Мозамбик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Република Мозамбик
República de Moçambique
      
Химн: Pátria Amada
Местоположение на Мозамбик
Местоположение на Мозамбик
География и население
Площ801 590 km²
(на 35-о място)
Води2,2%
Климатсубекваториален, тропичен
СтолицаМапуто
Най-голям градМапуто
Официален език
Религия62% християнство
19% ислям
14% нерелигиозност
4% местни вярвания
1% други религии
Демониммозамбикчанин
Население (2022)31 693 239
(на 46-о място)
Население (2020)30 066 648
Гъстота на нас.37 души/km²
Градско нас.37,1%
(на 153-то място)
Управление
Формаунитарна полупрезидентска република
ПрезидентФилипе Нюси
Министър-председателАдриано Малеяне
ОрганизацииООН, АС и др.
Законодат. властСъбрание на републиката
История
Независимост от Португалия25 юни 1975 г.
Членство в ООН16 септември 1975 г.
Гражданска война1977 – 1992 г.
Конституция21 ноември 2004 г.
Икономика
БВП (ППС, 2022)48 млрд. USD[1]
(на 46-о място)
БВП на човек (ППС)1457 USD
(на 187-о място)
БВП (ном., 2022)17,8 млрд. USD
(на 128-о място)
БВП на човек (ном.)542 USD
(на 185-о място)
ИЧР (2021)0,446 (нисък)
(на 185-о място)
Джини (2014)54,0 (нисък)
Прод. на живота60,2 години
(на 174-то място)
Детска смъртност74,2/1000
(на 118-о място)
Грамотност38,7%
(на 169-о място)
ВалутаМозамбикски метикал (MZN)
Други данни
Часова зонаCAT (UTC+2)
Формат на дататадд/мм/гггг
Автомобилно движениеляво
Код по ISOMZ
Интернет домейн.mz
Телефонен код+258
ITU префиксC8A-C9Z
Официален сайтportaldogoverno.gov.mz
Мозамбик в Общомедия

Мозамбик, официално Република Мозамбик (на португалски: República de Moçambique), е страна в югоизточна Африка, която граничи с Индийския океан на изток, с Танзания на север, с Малави и Замбия на северозапад, Зимбабве на запад и с Есватини и РЮА на юг. Страната е с площ 801 590 кв. км и е на 25-о място по големина на територията сред другите държави. Площта на Мозамбик надвишава с малко тази на Турция.

Днешните мозамбикански земи са били открити от Вашку да Гама през 1498 и станали португалска колония през 1505. Мозамбик е член на общност на португалоезичните държави и на общността на нациите.

География[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в северната и централната част на страната е субекваториален, а в южната – тропичен. Сухият сезон продължава от април до септември, когато е и най-доброто време да се посети страната. Тогава температурите са по-ниски – максималните варират около 25 °C, а минималните са около 15 °C и валежите са значително по-малко отколкото през дъждовния период. Дъждовният период продължава от октомври до март, когато средните температури са около 31 °C и има значителни по количество валежи. Най-високата температура, измерена в Мозамбик, е 47,1 °C, а най-ниската – около 1 °C.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранна история[редактиране | редактиране на кода]

През I-V век територията на днешен Мозамбик е заселена от използващите желязо народи банту, които идват от запад и север по долината на Замбези и постепенно заемат също платата и крайбрежните области. Те установяват земеделски общности или общества, базирани на пасищното говедовъдство.

От края на I хилядолетие Мозамбик е включен в търговските мрежи в Индийския океан, които достигат до южното пристанище Чибуене.[2] Търговски селища, като Софала и Ангоче са интегрирани в областта Зангебар и стават важни центрове на търговията с Ислямския свят на роби, злато, слонова кост и други стоки. Археологични свидетелства от XI-XIV век в Маникени говорят за оживени връзки с разположения във вътрешността на континента град Велик Зимбабве. През XII територии от днешните Мозамбик и Зимбабве влизат в африканската държава Мономотапа.

