Съюз на демократичните сили

Тази статия е за политическата партия в България. За партията в Република Конго вижте Съюз на демократичните сили (Република Конго).

---

СДС Съюз на демократичните сили
Основана	7 декември 1989
Щаб	ул. Раковски 134
Член на	Европейска народна партия Синята коалиция
Идеология	Либерален консерватизъм
Група в ЕП	Европейска народна партия
Цветове	тъмно синьо
Народно събрание	0 / 240
Европейски парламент	0 / 736
http://www.sds.bg

Съюзът на демократичните сили (СДС) е дясна българска политическа партия. Член е на Европейската народна партия (ЕНП) от 5 март 1998. Централата на партията е на улица „Раковски“ №134 в София.

Създадена е на 7 декември 1989 г. като коалиция от група неправителствени организации и възстановени стари партии, чиято цел е отхвърлянето на комунистическата тоталитарна система и установяването на демокрация в България.

Регистрира се като политическа партия през 1998 г. Организациите, съставляващи коалицията преди това, са обявени за "присъдружни" и голяма част от тях постепенно прекратяват самостоятелното си съществуване като политически партии.

История

1989 – 1997

Учредители на Съюза на демократичните сили през декември 1989 година са Клуб за гласност и демокрация, Сдружение „Екогласност“, Конфедерация на труда Подкрепа, Независимо дружество за защита правата на човека, Комитетът за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Клубът на незаконно репресираните след 1945 г., Независимото студентско дружество, Движение "Гражданска инициатива", БРСДП (о), БЗНС "Никола Петков". По-късно към съюза се присъединяват Радикалдемократическата партия, Зелена партия и Демократическата партия, Новата социалдемократическа партия, Обединеният демократичен център, Демократичният фронт.

Организацията се ръководи от Координационен съвет, за чийто пръв председател е избран Желю Желев. Секретар на съвета е Петър Берон, а говорители — Румен Воденичаров и Георги Спасов.

В периода януари - март 1990 СДС участва в Кръглата маса, която трябва да очертае процеса по демократизацията на политическия живот в България. Едно от основните решения там е свикването на Велико народно събрание, което да изготви и гласува нова конституция. За явяването на тези избори съставните партии и организации в съюза подписват политическо споразумение на 14 май 1990. На 19 май 1990 г. е проведена първата национална конференция на СДС. Самите избори са проведени на 10 юни 1990 и са загубени от СДС със значителна разлика, като организацията твърди, че резултатът е манипулиран.

В организацията настъпва сериозен разрив при гласуването на проекта за Конституцията на Република България в 7 Велико народно събрание. 39 от народните представители на СДС напускат парламента и обявяват гладна стачка, протестирайки срещу предложения проект. Констутицията въпреки това е гласувана и влиза в сила.

Следващите избори на 13 октомври 1991 са спечелени от СДС с малка разлика пред БСП. Съюзът съставя самостоятелно правителство начело с Филип Димитров, което е подкрепено в парламента и от Движението за права и свободи. Димитров подава оставка на 28 ноември 1992 след неуспешен вот на доверие и СДС минава в опозиция до края на мандата на 36-тото Народно събрание.

Парламентарните избори през декември 1994 са спечелени от БСП с абсолютно мнозинство, а СДС получава 69 места в 240-местния парламент. Социалистите съставят правителство начело с Жан Виденов. На 30 април 1995 председател на СДС става Иван Костов.

1997 – 2001

На 3 януари 1997 г. започват демонстрации на СДС срещу опитите на Българската социалистическа партия (БСП) да състави ново правителство след провала на първото с министър-председател Жан Виденов. През нощта на 10 януари разгневена тълпа щурмува и подпалва сградата на Народното събрание, но силите за сигурност разпръсват протестиращите. Кризата е преодоляна с активното посредничество на новоизбрания президент Петър Стоянов, който е в постоянен контакт с министъра на вътрешните работи Николай Добрев. На 4 февруари БСП се отказва от съставянето на второ правителство и впоследствие парламентът е разпуснат, назначено е служебно правителство начело със Стефан Софиянски и са насрочени предсрочни избори за Народно събрание. Те се провеждат на 19 април 1997 и оглавяваната от СДС коалиция Обединени демократични сили (ОДС) успява да спечели пълно мнозинство и образува своето второ правителство, първото след 1989, което изкарава пълен мандат.

