Загоричани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция,. За селото в Босна вижте Загоричани (Босна и Херцеговина).
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияЗагоричани
Βασιλειάδα
Църквата в Загоричани с паметника на митрополит Василий Смирненски.
Църквата в Загоричани с паметника на митрополит Василий Смирненски.
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Загоричани
Загоричани на картата на Гърция
Dimos Kastorias - West Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Загоричани
Загоричани на картата на дем Костур и област Западна Македония
Координати: 40°34′00.11″ с. ш. 21°25′59.88″ и. д. / 40.5667, 21.4333 (G)
Данни
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Пополе
Население 432 (2001)
Надм. височина 867 m

Загоричани, Загоричени или Загоричане (на гръцки: Βασιλειάδα, Василиада, катаревуса: Βασιλειάς, Василиас, до 1928 Ζαγορίτσανη, Загорицани[1]) е село в Гърция, дем Костур, област Западна Македония с 432 жители. Селото до 40-те години на 20 век е крепост на българщината в Костурско и е наричано от жителите си и от гърците Малка София.[2][3][4]

Съдържание

[редактиране] География

Загоричани е разположено в географската област Пополе, в южните поли на планината Върбица, разклонение на Вич (Вици). Върбица заобикаля селото от изток и запад, а от юг е открито. В околните планини горите са представени предимно от дъбов и буков лес.[5] Загоричани се отличава с мекия си климат.[6]

Селото е отдалечено на 7 километра източно от Горенци и на около 20 от демовия център – Костур. До селото е разположен Загоричанският манастир „Света Петка“.

[редактиране] История

[редактиране] В Османската империя

В 15 век в Загоричани са отбелязани поименно 71 глави на домакинства.[7] В османските данъчни регистри от средата на 15 век Загоричани е споменато с 15 глави на семейства и един неженен: Трайко, Стайко, Стеван, Тодор, Драго, Стамат, Койо, Йорги, Никола, Добрил, Васил, Никола, Яно, Яно, Мано и Петру, и две вдовици Стана и Кала. Общият приход за империята от селото е 1 262 акчета.[8]

По време на Кримската война (1853 - 1856) в района върлуват разбойническите чети на Али Зот и Коста Рели, които нападат Загоричани. Четите са унищожени след края на войната.[9]

През 19 век Загоричани е един от главните центрове на българското Възраждане в Костурско. През 1869 година в Загоричани се открива българско училище, в което учителства Георги Динков.[10] След напускането му в училището преподават Петър Орлов и Григор Попанастасов.[11][12]

А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Загорицани (Zagoritzani) живеят 2 700 гърци.[13] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, в Загоричане (Zagoritchané) има 560 домакинства с 1600 жители българи.[14] След Руско-турската война жителите на Загоричани молят Българската екзархия да поеме издръжката за учение на Козма Георгиев.[15]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Загоричани:

„ При спускане на изток от това село [вероятно Прекопана] към пътя, водещ към Костур, недалеко от пътя към Клисура се намира българското село или малко градче Загоричен с 350 къщи и 480 семейни двойки. Данъкът им е 31080 пиастри. Жителите почти всички са българи с изключение на няколко цигани. Местността е добра за хляб и лен. Има няколко градини. От жителите само незначителна част се занимава със земеделие, тъй като орната земя е недостатъчна. В околните планини Мирихска и Вич живеят диви свине и мечки. По-голямата част от жителите подобно на клисурци и леховци пътуват на гурбет, като между тях има и много богати хора. Тук има три църкви - едната скоро построена и красива, 5 свещеници, едно общо и едно гръцко училище. Местността е благоприятна за добитък, лен и коноп. Има и лозя, но само за домашно потребление. Има 15 магазина.[16] “

Атанас Шопов посещава Загоричани и в 1893 година пише:

