Димитър Панайотов Греков е български юрист и политик от Консервативната, а от 1886 година — от Народнолибералната партия. Той е министър-председател на България от 30 януари до 13 октомври 1899 г.
Димитър Греков е баща на Александър Греков (1884-1922), дипломат и общественик.
Димитър Греков е роден на 14 септември (2 септември стар стил) 1847 година в Болград, Бесарабия, в семейството на заможния търговец Панайот Греков.[1] Завършва Болградската гимназия през 1868 година, а през 1875 година — право в Екс ан Прованс.[1] Полага втори изпит за докторантура — сертификат от Академията на Екс, Юридическия факултет по въздухоплаване от 31 май 1876 г. (ANIC,MIC,3105/1876, л.33). След връщането си в Румъния Греков е адвокат и съдебен служител в Браила и участва в дейността на Българското централно благотворително общество.[1]
След Освобождението на България Греков се установява в София, където става председател на областния съд, а за няколко месеца през 1879 година е и първият председател на българския Върховен съд. Депутат е в Учредителното събрание, където се присъединява към Консервативната партия. След това участва в правителството на Тодор Бурмов (министър на правосъдието) и първото правителство на Климент Браницки (министър на правосъдието и временно управляващ Министерството на вътрешните работи) (1879-1880).[1]
Димитър Греков подкрепя преврата от 1881 година и става подпредседател на Държавния съвет (1881-1882) и министър на правосъдието в правителството на Леонид Соболев (1882-1883). Председател е на ІІІ Обикновено народно събрание (1883). През 1881 година става дописен, а през 1884 година — редовен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.[1]
След Съединението на Източна Румелия с Княжество България Греков е натоварен от княз Батенберг с дипломатическа мисия до сръбския крал Милан, която така и не се осъществява. През 1886 г. е дипломатически представител в Цариград. По време на кризата след абдикацията на княз Александър I през 1886 година Димитър Греков се присъединява към Народнолибералната партия. Той участва в делегацията, водила преговорите за заемане на българския трон от Фердинанд Сакс-Кобург-Гота. От 1890 до 1894 година участва в правителството на Стефан Стамболов - от 2 ноември 1890 г. до 19 май 1894 г. е министър на вътрешните работи, а от 20 септември 1891 до 13 февруари 1892 и временно управляващ Министерството на правосъдието.[1]
След убийството на Стамболов през 1895 г. е лидер на Народнолибералната (Стамболова)партия, който пост заема до 1897 г. След това подава оставка, напуска и самата партия и се отдава на адвокатска дейност. Поради близките му контакти с двореца през януари 1899 княз Фердинанд му възлага формирането на правителство, в което останалите министри са от Либералната партия(Радослависти). Полага усилия да вкара в управлението своите бивши съмишленици — стамболовистите, което среща силен отпор от радославистите. На 13 октомври 1899 г. е принуден да подаде оставка. Веднага след това отново става лидер на Народнолибералната (Стамболова)партия, който пост заема до неочакваната си смърт през май 1901 г.
Димитър Греков умира на 8 май (25 април стар стил) 1901 година в София.
- ↑ а б в г д е Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 127-128.
