Васил Кънчов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Васил Кънчов
български географ и общественик
Васил Кънчов 
Роден: 26 юли* 1862
Враца, Османска империя
Починал: 6 февруари* 1902  (на 39 години)
София, България
Народен представител в:

X ОНС   XI ОНС   

Васил Иванов Кънчов (правопис на името до 1945 година Василъ Ивановъ Кѫнчовъ) е български политик (министър) и учен (географ, историк, академик на БАН), автор на множество географски изследвания на Македония. Привърженик на Прогресивнолибералната партия, в продължение на месец той е министър на народното просвещение в първото правителство на Стоян Данев (1902).

Биография[редактиране | edit source]

Васил Кънчов е роден на 26 юли (14 юли стар стил) 1862 година във Враца в семейството на бъчвар.[1] След като завършва четирикласното училище в родния си град, през 1880 година заминава със стипендия от общината да учи в Ломската гимназия. През 1884 година завършва с отличие и през следващата учебна година е главен учител на врачанското четирикласно училище.[2]

През 1885 година Кънчов получава държавна стипендия и заминава да учи химия в Харков, където се запознава с Марин Дринов, но малко по-късно прекъсва образованието си, за да участва като доброволец в Сръбско-българската война. След войната учи химическа технология — три семестъра в Мюнхен и два в Щутгарт. В началото на 1888 година заболява от ревматизъм, отива на лечение в Тирол, но губи стипендията си и трябва да се върне в България, без да се е дипломирал.[2]

Учители и ученици от Солунската гимназия през 1888-1889 учебна година. Васил Кънчов е седмият седнал от ляво на дясно.

След като няколко месеца е учител в железарското училище в София, Васил Кънчов заминава за Солун, който по това време е още под османско управление. От септември 1888 година той е учител по химия в Солунската българска мъжка гимназия, през 1891 година става директор на българските училища в Серско, а през 1892-1893 година е директор на Солунската гимназия.[3] В Солун се жени за Христина Балтаджиева, учителка в Солунската девическа гимназия (1867 - 1893).

През този период Българската екзархия развива активна дейност в Македония, основавайки множество нови училища в цялата област. Кънчов често пътува в различни части на Македония, събирайки етнографски, исторически и географски сведения за посещаваните места. Работата му е забелязана от екзарх Йосиф, който през март 1894 година го назначава за главен екзархийски инспектор на българските училища в Македония, за да му създаде по-добри условия да продължи проучванията си. Докато изпълнява тази длъжност, през юни 1897 година в Цариград е направен неуспешен опит за убийството му, вероятно организиран от полицията.[3]

Пътуванията на Кънчов му позволяват да изработи първата цялостна българска статистика на населението в областта Македония - „Македония. Етнография и статистика“. За него Иван Хаджиниколов казва:

Васил Кънчов беше много словоохотлив и между другото в приказките си каза, че той е дошъл учител в Солун да побългари Македония. Много и силно казано. Възразих му, че така не трябва да се говори и себе си да надценява, тъй като Македония отдавна е българска и че македонските българи отдавна водят борба с рутината, ней ѝ трябва просвета, каквато всички учители и духовници понастоящем трябва да пръскат.[4]

През ноември 1897 година Васил Кънчов напуска поста си в Екзархията с намерението да продължи работата си в България. Прибирайки се в страната през Сърбия, той е задържан за кратко в Ристовац, където полицията се опитва да намери у него компрометиращи материали, с които да го злепостави пред османските власти.[3]

След кратък престой във Враца, от 1898 година Кънчов се установяв окончателно в София, където живее на улица „Неофит Рилски“ №80. От 1898 е действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките, като през периода 1898-1901 г. е деловодител и секретар на Историко-филологическия клон към него. През 1899 и 1901 година е избиран за народен представител от Враца като кандидат на Прогресивнолибералната партия, а през 1901 година става и подпредседател на Народното събрание. В началото на 1902 година става министър на народното просвещение в правителството на Стоян Данев.[5]

Към 15 часа на 6 февруари (24 януари стар стил) 1902 година Васил Кънчов е застрелян в кабинета си в Министерството на народното просвещение от Тома Каранджулов, който се самоубива непосредствено след това. Каранджулов, родом от Прилеп, е бивш учител, уволнен поради непригодност, който в продължение на няколко години прави постъпки пред различни министри да бъде върнат на работа, като често прибягва до заплахи.[6]

Библиография[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

„Отечествоведение“ на Кънчов, издадена в Солун от Коне Самарджиев.
  • Наумов, Н. Пълен списък на съчиненията на Васил Кънчов, списание „Мисъл“, София, 1902, кн.3
  • Васил Кънчов, Летопис на БАН, 3, 1903, с. 75-83
  • Секулов, Боян. Васил Кънчов. Биография, София, 1909, второ издание Враца 1927
  • Възпоменателен сборник за Васил Кънчов. По случай 25 годишнината от смъртта му, Враца 1927
  • Христов, Христо. Васил Кънчов – живот, обществена дейност и научно творчество, В: Кънчов, Васил. Избрани произведения, т.1, С. 1970, с. 7-27
  • Научна сесия за Васил Кънчов (съставител Величко Георгиев), Враца 1992
  • Николова, Веска. Васил Кънчов. Географ, етнограф и статистик на Македония, С. 1994, 44 с.
  • Aarbake V., Ethnic Rivalry and the Quest for Macedonia, 1870-1913, East European Monographs, New York, 2003, ISBN 0-88033-527-0

Цитирани източници[редактиране | edit source]

  • Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4.
  • Петров, Тодор и др. ВМОРО през погледа на нейните основатели. София, Военно издателство, 2002.
  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Ташев 1999, с. 256-257.
  2. а б Марков 2003, с. 96.
  3. а б в Марков 2003, с. 97.
  4. Петров 2002, с. 103.
  5. Марков 2003, с. 98-99.
  6. Марков 2003, с. 101-102.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.