Иван Богоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иван Богоров
български енциклопедист
Роден: 1820
Карлово, Османска империя
Починал: 1 ноември* 1892  (на 72 години)
София, България

Иван Андреев Богоров (Богоев) е виден български енциклопедист от Възраждането, създател на бълг. вестник, почетен член на БКД (дн. БАН, 1884). По образование е медик, но се занимава и с промишленост, икономика, стопански въпроси, транспорт, география, журналистика и езикознание.

Биография[редактиране | edit source]

Второ упътване за българският език от д-р Иван Богоров, Виена, 1870 г.

Иван Богоров е роден през 1820 година в Карлово. Учи в родния си град, във Велика народна школа на вселенската патриаршия в Куручешме, Цариград, където са учили Георги Раковски, Алеко Богориди и Сава Доброплодни. На 19 години (1840-43) учи в Ришельовския лицей в Одеса, училище и на Найден Геров, Ботьо Петков и Добри Чинтулов. Следва химия в Лайпциг (1845-47), завършва медицина в Париж (1855-58). Живее в Цариград, Пловдив, Букурещ и др. Учителствува в Стара Загора (1844) и Шумен (1852-53). През 1867 участва в Славянския конгрес в Москва. През 1841 г. издава българския герб („царски беляз“) от книгата на Христофор Жефарович. Известно време пътува през Букурещ, Свищов, Търново, Габрово, Изворник и накрая се установява в Ески Заара. Опитва се да убеди българите из тези градове да учат български, а не гръцки. В Ески Заара остава само една година, заради разделението сред учениците, породено от гръцкия учител. По това време написва първата граматика на българския език, която след преместването си в Букурещ отпечатва под името „Първичка българска граматика“ (1844 г.). Заминава за Лайпциг, където издава първия български вестник „Българский орел“ (1846 г. - две години след първото българско списание „Любословие“ на Константин Фотинов). Връща се в Цариград, където 3 години пише в „Цариградски вестник“. След това заминава за Париж, за да учи медицина. Установява се в Пловдив където е лекар и издател на списание „Журнал за наука, занаяти и търговия“. По-късно в Букурещ издава вестник „Народност“ и подготвя „Академичен български речник“. В Цариград сътрудничи на вестник „Турция“. В Пловдив издава „Книговище за прочитание“ и „Селски лекар“. Написва „Упътване за български език“ и „Чисто-българска наковалня за сладкодумство“. По време на Руско-турската война служи като преводач.

Чист български език[редактиране | edit source]

Иван Богоров е един от най-убедените български пуристи. Той се бори десетки години срещу навлизането в езика на чуждици, и най-вече срещу гърцизмите, както и срещу вливането на множество русизми в оформящия се български книжовен език. Богоров пуска в книжовна употреба редица народни думи и се опитва да въведе много нови думи, с които да замени чуждите. Често пуризмът на Богоров се свързва подигравателно с израза „драсни-пални-клечица“ за „кибрит“. Самият Богоров изброява няколко народни думи за „кибрит“: паличе, палерка и други, а сам той предлага огниво. В „Наковалня“ изразът „клечица драсни-пални“ е представен от Богоров като израз вместо израза „клечица кибрит“.

Богоров е първият български книжовник, който поддържа навсякъде писане на думите според народния им изговор вместо с църковнославянския или руския: български, тъкмо, мъка, лък, кръв, бъден, ред вместо болгарский, токмо, мука, лук, кров, будущий, ряд.

Д-р Иван Богоров се нарежда сред най-личните градители на новобългарския книжовен език, сътворявайки голям брой нови думи на основата на вече съществуващи в народния език думи и начини на словообразуване. Приносът му към българския език е оценен от други бележити книжовни дейци. В 1919 година Иван Вазов казва:

„Да, тогава Богоров трябваше, сега сто Богоровци трябват — те да ни разсмиват, но и ще ни стряскат, ще ни поправят, защото всички сега — турям и себе си в това число — грешим против чистотата на езика.“

Много от въведените от Богоров думи (предимство, приемлив и други) поради незнание и подценяване често се приписват на по-късни български книжовници (най-вече на Александър Теодоров-Балан).

