Европейска народна партия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Европейска народна партия
European People's Party
на други езици
  • Partia Popullore Europiane
  • Evropska narodna partija
  • Partit Popular Europeu
  • Europska pučka stranka
  • Evropská lidová strana
  • Det Europæiske Folkeparti
  • Europese Volkspartij
  • Euroopa Rahvapartei
  • Euroopan kansanpuolue
  • Parti populaire européen
  • Europäеsch Vollekspartei
  • Europäische Volkspartei
  • Ευρωπαϊκό Λαϊκό Κόμμα
  • Európai Néppárt
  • Pháirtí an Phobail Eorpaigh
  • Partito Popolare Europeo
  • Eiropas Tautas partija
  • Эўрапейская народная партыя
  • Partit Popolari Ewropew
  • Det europeiske folkepartiet
  • Europejska Partia Ludowa
  • Partido Popular Europeu
  • Partidul Popular European
  • Европска народна партија
  • Európska ľudová strana
  • Europos Liaudies Partija
  • Evropska ljudska stranka
  • Partido Popular Europeo
  • Europeiska folkpartiet
  • Avrupa Halk Partisi
  • 歐洲人民黨
  • Європейська народна партія
  • ევროპის სახალხო პარტია
Flickr - europeanpeoplesparty - EPP Summit June 2010 (113).jpg
Ръководител Жозеф Дол (и. д.)
Основана 1976
Щаб Rue du Commerce / Handelsstraat 10, Брюксел, B-1000
Цветове синьо, оранжево
Европейски парламент
270 / 754
Комитет на регионите
125 / 344
Европейски съвет
16 / 27
Европейска комисия
13 / 27
Сайт www.epp.eu

Европейската народна партия (ЕНП) е европейска политическа партия, основана през 1976 г. от християндемократически партии , макар че по-късно партията увеличава членовете си включвайки консервативни и други дясно-центристки политически партии.

Към 2009 г. има 72 партии-членки от 39 държави, държавните или правителствени ръководители на 21 държави са излъчени от партиите-членки (14 на страни-членки на ЕС и 7 на страни, нечленуващи в ЕС), 10 европейски комисари са нейни представители (включително Президентът на Европейската комисия)

ЕНП е най-голямата партия в Европейския парламент от 1999 г. , Европейският съвет от 2002 г. насам и е най-голямата партия в настоящата Европейска комисия . Председателят на Европейския съвет и председателя на Европейската комисия са от ЕНП. Много от бащите-основатели на Европейския съюз са били от страни, които по-късно формират групата на ЕНП. Извън ЕС , партията също контролира мнозинството в [[Парламентарната асамблея на Съвета на Европа|Парламентарната асамблея на Съвета на Европа]]. ЕНП се редува с ляво-центриският си съперник в лицето на Партията на европейските социалисти ( ПЕС ), като най-големи  европейски политически партии.

ЕНП включва основни партии , като например германския Християндемократически съюз ( ХДС ) , френския Съюза за народно движение ( UMP ) , испанската Народна партия (PP ) , полската Гражданска платформа (PO ) и също така има партии-членки в почти всички страни от ЕС . Тя няма партиен член в Обединеното кралство , тъй като британската Консервативна партия не е съгласен с федералистки политики на ЕНП , и вместо това формира алианс на европейските консерватори и реформисти през 2009 година.

История[редактиране | edit source]

Според интернет страницата си, ЕНП е "семейството на политическия център-дясно, чиито корени са най-дълбоки в историята и цивилизацията на европейския континент и е пионер в европейския проект от самото му начало."

ЕНП е основан на 8 юли 1976 г. в Люксембург по-специално инициативата на Жан Seitlinger тогавашният белгийски премиер Лео Тиндеманс, който също стана първият председател на партията, а по-късно белгийският министър-председател и председател на ЕНП Вилфрид Мартенс.

Трябва да се отбележи, че много политически център-дясно асоциации вече са били създадени и може да се считат за предшественици на ЕНП. Например Nouvelles Equipes Internationales 1946 г. или 1948 г., в рамките на Европейския съюз на християндемократите е основана през 1965 г. [9], въпреки че се твърди, че в крайна сметка тя произхожда от Международният секретариат на християндемократите основана през 1925 година.

Важен момент в края на 1990 г., е когато финландски политик Саули Нийнистьо, договорил сливането на Европейския демократичен съюз (EDU), на когото той е бил председател, в ЕНП. През октомври 2002 г., EDU е преустановила дейността си след като изцяло се е слояло с ЕНП това е станало на специално събитие в Ещорил, Португалия. Като признание за неговите усилия, Нийнистьо бе избран за почетен председател на Европейската народна партия в същата година.

През тези 37 години, ЕНП е имал пет председатели:

Платформа и манифест[редактиране | edit source]

Политическият манифест и платформа[редактиране | edit source]

По време на своя конгрес в Букурещ през 2012 г., Европейската народна партия актуализира своята политическа платформа след 20 години (Конгрес на ЕНП в Атина, 1992) и одобрява политически манифест, в който обобщава основните си ценности и политики.

Сред тях, манифест подчертава:

  • Свободата като централна човешко право в съчетание с отговорност
  • Зачитането на традициите и сдружения
  • Солидарност да помогне на хората в нужда, които от своя страна също трябва да положат усилия, за да се подобрят положението си
  • Осигуряване на стабилност на публичните финанси
  • Запазването на здравословна околна среда
  • Субсидиарност
  • Плуралистичната демокрация и Социална пазарна икономика

Манифестът също описва приоритетите на ЕНП за ЕС, включително:

  • Европейски политически съюз
  • Директни избори за председател на Европейската комисия
  • Цялостност на единния европейски пазар
  • Насърчаване на семейството, подобряване на образованието и здравеопазването
  • Укрепване на общата политика в областта на имиграцията и предоставянето на убежище и интеграция на имигрантите
  • Продължаване на разширяването на ЕС, засилено Европейската политика на съседство и предлагането на специални рамки за връзка към държави, които не могат или не искат да се присъединят към ЕС
  • Определяне обща енергийна политика на ЕС
  • Укрепване на европейските политически партии

Манифест на ЕНП — Европейски избори'2009[редактиране | edit source]

С манифеста[1] си за предизборната кампания за Европейски избори'2009, Европейската народна партия очертава следните приоритети в своята политика за управлението на Европейския съюз :

  • Създаване на нови работни места. Продължаване на реформите и инвестициите в образованието, в политиката на ЕС за обучение през целия живот и заетостта, с цел създаване на по-добри възможности пред всеки;
  • Премахване на протекционизма и по-добре координирана фискална и парична политика на европейските правителства като мерки за справяне с глобалната икономическа криза;
  • Увеличаване на прозрачността и мониторинга на финансовите пазари. Връщане на банките към тяхната основна функция за предпазване на спестяванията на гражданите и осигуряване на ликвидността на европейската икономика;
  • Увеличаване на инвестициите в екологичните технологии и утвърждаване на Европа като лидер в този сектор, с цел нарастване на икономическия растеж и създаване на повече работни места, като едновременно с това Европа да стане по-малко зависима от добива на полезни изкопаеми;
  • Нарастване на дела на възобновяемата енергия на поне 20% от общия енергиен баланс до 2020 г.
  • Намаляване на емисиите на ядрена енергия за страните-членки;
  • Облекчения за работещи родители, осигуряване на повече детски заведения и въвеждане за отпуск по майчинство (бащинство) и за двамата родители;
  • Разработване на стратегия за привличане на квалифицирани работници от останалата част на света, за да бъде европейската икономика по-конкурентоспособна и динамична.

Структура[редактиране | edit source]

Организация[редактиране | edit source]

Настоящ състав на Председателството на ЕНП[редактиране | edit source]

Председателството е изпълнителният орган на партията. То решава общите политически насоки на партията и ръководи политическите асамблеи. Председателството се състои от президента, десет заместник-председатели, на почетни председатели, генерален секретар и финансов директор. Освен това, председателят на Групата на ЕНП в Европейския парламент, председателите на Комисията, Европейския парламент, на Съвета и на Върховния представител (доколкото те са членове на член на партията) са всички служебни заместник-председатели.

  • Председател — Жозеф Дол (временно изпълнява длъжността след смъртта на Вилфрид Мартенс)
  • Заместник-председатели:
    • Мишел Барние (Министър на земеделието и риболова на Франция);
    • Марио Давид (член на Европейския парламент, представител на Португалия);
    • Петер Хинце (Парламентарен държавен секретар на Министерство на икономиката и технологиите на Германия);
    • Юрки Катайнен (Министър на финансите на Финландия);
    • Енда Кени (лидер на опозицията в Ирландия);
    • Корин Вортман-Кул (член на Европейския парламент, представител на Холандия);
    • Виктор Орбан (министър-председател на Унгария);
    • Алойз Петерле (член на Европейския парламент, представител на Словения);
    • Яцек Сариуж-Волски (член на ЕП, представител на Полша);
    • Антонио Таяни (Еврокомисар по транспортните въпроси, представител на Италия).
  • Финансов директор — Инго Фридрих (Заместник-председател на Европейския парламент, представител на Германия);
  • Генерален секретар — Антонио Лопес-Истуриц (член на ЕП, представител на Испания).
  • Конгрес[1] — основният демократичен форум на ЕНП. Провежда заседанията си на всеки три години. Избира ръководството на партията и преразглежда и установява основните политики.
  • Политическо бюро— основният изпълнителен орган на ЕНП, който е съставен е от делегати на партиите-членки. Взима всички ключови решения за партията (резолюции, бюджет, даване на членство на партии и т.н.). Заседава няколко пъти годишно.
  • Председателство — носи отговорност за координацията и изпълнението на политиката на партията. Избира се от Конгреса на ЕНП на всеки три години, като в него влизат Председател, 10 заместник-председатели, Генерален секретар и Финансов директор. В състава му по служба влиза и Председателят на Групата на ЕНП–Европейски демократи в Европейския парламент.
  • Срещи на върха — очертават основните насоки в политиката на ЕНП, провеждат се в навечерието на заседанията на Съвета на Европа в замъка Бушу в неформална, лична и поверителна атмосферата, в която различията могат да бъдат изгладени и да се потърси консенсус за разработване на общи позиции.
  • Работните групи са упълномощени от партията да развиват и популяризират основните политики на ЕНП. Представят за окончателно одобрение конкретни препоръки пред Политическото бюро. Организират провеждането на конференции, дискусионни кръгли маси и други важни събития.

