Кашу
| Кашу | ||||||||||||||||||||||||||||
Кашу готово за бране в Керала, Индия |
||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
L. |
||||||||||||||||||||||||||||
Кашуто (Anacardium occidentale; syn. Anacardium curatellifolium A.St.-Hil, още известно и като Индийски фъстък, Индийско кашу) е дърво от рода Anacardiaceae. Произхожда от Бразилия, като португалски изследователи пренесли дървото в други страни. Днес то се среща в Мозамбик, Танзания, Кения, Индия и Бразилия.
Съдържание |
Дървото кашу [редактиране]
Дървото кашу е вечнозелено. То е ниско (10-12 м) с късо, често недобре оформено стъбло. Листата са спираловидно разположени с елипсовидна форма. Има плодоносен живот до 45 години, като едно дърво може да даде до 300 плода в годината.
Кашу-ябълката [редактиране]
Плодът на дървото се казва кашу-ябълка. Тя има овална форма, като наподобява повече на круша. Когато узрее има жълт или червен цвят и достига дължина около 5-11 см. Кашу-ябълката може да се яде и е сладка на вкус. Тя има силна сладка миризма. Месестата част на плода е сочна, но обелката е лесно ранима и затова е трудна за транспортиране.
Ядката кашу [редактиране]
Истинският плод на дървото расте на върха на кашу-ябълката. Той има формата на бъбрек и първи израства на дървото, след което от дръжката му се формира ябълка. В плода има едно единствено семе и въпреки, че това е правилният ботанически термин, всички наричат вътрешността на плода ядка кашу. Понякога повече от една ядка кашу расте върху една ябълка.
Кашуто е обвито от двойна черупка, поради това процесът на обработка е дълъг и сложен. Първо плодът се пече в шушулката, за да може да се разчупи. След това остава само ядката обвита в ципа, която трябва да се премахне на ръка. Това е една от причините за високата цена на ядките кашу.
Хранителна стойност [редактиране]
Кашуто е богата на магнезий и фосфор. Магнезият играе важна роля за засилването на костите и за активността на ензимите. В кашуто се съдържа и желязо, което е важна част от хемоглобина, влизащ в състава на червените кръвни телца. Има нисък гликемичен индекс (22+/-5) и нисък коефициент на гликемично зареждане (2,86 за 50 гр.). Това го прави препоръчителна част от диетата на хората с наднормено тегло и диабетиците.
| Кашу (Nuts, cashew nuts, raw) (Хранителна стойност за 100 g в суров вид) |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Видове продукти от кашу [редактиране]
- Ядките кашу се предлагат печени най-често като мезе към високоалкохолни напитки. Напоследък навлиза тенденцията да се прибавят към салати.
- Кашу ябълки се консумира като местен деликатес в Африка, Бразилия и Индия. Причина да не го намираме в магазините ни е, изключително нежната кожа на плода, която го прави неподлежащ на товарене съхранение и транспорт. Иначе от кашу ябълки се прави сок.
- Брашно от кашу е деликатес, с който се правят питки и каши.
- Масло от кашу е деликатес, който се използва по-широко в медицината, фармацията и козметиката и по-слабо в кулинарията.
Съхранение [редактиране]
Съхранява се в непрозрачна опаковка. Тя гарантира, че няма навлизане на светлина и съответно възможност ядката да граняса. Ако ядките са изложени на пряка слънчева светлина и топлинна обработка не се запазва качеството на продукта, тъй като той съдържа мазнини, които могат лесно да се развалят. След отваряне на опаковката е най-добре да се съхраняват на сухо и хладно място, най-добре в хладилника.
Външни препратки [редактиране]
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Cashew“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |