Демократи за силна България
 |
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на информацията или за предлагането за изтриване на цялата статия. Шаблонът е поставен на 23:06, 20 февруари 2013 (UTC)). |
| Демократи за силна България | |
| Основана | 2004 г. |
|---|---|
| Щаб | бул. „Витоша“ №18 |
| Член на | Европейска народна партия Синята коалиция |
| Идеология | Консерватизъм |
| Група в ЕП | Европейска народна партия |
| Цветове | тъмно синьо |
| Народно събрание |
0 / 240
|
| Европейски парламент |
1 / 18
(като част от „Синята коалиция“) |
| http://dsb.bg/ | |
Демократи за силна България (ДСБ) е дясна политическа партия в България. Тя е създадена през 2004 г. от група, отделила се от Съюза на демократичните сили (СДС).
Девизът на партията е „За силна България в Обединена Европа“. Символ на партията е изображението на пламтящ факел, издигнат от дясна ръка на тъмносин фон.
Съдържание |
История [редактиране]
Иван Костов подава оставка, като лидер на Съюза на демократичните сили (СДС), след болезнена загуба на парламентарните избори през юни 2001 от Симеон Сакскобургготски и неговото новосъздадено движение Национално движение Симеон Втори. Управлението на ОДС е понесло тежки обвинения за нараснала корупция и увеличена безработица, след проведените мащабни икономически реформи по време на четиригодишния си мандат.
С времето, 29 от 51-те депутати на ОДС, включително и Костов, изразяват недоволство от политиката водена от новия лидер Надежда Михайлова, бивш министър на външните работи в правителството на Костов. След поредната загуба на ОДС на местните избори през 2003 и след отказа на Михайлова да поеме отговорността за това и да подаде оставка, групата от 29-те около Костов обявяват решението си да се отделят в отделна парламентарна група и по-късно, на 30 май 2004 г., създават нова политическа сила, ДСБ.
От март 2006 г. ДСБ е приета за асоцииран член на Европейската народна партия (ЕНП) до присъединяването на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г., когато асоциираното членство автоматично е заменено с действително.
В началото на 2009 г. ДСБ сключва съюз със СДС и двете партии стават основа на Синята коалиция.
Парламентарна дейност [редактиране]
На 10 май 2006 Иван Костов и група народни представители внасят Законопроект за достъп и използване на документите на Държавна сигурност и Разузнавателните служби на Българската народна армия. Основна цел на проекта e разкриването на истината, свързана с дейността на „тайните“ служби на комунистическия режим, което е и политически критерий за демократичност във всяка една правова държава.
Участия в избори [редактиране]
Парламентарни избори 25 юни 2005 [редактиране]
При първото си участие в Парламентарни избори в България 2005 ДСБ влиза в парламента, като спечелва 17 депутатски места и заема шесто място сред седемте парламентарни партии.
| Партия/коалиция | Гласове | Процент | Депутати | |||
| Коалиция за България | 1 129 196 | + 345 824 | 31,0% | + 13,8% | 82 | + 34 |
| Национално движение „Симеон Втори“ | 725 314 | - 1 119 441 | 19,9% | - 19,8% | 53 | - 67 |
| Новото време | 107 758 | 3,0% | - | |||
| Движение за права и свободи | 467 400 | + 127 005 | 12,8% | + 5,3% | 34 | + 13 |
| Коалиция „Атака“ | 296 848 | + 296 848 | 8,2% | + 8,2% | 21 | + 21 |
| Обединени демократични сили | 280 323 | - 291 886 | 7,7% | + 1,2% | 20 | - 1 |
| Демократи за силна България | 234 788 | 6,5% | 17 | |||
| Български народен съюз | 189 268 | 5,2% | 13 | |||
Частични местни избори 29 октомври 2005 [редактиране]
Кандидатът на ДСБ за кмет на София, бившият финансов министър и управител на Българска народна банка Светослав Гаврийски, стига до трето място на първия тур, като получава 60 182 гласа (16,8%).
Избори за президент 22 октомври 2006 [редактиране]
На проведените Президентски избори в България през 2006, ДСБ и други десни партии издигат кандидатурата на Неделчо Беронов, която отпада на първия тур. След тежката загуба, през ноември същата година, депутатът Димитър Абаджиев и ръководителите на общинските организации в Русе и Велико Търново напускат партията.[1]
Избори за Европейски парламент 20 май 2007 [редактиране]
ДСБ избира кандидатите си след консултации по места. Тяхната подредба в листите се определя на шест регионални събрания, в които участват всички членове на партията. На първо място е класиран временният евродепутат Константин Димитров, следван от народните представители Светослав Малинов и Иван Иванов. На изборите ДСБ получава 4,35% от гласовете и остава без представители в Европарламента.
Местни избори 28 октомври и 4 ноември 2007 [редактиране]
Това са първите национални местни избори, на които партията участва. Националното ръководство дава на местните организации широк мандат за коалиционна политика и в цялата страна ДСБ се явява във всевъзможни коалиции. От издигнатите от партията и спечелили изборите кандидати за общински кметове, членове на ДСБ са трима (петима с районните кметове в София) - това са кметът на град Левски Георги Караджов, кметицата на Симеоновград Милена Рангелова и кметицата на Мирково Цветанка Йотина. В София ДСБ създава, заедно със СДС коалиция наречена "Алианс за София" и издига за кандидат за кмет Мартин Заимов. На изборите той става втори след Бойко Борисов, но до балотаж не се стига, тъй като опонентът му печели над половината от гласовете още на първия тур. В изборите за районни кметове ДСБ печели на две места - в Лозенец с кандидат Прошко Прошков и в Средец с кандидат Маргарита Гутева. Като цяло ДСБ приема изборите за успешни и частично излиза от кризата след провала на предходните президентски и европейски избори. Партньорството със СДС се очертава като стратегически приоритет на партията.
Източници [редактиране]
- ↑ 34 бунтари в ДСБ хвърлиха оставки. // Вестник Стандарт, 2006-11-09. Посетен на 2006-11-09.
