Антон Югов
|
||||||||
|
||||||||
Антон Танев Югов е български политик. Един от ръководителите на Българската комунистическа партия (БКП) в средата на 20 век. Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Министър на вътрешните работи (1944-1949), министър-председател (1956-1962).
[редактиране] Биография
Югов е роден на 15/28 август 1901 г. в с. Ругуновец или Карасули, тогава в Османската империя, днес Поликастро, Гърция. Сестрин син е на Иванчо Карасулията, войвода на ВМОРО и ВМОК.[1] След Първата световна война семейството му се изселва в Пловдив. През 1919 г. завършва прогимназия, след което работи в тютюневата промишленост. От 1921 г. е член на Българския комунистически младежки съюз, а от 1928 г. на БКП. До 1933 г. участва в дейността на нелегалната БКП в Пловдивско, както и в прокомунистическата Вътрешна македонска революционна организация (обединена), като през 1933-1934 г. е секретар на нейния Централен комитет.[2]
От 1934 до 1936 г. учи в Международната ленинска школа в Съветския съюз. След завръщането си в България през 1937 г. е член на Централния комитет (ЦК) и на Политбюро на ЦК на БКП. През 1940 г. ръководи голямата стачка на тютюноработниците в Пловдив. През м. септември 1941 г. е интерниран в концлагера Гонда вода, откъдето скоро след това избягва и през м. октомври същата година става секретар на ЦК на БКП.
През Съпротивителното движение по време на Втората световна война е ръководител на Военната комисия при ЦК на БКП (1941-1943) и член на Главния щаб на Народоосвободителната въстаническа армия (1943-1944). През 1942 г. е задочно осъден на смърт в процеса срещу ЦК на БКП.[2]
Антон Югов участва и в Деветосептемврийския преврат през 1944 г. , след който става вътрешен министър. През следващите години заема важни постове в правителството и участва активно в репресиите срещу опозицията. След Априлския пленум през 1956 г. Антон Югов става министър-председател. През 1962, г. поради вътрешни противоречия в ръководството на БКП, с мотива "груби нарушения на социалистическата законност и антипартийна дейност" е отстранен от всички ръководни постове. Отзован от Народното събрание (1964), а през 1972 е изключен от БКП. Въпреки това през 1984 г. е награден със званието Герой на социалистическия труд. Герой на Народна република България (1989). През .м. януари 1990 г. членството му в партията е възстановено.[2]
Антон Югов умира на 6 юли 1991 г. в София.[2]
Дъщерята на Антон Югов, Маргарита е женена за сина на Михаил Шолохов.
[редактиране] Източници
- ↑ Азманов, Искрен, „За войводата Иван Карасулийски; Споменът за един славен войвода от Македония все още е жив“
- ↑ а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
|
|||||||||||||||
| Вълко Гочев | → | министър на индустрията и занаятите (20 януари 1950 – 17 февруари 1950) | → | Антон Югов2 |
| Кирил Клисурски | → | и.д. министър на мините и подземните богатства (20 януари 1950 – 17 февруари 1950) |
→ | Антон Югов2 |
| Антон Югов3 | → | министър на промишлеността (17 февруари 1950 – 20 септември 1951) | → | Антон Югов4 Атанас Димитров5 |
| Антон Югов2 | → | министър на тежката промишленост (26 септември 1951 – 20 август 1952) | → | Тано Цолов |
| --- | → | председател на Държавния комитет за строителство и архитектура (11 юли 1955 – 18 април 1956) |
→ | Райко Дамянов |
2: министър на промишлеността
3: министър на индустрията и занаятите и и.д. министър на мините и подземните богатства
4: министър на тежката промишленост
5: министър на леката промишленост
|
|||||||||||||||
| Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
- Главен щаб на НОВА
- Хора от дем Пеония
- Дейци на ВМРО (обединена)
- Български политици от Македония
- Български политици (1945-1989)
- Български генерали
- Членове на Политбюро на ЦК на БКП
- Български вицепремиери
- Български министри
- Министър-председатели на България
- Герои на Народна република България
- Герои на социалистическия труд