Ябълка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за биологичния вид. За рода вижте Ябълка (род).

Ябълка
Общ вид
Листа
Цветове
Плодове




Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Rosales Розови
семейство: Rosaceae Розоцветни
род: Malus Ябълка
вид: M. domestica Ябълка
Научно наименование
Уикивидове Malus domestica
Borkhausen, 1803
Синоними

Malus pumila auct.[1]

Сурова ябълка (с кората)
(Apples, raw, with skin)
(Хранителна стойност за 100 g в суров вид)
Витамин A 0 μg (0%)
α-каротин 0 μg
β-каротин 27 μg (3%)
Тиамин (B1) 0.017 mg (1%)
Рибофлавин (B2) 0.026 mg (2%)
Ниацин (B3) 0.091 mg (1%)
Пантотенова к-на (B5) 0.061 mg (1%)
Пиридоксин (B6) 0.041 mg (3%)
Фолиева к-на (B9) 3 μg (1%)
Кобаламин (B12) 0 μg (0%)
Витамин C 4.6 mg (5%)
Витамин D 0 μg (0%)
Витамин Е 0.18 mg (1%)
Витамин K 2.2 μg (2%)
Ликопен 0 μg
Калций, Ca 6 mg (1%)
Желязо, Fe 0.12 mg (2%)
Магнезий, Mg 5 mg (1%)
Фосфор, P 11 mg (2%)
Калий, K 107 mg (2%)
Натрий, Na 1 mg (0%)
Цинк, Zn 0.04 mg (0%)
Мед, Cu 0.027 mg (3%)
Манган, Mn 0.035 mg (2%)
Селен, Se 0 μg (0%)
  Други
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза
в САЩ.[2]

Ябълката (Malus domestica) е дърво от рода Malus, принадлежащ към семейство Розоцветни (Rosaceae), и е едно от най-широко култивираните дървета. Десертните ябълки са от вида Malus domestica или негов хибрид.

Видът произлиза от Западна Азия, където все още могат да се открият диворастящите предшественици. Ябълките са сред първите дървета, които са били култивирани от хората, а разнообразието от сортове достига до 7500 типа. Всеки сорт се отличава с различни размери, период на цъфтеж и характеристики на плода.

Годишната продукция на ябълки в световен мащаб надминава 55 милиона тона, което съответства на брой от около 10 милиарда ябълки. Сред големите производители на ябълки са Китай, САЩ, Иран, Турция, Русия, Италия и Индия [3].

Ботанически източници[редактиране | edit source]

Дивият предшественик на Malus domestica е Malus sieversii (който няма обикновено име), дърво, което все още може да се намери диво в планините на централна Азия в южен Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и китайската провинция Синдзян. Изследователите работят с M. sieversii, който е устойчив на много заболявания и вредители, за да създадат по устойчиви към заболяване домашни ябълки.

Друг вид, който беше предварително смятан за част от генома на домашните ябълките е Malus baccata и Malus sylvestris, но няма особени доказателства за това в по-старите култивирани видове. Тези и други видове Malus бяха използувани в някои скорошни програми за развъждане за да се създадат ябълки, подходящи за отглеждане в неподходящи за M. domestica климати, главно с увеличена толерантност към студ.

Ябълките са много важна храна във всички по-хладни климати, и вероятно е едно от първите култивирани дървета. В по-голяма степен от който и да е друг плод, вероятно с изключение на цитрусови плодове, ябълките се съхраняват с месеци и запазват голяма част от тяхната хранителна стойност. Зимни ябълки, набрани в късна есен и складирани точно над точката на замръзване са били важна храна в Азия и Европа за хилядолетия, и Северна Америка от заселването на европейци в Северна Америка.

История[редактиране | edit source]

Центърът на развитието на разновидността на рода Malus е източната част на Турция. Ябълковото дърво е може би едно от първите дървета които се отглеждат[4], като плодовете му са подобрявани в течение на хиляди години. Твърди се, че Александър Велики е открил дребни ябълки в Мала Азия през 300 г. пр.н.е.[5], като тези, които донася в Древна Македония се използват за присаждане. Зимните ябълки, брани през късната есен и съхранявани при температури близки до нулата, са важна храна в Азия и Европа в течение на хилядолетия, също така и в Аржентина и САЩ, след пристигането на европейците.[4] Ябълките са донесени в Северна Америка от колонизаторите през 17 век.[5] и се твърди, че първата ябълкова градина на континента е създадена близо до Бостън през 1625 година. През 20 век, в щата Вашингтон започват да се създават проекти за напояване, което поставя началото на развитието на индустрия си милиарди долари приходи от плодове, сред които ябълките имат водеща роля.[5]

До 20-ти век, земеделските производители съхраняват ябълки в незамръзващи изби през зимата, за собствено ползване или за продажба. Подобреното транспортиране на пресни ябълки с влак и пътни превозни средства заменя необходимостта от съхранение.[6][7]

Култивирани сортове[редактиране | edit source]

Има повече от 7500 известни култивирани видове ябълки. Различни видове са налични за умерен и субтропичен климат. Ябълките не цъфтят в тропически климат, защото се нуждаят от по-ниски температури.

