Народно събрание

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Това е статия за българския парламент. Вижте също статията Парламент.
Народно събрание


Парламентарна система: Еднокамарен парламент
Председател:
Депутати: 240
Последни избори: 5 октомври 2014

National Assembly of Bulgaria.jpg

Седалище: София
Уебсайт: parliament.bg
Сградата на Партийния дом – сега канцелария на Народното събрание

Народното събрание на Република България е държавният орган, който упражнява законодателната власт в Република България. Според Търновската конституция в България има Обикновено народно събрание и Велико народно събрание, а след нея думата „обикновено“ отпада от наименованието на органа. До сградата на Народното събрание в София се намира и площад със същото име.

Функции и правомощия[редактиране | edit source]

Народното събрание е единствен законодателен орган на Република България. Събранието се учредява чрез третата глава на българската Конституция от 1991 г. (чл. 62 до чл. 91). В Република България НС е върховен представителен орган на държавната власт, който изразява волята на народа и неговия суверенитет. Състои се от 240 народни представители, а Великото народно събрание от 400 представители избрани въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване за срок от 4 г. От своя състав то избира председател, заместник-председател, постоянни и временни комисии. Народното събрание е постоянно действащ орган. Народното събрание приема, изменя, допълва и отменя законите, приема държавния бюджет, установява данъците и определя техния размер, насрочва избори за президент на републиката, приема решение за произвеждане на национален референдум, избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение Министерския съвет, създава, преобразува и закрива министерства (по предложение на министър-председателя), избира и освобождава ръководителите на Българска народна банка и на други институции, определени със закон, решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир, обявява военно или друго извънредно положение по предложение на президента или на Министерския съвет, дава амнистия, учредява ордени и медали, определя официалните празници и др. Народното събрание ратифицира и денонсира предвидените в Конституцията на Република България международни договори.

Парламентарен контрол[редактиране | edit source]

Парламентарният контрол е дейност на Народното събрание, при която народните представители (т.е. депутатите) упражняват контрол върху изпълнителната власт (т.е. правителството), като отправят питания, по които се води дебат в пленарната зала на НС. Традиционно този контрол се осъществява всеки петък и се излъчва пряко от БНТ.

Списък на Народните събрания в България[редактиране | edit source]

Парламент Мандат Брой депутати
Учредително събрание 10.02.1879 – 16.04.1879 231
1 Велико Народно събрание 17.04.1879 – 26.06.1879 231
1 Обикновено Народно събрание 21.10.1879 – 24.11.1879 158
2 Обикновено Народно събрание 23.03.1880 – 18.12.1880 172
2 Велико Народно събрание 01.07.1881 307
3 Обикновено Народно събрание 10.12.1882 – 25.12.1883 47
4 Обикновено Народно събрание 27.06.1884 – 06.09.1886 195/286
3 Велико Народно събрание 19.10.1886 – 03.08.1887 493
5 Обикновено Народно събрание 15.10.1887 – 17.12.1889 285
6 Обикновено Народно събрание 15.10.1890 – 15.12.1892 276
4 Велико Народно събрание 03.05.1893 – 17.05.1893 577
7 Обикновено Народно събрание 15.10.1893 – 21.12.1893 145
8 Обикновено Народно събрание 15.10.1894 – 04.02.1896 149
9 Обикновено Народно събрание 01.12.1896 – 19.12.1898 159
10 Обикновено Народно събрание 16.05.1899 – 29.11.1900 169
11 Обикновено Народно събрание 22.02.1901 – 23.12.1901 166
12 Обикновено Народно събрание 22.04.1902 – 31.03.1903 188
13 Обикновено Народно събрание 02.11.1903 – 22.12.1907 189
14 Обикновено Народно събрание 15.06.1908 – 15.02.1911 203
5 Велико Народно събрание 09.06.1911 – 09.07.1911 414
15 Обикновено Народно събрание 15.10.1911-23.07.1913 213
16 Обикновено Народно събрание 19.12.1913 – 31.12.1913 204
17 Обикновено Народно събрание 20.03.1914 – 15.04.1919 257
18 Обикновено Народно събрание 02.10.1919 – 20.02.1920 237
19 Обикновено Народно събрание 15.04.1920 – 11.03.1923 232
20 Обикновено Народно събрание 21.05.1923 – 11.06.1923 245
21 Обикновено Народно събрание 09.12.1923 – 15.04.1927 267
22 Обикновено Народно събрание 19.06.1927 – 18.04.1931 275
23 Обикновено Народно събрание 20.08.1931 – 19.05.1934 283
24 Обикновено Народно събрание 22.05.1938 – 27.04.1939 160
25 Обикновено Народно събрание 24.02.1940 – 23.08.1944 160
26 Обикновено Народно събрание 15.12.1945 – 28.09.1946 276
6 Велико Народно събрание 07.11.1946 – 21.10.1949 465(375)
1 Народно събрание 17.01.1950 – 02.11.1953 239
2 Народно събрание 14.01.1954 – 11.12.1957 249
3 Народно събрание 13.01.1958 – 04.11.1961 254
4 Народно събрание 15.03.1962 – 08.12.1965 321
5 Народно събрание 11.03.1966 – 18.05.1971 416
6 Народно събрание 07.07.1971 – 09.03.1976 400
7 Народно събрание 15.06.1976 – 07.04.1981 400
8 Народно събрание 16.06.1981 – 21.03.1986 400
9 Народно събрание 17.06.1986 – 03.04.1990 400
7 Велико Народно събрание 10.07.1990 – 02.10.1991 400
36 Народно събрание 04.11.1991 – 17.10.1994 240
37 Народно събрание 12.01.1995 – 13.02.1997 240
38 Народно събрание 07.05.1997 – 19.04.2001 240
39 Народно събрание 05.07.2001 – 17.06.2005 240
40 Народно събрание 11.07.2005 – 25.06.2009 240
41 Народно събрание 14.07.2009 – 15.03.2013 240
42 Народно събрание 21.05.2013 - 06.08.2014 240