Мисли на Богоров за българския език и руското вливане[редактиране | edit source]

Русите са крият под булото на Славяни да разпростират Руският език, между сичките славянски народи уж с име панславизъм, а по-добре с име панрусизъм... А най-злото е, че тии ако и да не налитат толкова на нас, ний сами, без да са усетим, слугуваме на панруската им мисъл, и са затичаме да правим писмовният наш език Руско-Български, та им ставаме слепи подлизурки без да щем.[1]
Най-лесно можем да отредим един общ език говорни и писмовни, като избегнем докрай Руският, защото тук разликата стои в думите; с рѐчи булка, спор, сад, един Русец разумява: хляб, препирня, градина, когато един Българин разбира невяста, умножаване [изобилие], ново лозе...[1]

Някои думи, въведени от Богоров[редактиране | edit source]

(Думите, дадени с удебелени букви се използват и днес, някои и във всекидневната реч)

  • предимство
  • предимствен
  • обноски
  • приемлив
  • приемливост
  • книжнина (литература)
  • познавач
  • чакалня
  • дъждобран
  • сегашно време
  • минало (заминало, преминало) време
  • редилник (вм. рус. правилник)
  • правилник (автор)
  • беляз (вм. рус. герб; картина)
  • бивалица (история)
  • книговище (библиотека)
  • небиваличен (митичен, нереален, неисторичен)
  • гостилня (хотел)
  • гостилник (хотелиер)
  • застан (станция, гара)
  • денник (дневник, журнал)
  • отсебен (специален)
  • правачница (фр. фабрика, рус. завод)
  • вестник
  • вестникар
  • часовник (сахат)
  • четец (читател)
  • пратеник
  • многопътен (многократен)
  • прочетник (рус. читател)
  • еднопътен (еднократен)
  • самосебен (собствен, специфичен, специален)
  • земеопис (география)
  • наговор (рус. заговор)
  • крайка (точка, пункт)
  • прязпол (профил)
  • прѝлич (образец, модел)
  • сподялба (причастие)
  • биватно (съществително)
  • обрезд (характер)
  • белезач (художник, рисувач)
  • брездеж (чертеж)
  • брездач (чертожник)
  • лъчитба (химия)
  • присъщие (рус. "присъствие")
  • бивност (рус. "присъствие")
  • градство (политика)
  • ветреник (газ)
  • притурно име(прилагателно)
  • свърз (съюз)
  • свързник (съюзник)
  • свръзка (копула)
  • свръшка (окончание)
  • четно име (числително име)
  • кланица (касапница)
  • плув (кораб)
  • самосвет (фотография)
  • самосветар (фотограф)
  • държавство (политика)
  • владалство (политика)
  • питен, попитен, питатен (въпросителен)
  • ставица (определителен член)
  • словница (граматика)
  • лѐкарство (медицина)
  • искреник (електричество)
  • гледобод (гледна точка)
  • чудатен (удивителен)
  • забележка
  • самоплув (параход)
  • провадилня (рус. посолство)
  • провдничество (рус. посолство)
  • средореч (рус. междуметие)
  • вместоиме (рус. местоимение)
  • запирка (рус. запетая)
  • запиратен (рус. препинателен)
  • дватачен (вм. рус. четен; двойствен)
  • почетлив (вм. рус. уважаем)
  • тачлив (вм. рус. уважаем)
  • тръпен (пасивен, страдателен)
  • азство (егоизъм; личност, самоличност, персоналност; идентичност)
  • мини-брод (паспорт)
  • пътулка (паспорт, тескере)
  • зададка (рус. задача)
  • училня (училище, школа)
  • училник (учител)
  • скъсене (абревиатура, рус. съкращение)
  • трикътник (днес: триъгълник)
  • словник (текст)
  • вършатен (действителен, деятелен)
  • деен
  • дейност
  • деец
  • бездеен
  • бездейност
  • съдейност
  • сторност, струватност (вм. "стойност", което е от рус.)
  • отговорник (ответник)
  • самораст (природа, натура)
  • саморастен (природен, натурален, физически)
  • разноски (харчове)
  • пла̀тен (материален)
  • тъкмост (точност)
  • презръчница (заведение)
  • самоуправа (автономия)
  • стопанствен (притежателен)
  • народоуправа (република)
  • народосбор (парламент)
  • преизповед (протест)
  • преизповедник (протестант)
  • преизповядам (протестирам)
  • писмар (секретар)
  • писачница (редакция)
  • цветило (боя)
  • каквина (качество)
  • колчавина (количество)
  • сбирност, събирливост (вместимост, емкост)
  • цветарник (саксия)
  • основник (елемент)
  • ставник (елемент)
  • въгленик (въглерод)
  • водиник (водород)
  • кислиник (кислород)
  • затривач (убиец)
  • опорник (противник)
  • обаждатно клонене (изявително наклонение)
  • сговарятно клонене (условно наклонение)
  • молач (вм. тъжител)
  • лицевен (персонален)
  • свърз (рус. съюз)
  • придръжност (рус. зависимост)
  • придръжен (рус. зависим)
  • шестолик (куб)
  • казало (рус. сказуемо)
  • изведнъжен (внезапен)
  • еднодружен (взаимен)
  • сторник (фактор)
  • словник (текст)
  • равноденник (екватор)
  • пладник (меридиан)
  • поврътник (тропик)
  • азар (егоист)
  • азарски (егоистичен)
  • едномерен, еднаквомерен (пропорционален)
  • бивалник,биваличник, биваличар (историк)
  • непрекоречлив (рус. неоспорим, безпрекословен)