Комерсиалните култивирани ябълки са меки, но крехки. Други желани качества в съвременното култивиране на търговска ябълка са пъстра външност, отсъствие на петна, леснота на експедирането, способност за продължително съхранение, високи добиви, съпротива към заболявания, типична на „червена вкусна“ ябълка, дълго стъбло (за да позволява на пестициди да проникнат във върха на дървото) и популярен вкус.

Старите видове често са странно оформени, с петна и имат разнообразни текстури и цветове. Много от тях имат отличен аромат (често по-добър от най-съвременните видове), но могат да имат други проблеми, които ги правят комерсиално нежизнеспособни, като нисък добив, предразположеност към заболяване, или лоша толерантност за съхранение или транспорт. Малка част от старите видове все още се произвеждат в голям мащаб, но много са запазени живи от домашни градинари и фермери, които продават направо на местните пазари. Много необичайни и локално важни видове със собствен уникален вкус и външен вид са налични по света; възникнаха кампании на запазване на видовете ябълки, за да запазват такива местни наследства от изчезване.

Въпреки че повечето култивирани видове се отглеждати за да се ядат пресни (десертни ябълки), някои са култивирани специфично за готвене (кулинарни ябълки) или създаване на ябълково вино. Ябълките за ябълково вино обикновено са твърде тръпчиви и твърди за ядене, но те дават на питието богат вкус, който десертните ябълки не могат.

Едни от най-често отглежданите и съответно консумирани сортове са Златна превъзходна (Golden Delicious) и Гала (Gala).

Производство и консумация в световен мащаб[редактиране | edit source]

10-те най-големи производители
на ябълки — 11 June 2008
Държава Продукция (Тонове)
Флаг на Китай Китай 27 507 000 *
Флаг на САЩ САЩ 4 237 730
Флаг на Иран Иран 2 660 000 *
Флаг на Турция Турция 2 266 437
Флаг на Русия Русия 2 211 000 *
Флаг на Италия Италия 2 072 500
Флаг на Индия Индия 2 001 400
Флаг на Франция Франция 1 800 000 *
Флаг на Чили Чили 1 390 000 *
Флаг на Аржентина Аржентина 1 300 000 *
Общо за света 64 255 520
* = изчисления на ФАО; Източник: ФАО
Световна продукция на ябълки

Счита се, че най-малко 55 милиона тона ябълки са произведени в световен мащаб през 2005 година, което съответства в брой на около 10 милиарда. Китай произвежда около 40% от световната продукция ябълки, а на второ място е САЩ с около 7% [3].

В САЩ повече от 60% от търговията на ябълки е на територията на щата Вашингтон [8]. Повечето от продукцията на ябълки в Австралия е насочена към местния пазар, а импортът от съседна Нова Зеландия е забранен от 1921 година [9].

Най-големите износители на ябълки през 2007 година са Китай, Чили, Италия, Франция и САЩ, докато най-големите вносители за същата година са Русия, Германия, Великобритания и Нидерландия [10].

Източници[редактиране | edit source]

  1. Ябълка: информация на сайта GRIN
  2. ((en))  USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database.
  3. а б Ferree, David Curtis и др. Apples: Botany, Production and Uses. CABI Publishing, 1999. ISBN 0851993575. OCLC 182530169.
  4. а б An apple a day keeps the doctor away. // vegparadise.com. Посетен на 27 January 2008.
  5. а б в Origin, History of cultivation. // University of Georgia. Архив на оригинала от 21 January 2008. Посетен на 22 January 2008.
  6. James M. Van Valen. History of Bergen county, New Jersey. Nabu Press, 2010. ISBN 1177725894. с. 744. Посетен на 2010-10-08.
  7. Five Thousand Days Like This One: An ... - Google Books. // Books.google.com, 2000-01-25. Посетен на 2010-11-07.
  8. Desmond, Andrew. The World Apple Market. Haworth Press, 1994. ISBN 1560220414. OCLC 243470452. с. 144–149.
  9. Gavin Evans. Fruit ban rankles New Zealand - Australian apple growers say risk of disease justifies barriers. // International Herald Tribune. Tuesday, August 9, 2005. Посетен на 9 August 2005.
  10. FAO. // Faostat.fao.org, 2009-08-12. Посетен на 2010-11-07.