Костурско
| Костурско | |
 Карта на Костурско |
Ко̀стурско е географско-исторически район, който географски, стопански и културно и в значителна степен административно гравитира към град Костур, днес в Гърция. Населен предимно с българи в миналото, неговите южни и западни предели през началото на ХХ век съвпадат с българо-гръцката и българо-албанската езикова граница. Днес Костурско обхваща гръцките деми Костур, Хрупища и Нестрам и част от дем Преспа. Исторически принадлежащото към Костурско село Връбник е в състава на Албания.
География[редактиране | редактиране на кода]
Понятието Костурско се утвърждава в края на ХІХ век и в него се включват териториите на тогавашната Костурска каза на Османската империя, на прилежащите села Косинец, Лабаница и Връбник (тогава – част от Корчанската каза), както и Жиковища, Бела църква, Либешево, Нестиме, Чърчища, Братмир, Бойне и Моласи (тогава - част от Населишка каза), всички от които църковно спадат към Костурската епархия и географски и културно гравитират към Костур.
Районът на Борботско (в османско време Борботска нахия) административно до 2011 година почти винаги е спадал към Костур, но географски е бил изолиран от Костурско. Този район със своите села Борботско, Висанско, Жужел, Селско, Котелци, Слатина и Мирославци географски не принадлежи към Македония, а към Епир.[1]
Днес Костурско обхваща гръцките деми Костур, Хрупища и Нестрам и на бившите села Котелци и Мирославци) и част от дем Преспа. Село Връбник е в състава на Албания.
Четирите традиционни области, съставляващи Костурско са Корещата, Нестрамкол, Костенарията и Пополе.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
До началото на Балканските войни в Костурско има около 10 класни училища със 120 учители, с архиерейски наместничества и нови класни училища в Хрупища, Неселичка кааза и в Биглища.[3]
След 1913 година Костурско влиза в състава на Кралство Гърция. Село Връбник след продължително военновременно гръцко управление през 1924 година става част от Албания.
| Заселени бежанци в Костурско през 1920-те[4] | ||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Чисто бежански селища | Брой бежанци (1928) | Произход (семейства) (1926) | Основни селища на произход | |||||||
| № | Българско име | Гръцко име | Семейства | Души | Понт | Мала Азия | Тракия | Кавказ | Други | |
| 1. | Вичища | Νίκη | 38 | 131 | 39 | 1 | - | - | - | Трапезундско, Кердзе |
| 2. | Горно Папратско | Πτεριά | 49 | 154 | 50 | - | - | - | - | Бафренско |
| 3. | Гърлени | Χιονάτο | 87 | 331 | 29 | 58 | - | - | - | Алацам, Хавуци, Панорму |
| 4. | Жервени | Άγιος Αντώνιος | 50 | 180 | 48 | 2 | - | - | - | Аяндон, Морза, Таиста, Тосос |
| 5. | Забърдени | Μελάνθιο | 72 | 309 | 69 | - | - | - | - | Сене, Имера |
| 6. | Зеленград | Μεσόβραχο | 18 | 72 | 18 | - | - | - | - | Капикьой |
| 7. | Ошени | Οινόη | 153 | 565 | 154 | - | - | - | - | Инои, Кирестепе, Лимандере, Цилар, Кутула, Ларахани |
| 8. | Ревани | Διποταμιά | 128 | 493 | 130 | - | - | - | - | Синоп, Кердзе, Джевиз дере |
| 9. | Света Неделя | Αγία Κυριακή | 60 | 205 | 60 | - | - | - | - | Кутула, Ларахани |
| 10. | Сливени | Κορομηλιά | 80 | 337 | 74 | 5 | 2 | - | - | Канлика, Кирисхане, Полита, Имера |
| 11. | Тръстика | Ακόντιο | 11 | 40 | 12 | - | - | - | - | Кутула, Ларахани |
| 12. | Фотинища | Φωτεινή | 34 | 94 | 34 | - | - | - | - | - |
| 13. | Чърчища | Τσάρτσιστα | 8 | 33 | 8 | - | - | - | - | - |
| 14. | Шак | Κομνηνάδες | 67 | 266 | 69 | - | - | - | - | Синопско, Самсунско, Цимера |
| Смесени местно-бежански селища | ||||||||||
| 1. | Брещени | Αυγή | 39 | 143 | 5 | 8 | 2 | 22 | 1 | Цормик |
| 2. | Галища | Ομορφοκκλησιά | 31 | 118 | 45 | - | - | - | - | Кердзе |
| 3. | Горенци | Κορησός | 88 | 358 | 15 | 67 | 5 | - | - | Артаки, Вати, Дракунда, Рода |
| 4. | Добролища | Καλοχώρι | 40 | 139 | 39 | - | - | - | - | Кутула, Пондила, Трапезунд |
| 5. | Дреничево | Κρανοχώρι | 6 | 17 | 6 | - | - | - | - | - |
| 6. | Желегоже | Πεντάβρυσο | 105 | 358 | 103 | - | - | - | - | Годзоон |
| 7. | Желин | Χιλιόδενδρο | 35 | 140 | 12 | 23 | - | - | - | Кердзе, Джевиз дере, Вати, Дракунда, Рода |
| 8. | Загоричани | Βασιλειάδα | 33 | 112 | 32 | - | - | - | - | - |