Примери за употреба на народни думи у Богоров[редактиране | edit source]

  • бодка; бодки (тур. пара, лат. монета; пари)
  • молба
  • бележа (и в смисъл на "знача")
  • забелязвам, забележвам
  • обичен
  • смет (тур. "боклук")
  • бележка
  • книжовен (рус. от гр. "грамотен")
  • гледка (рус. "зрелище", тур. "сеир")
  • сбъдник (който държи на своето)
  • хром (тур. "куц")
  • вещ (знаещ)
  • свяст (вм. рус. "съвест", "съзнание")
  • шатър (вместо турското "чадър")
  • шаторник (чергар, номад)
  • окол (рус. "окръжност")
  • кът
  • подпрег ( тур. колан)
  • паличе, палерка (кибрит)
  • пригода (рус. удобство, удоволствие; араб.-тур. "кеф")
  • отволявам (рус. удовлетворение)
  • лих (лош, несгоден; тур. тек, рус. нечетен)
  • загуба
  • пригледвам (рус."проверявам")
  • слово (според народния език: слово = "буква", "текст")
  • словце (буква, буквичка)
  • печалба
  • верига (тур. синджир)
  • почит
  • валка (вм. "топка", което е от тур.)
  • бащиния (вм. "отечество" ; защото "отец" = "поп" в народния език !)
  • мъзда (рус. "награда")
  • дарило (рус. "награда")
  • отрив (тур. "сапун")
  • поревка (перс.-тур. "ищах", рус. "охота"; каприз)
  • ревне ми са (гр. харесва ми)
  • честит (рус. щастлив, тур. късметлия)
  • чест (тур. късмет, рус, щастие)
  • честитост (благополучие)
  • кълка (бут)
  • искатен (желателен)
  • пряпорец (знаме; тур. байрак; флаг)
  • разкол (тур. мегдан, рус. площад)
  • челяд (рус. семейство)
  • челяден (рус. семеен)
  • гадка (рус. задача, гр. проблема)
  • вреден (рус. способен)
  • вредност (рус. способност)
  • вреднувам (струвам; важа)
  • здравнина (сигурност)
  • същин, същина (същност)
  • брезня (лат. линия)
  • брездя (чертая)
  • брезда (черта, линия)
  • пруст (салон)
  • отдвор (зала, салон)
  • став (част, член)
  • свойщина (характерна черта, осбеност)
  • имовина (рус.имущество)
  • валка (тур. топка)
  • цветосвам (тур. боядисвам)
  • отсек, отсека (рус. решение)
  • почак (рус. срок)
  • пределям (определям; ограничавам)
  • слог (рус. граница)
  • багрило, багрилка (тур. боя)
  • шарило (тур. боя)
  • кръстак, кръстаче (квадрат)
  • животен (жизнен; общителен, любезен)
  • наплата (спица)
  • пречник (диаметър)
  • връшник (свод)
  • раздалеч (рус. разстояние, лат. дистанция)
  • разстъп (рус. разстояние, лат. дистанция)
  • дохватка (рус. доказателство)
  • износен, поносен (полезен)
  • напреднина (успех, напредък)
  • извръстен (превъзходен)
  • едностаен, едностанен (постоянен)
  • становит (масивен)
  • бод (рус. точка, пункт)
  • токо-речи (рус. почти)
  • тач, тачене (рус. уважение)
  • размет (разпределение; рус.разбор)
  • разлог (план, схема; разположение)
  • строй (тип, сорт)
  • обръжвам (рус. въоръжавам)
  • оръжвам (рус. оборудвам, снаряжавам)
  • снабавям (рус. снабдявам, доставям)
  • умовити похватности ("интелектуални способности")
  • прекореча (рус. противореча)
  • прекоречене (рус. противоречие)
  • прекоречен (рус. противоречив)
  • родлив (плодороден)
  • разноска (тур. "харч", рус. "разход")
  • чет (число)
  • стопаня, стопанявам (притежавам)
  • отсебвам (рус.обособявам)
  • възвара (рус.брожение)
  • показ (пример; образец)
  • приглед (рус. образец, тур. юрнек, гр.парадигма)
  • вишен (рус. висш)
  • глед (рус. зрение)
  • самострел (арбалет)
  • чуене (рус. звучене)
  • звънтлив (рус. звучен)
  • отзорявам, отзарнувам (рус. отразявам)
  • можен (възможен)
  • можност (възможност)
  • неможност (невъзможност)
  • зарнувам (излъчвам лъчи)
  • яра (рус. "зарево")
  • зара (лъч)
  • заможен, замощен (рус. състоятелен, рус. способен; възможен)
  • замощност (възможност)
  • вреден (рус. способен)
  • вредност (рус. способност)
  • пазухник (тур. джоб)
  • връст (рус. възраст)
  • пора (вм. рус. възраст)
  • ука (наука, учение; вм. рус. "урок", в народния език "урок" = "уроки")
  • почак (рус. "срок")
  • чудовен (рус. "удивителен")
  • непрекъснат (вм. рус. "непреривен")
  • ред (рус. "състояние")
  • заемувач (кредитор)
  • на̀ред (правило)
  • видовен (видим)
  • бележит
  • залог
  • лучене, мерене (вм. нем.-рус. "цел")
  • обтока (тур."гайтан")
  • подплата (тур. "хастар")
  • целина (вм. рус. "материк")
  • наумен (у Богоров: "абстрактен, субективен"; иначе: "идеен, концептуален, понятиен", от "наум" = "идея, понятие, концепция, представа")
  • знатен, знаятен (знаещ, вещ)
  • дея (действам)
  • разобаждам (съобщавам)
  • дълг
  • потъкмяване (договор)
  • купило (рус. "покупка")
  • наречница (орисница)
  • съ̀дба (рус. "съждение"; "съдебен процес")
  • омисъл (съмнение; рус."подозрение")
  • гузни ма (съмнявам се; рус."подозирам")
  • отхрана (рус."възпитание")
  • подадене (дарба, талант, качество)
  • уреден (правилен; рус. "изряден")
  • уредба (система)
  • запис
  • диха (същество)
  • стройник (посредник)
  • сетнина (рус. "последствие", лат. "резултат")
  • отглашане (рус. "отзив")
  • стъкленица (рус. "бутилка", тур. "шише")
  • надържане (твърдение)
  • надържам (твърдя)
  • увярване (приемане за вярно; доверие; удостоверение)