Междувременно на конференция, проведена на 14 и 15 февруари 1997 СДС променя своя статут и се превръща в единна партия с изборни органи. Партиите в дотогавашната коалиция, които са 15 на брой, получават статута на присъдружни организации.

Правителството на Обединените демократични сили, включващо министри от СДС и Демократическата партия, управлява от май 1997 до юли 2001. По време на неговия мандат в България се въвежда режим на паричен съвет, извършва се активна приватизация на държавните компании и структурна реформа, стартира реформа в здравната система. През първите две години управлението е относително стабилно, но след това се засилват обвиненията в корупция. На местните избори през октомври 1999 СДС все пак се представя задоволително. В края на 1999 се извършват промени в състава на кабинета, които обаче не довеждат до съществена промяна в обществените настроения. Един от централните сюжети до края на мандата е този за така наречения кръг "Олимп", който включва лица и компании, облагодетелствани от близостта си до правителството.

Към края на мандата ОДС все още води по популярност пред социалистите, докато Симеон Сакскобургготски не обявява намерението си да се завърне в България и да се включи активно в политическия живот на страната, което драстично променя нагласите на избирателите. Коалицията, водена от СДС, губи изборите за 39-тото Народно събрание, проведени на 17 юни 2001. След тази загуба председателят на партията Иван Костов подава оставка, а функциите до следващата национална конференция се поемат от Екатерина Михайлова.

След 2001

Скоро след падането от власт настъпват процеси на разцепление в СДС. На 8-ми декември 2001 г. тогавашният кмет на столицата Стефан Софиянски напуска партията и създава своя — Съюз на свободните демократи. Евгений Бакърджиев иска оставките на Иван Костов и Екатерина Михайлова.Изключват го и той създава формацията БДС „Радикали“. През 2003 г., след неуспешен опит да си върне лидерството в СДС, Иван Костов заедно с привърженици сформира партията Демократи за силна България (ДСБ).

През 2005 г. поелата четири години по-рано председателския пост Надежда Михайлова го губи на Национална конференция от експрезидента Петър Стоянов. След загубата на лидерското място, Михайлова учредява в Плевен вътрешна фракция в СДС на име „Дясна алтернатива“.

През пролетта на 2007 г. СДС е порицан от ЕНП за намерението си да вкара евентуалните евродепутати от партията във фракция, предвождана от Консервативната партия на Великобритания, с участието на чешката Гражданска демократична партия.

За изборите на български представители в Европейския парламент през 2007 г. СДС регистрира своя листа начело с лидера Петър Стоянов, следван от Лъчезар Тошев и Мартин Димитров. Партията получава 4,74% от гласовете и остава без представители в Европарламента. Петър Стоянов подава оставка и на 15 юли за председател на СДС е избран Пламен Юруков.

През декември 2008 на първите вътрешно-партийни избори, инциирани от Пламен Юруков, за нов председател се избира Мартин Димитров.

На 13 март 2009 СДС и ДСБ подписват коалиционно споразумение за изборите за национален и европейски парламент през същата година. СДС се обявяват твърдо против включването в коалицията на отцепниците от НДСВ Българска нова демокрация (БНД), а Мартин Димитров заявява, че евентуални общи действия на СДС с БНД биха били компрометиращи. На изборите за 41 НС, проведени на 5 юли 2009 г., Синята коалиция получава 6.76% и обявява, че ще подкрепи правителство, съставено от получилата мнозинство партия ГЕРБ.

Към края на 2012 СДС има 12 334 члена.

Председатели на СДС

• Желю Желев (1989 – 1990)
• Петър Берон (1990)
• Филип Димитров (1990 – 1994)
• Иван Костов (1994 – 2001)
• Екатерина Михайлова (2001 – 2002)
• Надежда Михайлова (2002 – 2005)
• Петър Стоянов (2005 – 2007)
• Пламен Юруков (2007 – 2008)
• Мартин Димитров (2008 – 2012)
• Емил Кабаиванов (2012 – 2013)

Вижте също

• Обединени демократични сили
• „Демокрация“ — партийният вестник на СДС
• кинжали
• Протест на 39-имата

Външни препратки

• Официален сайт
• Европейска народна партия
• Споразумението между СДС и ДСБ от март 2009 г.
• Хронология на разкола в Българската Православна Църква (БПЦ)
• СДС даде зелена светлина за коалиция с ДСБ, www.mediapool.bg, 10 Март 2009