„ От Бобища пътят ми беше в Загоричани, едно от най-големите села в Костурската епархия... Загоричанци се гордеят и с грамадна църква и с добри училищни здания, мъжко и женско, но не се гордеят със съгласие и единомислие. По причина отсъствието на тия две добродетели, училищните им здания са разделени на гъркомански и български.[17] “

От 1894 до 1899 година пет години в Загоричани преподава Златко Каратанасов, подпомаган от Хараламби Дорев от Ресен и Христо Узунов от Загоричани и учителката Ангелина Бонева, заменена на втората година последователно от Константина Дукова и Василка Касова. От седемте свещеника в селото четирима са екзархийски - поп Стефан, поп Яков, поп Георги Попнаумов и поп Григорий Попнаумов, и трима патриаршистки - поп Анастас Стари, поп Георги Стари Чанака и поп Анастас Млади.[18]

Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[19]. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Загоричани живеят 3300 жители българи.[20]

Знамето на Загориченци по време на Илинденското въстание.

Загоричанци активно участват в Илинденското въстание, по време на което селото е изцяло опожарено, 55 души са застреляни, изклани или изгорени, а много жени изнасилени.[21] Според друго сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско, включващо Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 година в Загоричани са изгорени всички 680 къщи и са убити около 150 души старци, жени и деца.[22]

Почти цялото село е под върховенството на Българската екзархия и не се отказва от нея чак до Балканската война. Според гръцка статистика в селото има 3000 жители с 350 екзархийски семейства и 130 гръцки, като след Илинденското въстание доминацията на екзархистите става пълна.[23] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 3 672 българи екзархисти, 450 патриаршисти и 48 власи. В селото функционират две български училища.[24] Според свещеник Златко Каратанасов от Бобища Загоричани има 600 български къщи.[25]

Гръцка статистика от 1905 година показва Загоричани като село с 2 500 жители българи и 500 гърци.[26] Според Георги Константинов Бистрицки Загоричани преди Балканската война има 600 български къщи.[27]

През 1907 година жители на Загоричани основават в Торонто, Канада, Загорицко спомагателно дружество „Мир“, чиято цел е подпомагането на преселените в Северна Америка жители на селото при болест, смърт и безработица.[28]

При избухването на Балканската война в 1912 година 42 души от Загоричани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[29]

[редактиране] Загоричанско клане

 Основна статия: Загоричанско клане

След въстанието голямото будно българско село става трън в очите и на гръцката пропаганда в региона, начело с костурския митрополит Германос Каравангелис. На 25 март (7 април нов стил) 1905 година съединени андартски чети от около 300 души под ръководството на Георгиос Цондос нападат селото и извършват страшно клане, в което загиват около 100 души, а цялото село е отново изгорено. След това клане започва постепенният упадък на Загоричани и масовото изселване на жителите му в свободна България, което се засилва след попадането на селото в Гърция през 1912 година вследствие на Балканската война.

[редактиране] В Гърция

През войната в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. Първото гръцко преброяване от 1913 година показва 2 320 души, а това от 1920 година - 376 семейства с 1 246 души. В периода 1914-1919 92, а след 1919 - 98 жители на Загоричани се изселват по официален път в България.[30] След гръцката катастрофа в Гръцко-турската война и Лозанския мир в селото са заселени 33 бежански семейства на понтийски гърци, общо 112 души. Преброяването от 1928 година сочи 735 жители, от които 72 гърци бежанци. В същата година селото е прекръстено на Василиас на митрополит Василий Смирненски, който е родом от Загоричани.[31] Придошлите понтийци влизат в остър конфликт с местните жители. По думите на местната жителка Димана Долева:

„ Маджирите, придуйдени у Загоричи, сакая да мо а скърше на народо верата бугарцка.[32] “

Преброяването през 1932 година показва 180 българогласни семейства всичките с „изявено българско национално съзнание“. При диктатурата на Йоанис Метаксас от 1936 до 1941 година българщината в Загоричани е подложена на нови преследвания. Както си спомня местният жител Сотир Долев:

„ Метаксата езико ни го пусече. Да не зборваме бугарцки, а да зборваме гърцки. Гърцки никуй не знаеше.[33] “

Секретен доклад на жандармерийския началник в Лерин Никифоракис от 8 април 1940 година посочва Загоричани заедно с Екши Су, Мокрени и Буф като едно от селата с най-голяма концентрация на „българомислещи“ в региона.[34]

[редактиране] Втората световна война

Стари къщи в Загоричани.

