някои вестници за да се отличават по сергиите се печатат на цветна хартия, като например Файненшъл Таймс - розова, италианският Ла Газета дело Спорт, също на розова, Лекип (преди Лауто) - на жълта.
[редактиране] Вестниците в България
[редактиране] История
Първият български вестник е „Български орел“ (1846) на Иван Богоров, издава се на български в германския град Лайпциг през Възраждането. Други периодични издания от същата епоха са „Цариградски вестник“, „Гайда“, „Българска дневница“, „Дума на българските емигранти“, „Будилник“, „Знаме“, първият български всекидневник „Секидневний новинар“ и мн. други. Сред първите български журналисти са Любен Каравелов, Петко Славейков, Христо Ботев, Георги Сава Раковски.
[редактиране] Днес
В България, както навсякъде по света, подялбата на вестниците по периодичност е на ежедневници (около 60 за страната, според Националния статистически институт, сред които: „Дневник“, „24 часа“, „Дневен Труд“, „Сега“, „Стандарт“, „Монитор“), седмичници (близо 190 и често с някаква специализация, като икономическия „Капитал“, „Култура“, хумористичния „Стършел“), месечници („Свят и дипломация“), чуждоезични (Sofia Echo) и други.
В началото на 90-те години в България се появяват и безплатни вестници, които се финансират само от реклами. Повечето такива издания изчезват няколко месеца след създаването си. Примери за безплатни вестници са "Всеки дом", "Малък безплатен вестник", "Диалог", "АЛО...".