Настоящ състав на Председателството на ЕНП[редактиране | edit source]

ЕНП в Европейските институции[редактиране | edit source]

Европейски съвет[редактиране | edit source]

14 от 27-те държавни или правителствени ръководители в Европейския съвет са представители на партии-членки на ЕНП: Ян Петер Белкененде (министър-председател на Холандия); Силвио Берлускони (министър-председател на Италия); Емил Бок (министър-председател на Румъния); Валдис Домбровски (министър-председател на Латвия); Лорънс Гонзи (министър-председател на Малта); Жан-Клод Юнкер (министър-председател на Люксембург); Костас Караманлис (министър-председател на Гърция, председател на Нова демокрация); Андрююс Кубилюс (министър-председател на Литва); Ангела Меркел (федерален канцлер на Германия); Фредерик Рейнфелд ((министър-председател на Швеция); Никола Саркози (Президент на Франция); Доналд Туск (министър-председател на Полша); Херман ван Ромпуй (министър-председател на Белгия); Мирек Тополанек (министър-председател на Чехия); Бойко Борисов (министър председател на България).

Европейска комисия[редактиране | edit source]

10 от 27-те членове на Европейската комисия са представители на ЕНП: Председателят на ЕК — Жозе Мануел Барозу(Социалдемократическа партия, Португалия); Заместник-председатели на ЕК — Жак Баро (Съюз за национално движение, Франция); Антонио Таяни ("Форца Италия"/Напред Италия/, Италия); Комисари — Джо Борг (Националистическа партия, Малта); Ставрос Димас (Нова демокрация, Гърция); Бенита Фереро-Валднер (Австрийска народна партия, Австрия); Ян Фигел (Християн-демократическо движение на Словакия, Словакия); Данюта Хюбнер (Гражданска платформа, Полша); Андрис Пиебалгс (Народна партия, Латвия); Вивиан Рединг (Християнска социална народна партия, Люксембург).

Европейски парламент[редактиране | edit source]

В Европейския парламент ЕНП се коалира с по-евроскептично настроените Европейски демократи и формира групата на ЕНП-Европейски демократи с общо 288 депутати в ЕП. Настоящият лидер на групата на ЕНП-ЕД Жозеф Дол от френското Народно движение замества Ханс-Герт Пьотеринг на ръководния пост, след като той бива избран за Председател на ЕП през януари 2007 г.

ЕНП извън Европейския съюз[редактиране | edit source]

Правителствените или държавни ръководители на 6 държави, нечленуващи в ЕС, са представители на асоциирани партии-членки на ЕНП: Иво Санадер (министър-председател на Хърватия, Хърватски демократичен съюз), Реджеп Тайип Ердоган (министър-председател на Турция, Партия на справедливостта и развитието), Сали Бериша (министър-председател на Албания, Демократическа партия на Албания), Никола Груевски (министър-председател на Република Македония, ВМРО-ДПМНЕ), Виктор Юшченко (президент на Украйна, Народен съюз „Наша Украйна“) и Юлия Тимошенко (министър-председател на Украйна, Всеукраинско обединение „Отечество“), Михаил Саакашвили (президент на Грузия, Обединено национално движение).

ЕНП има парламентарни групи в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа — ЕНП-Християндемократи, председателствана от Люк ван ден Бранде (Християндемократическа и фламандска партия, Фландрия, Белгия) и в Парламентарната асамблея на ОССЕ — Шведската парламентарна делегация, председателствана от д-р Валбурга фон Хабсбург-Дъглас (Умерена партия, Швеция).\

През последните години ЕНП развива двустранни отношения с големите консервативни партии и партиите със сходни на нейните възгледи извън Европа. Поради твърдата си трансатлантическа ориентация, ЕНП поставя на фокус отношенията със Северна Америка в международните си дейности.

