Кърпени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияКърпени
Κρεπενή
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Кърпени
Кърпени на картата на Гърция
Dimos Kastorias - West Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Кърпени
Кърпени на картата на дем Костур и област Западна Македония
Координати: 40°29′24″ с. ш. 21°19′00.12″ и. д. / 40.4900, 21.3167
Данни
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Пополе
Население 145 (2001)
Надм. височина 618 m

Кърпени (на гръцки: Κρεπενή , Крепени) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония с 1 409 жители.

География[редактиране | edit source]

Селото се намира на югоизточния бряг на Костурското езеро, на 2 километра южно от Маврово (Маврохори).

История[редактиране | edit source]

Средновековие[редактиране | edit source]

В късното средновековие Кърпени попада в границите на Втората българска държава. В землището на селото са намерени българска монета и печат, с образите на двама български владетели, прибрани от владиката Иларион Костурски.[1][2]

В Османската империя[редактиране | edit source]

В османските данъчни регистри от средата на 15 век Кърпени е споменато с 24 глави на семейства и двама неженени: Папас, драйо, Михо, Петру, Димитри, Михос, Йорги, Тодор, Яно, Стамат, Йован, Тодорос, Михо, Добри, Яно, Грубан, Димитри, Дабижив, Петру, Стефан, Андро, Йорги, Стойко, Васо, Тодор, Петру и Койо, и две вдовици Кала и Мария. Общият приход за империята от селото е 1 622 акчета.[3] Османски дефтер от 1530 пише че в Кримпени има 30 семейства, 7 неженени и 5 вдовици.[4]

В 19 век Кърпени е малко село в Костурска каза на Османската империя. В началото на 19 век френският консул при Али паша Янински Франсоа Пуквил пише:

...На една миля от Маврово, на източната страна на езерото е Крепени, селце, обитавано от едва осем семейства, но някога голямо село с хиляди жители, край което се виждат руините на много древен пелазгийски град, споменатия от Страбон Аргос Орестикум, който подобно на своя основател Орест, изглежда е пострадал от фуриите. Войната, епидемиите и гладът са изтрили от земята тази аргоска колония и дори нейния наследник Крепени. Единственото, което е останало е, че във всички документи то все още се нарича столицата на Орест.

Смятах да направя от Кастория център, от който да правя екскурзии в различни посоки, но това се провали, тъй като околните жители, разбират само своя език, българският...[5]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Кърпени (Karpeni) е посочено като село с 27 домакинства и 75 жители българи.[6] Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на 19 век Крепини (Κρεπηνή) има 50 жители християни.[7]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Кърпени:

Оттук [Дупяк], покрай източната страна на езерото, на час и половина разстояние, на брега се намира село Крепени; в него има 28 български къщи, 48 семейни двойки и 75 нуфузи. Данъкът им е 3128 пиастри, а инание-аскерие - 2250 пиастри. Земята е плодородна. Тукашните жители освен със земеделие се занимават и с лозя, намиращи се на склоновете на Мирихската планина... В селото има една нова църква и няколко стари църкви в развалини... Предполага се, че на това място преди 400 години се е намирал град Оресия.[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кръпени има 70 жители българи.[9] В началото на 20 век Кърпени патриаршистко село. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 80 българи патриаршисти гъркомани.[10] Според Георги Константинов Бистрицки Кръпени преди Балканската война има 20 гръцки къщи, които са „попупогърчени българи и цигани“.[11]

В Гърция[редактиране | edit source]

През Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата остава в Гърция, но скоро е запуснато и окончателно е изоставено в 1940 година.[12] Възстановено е през 70-те години на 20 век.

Преброявания[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Поповски, Търпо. Македонски дневник. Спомени на отец Търпо Поповски, Издателство Фама, София, 2006, стр. 36.
  2. Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, Македония Прес, София, 2003, стр. 85
  3. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 92.
  4. Harun Yeni, Demography and settlement in Paşa sancaği sol-kol region according to muhasebe-i vilayet-i rumeli defteri dated 1530 [1530 tarihli Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli defteri'ne göre Paşa Sancağı sol-kol bölgesinde demografi ve yerleşim], Ankara,2006, стр. 113
  5. Pouqueville, F. Travels in Epirus, Albania, Macedonia, and Thessaly.
  6. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 106-107.
  7. Νικόλαος Σχινάς, Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς
  8. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 141-142.
  9. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 267.
  10. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  11. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 7.
  12. Симовски, Тодор. „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје 1998. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς
  13. Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς



Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.