| 9. | Кономлади | Μακροχώρι | 2 | 11 | 1 | - | - | - | - | - |
| 10. | Косинец | Ιεροπηγή | 12 | 53 | 11 | - | - | - | - | - |
| 11. | Костур | Καστοριά | 137 | 588 | 1 | 101 | 19 | - | 2 | Аполониада |
| 12. | Куманичево | Λιθιά | 21 | 76 | 20 | - | 3 | - | - | Кирисхане, Полита |
| 13. | Личища | Πολυκάρπη | 31 | 140 | - | 26 | - | - | 5 | Артаки, Рода |
| 14. | Лобаница | Άγιος Δημήτριος | 5 | 18 | 4 | - | - | - | - | - |
| 15. | Маврово | Μαυροχώρι | 72 | 320 | 19 | 55 | - | - | 1 | Аполониада, Артаки, Вати, Рода |
| 16. | Марковени | Αμπελοχώρι | 11 | 51 | 11 | - | - | - | - | Зимберле |
| 17. | Сетома | Κεφαλάρι | 25 | 104 | 9 | 16 | - | - | - | Кизишко, Кирисхане |
| 18. | Хрупища | Άργος Ορεστικό | 214 | 852 | 132 | 69 | 10 | 1 | - | Трапезунд, Канлика, Кирисхане, Килад, Полита, Джевиз дере, Пелитантон, Орду, Инеполи, Артаки, Вати, Гония, Дракунда, Рода, Киос |
| 19. | Цакони | Τσάκονη | 26 | 106 | 18 | 10 | - | - | - | Трапезундско, Вати, Дракунда |
| 20. | Четирок | Μεσοποταμία | 141 | 594 | 140 | - | - | - | - | Гемура, Зилмера, Канлика, Кирисхане, Кутула, Ларахани, Месареа, Полита, Кромни, Санда |
| Общо | 1930 | 7548 | 1417 | 441 | 41 | 23 | 9 | |||
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Хора от Костурско без да е известно конкретното им селище
Константин Сидев, български свещеник, роден на 20 септември 1861 година, завършил четвърто отделение в гръцко училище, работил като зидар, ръкоположен за патриаршистки свещеник в 1890 година, в 1900 година минал на българска страна, избягал в окупираната от България Вардарска Македония в 1916 година, установил се в Дервент дере, Средецко, като енорийски свещеник в 1918 година, убит на 1 юли 1924 година в дома си при блокадата на селото[5]- Наум Г. Македонски (1859 – ?), български военен деец, завършил в 1880 година Одеското пехотно юнкерско училище и учил в Санктпетербургската генералщабна академия[6]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Освободителната борба въ Костурско (до 1904 г.). По спомени на Пандо Кляшевъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга II, Печатница П. Глушковъ, 1925.
- Борбата въ Костурско и Охридско (до 1904 г.). По спомени на Иванъ Поповъ, Смиле Войдановъ, Деянъ Димитровъ и Никола Митревъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга III, Печатница П. Глушковъ, 1926.
- Палчев, Димитър. Костурско // Македонска трибуна (брой 752/753). 1941. Посетен на 10 октомври 2015.
- Рапорт № 333 от БТА в Битоля до министър-председателя Р. Петров в София за преминаване на 15 български села в Костурско от Патриаршията към Екзархията
- „Устав на Костурското благотворително братство“, София, 1925 година
- „Костурският говор“, публикувано в „Известия на семинара по славянска филология“, книга IV, София, 1921 година в „Библиотека Струмски“
- Сребро Янакиев от Хрупища, Костурско, Егейска Македония – „Тъжни страници (Из народните борби на Костурско)“, София, 1927 година
- Сребро Янакиев от Хрупища, Костурско, Егейска Македония – „Тъжни страници (Из народните борби на Костурско)“, публикувано в „Македонска Трибуна“, брой 418-420, Indianapolis, USA, 1935 година
- Христо Руков от с. Косинец, Костурско, Егейска Македония – „Список на заровените революционери (комити) в с. Απόσκεπος – Апоскеп, Костурско“, София, (Семеен архив)
- Христо Руков от с. Косинец, Костурско, Егейска Македония – „Сметка за получените и изразходвани 2 000 000 лева по революционното движение в Костурско“, София, 1944 г. (Семеен архив)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кайчев, Наум. Българската църква и просвета в Костурско (1900-1912) – Македонски преглед, 1991, № 3, с. 92-93.
- ↑ Поповски, Търпо. Македонски дневник : спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 5.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 37.
- ↑ Πελαγίδης, Ε. Η αποκατάσταση των προσφύγων στη Δυτική Μακεδονία (1923-1930), Κυριακίδη, Θεσ/νίκη, 1994, σ. 76, 77.
- ↑ Инвентарни описи : Фонд 70 К „Градско управление - Бургас (1978-1944)“ : Фонд 436 К „Бургаско архиерейско наместничество (1979-1957)“. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Териториална дирекция „Държавен архив“ - Бургас, 2001. с. 216.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 54.