Португалска колония[редактиране | редактиране на кода]

Пътуването на Вашку да Гама през 1498 година превръща Португалия във важен нов фактор в търговията в Индийския океан, като в Мозамбик португалците ликвидират мюсюлманската търговска и военна хегемония, превръщайки пристанищата в своя база по морския път към Азия. В самото начало на XVI век те установяват контрол над остров Мозамбик и пристанището Софала, а през 30-те години малки групи търговци и търсачи на злато проникват във вътрешността. С основаването на търговските и военни постове Сена и Тете по течението на Замбези се опитват да установят контрол над търговията със злато.[3]

XIX-XX век[редактиране | редактиране на кода]

През 1886 – 1893 границите на колонията са установени след съгласуване с Великобритания и Германия. През 1951 Мозамбик е обявен за португалска отвъдморска провинция.

Независим Мозамбик[редактиране | редактиране на кода]

През 1964 г. започва въоръжено въстание под ръководството на Фронта за освобождение на Мозамбик (ФРЕЛИМО, основан през 1962 г.). На 25 юни 1975 г. – след Революцията на карамфилите в Португалия (април 1974) по споразумение с новото португалско правителство Мозамбик е провъзгласен за независима република с президент – Самора Машел. През 1977 г. ФРЕЛИМО е преобразуван в партия. През 1979 г. има въоръжени стълкновения с антиправителствени сили. През 1986 г. президент става Ж. А. Шисано, преизбран 1994, 1999. През 1990 г. с новата конституция се слага край на еднопартийния режим. През 1992 се сключва се мир между Ж. А. Шисано и бунтовниците. Следва операция на ООН в Мозамбик (ONUMOZ), с цели проверява спазването на примирието и други. През 1994 са проведени първите в историята на страната свободни демократични избори (за президент и парламент). През 1995 г. страната влиза в състава на Общността. През 2005 г. президент става А. Е. Гебуза. Мозамбик е член на ООН от 1975 г.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Мозамбик надхвърля 21 млн. души. За сравнение, през 1997 населението е било 16 млн. души. Бързото нарастване на броя на населението се дължи на високия естествен прираст. Средната продължителност на живота в Мозамбик е 41 години. Средно на една жена в Мозамбик се падат пет деца. Значителен е броят на заболелите от СПИН – те са 1,3 млн. или 12% от населението. Над 99% от населението са африкански племена – маконде, яо, суахили, тсонга и др. Останалата част са европейци и индийци. Религиите, които изповядва населението, са: католицизъм (23,8%), ислям (17,8 %), ционизъм (африканска форма на християнството) (17,5 %) и 23,1% са нерелигиозни. Макар че португалският е официалният език в Мозамбик, по-голямата част от населението говори на други, африкански езици.

Държавно управление[редактиране | редактиране на кода]

Мозамбик е Република. Начело на държавата и правителството стои президента. Политическите партии в Мозамбик са: Партия Фрелимо и Национално съпротивление на Мозамбик.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Мозамбик е разделен на 10 провинции и столицата Мапуто, която има статут на провинция. Провинциите са разделени на 146 окръга (дищриту).[4]

Карта Провинции
Провинциите в Мозамбик
  1. Кабо Делгадо
  2. Газа
  3. Инямбане
  4. Маника
  5. Мапуто Сидади[5]
  6. Мапуто
  7. Нампула
  8. Няса
  9. Софала
  10. Тете
  11. Замбезия

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

По-голямата част от населението се занимава с отглеждане на царевица и маниока или работи на плантации за отглеждане на износни култури – кокосови палми, памук, захарна тръстика, кашу, сизал, тропични плодове. Основен отрасъл е и риболовът, а ловът на скариди е от особено значение за износа на страната.[6]

Мозамбик разполага с големи залежи на мед, желязо, уран, въглища, природен газ, диаманти. Добивната промишленост обаче тепърва се развива.[6]

Официалната валута е новият метикал (към 2007 г. 1 щатски долар се равнява на 25 метикала), който замества стария с размер 1000 към 1. Старата валута е изкупувана от банката на Мозамбик до края на 2012 г. Щатският долар, рандът на ЮАР, а в последно време и еврото са широко разпространени в страната и се използват в бизнес сделките. Минималната легална заплата на човек е 3800 метикала за месец.

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.imf.org
  2. Sinclair 2012.
  3. Brown 2006.
  4. Божинов, Петков, Димитров (2007), стр. 420
  5. Божинов, Петков, Димитров (2007), стр. 421
  6. а б Клайв Джифърд. География на света. 2005. ISBN 954-625-359-6. с. 377.
Цитирани източници

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]