Одеса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Украйна. За града в САЩ вижте Одеса (Вашингтон).

Одеса
— Град —
Знаме    Герб
Украйна
Red pog.png
Одеса
Одеска област
Red pog.png
Одеса
Страна Флаг на Украйна Украйна
Област Одеска област
Площ 163 km²
Надм. височина 40 m
Население (2007) 1 001 000 души
6141 души/km²
Кмет Олексий Олексийович Костусев
Основаване 2 септември 1794 1415
Пощенски код +380-48 65000—65480
Официален сайт http://www.odessa.ua/?lang=ua
Одеса в Общомедия

Одеса (на украински Одеса, на руски Одесса, на румънски Odesa) е черноморски град в Украйна. Одеса е голямо пристанище и културен център, както и административен център на Одеска област. Населението на града наброява 1 012 500 души 2004 г. През 1945 г. е обявен за град-герой.

История[редактиране | edit source]

През 14 век кримските татари търгуват в района на Одеса. По време на Руско-турската война от 178792 г. украинските причерноморски казаци завладяват татарското селище Хаджибей (на турски: Hacıbey) и турската крепост Ени Дуния близо до днешния град.

Одеса е официално основана през 1794 г. като руска военноморска крепост в земите, анексирани от Османската империя в резултат на Яшкия мирен договор от 1792 г. Градът е наречен на древната гръцка колония Одесос, която по това време неправилно е локализирана в този район.

През първите години след основаването на града в него има значителна гръцка общност, както и много българи.[1]

Французинът Арман-Еманюел дю Плеси дьо Ришельо е управител на Одеса през 18031814 г. Избягал от Френската революция, той служи във войската на Екатерина срещу турците. На него градът дължи своята конструкция и организирането на удобствата и инфраструктурата. Той е смятан за един от бащите на Одеса.

По време на Кримската война (18531856) Одеса е атакувана от британските и френските военноморски сили. На 2 Февруари 1854 г. в Одеса е създадено българската емигрантска организация Одеското настоятелство.

Градът става най-важното пристанище, изнасящо зърнени храни. През 1866 г. е изградена железопътна линия до Киев, Харков и Яш.

От 18 до 19 век голяма еврейска общност от западните краища на страната се заселва в Одеса, като така градът става на първо място по брой евреи сред големите градове в Руската империя.

През 1905 г. в Одеса избухва работническо въстание, подкрепено от екипажа на руския броненосец „Потьомкин“ и Лениновата „Искра“. След болшевишката революция от 1917 г. Градът е окупиран от няколко военни сили, включително украинската Централна рада, френските, червените и белите войски. Накрая през 1920 г. Червената армия овладява Одеса и я обединява с Украинската ССР, която по-късно става част от СССР. През 192122 г. градът преживява масов глад, породен от Гражданската война.

През Втората световна война от 1941 до 1944 г. Одеса е окупирана от румънски и германски войски. Градът пада през октомври 1941 г. (виж битката за Одеса). Много хора са убити. Около 280 хил. одесити (най-вече евреи) са убити или депортирани. Градът е освободен от Съветската армия през април 1944 г. Той е сред първите 4 града, наградени със званието „град-герой“ през 1945 г.

През 1960-те и 1970-те год. градът се разраства значително. През 1970-те обаче, а после и през 1990-те, голяма част от одеските евреи емигрират в Израел, САЩ и в други западни държави, изоставяйки цели жилищни комплекси. Вътрешната миграция към Москва и Ленинград също е голяма, като там се образуват цели одески общности.

География[редактиране | edit source]

Времето е меко и сухо, като средната януарска температура е -2° C, а средната юлска - 22° C. Валежите са само 350 мм годишно.

Население[редактиране | edit source]

Одеса е петият по големина град в Украйна и най-важният търговски център за страната. През 19 век той е четвърти по големина в Русия - след Москва, Санкт Петербург и Киев.

Етнически състав(2001 г.):

Демографско развитие:

  • 1750 — 2 000
  • 1795 — 2 250
  • 1802 — 9 000
  • 1814 — 20 000
  • 1832 — 60 000
  • 1850 — 100 000
  • 1900 — 400 000
  • 1910 — 500 000 (3-ти в Руската империя)
  • 1974 — 1 000 000
  • 2001 — 1 010 300
  • 2006 — 993 000 (5-ти в Украйна)
  • 2007 — 1 000 270

Административно деление[редактиране | edit source]

Управлението на града се осъществява от Одеския градски съвет (градски парламент) и кмета. Изпълнителен орган е Изпълнителният комитет (изпълком) на градския съвет.

