Съюз на демократичните сили

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Съюз на демократичните сили.

СДС
Съюз на демократичните сили
Основана 7 декември 1989
Щаб ул. Раковски 134
Член на Европейска народна партия
Реформаторски блок
Идеология Либерален консерватизъм
Група в ЕП Европейска народна партия
Цветове тъмно синьо
Народно събрание
4 / 240
Европейски парламент
0 / 736
Сайт http://www.sds.bg

Съюзът на демократичните сили (съкратено СДС) е българска дясна политическа партия, наследник на едноименна политическа коалиция.

Член е на Европейската народна партия (ЕНП) от 5 март 1998. Централата на Съюза е на улица „Раковски“ №134 в София.

Съюзът е създаден на 7 декември 1989 г. като коалиция от група неправителствени организации и възстановени стари партии, чиято цел е отхвърлянето на комунистическата тоталитарна система и установяването на демокрация в България.

Регистрира се като политическа партия през 1998 г. Организациите, съставляващи коалицията преди това, са обявени за „присъдружни“ и голяма част от тях постепенно прекратяват самостоятелното си съществуване като политически партии.

История[редактиране | edit source]

Коалиция, 1989 – 1997[редактиране | edit source]

Учредители на Съюза на демократичните сили през декември 1989 година са организациите Клуб за гласност и демокрация, Независимо сдружение „Екогласност“, Конфедерация на труда „Подкрепа“, Независимо дружество за защита правата на човека, Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Клуб на незаконно репресираните след 1945 г., Независимо студентско дружество, Движение „Гражданска инициатива“, БРСДП (о), БЗНС Никола Петков. По-късно към съюза се присъединяват организациите Радикалдемократическа партия, Зелена партия, Демократическа партия, Нова социалдемократическа партия, Обединен демократичен център, Демократичен фронт[1].

Организацията се ръководи от Координационен съвет, за чийто пръв председател е избран Желю Желев. Секретар на съвета е Петър Берон, а говорители - Румен Воденичаров и Георги Спасов.

В периода януари - март 1990 г. СДС участва в Кръглата маса, очертала процеса по демократизацията на политическия живот в България. Сред нейните основните решения е свикването на Велико народно събрание, което да изготви и гласува нова конституция на България. За явяването на тези избори съставните партии и организации в съюза подписват политическо споразумение на 14 май 1990 г. На 19 май 1990 г. е проведена първата национална конференция на СДС. Самите избори са проведени на 10 юни 1990 и са загубени от СДС със значителна разлика от водещата БСП, като Съюзът твърди, че резултатът е манипулиран.

В организацията настъпва сериозен разрив при гласуването на проекта за Конституцията на Република България в 7 велико народно събрание. 39 души от народните представители на СДС напускат парламента и обявяват гладна стачка, протестирайки срещу предложения проект. Конституцията въпреки това е приета и влиза в сила.

Следващите избори на 13 октомври 1991 г. са спечелени от СДС с малка разлика пред БСП. Съюзът съставя самостоятелно правителство начело с Филип Димитров, което е подкрепено в парламента от Движението за права и свободи. Димитров подава оставка на 28 ноември 1992 г. след неуспешен вот на доверие и СДС минава в опозиция до края на мандата на 36-тото народно събрание.

Парламентарните избори през декември 1994 г. са спечелени от БСП с абсолютно мнозинство, а СДС получава 69 места в 240-местния парламент. На 30 април 1995 г. председател на СДС става Иван Костов.

Партия, 1997 – 2001[редактиране | edit source]

На 3 януари 1997 г. започват демонстрации на СДС срещу опитите на Българската социалистическа партия да състави ново правителство след оставката на предишното с министър-председател Жан Виденов. През нощта на 10 януари разгневена тълпа щурмува и подпалва сградата на Народното събрание, но силите за сигурност разпръсват протестиращите. Кризата е преодоляна с активното посредничество на новоизбрания президент Петър Стоянов, който е в постоянен контакт с министъра на вътрешните работи Николай Добрев, на когото е възложено да състави ново правителство. На 4 февруари Добрев връща мандата, отказвайки се от съставяне на правителство.

Парламентът е разпуснат, назначено е служебно правителство начело със Стефан Софиянски и са насрочени предсрочни парламентарни избори на 19 април 1997 г. Оглавяваната от СДС коалиция Обединени демократични сили (ОДС) успява да спечели пълно мнозинство и образува правителство - първото след 1989 г., което изкарва пълен мандат.