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е създадено подразделение на Българския клуб и загориченци активно се включват в българската паравоенна организация Охрана, като в селото е създадена чета на организацията.[35] През май 1943 година селската милиция отблъсква нападение на гръцки паравоенни организации. По думите на Сотир Долев:

„ Гърците на лошо око гу имая Загуричени, Мала Софя му велея. И сетне на мачея. На пранудия да зеваме пушки, кумити да ставаме четирдасе и трета гудина, да а чекаме Бугаря. Ама Бугаря туку греди не гредено.[36] “

В доклада си от 1 декември 1944 година заместник-началникът на англо-американската военна мисия в Костурско и Леринско Патрик Еванс говори за силното българско влияние сред „македонците“, в „пробългарските села“ като Загоричани, наричано от жителите му Малката София.[37]

В 1945 година в селото има 910 българогласни, всичките с „негръцко национално съзнание“. На 4 декември 1945 година започва процес срещу 56 загоричанци по обвинение в участие в Охрана и „комитаджийство“, от тях шестима - Коста Бабалов, Васил Лузов, Коста Карадимов, Спиро Карагеоргиев, Никола Шишков и Никола Бързов са осъдени на смърт, 11 - на доживотен затвор, а останалите на затвор между 5 и 30 години.[38]

[редактиране] След Втората световна война

Улица в селото.

В Гражданската война в Гърция мнозина жители на селото подкрепят комунистическите партизани. Както си спомня Сотир Долев:

„ Кога са варная гърците четирдасе и петта гудина, фатия да не пъшке за то шу беме кумити, шо а чекаме Бугаря. Сърбя пуши партизани у Вичо, гулема пропаганда направи. За нас или затвур или партизани у планината су сърбуманите кумунисти. Друк път немаше. И така пу причина на сърпцката полтика дип са растури селто, му гу направия кефо на гърците. То лошо, фторуто партизансво сърбите максус гу направия, за да нема бугари у Гръцка Македоня и тия да може пу-лесно у нината Македоня уд бугари сарбомани да направе.[39] “

В Гражданската война Загоричани дава 62 убити, а 242 души емигрират. 174 деца са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.[40]

През 60-те години започва масова емиграция отвъд океана.

[редактиране] Преброявания

  • 1913 - 2 320 души
  • 1920 - 1 246 души
  • 1928 - 735 души
  • 1951 - 720 души
  • 1961 - 754 души
  • 1971 - 479 души
  • 1981 - 502 души
  • 1991 - 458 души

[редактиране] „Въведение Богородично“

Фасадата на църквата „Света Богородица“ в Загоричани.

Основна забележителност на Загоричани е църквата „Въведение Богодорично“. Църквата е голям храм - 24 на 14 метра, разположен в центъра на селото. Изграден е върху основите на по-стара църква и е осветен на 10 май 1861 година, за което свидетелства надпис върху мраморна плоча на южната стена. Църквата е трикорабна, като левият кораб - женското отделение - е посветен на Свети Николай, а десният - на Свети Йоан Богослов. В храма има ценни икони, по-стари от църквата.[41]