ЕНП е призната за регионална организация на две дясно-центристки световни политически организации: Хриситияндемократическия интернационал и Международния демократически съюз. ЕНП е и член на Международното европейско движение.

Партии-членки[редактиране | edit source]

Флаг на Австрия Австрия

Флаг на Белгия Белгия

Флаг на България България

Флаг на Кипър Кипър

  • Δημοκρατικός Συναγερμός (ДИСИ) (Демократичен сбор)

Флаг на Чехия Чехия

  • Křesťanská a demokratická unie — Československá strana lidová (ХДС-ЧНП) (Християндемократически съюз — Чехословашка народна партия)

Флаг на Дания Дания

  • Det Konservative Folkeparti (КНП) (Консервативна народна партия)
  • Kristendemokraterne (ХД) (Християндемократи)

Флаг на Естония Естония

  • Isamaa ja Res Publica Liit (СОР) (Съюз на Отечеството и Републиката)

Флаг на Германия Германия

Флаг на Гърция Гърция

Флаг на Унгария Унгария

Флаг на Република Ирландия Ирландия

  • Fine Gael (ФГ) (Файн Гаел — Обединена ирландска партия)

Флаг на Италия Италия

Флаг на Латвия Латвия

Флаг на Литва Литва

Флаг на Люксембург Люксембург

Флаг на Малта Малта

Флаг на Нидерландия Нидерландия

  • Christen-Democratisch Appèl (CDA) (Християндемократически призив)

Флаг на Полша Полша

Флаг на Португалия Португалия

  • Partido Social Democrata (PSD) (Социалдемократическа партия)
  • Centro Democrático e Social — Partido Popular (CDS-PP) (Социалдемократически център — Народна партия)

Флаг на Румъния Румъния

  • Partidul Naţional Ţărănesc Creştin şi Democrat (PNŢCD) (Християн-демократическа национална селска партия)
  • Partidul Democrat-Liberal (PD-L) (Либерално-демократическа партия)
  • Uniunea Democrată a Maghiarilor din România (UDMR) (Демократичен съюз на унгарците в Румъния)

Флаг на Словакия Словакия

Флаг на Словения Словения

Флаг на Испания Испания

  • Partido Popular (PP) (Народна партия)
  • Unió Democràtica de Catalunya (Демократичен съюз на Каталония)

Флаг на Финландия Финландия

Флаг на Франция Франция

Флаг на Швеция Швеция

  • Moderata samlingspartiet (M/MSP) (Умерена партия)
  • Kristdemokraterna (KD) (Християндемократи)

Асоциирани членове[редактиране | edit source]

Флаг на Хърватия Хърватия

Флаг на Норвегия Норвегия

Флаг на Сърбия Сърбия

Флаг на Швейцария Швейцария

  • Christlichdemokratische Volkspartei (CVP) (Християн-демократическа народна партия)

Наблюдаващи членове[редактиране | edit source]

Флаг на Албания Албания

  • Partia Demokratike e Shqipërisë (Демократическа партия на Албания)
  • Partia Demokrate e Re (Нова демократическа партия)

Флаг на Беларус Беларус

  • Biełaruski Narodny Front (BNF) (Беларуски народен фронт)
  • Abjadnanaja Hramadzianskaja Partyja Biełarusi (AHP) (Обединена гражданска партия на Беларус)

Флаг на Босна и Херцеговина Босна и Херцеговина

  • Stranka demokratske akcije (SDA) (Партия за демократично действие)
  • Hrvatska demokratska zajednica Bosne i Hercegovine (HDZBiH) (Хърватска демократична общност в Босна и Херцеговина)
  • Partija demokratskog progresa RS (PDP) (Партия на демократичния прогрес на Република Сръбска)

Флаг на Хърватия Хърватия

  • Demokratski centar (DC) (Демократичен център)

Флаг на Финландия Финландия

  • Suomen Kristillisdemokraatit (Християндемократическа партия)

Флаг на Грузия Грузия

  • Ertiani Natsionaluri Modzraoba (ENM) (Единно национално движение)

Флаг на Република Македония Република Македония

Флаг на Италия Италия

  • Südtiroler Volkspartei (Южнотиролска народна партия)

Флаг на Молдова Молдова

  • Partidul Popular Creştin Democrat (Християндемократическа народна партия)

Флаг на Норвегия Норвегия

Флаг на Сан Марино Сан Марино

Флаг на Турция Турция

Флаг на Украйна Украйна

  • Народний Союз «Наша Україна» (NSNU) (Народен съюз „Наша Украйна“)
  • Народний Рух України (Rukh) (Народно движение на Украйна)
  • Всеукраїнське об'єднання "Батьківщина" (Всеукраинско обединение „Отечество“)

Източници[редактиране | edit source]

  1. Манифест на ЕНП за Европейски избори'2009

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „European People's Party“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.