На конференция, проведена на 14 и 15 февруари 1997 г., СДС променя своя статут и се превръща в единна партия с изборни органи.[2] Партиите в дотогавашната коалиция, които са 15 на брой, получават статута на присъдружни организации.

Правителството на ОДС, включващо министри от СДС и Демократическата партия, управлява от май 1997 до юли 2001 г. По време на неговия мандат в България се въвежда режим на паричен съвет, извършва се активна приватизация на държавните компании и структурна реформа, стартира реформа в здравната система. През първите две години управлението е относително стабилно, но след това се засилват обвиненията в корупция. На местните избори през октомври 1999 г. СДС все пак се представя задоволително.[3] В края на 1999 г. се извършват промени в състава на кабинета, които обаче не довеждат до съществена промяна в обществените настроения. Сред тиражираните сюжети до края на мандата е този за така наречения кръг "Олимп", който включва лица и компании, облагодетелствани от близостта си до правителството.[4]

Към края на мандата ОДС все още води по популярност пред социалистите, докато Симеон Сакскобургготски не обявява намерението си да се завърне в България и да се включи активно в политическия живот на страната, което драстично променя нагласите на избирателите. Коалицията, водена от СДС, губи изборите за 39-тото народно събрание, проведени на 17 юни 2001 г. След тази загуба председателят на партията Иван Костов подава оставка, а функциите до следващата национална конференция се поемат от Екатерина Михайлова.

Партия, от 2001 г.[редактиране | edit source]

Скоро след падането от власт настъпват процеси на разцепление в СДС. На 8 декември 2001 г. тогавашният кмет на столицата Стефан Софиянски напуска партията и създава своя Съюз на свободните демократи. Евгений Бакърджиев иска оставките на Иван Костов и Екатерина Михайлова. Изключват го и той създава формацията БДС „Радикали“. През 2003 г., след неуспешен опит да си върне лидерството в СДС, Иван Костов заедно с привърженици сформира партията Демократи за силна България (ДСБ).

През 2005 г. поелата 4 години по-рано председателския пост Надежда Михайлова го губи на национална конференция от експрезидента Петър Стоянов. След загубата на лидерското място Михайлова учредява в Плевен вътрешна фракция в СДС на име „Дясна алтернатива“.

През пролетта на 2007 г. СДС е порицан от Европейската народна партия за намерението си да вкара евентуалните евродепутати от партията във фракция, предвождана от британската Консервативната партия и с участието на чешката Гражданска демократична партия.

За изборите на български представители в Европейския парламент през 2007 г. СДС регистрира своя листа начело с лидера Петър Стоянов, следван от Лъчезар Тошев и Мартин Димитров. Партията получава 4,74% от гласовете и остава без представители в Европарламента. Петър Стоянов подава оставка и на 15 юли за председател на СДС е избран Пламен Юруков. През декември 2008 г. на първите вътрешно-партийни избори, инциирани от Пламен Юруков, за нов председател е избран Мартин Димитров.

На 13 март 2009 г. СДС и ДСБ подписват коалиционно споразумение за изборите за национален и европейски парламент през същата година[5]. СДС се обявява твърдо против включването в коалицията на отцепниците от НДСВ Българска нова демокрация (БНД), а Мартин Димитров заявява, че евентуални общи действия на СДС с БНД биха били компрометиращи[6]. На изборите за 41 НС, проведени на 5 юли 2009 г., Синята коалиция получава 6,76% и обявява, че ще подкрепи правителство, съставено от получилата мнозинство партия ГЕРБ.

Към края на 2012 г. СДС има 12 334 членове.[7]

Председатели на СДС[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.omda.bg/bulg/news/party/sds.htm Справочник ОМДА - Съюз на демократичните сили.
  2. Bulgaria Online: политически сили в България
  3. Капитал, брой 42, 23 октомври 1999: Местните избори потвърдиха парламентарното статукво
  4. Капитал, брой 17, 28 април 2000: Кръгът “Олимп” е свързан със СИК
  5. http://mediapool.bg/show/?storyid=150044 СДС и ДСБ подписаха предизборно споразумение
  6. Интервю с Мартин Димитров за БНР „Хоризонт“, 31 март 2009, посетен на 10 април 2009
  7. СДС: Имаме 3298 нови членове, а напусналите и изключените са 56

Външни препратки[редактиране | edit source]