[редактиране] Личности

Родени в Загоричани
Полковник Анастас Янков.
Димитър Благоев
Кузман Стефов
Петър Погончев
Нато Янков
Македоно-одрински опълченци от Загоричани
  • България Андон Шалев (1873 - ?), 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[54]
  • България Атанас Данев (Данов, 1886 - 1913), 1 рота на 6 охридска дружина, загинал при Редки буки на 18 юни 1913 година[55]
  • България Вангел Д. Чакъров, четата на Коста Христов Попето[56]
  • България Вангел С. Пърчев (Гърчев), партизанска рота на Никола Лефтеров, 4 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[57]
  • България Васил Димитров (1886 - ?), партизанска рота на Никола Лефтеров, 4 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[58]
  • България Владимир Попанастасов (1887 - ?), 1 рота на 6 охридска дружина, ранен на 9 юли 1913, награден[59]
  • България Георги Василев (1894 - ?), 1 рота на 6 охридска дружина[60]
  • България Георги Иванов, Костурска съединена чета, носител на сребърен медал[61]
  • България Георги Н. Чакъров (1876 - ?), млекар, ІV отделение, 2 рота на 9 велешка дружина, носител на бронзов медал[56]
  • България Димитър Аргиров (1876 - ?), 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[62]
  • България Димитър Калоянов (1881 - ?), 1 рота на 6 охридска дружина[63]
  • България Димитър Христов (1877 - ?), ревизор по железнизите, щаб на 4 битолска, Нестроева рота на 6 охридска, 1 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 18 юни 1913 година[64]
  • България Захари Станоев (Станев), жител на Самоков, партизанска чета на поручик Никола Лефтеров, 4 рота на 10 прилепска дружина[65]
  • България Иван Дамянов (1891 - ?), 1 рота на 6 охридска дружина[66]
  • България Илия Димитров (1887 - ?), 2 рота на 4 битолска дружина[67]
  • България Илия К. Шкапов (Шуптов, 1886 - ?), 6 охридска дружина, 4 рота на 15 щипска дружина[68]
  • България Илия Киряков Туптов, 1 рота на 6 охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, попаднал в плен на 14 юли 1913 година[69]
  • България Илия Кьосев, 1 рота на 8 костурска дружина[70]
  • България Костадин (Кочо) Василев (1865 - ?), млекар, неграмотен, партизански отряд на Димитър Аянов[71]
  • България Кръсто (Кръстю) Иванов (1861 - 1913), музикантска команда на 11 серска дружина, музикантска команда на 2 скопска дружина, загинал на 16 юли 1913 година[72]
  • България Кузман Попвасов (1894 - ?), 1 рота на 6 охридска дружина[73]
  • България Ламбо (Ламбро) Кузманов (1886 - ?), 1 рота на 6 охридска дружина[74]
  • България Леонид Бачов (1869 - ?), млекар, 3 рота на 4 битолска дружина[75]
  • България Нато Янков (1864 - ?), жител на София, щаб и 1 рота на 6 охридска дружина[76]
  • България Никола Симов (1877 - ?), 1 рота на 6 охридска дружина[77]
  • България Никола Янакиев (1888 - ?), Костурска съединена чета, носител на сребърен медал[78]
  • България Пандо Кузов, 1 рота на 9 велешка дружина[79]
  • България Симо Христов (1876 - ?), 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[80]
  • България Сотир (Спиро) Димитров, 3 отделна партизанска рота, 2 рота на 11 серска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[81]
  • България Спас Георгиев Васов (1892 - ?), 1 рота на 6 охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[82]
  • България Спиро Григоров (1891 - ?), 1 рота на 6 охридска дружина[83]
  • България Спиро Н. Филев (1874 - ?), четата на Коста Христов Попето, 4 рота на 10 прилепска дружина[84]
  • България Спиро Сидеров (Сидов, 1884 - ?), Костурска съединена чета[85]
  • България Спиро Петичков (1891 - ?), партизанска чета на Никола Лефтеров, 4 рота на 10 прилепска дружина[86]
  • България Спиро Хаджиев (1887 - ?), 1 и Нестроева рота на 6 охридска дружина[87]
  • България Спиро Я. Крондев (1889 - ?), 1 рота на 6 охридска дружина[88]
  • България Ставре Тунев (1885 - ?), 1 рота на 6 охридска дружина, носител на бронзов медал[89]
  • България Стоян Киров (1880 - ?), 1 рота на 6 охридска дружина[90]
  • България Търпен Георгиев (1894 - ?), 1 рота на 6 охридска дружина[91]
  • България Филип Ангелов, 43-годишен, 1 рота на 4 битолска дружина[92]
  • България Филип Досев (1881 - ?), жител на Варна, Продоволствен транспорт на МОО[93]
Починали в Загоричани
Други
  • България Митре Гърков, войвода на Загориченската чета през Илинденско-Преображенското въстание.[94]

