Кономлади

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция. За бежанското село в България вижте Ново Кономлади.

Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияКономлади
Μακροχώρι
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Кономлади
Кономлади на картата на Гърция
Dimos Kastorias - West Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Кономлади
Кономлади на картата на дем Костур и област Западна Македония
Координати: 40°40′00.12″ с. ш. 21°16′00.12″ и. д. / 40.6667, 21.2667
Данни
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Кореща
Население 214 (2001)
Надм. височина 950 m

Кономлади (на гръцки: Μακροχώρι, Макрохори, катаревуса: Μακροχώριον, Макрохорион, до 1926 Κονομπλάτι, Кономблати[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 214 жители.

География[редактиране | edit source]

Селото отстои на 25 километра северно от демовия център Костур, в областта Кореща (Корестия) и на 10 километра североизточно от Габреш. Разположено е в една котловина между Вич (Вици) и нейните разклонения Виновданец, Лисец, Рунджел, Полената и Кукул. През селото минават Големата и Малата река, които се сливат в центъра му. Три километра дългото село има три махали - Горна, Средна и Долна махала. На пет километра на север е село Статица (Мелас), а на пет на юг - Поздивища (Халара).

История[редактиране | edit source]

В Османската империя[редактиране | edit source]

Според местна легенда селото е основано от трима братя, бягащи от турците в местността Цер. По-късно селото се премества на днешното място.[2] В 15 век в Кономлат са отбелязани поименно 139 глави на домакинства.[3] В края на 19 век Кономлади е чисто българско село. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Кономлат (Konomlat) живеят 1020 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Кономлати (Konomlati) е посочено като село със 110 домакинства и 300 жители българи.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Кономлади има 1 100 жители българи християни.[6] През 1897 година е построена българската църква „Св. Атанас“[7]. В края на 19 век в Кономлади е открито българско училище. В него в учебната 1883 - 1884 година преподава Константин Дамянов.[8]

През 1903 година селото пострадва по време на Илинденското въстание, като при няколкото нападения на турски аскер е ограбено, а жителите Яне Темелков и Стоян Иванов са убити. От Кономлади хора се включват във въстаническите чети, от тях загиват Васил Китев, Мельо Гелев, Доне Карамфилов, Васил Трайков, Стоян Мельов, Ставро Донев, Лазо Гелев и Димитър Котев[9].

В началото на 20 век мнозинството от жителите на Кономлади са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1 136 българи екзархисти и 400 българи патриаршисти гъркомани и функционират българско и гръцко училище.[10]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко с 200 жители.[11] Според Георги Константинов Бистрицки Кономлади преди Балканската война има 230 български къщи.[12]

Според други гръцки данни 60 семейства в селото са патриаршистки, а 120 екзархийски като по-късно цялото село става екзархийско.[13]

В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.[14]

При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Кономлади са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]

В Гърция[редактиране | edit source]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. През 20-те години селото е прекръстено на Макрохорион. В 1928 година в селото има 18 гърци бежанци от Турция[16] или според други данни 2 семейства с 11 души.[17] Между 1914 и 1919 година 32 души от Кономлади подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 - 36. В селото има 13 политически убийства.[18] Емиграцията между двете световни войни е значително по-голяма от официалните данни. В България бежанците от Кономлади живеят предимно в село Ново Кономлади.

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в Кономлади е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Сотир Томов, Доне Гащаров, Митре Николов, Коле Шанов, Лазо Младенов, Зипо Марчов, Тодор Митрушев, Сотир Попов, Тодор Нунчев, Лексо Пандов.[19]

По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно - 69 души са убити, 607 кономладци се изселват в социалистическите страни, а 219 деца от Кономлади са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.[20] След войната започва масова емиграция отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада.

Преброявания[редактиране | edit source]

  • 1913 - 1202 души
  • 1920 - 1031 души
  • 1928 - 802 души
  • 1940 - 946 души
  • 1951 - 438 души
  • 1961 - 444 души
  • 1971 - 341 души
  • 1981 - 300 души
  • 1991 - 244 души

Личности[редактиране | edit source]

Митре Влаха
Родени в Кономлади
  • България Атанас Панчаров (1882 - ?), македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета[21]
  • България Божидар Митрев (1900 - 1932), деец на ВМРО (обединена)
  • България Васил Котев (? - 1903), български революционер, войвода на ВМОРО
  • България Димитър А. Лясков (Лъсков, 1890 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, в гръцки плен до 4 март 1914 година, носител на кръст „За храброст[22]
  • България Доне Попов, деец на ВМОРО, войвода на селската чета от Кономлади[23]
  • България Иван Тръпчев (1867 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ ІІІ степен[24]
  • България Манол Кочов (1883 - ?), български революционер, деец на ВМОРО
  • България Митре Влаха (1873 - 1907), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Гърция Митровица Капитанова (Μήτραινα Καπετάνου), гръцка андартска деятелка, агент от ІІІ ред[25]
  • Гърция Наум (Ναούμ), гръцки андартски деец, водач на чети[25]
  • България Никола (Коле) Пандов, деец на ВМОРО, войвода на чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, част от отряда на Михаил Розов[26]
  • България Павел Анастасов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 8 костурска дружина[27]
  • България Дядо Ставри Лясков (ок. 1843 - 3 септември 1903), български революционер от ВМОРО
  • България Отец Сотир, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО, загинал.[28]
  • България Стойчо Панайотов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[29]
  • България Република Македония САЩ Стоян Христов (1898 - 1996), американски журналист и писател
  • България САЩ Търпо Димитров Христов, емигрантски активист в САЩ [30]
  • България Христо Цветков (1877 - 1934), български революционер, войвода на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, войвода на партизанска чета, Нестроева рота на 13 кукушка дружина, Сборна партизанска рота на МОО, в гръцки плен до 4 март 1914 година[31]
Други
  • България Наум Кайчев (р.1970), български историк и диломат, по произход от Кономлади

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Πανδέκτης. Μετονομασίες οικισμών της Ελλάδας. Κονομπλάτι - Μακροχώρι
  2. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  3. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  5. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 266.
  7. Македонски Алманах, Индианополис, 1940 г., стр.52.
  8. Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство „Фама“, София, 2006, стр. 47.
  9. Илюстрация Илинден, бр.140, стр.12
  10. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  11. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Makrohori.
  12. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 6.
  13. Κονομπλάτι
  14. Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 853.
  16. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Makrohori.
  17. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  18. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Makrohori.
  19. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 486.
  20. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Makrohori.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 537.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 411.
  23. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 136.
  24. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 736.
  25. а б Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 86.
  26. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 123.
  27. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 22.
  28. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 97.
  29. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 531.
  30. Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка. София, 1993, стр. 23-24.
  31. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 789-790.



Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.