Ангел Цанев
|
||||||||
|
||||||||
Ангел Минев Цанев е участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война, партизанин, командир на Поповския партизански отряд. Български политик от Българската комунистическа партия. Министър на вътрешните работи на България (1971-1973).
[редактиране] Биография
Ангел Цанев е роден на 19 октомври/1 ноември 1912 г. във Варна. От 1930 г. служи във Военноморския флот. Член на БРП (к) (1933). Осъден е на 5 години затвор за политическа пропаганда във флота. През 1937 г. е освободен, но малко по-късно отново е изпратен в затвора, където остава до средата на 1938 г. През 1941 г. получава нова присъда от 15 години затвор по ЗЗД. Успява да избяга от затвора (1943) и от началото на 1944 г. е партизанин, Командир на Поповския партизански отряд.[1]
След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. оглавява организацията на БКП във Варна. Помощник-командир на Дванадесета пехотна дивизия и главен инспектор на Народната милиция. През 1947-1949 г. е началник на политическия отдел на Трудова повинност, а през 1949-1951 година е началник на Строителни войски. Заместник-министър на вътрешните работи (1951-1953), началник на Местната противовъздушна отбрана (1953-1956), отново заместник-министър на вътрешните работи (1956-1961) и първи заместник-министър на строежите (1961-1965).[1]
От 1962 г. Ангел Цанев е член на Централния комитет на БКП, а от 1965 до 1971 г. завежда неговия военен отдел. Кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП (1966-1973). През 1971-1973 г. е министър на вътрешните работи в правителството на Станко Тодоров, а през 1973 г. за кратко е заместник-председател на Държавния комитет на отбраната.[1]
През 1973 г. е отстранен от постовете си с решение на Политбюро, заради „използване на служебното си положение за лично облагодетелстване, с което грубо е нарушил партийните принципи и комунистическия морал“.[2] През април 1990 г. е изключен от наследилата БКП Българска социалистическа партия след доклад на Петър Младенов.[1]
Ангел Цанев умира на 10 април 2003 година.[3]
[редактиране] Източници
- ↑ а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Методиев, Момчил. Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава. София, Институт за изучаване на близкото минало; Институт Отворено общество, 2008. ISBN 978-954-28-0237-2. с. 75.
- ↑ 5 години от смъртта на ген. Ангел Цанев. // Календар. Dir.bg, 2008. Посетен на 23 май 2010.
|
|||||||||||||||