[редактиране] Галерия исторически снимки

  • Изглед към селото.

  • Български момиченца в руините на Загоричани след клането 1905 година.

  • Руините на селото.

  • Пощенска картичка „Помнете Загоричани“.

[редактиране] Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Загоричани

[редактиране] Бележки

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ζαγορίτσανη - Βασιλειάς
  2. ↑ Report on the Macedonian Movement in Area Florina 1944. (By Capt. P. H. Evans, Force 133)
  3. ↑ Шклифов, Благой. Костурският говор. София, 1973, стр. 149-150.
  4. ↑ Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 96.
  5. ↑ Темчев, Наум. Загоричани, Издание на загорицкото дружество „Илинден“, София, 1930, стр. 6.
  6. ↑ Клинчаров, Иван. Димитър Благоев: история на неговия живот, Печатница „Земеделско знаме“, 1926, стр. 10.
  7. ↑ Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  8. ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 92.
  9. ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 38.
  10. ↑ Ванчев, Й. Новобългарската просвета в Македония през Възраждането, София, 1982, стр. 84-100.
  11. ↑ Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски). Издателство „Фама“, София, 2006, стр. 31 и 47.
  12. ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 10 - 15.
  13. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 55.
  14. ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г. Македонски научен институт, София, 1995, стр. 110-111.
  15. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 17.
  16. ↑ Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. СПб, 1889, стр. 145-146.
  17. ↑ Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 239 - 240.
  18. ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 36 - 37.
  19. ↑ Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  20. ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.
  21. ↑ Македония и Одринско (1893-1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, стр. 202.
  22. ↑ Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, стр. 294.
  23. ↑ Ζαγορίτσανη
  24. ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Avec deux cartes ethnographiques, Paris, 1905, pp. 180-181.
  25. ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 7.
  26. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Vasileiada.
  27. ↑ Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 7.
  28. ↑ Трайков, Веселин и Трендафил Митев. Документи за Македония на българската емиграция в САЩ, Канада и Австралия, т. І (1900-1945), София 1995, стр. 31-34.
  29. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 847.
  30. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Vasileiada.
  31. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  32. ↑ Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 98.
  33. ↑ Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 97.
  34. ↑ A letter from the Prefect of the Gendarmerie Headquarters in the town of Lerin to the stations in the region with instructions for the Bulgarian population, April 8th, 1940, in: Macedonia - Documents and Materials, Sofia 1978
  35. ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  36. ↑ Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 96.
  37. ↑ Report on the Macedonian Movement in Area Florina 1944. (By Capt. P. H. Evans, Force 133)
  38. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония-мит или реалност, София, 1996, стр. 274.
  39. ↑ Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 96 - 97.
  40. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Vasileiada.
  41. ↑ Официален сайт на дем Костур
  42. ↑ Επετηρίς Αγωνιστών Μακεδονικού Αγώνος 1903-1909, αύξων αριθμός 2382
  43. ↑ а б в Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 73.
  44. ↑ Биография
  45. ↑ Христов, Наум. Моята автобиография, стр. 14.
  46. ↑ Костенцев, Арсени. Спомени, Сохия, 1984, стр. 124-125.
  47. ↑ Българска православна община в Истамбул
  48. ↑ Αρχείο Στέφανου Δραγούμη, Ενότητα VII, Μακεδονικά - Μακεδονικός Αγώνας, Φάκελος 215: Μακεδόνες μετανάστες και πρόσφυγες (1903-1909)
  49. ↑ Κ. Ι. Μαζαράκης - Αινιάν, "Αναμνήσεις", Από: Ο μακεδονικός αγώνας, Απομνημονεύματα, Θεσσαλονίκη 1984 (ΙΜΧΑ 199), σσ. 179, 211
  50. ↑ Επετηρίς Αγωνιστών Μακεδονικού Αγώνος 1903-1909, αύξων αριθμός 2380
  51. ↑ Δημήτριος Γκολίτσης, Τα χωριά βορειοανατολικά της λίμνης της Καστοριάς (1870-1908). Ήτοι από τη σύσταση της Βουλγαρικής Εξαρχίας μέχρι το Νεοτουρκικό Κίνημα, Πέμπτη 4 Νοεμβρίου 2010
