Костурски говор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския диалект. За гръцкия вижте Костурски гръцки говор.

Костурският говор е български говор, принадлежащ към западните български диалекти. Името му идва от регионa, където е разпространен – Костурско.

Костурският е най-югозападният български говор. Към 1912 година е говорен от населението в около сто селища в областите Кореща, Нестрамкол, Пополе и Костенария, разположени днес на територията на гръцките номи Костур (Кастория) и отчасти Лерин (Флорина). Между 1912 и 1949 година значителна част от носителите на говора емигрират в България и Югославия. Днес говорът е силно повлиян от гръцкия език и е в процес на изчезване.

Към костурските говори принадлежат и българските говори в село Връбник и в град Билища, които днес са на територията на Република Албания и са подложени на силна албанизация.

Говорите на преселниците от Костурско в България и в Република Македония са силно повлияни съответно от българския книжовен език и македонския литературен език и са запазени в някаква степен само в селищата, компактно заселени от костурчани като Ново Кономлади, например.

Единственото селище в целия северен край на Костурския регион, в което е развито ô (лабиалното o), е Жервени.[1]

Характеристики[редактиране | edit source]

  • Една от основните отличителни черти на костурския говор са следите от запазен назализъм или комбинацията ън, ъм и ен, ем на мястото на старобългарските ѫ и ѧ - бъ̀нда, гъ̀мба, глѐндам, ерембѝца. Срещат се и форми без назализъм, като гласната може да е ъ, â (лабиално а) и ô (широко о) - мъ̀ка, ръ̀ка, път, мồка ;пôт, мâка, пâт.
  • Съчетание шч и съгласна ж или по-рядко ждж на мястото на праславянските *tj *dj - лѐшча, Корешча, вѐжа, мѐжа, вѐжджа, мѐжджа.
  • Изясняване на старобългарския ъ в о - во̀шка, пѐток, дош.
  • Член за мъжки род - чо̀веко, гра̀до.
  • Разнообразие от застъпници на старобългарските чрѣ, чрь (цър, чър, чер,чâр, чôр (широко о), чôр (широко о): църно, чърно, черно, чâрно, чôрно.
  • Най-често ударението е върху предпоследната сричка.
  • Лично местоимение в трето лице - той, та̀йа, то, тѝйа.
  • Формант -нишча за множествено число на съществителни от среден род на - кученѝшча.
  • Перфект, образуван чрез имам и страдателно причастие - То̀ѝ ѝма писа̀но.
  • Частицата за бъдеще време в северните области на говора е ке, а в южните — за (вероятно заемка от гръцки език).
  • Глаголите от първо и второ спрежение имат окончание за първо лице, сегашно време - но̀са, сѐйа.

Литература[редактиране | edit source]

  • Стойко Стойков за Костурския говор (Българска диалектология, С. 2002, с. 181-182).
  • Видоески, Божидар. Фонолошки опис на говорот на село Тиолишча (Костурско). Прилози МАНУ, 4, 1979, №2, 5-16.
  • Видоески, Божидар. Тиолишта (Общеславянский лингвистический атлас 109). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 775-782.
  • Видоески, Божидар. Фонолошки опис на говорот на селото Гратче (Костурско). Годишен зборник. Филолошки факултет на Универзитетот „Кирил и Методиј". Скопје, 1977, 3, стр. 23-31.
  • Видоески, Божидар. Фонолошки опис на говорот на село Езерец (Костурско). Македонски јазик, 1984, №35, 79-98.
  • Дрвошанов, В. Кон разграничувањето на кајларско-костурските говори. — В: Јазичните појави во Битола и Битолско денеска и во минатото. Скопје, 1988, 253—259.
  • Колева, Красимира. Езиковата ситуация в три костурски села [Куманичево (Литя), Мокрени (Варико) и Четирок (Месопотамия)] в: Едно поколение български езиковеди. София, 2000, с. 46-57.
  • Колева, Красимира. Към фонетичната характеристика на костурския говор. // Научни трудове на ПУ “П. Хилендарски”, Т. 24, № 1, 1986, с. 43-45.
  • Колева, Красимира. Няколко неописани балканизми в речника на костурския говор. // Език и литература, № 2, 1992, с. 113-115.
  • Колева, Красимира. Още за речника на костурския говор. // Български език, 1988, № 4, с. 312-313.
  • Колева, Красимира. Балканские заимствования в нескольких костурских говорах. // Linguistique Balkanique, XXXII, 1989, № 3-4, с. 233-235.
  • Колева, Красимира. Един неизследван български говор от Егейска Македония (Говорът на с. Четирок, Нестрамско). // Международна конференция “25 г. ШУ “Еп. К. Преславски“. Езикознание и методика на езиковото обучение.” (Доклади). Шумен, 1998, с. 11-19.
  • Кузов, Аргир Костурският говор. — Известия на Семинара по славянска филология, 4, 1921, 86—125.
  • Матов, Д. Остатъци от звуковете ън, ъм, ен, ем в Костурския говор. — Книжици, 1889, № 1, 17—26.
  • Ничев, А. Костурският българо-гръцки речник ог XVI век. С., 1987, 82 с.
  • Шклифов, Благой. Глаголната система на костурския говор. — Език и литература, 1967, № 3, 82—91.
  • Шклифов, Благой. Някои фонетични промени в костурския говор. — Език и литература, 1968, № 3, 92—93.
  • Шклифов, Благой. Костурският говор, София 1973.
  • Шклифов, Благой. Речник на костурския говор, Българска диалектология, София 1977, с. кн. VIII, с. 201-328.
  • Шклифов, Благой. Общността на говора на село Бобощица с Костурския говор – в Помагало по българска диалектология, 1984, сс. 77-81
  • Stefou, Chris. English – Macedonian Dialectal Dictionary Based on the Lerin-Kostur Dialects As Spoken by Oshchimians, Toronto, 2007
  • Małecki, M. Drobiazgi z Macedonji. 4. O rozwoju samoglosek nosowych w Kosturskiem. 5. O „polskim” przycisku w gwarach kostursko-lerinskich. — Lud Słowiański, 3, 1934, No 2, 66—287.
  • Małecki, M. Tekst gwarowy Kosturskiego (Macedonja). — Пак там, 323—325.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Koroloff, Larry Labro. Notes on the Dialect of Zhèrveni, Kostur Region, as Spoken by Their Descendants in Mustafapaşa and Cemilköy, Turkey. In: „Slověne“, №2, 2012, p. 114.


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.