Творчество[редактиране | edit source]

  • „Български народни песни и пословици“ (1842)
  • „Всеобща география за децата“ (1843)
  • „Първичка българска граматика“ (1844) - първата ни граматика, написана на народен новобългарски език (преиздадена три пъти като "Първичка българска словница")
  • Български орел“ (1846 - 1847) - първият български вестник
  • Различны познания за ученици. Пловдив, 1865.
  • „Няколко дена разходка по българските места“ (1868) - първият български пътепис, издаден самостоятелно
  • първият френско-български (1869) и българско-френски речник (1871)
  • „Академичен български речник“
  • „Упътване за българский език“
  • „Чисто-българска наковалня за сладкодумство“ (1879)
  • „Цариградски вестник“
  • „Журнал за наука, занаяти и търговия“ (Пловдив)
  • вестник „Народност“ (Букурещ)
  • вестник „Турция“ (Цариград)
  • „Книговище за прочитане“ (Пловдив, 1874-1875)
  • „Селски лекар“ (Пловдив)
  • "Животът ми описан от мене" (1879)
  • "Бранилник за българския език и за народна облага" (1880)

Източници[редактиране | edit source]

  • Енциклопедия "България", т.1 А-В, Издателство на БАН, София, 1978.
  1. а б „Книговище за прочитане“, книжка четвърта, Виена, 1874

Външни препратки[редактиране | edit source]

Вижте още[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за