Градът се дели на 4 административни района:

  • Киевски
  • Малиновски
  • Приморски
  • Суворовски

Икономика[редактиране | edit source]

През 18191858 г. Одеса по съветско време е най-важното търговско пристанище, и военноморска база на страната. На 1 януари 2000 г. кеят на одеското търговско морско пристанище е обявен за свободно пристанище и свободна икономическа зона за 25 г.

Одеса е пристанище с топла вода, но няма особена военно-стратегическа стойност. Контролът на Турция върху Дарданелите и Босфора позволява на НАТО да контролира водния транспорт между Одеса и Средиземно море. В Одеска област се намират 3-те най-големи пристанища на Украйна, образуващи транспортен възел, свързан и по железен път:

  • в самата Одеса
  • в гр. Иличовск - на югозапад,
  • в гр. Южне - на североизток.

Нефтопреработващите и химическите заводи в Одеса са свързани със съответните мрежи в Русия и Европейския съюз чрез стратегически нефтопроводи.

След рухването на комунизма през 1991 г. градът става част от получилата независимост Украйна. Днес в Одеса живеят 1,1 млн души. В града са развити корабостроенето, преработката на нефт, химическата промишленост, металообработването и хранително-вкусовата промишленост. Одеса е и украинска военноморска база.

Транспорт[редактиране | edit source]

Одески трамвай

В Одеса има трамвай, тролейбус, автобус, маршрутни таксита, таксита, фуникульор и катер, като се планира и изграждането на метро.

Култура[редактиране | edit source]

Старата му архитектура наподобява повече средиземноморската, отколкото руската, тъй като ѝ има френско и италианско влияние. Семейството на Лев Толстой притежава дворец в града, който съществува и днес.

По-голямата част от къщите са направени от варовик, добиван от разположеното наблизо находище. Изоставените мини са по-късно използвани и разширени от местни контрабандисти. Създаден е сложен лабиринт от подземни тунели под Одеса, известни като „катакомби“. Днес те са туристическа атракция, но разходките в тях са опасни, защото не съществуват точни карти на мрежата.

През 182324 г. руският поет Александър Пушкин живее в изгнание в Одеса. В своите писма пише, че Одеса е град, в който „можеш да помиришеш Европа. Говори се френски и има европейски вестници и списания за четене.“

Сред най-известните съветски фигури от шоубизнеса са Михаил Жванецки (хуморист) и Роман Карцев (комик). Успехът им през 1970-те год. става повод Одеса да бъде наричана „столица на съветския хумор“. По-късно са основани няколко хумористични фестивала.

Известният филм Броненосецът „Потьомкин“ увековечава въстанието в Одеса през 1905 г. и включва сцена, в която стотици руски граждани са убити на огромното каменно стълбище (днес известно като „Стълбите на Потьомкин“). Това е една от най-запомнящите се сцени за тази филмова епоха. В горния край на стъпалата, които водят надолу към пристанището, стои статуя на Ришельо. Истинското клане обаче се извършва на улиците, а не на самите стълби. Филмът кара мнозина да посетят Одеса, за да видят мястото, където е извършено кръвопролитието. Стъпалата продължават да са туристическа атракция в Одеса. Филмът на Сергей Айзенщайн е направен в „Одеската филмова фабрика“ - една от най-старите кино-студии в Русия.

Образование[редактиране | edit source]

  • Одеска национална академия „Александър Попов“ [1], [2]
  • Одеска национална академия по хранителни технологии
  • Одеска национална морска академия
  • Одеска национална юридическа академия
  • Одески държавен екологичен университет
  • Одески държавен икономически университет
  • Одески национален морски университет [3]
  • Одески национален политехнически университет [4], [5]
  • Одески национален университет „Иля Мечников“ [6], [7]

Известни личности[редактиране | edit source]

Родени в Одеса
Починали в Одеса
  • Иван Инзов (1768-1845), офицер
  • Иван Милев (1980-2014), бесарабски българин, деец на българската общност, изгорен жив при подавянето на гражданските протести в Одеса на 2 май 2014г.
Българи, свързани с Одеса
Други личности, свързани с Одеса
  • Иван Бунин (1870–1953), писател, живее в града през 1917-1919

Международни отношения[редактиране | edit source]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Одеса е побратимен град с[2][3]:

Партньорски градове [4][редактиране | edit source]

Консулства[5][редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751-1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 59.
  2. http://www.odessa.ua/cooperation/
  3. http://www.odessa.ua/cooperation/twin_cities/
  4. http://www.odessa.ua/cooperation/partner_cities/
  5. http://www.odessa.ua/cooperation/embassies/
  6. Генералното консулство на Република България в Одеса
  7. http://www.odessa.mid.ru/

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Одеса“ и страницата „Одесса“ в Уикипедия на украински и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.