  52. ↑ Δημήτριος Γκολίτσης, Περιμετρικά των Σκοπίων, Πέμπτη 6 Μαΐου 2010
  53. ↑ Επετηρίς Αγωνιστών Μακεδονικού Αγώνος 1903-1909, αύξων αριθμός 4375
  54. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 802.
  55. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 199-200.
  56. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 794.
  57. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 192, 588.
  58. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 214.
  59. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 573.
  60. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 109.
  61. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 278.
  62. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 51.
  63. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 333.
  64. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 766.
  65. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 637, 640.
  66. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 197.
  67. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 219.
  68. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 806, 808.
  69. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 738.
  70. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 398.
  71. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 111.
  72. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 288-289.
  73. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 574.
  74. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 392.
  75. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 81.
  76. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 822.
  77. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 615.
  78. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 816.
  79. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 393.
  80. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 109.
  81. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 227.
  82. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 116.
  83. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 186.
  84. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 743.
  85. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 610.
  86. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 553.
  87. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 750.
  88. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 384.
  89. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 737.
  90. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 347.
  91. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 171.
  92. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 35.
  93. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 249.
  94. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 38.
Дем Костур (Кастория)
Костур (Кастория) | Апоскеп (Апоскепос) | Бобища (Верга) | Брещени (Авги) | Българска Блаца (Оксия) | Бъмбоки (Ставропотамос) | Вишени (Висиния) | Габреш (Гаврос) | Галища (Оморфоклисия) | Горенци (Корисос) | Горна Статица (Ано Мелас) | Горно Папратско (Птерия) | Добролища (Калохори) | Долно Папратско (Като Птерия) | Дреновени (Кранионас) | Дупяк (Диспилио) | Дъмбени (Дендрохори) | Желегоже (Пендаврисо) | Желин (Хилиодендро) | Жервени (Агиос Антониос) | Жупанища (Левки) | Загоричани (Василиада) | Загоричански манастир „Света Петка“ (Агия Параскеви) | Изглибе (Пория) | Клисура | Кондороби (Метаморфоси) | Кономлади (Макрохори) | Косинец (Йеропиги) | Куманичево (Лития) | Кърпени (Крепени) | Личища (Поликарпи) | Маврово (Маврохори) | Маняк (Маняки) | Нов чифлик (Хлои) | Олища (Мелисотопос) | Олищки манастир „Свети Врач“ (Агии Анагири) | Орман (Неа Левки) | Ощени (Инои) | Поздивища (Халара) | Псора (Ипсило) | Света Неделя (Агия Кириаки) | Сетома (Кефалари) | Сливени (Коромилия) | Статица (Мелас) | Тиквени (Колокинту) | Тихолища (Тихио) | Фотинища (Фотини) | Цакони | Черешница (Поликерасо) | Четирок (Месопотамия) | Чурилово (Агиос Николаос) | Чърновища (Маврокамбос) | Шестеово (Сидирохори)

Исторически села: Бабчор (Вапсори) | Лобаница (Агиос Димитриос) | Тръстика (Акондио) | Чърчища (Царциста)
Портал
 Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%97%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B8&oldid=4621176“.
Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици