Демократи за силна България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Демократи за силна България
Ръководител Радан Кънев
Основана 2004 г.
Предшественик Иван Костов
Щаб бул. „Витоша“ №18
Член на Европейска народна партия
Реформаторски блок
Идеология Консерватизъм, християндемокрация, реформизъм, антикомунизъм
Група в ЕП Европейска народна партия
Цветове Тъмносиньо
Народно събрание
5 / 240
Европейски парламент
1 / 17

(като част от Реформаторски блок)
Сайт http://dsb.bg/

Демократи за силна България (ДСБ) е дясна политическа партия в България. Тя е създадена през 2004 г. от група, отделила се от Съюза на демократичните сили (СДС).

Девизът на партията е „За силна България в Обединена Европа“. Символ на партията е изображението на пламтящ факел, издигнат от дясна ръка на тъмносин фон.

История[редактиране | edit source]

Пето национално събрание на ДСБ, София, 29 ноември 2008 г.

Иван Костов подава оставка като лидер на Съюза на демократичните сили (СДС) след болезнена загуба на парламентарните избори през юни 2001 от Симеон Сакскобургготски и неговото новосъздадено движение Национално движение „Симеон Втори“. Управлението на ОДС е понесло тежки обвинения за нараснала корупция и увеличена безработица, след проведените мащабни икономически реформи по време на четиригодишния си мандат.

С времето, 29 от 51-те депутати на ОДС, включително и Костов, изразяват недоволство от политиката, водена от новия лидер Надежда Михайлова, бивш министър на външните работи в правителството на Костов. След поредната загуба на ОДС на местните избори през 2003 и след отказа на Михайлова да поеме отговорността за това и да подаде оставка, групата от 29-те около Костов обявяват решението си да се отделят в отделна парламентарна група и по-късно, на 30 май 2004 г., създават нова политическа сила — ДСБ.

От март 2006 г. ДСБ е приета за асоцииран член на Европейската народна партия (ЕНП) до присъединяването на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г., когато асоциираното членство автоматично е заменено с действително.

В началото на 2009 г. ДСБ сключва съюз със СДС и двете партии стават основа на Синята коалиция.

Идеология[редактиране | edit source]

Позиции по въпроси[редактиране | edit source]

Икономика[редактиране | edit source]

Енергетика[редактиране | edit source]

ДСБ са против изграждането на АЕЦ „Белене“ и газпровода „Южен поток“.

Външна политика[редактиране | edit source]

Подкрепят членството на България в ЕС и НАТО. Не одобряват действията на Руската федерация в Крим и Източна Украйна.

Парламентарна дейност[редактиране | edit source]

На 10 май 2006 Иван Костов и група народни представители внасят „Законопроект за достъп и използване на документите на Държавна сигурност и Разузнавателните служби на Българската народна армия“. Основна цел на проекта e разкриването на истината, свързана с дейността на тайните служби на комунистическия режим, което е и политически критерий за демократичност във всяка една правова държава. Партията е извънпарламентарна след проведените избори за Народно събрание на 12 май 2013 г., на които получава 2,9% от подадените гласове или 1,48% от имащите право на глас.[1]

Участия в избори[редактиране | edit source]

Парламентарни избори на 25 юни 2005[редактиране | edit source]

При първото си участие в Парламентарни избори в България 2005 ДСБ влиза в парламента, като спечелва 17 депутатски места и заема шесто място сред седемте парламентарни партии.

Партия/коалиция Гласове Процент Депутати
Коалиция за България 1 129 196 + 345 824 31,0% + 13,8% 82 + 34
Национално движение „Симеон Втори“ 725 314 - 1 119 441 19,9% - 19,8% 53 - 67
Новото време 107 758 3,0% -
Движение за права и свободи 467 400 + 127 005 12,8% + 5,3% 34 + 13
Коалиция „Атака“ 296 848 + 296 848 8,2% + 8,2% 21 + 21
Обединени демократични сили 280 323 - 291 886 7,7% + 1,2% 20 - 1
Демократи за силна България 234 788 6,5% 17
Български народен съюз 189 268 5,2% 13
Гласуване по райони
Процент по райони
София (23 МИР) 17,88%
София (24 МИР) 17,16%
София (25 МИР) 12,06%
Пловдив 8,58%
Област Смолян 6,90%
Извън България 6,68%
Област Габрово 6,14%
Област Перник 6,13%
Област Варна 6,01%
Област Ловеч 5,91%
Област Стара Загора 5,90%
Област Кюстендил 5,76%
Област Русе 5,72%
Област Велико Търново 5,40%
Област Благоевград 5,37%
Област София 5,06%
Област Плевен 4,58%
Област Бургас 4,58%
Област Пазарджик 4,47%
Област Видин 4,33%
Област Добрич 4,00%
Област Сливен 3,99%
Област Враца 3,92%
Област Пловдив* 3,85%
Област Хасково 3,48%
Област Ямбол 3,44%
Област Монтана 3,33%
Област Търговище 3,30%
Област Шумен 2,47%
Област Разград 1,80%
Област Силистра 1,79%
Област Кърджали 1,13%
Гласове по райони
София (23 МИР) 36 536
София (24 МИР) 29 869
София (25 МИР) 20 693
Пловдив 14 105
Област Варна 13 130
Област Стара Загора 9 435
Област Бургас 8 683
Област Благоевград 7 393
Област Велико Търново 7 247
Област Русе 7 050
Област Плевен 6 470
Област Пловдив* 6 027
Област София 5 607
Област Пазарджик 5 560
Извън България 5 026
Област Ловеч 4 538
Област Хасково 4 452
Област Смолян 4 097
Област Габрово 4 025
Област Добрич 4 002
Област Перник 3 839
Област Кюстендил 3 762
Област Враца 3 685
Област Сливен 3 363
Област Видин 2 594
Област Търговище 2 493
Област Шумен 2 468
Област Монтана 2 461
Област Ямбол 2 324
Област Разград 1 430
Област Силистра 1 360
Област Кърджали 1 064
*: без град Пловдив

Частични местни избори 29 октомври 2005[редактиране | edit source]

Кандидатът на ДСБ за кмет на София, бившият финансов министър и управител на Българска народна банка Светослав Гаврийски, стига до трето място на първия тур, като получава 60 182 гласа (16,8%).

Избори за президент 22 октомври 2006[редактиране | edit source]

На проведените Президентски избори в България през 2006, ДСБ и други десни партии издигат кандидатурата на Неделчо Беронов, която отпада на първия тур. След тежката загуба, през ноември същата година, депутатът Димитър Абаджиев и ръководителите на общинските организации в Русе и Велико Търново напускат партията.[2]

Избори за Европейски парламент 20 май 2007[редактиране | edit source]

ДСБ избира кандидатите си след консултации по места. Тяхната подредба в листите се определя на шест регионални събрания, в които участват всички членове на партията. На първо място е класиран временният евродепутат Константин Димитров, следван от народните представители Светослав Малинов и Иван Иванов. На изборите ДСБ получава 4,35% от гласовете и остава без представители в Европарламента.

Местни избори 28 октомври и 4 ноември 2007[редактиране | edit source]

Това са първите национални местни избори, на които партията участва. Националното ръководство дава на местните организации широк мандат за коалиционна политика и в цялата страна ДСБ се явява във всевъзможни коалиции. От издигнатите от партията и спечелили изборите кандидати за общински кметове, членове на ДСБ са трима (петима с районните кметове в София) - това са кметът на град Левски Георги Караджов, кметицата на Симеоновград Милена Рангелова и кметицата на Мирково Цветанка Йотина. В София ДСБ създава, заедно със СДС коалиция наречена "Алианс за София" и издига за кандидат за кмет Мартин Заимов. На изборите той става втори след Бойко Борисов, но до балотаж не се стига, тъй като опонентът му печели над половината от гласовете още на първия тур. В изборите за районни кметове ДСБ печели на две места - в Лозенец с кандидат Прошко Прошков и в Средец с кандидат Маргарита Гутева. Като цяло ДСБ приема изборите за успешни и частично излиза от кризата след провала на предходните президентски и европейски избори. Партньорството със СДС се очертава като стратегически приоритет на партията.

Избори за Европейски парламент (25 май 2014)[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://results.cik.bg/pi2013/rezultati/index.html
  2. 34 бунтари в ДСБ хвърлиха оставки. // Вестник Стандарт, 2006-11-09. Посетен на 2006-11-09.

Външни препратки[редактиране | edit source]