Велико Народно събрание[редактиране | edit source]

Великото Народно събрание (ВНС) е представителен държавен орган в Република България, избиран непосредствено от избирателите от цялата страна за решаване на важни държавни и обществени въпроси, като приемане или изменяне на Конституцията, промяна на територията на държавата, избиране на държавен глава, на регенти и др. Като институция на републиката ВНС е въведено с чл. 85 на Търновската конституция, премахнато е в конституцията от 1947 г., но впоследствие е възстановено с промени в Конституцията на Народна република България през 1990 г.

Според Конституцията на Република България от 1991 г. по правното си положение ВНС се различава от НС основно с особената си компетентност, към която спадат: приемането на нова конституция; промени в територията, формата на държавно управление и реда за изменяне на конституцията; отмяна на непосредственото действие на конституционните норми, примата на влезлите в сила международни договори или правата, които не могат да бъдат ограничавани при извънредно положение.

ВНС може да се свика по предложение на президента или на поне половината от депутатите в „обикновеното“ Народно събрание. Избори се извършват не по-рано от 2 и не по-късно от 8 месеца от внасянето на проекта, ако е одобрен от поне 2/3 от всички депутати.

Броят на народните представители във ВНС е 400, като 200 от тях се избират по мажоритарния и 200 по пропорционалния принцип. Решенията за промени в конституцията се вземат с квалифицирано мнозинство 2/3 от всички народни представители на три гласувания в различни дни. След решаването на въпросите, за които е избрано, ВНС се разпуска. То може да изпълнява и функции, свързани с текущата законодателна дейност, но само при неотложни случаи. Актовете на ВНС се обнародват от председателя му, а президентът няма право на отлагателно вето.

Сграда на Народното събрание[редактиране | edit source]

Sofia-centre-04.jpg

Сградата на Народното събрание е една от първите обществени сгради, построени след Освобождението. Намира се на площад „Народно събрание“ 2 в София.

Правителственото решение за построяване на сегашната сграда на Народното събрание е взето на 4 февруари 1884, като по това време министър-председател е Петко Каравелов.[1]

Проектът е изработен от архитекта Константин Йованович. Той е учил в Австрия и Швейцария и по-късно проектира и сградата на Скупщината в Белград (1891-1892). Основният камък е положен на 4 юни 1884, а сградата е тържествено осветена на 25 ноември същата година. През 1896-1899 година е построено двуетажно разширение от северната страна по проект на архитект Йордан Миланов. През 1925 година е добавено и последното триетажно северно разширение по проект на архитект Пенчо Койчев, което и днес гледа към площад „Александър Невски“.

Сградата на парламента заема централно положение в композицията на площад „Народно събрание“. Стилът ѝ е неоренесанс, като на фронтона е изписан девизът „Съединението прави силата“, част и от националния герб на България. Сградата е исторически, архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение. Тя е кандидат за символ на София.

Вижте още[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. В. „Новинар“

Външни препратки[редактиране | edit source]