Глад

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Глад.

Глад – състояние на организма, предизвикано от недостатъчно постъпване на вещества, необходими за поддържане на хомеостазата.

Дефицит на отделни компоненти на храненето[редактиране | редактиране на кода]

Около половината от населението на планетата няма достатъчно хранителни вещества за да води здрав и пълноценен живот. Недостигът на много вещества се отразява на физическото и умствено развитие на човека.

Например, за някои страни на Африка е характерен недостигът на белтъчини, при поддържане на минималната необходима калорийност.

Много от регионите в света имат недостиг на определени химични вещества в почвата и водата, което довежда до недостатък на такива вещества в живите организми, живеещи в тези райони. Например, за България е характерно ниско съдържание на йод, което често довежда до болестни поражения на щитовидната жлеза (гуша) и нарушение на умственото развитие – кретенизъм. Много от страните в света, включително и в България, има законодателно регулиране на задължителното съдържание на някои химически вещества в определени продукти.

За да не се изпитва недостатък от химични вещества, есенциални аминокиселини и микроелементи (т. нар. скрит глад), са необходими разнообразни и пълноценни храни, смесвайки в своя режим на хранене или диета продукти от всички основни хранителни групи и в правилни съотношения, както и храни произведени в различни региони на света и доставящи специфични съставки извън асортимента на местната кухня.

Гладът в света[редактиране | редактиране на кода]

По данни на Продоволствената и селскостопанската организация на ООН през 2000 – 2002 г. следните страни са имали повече от 5 млн. гладуващи:

Индия 250,4 23%
Китай 142,1 11%
Бангладеш 42,5 30%
Демократична
република Конго
35,5 62%
Етиопия 31,3 40%
Пакистан 29,3 19%
Филипини 17,2 21%
Бразилия 15,6 8%
Танзания 15,6 41%
Виетнам 14,7 17%
Индонезия 12,6 6%
Тайланд 12,2 19%
Нигерия 11,0 8%
Кения 10,3 30%
Мозамбик 8,5 43%
Судан 8,5 23%
Северна Корея 8,1 36%
Йемен 6,7 32%
Мадагаскар 6,0 32%
Колумбия 5,7 13%
Зимбабве 5,6 43%
Мексико 5,2 5%
Замбия 5,2 45%
Русия 5,2 4%
Ангола 5,1 32%
Други страни 145 6%
Общо в света 850 13%

Гладът се е използвал и като оръжие от някои от най-деспотичните политически режими. В бившия Съветски съюз огромни човешки маси и територии са били подложени на принудителен глад и унищожение.[1] В 1979 г. е учереден Всемирнен ден на продоволствието.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Боев, З. 2008. Политика на глада. – Усури, 4 (50): 82 – 85.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]