Никола Стойков Мушанов е български политик, един от водачите на Демократическата партия през първата половина на 20 век. Той е министър-председател на България в 47-то (1931-1932), 48-то (1932) и 49-то (1932-1934) правителство.
Никола Мушанов завършва право в Екс ан Прованс, Франция, през 1893. През следващите години е съдия и прокурор в Стара Загора и Варна (1893-1896) и адвокат в Русе (1897-1908). Включва се в Демократическата партия и е министър на народното просвещение (1908-1910) и министър на вътрешните работи (1910–1911) в правителството на Александър Малинов.
В края и след Първата световна война, между 21 юни 1918 и 7 май 1919, е последователно министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството, министър на железниците, пощите и телеграфите и министър на вътрешните работи и народното здраве в правителствата на Александър Малинов и Теодор Теодоров. Заедно с много други водачи на опозицията срещу правителството на Българския земеделски народен съюз, той е изпратен в затвора през 1922 г. След освобождаването му остава в крилото на Демократическата партия, което не се включва в Демократическия сговор.
През 1931 г. влиза в правителството на Народния блок като министър на вътрешните работи и народното здраве, като на 12 октомври с.г. оглавява правителството и изпълнява тази длъжност до преврата от Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. Участва в кампанията за спасяването на българските евреи.
Мушанов участва в правителството на Константин Муравиев, което прави последен опит да избегне настъплението на Съветския съюз срещу България, за което е осъден от т.нар. „Народен съд“ на 1 год. затвор. След освобождаването му през 1945 г. възстановява Демократическата партия. През 1947 г. е интерниран в Търново, а през 1949 г. - в село Заград. През май 1951 г. е арестуван и убит от Държавна сигурност.[1]
Никола Мушанов е женен за Райна Мушанова.
- ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 309-310.