Европейска народна партия
| Европейска народна партия European People's Party Partia Popullore Europiane Evropska narodna partija Partit Popular Europeu Europska pučka stranka Evropská lidová strana Det Europæiske Folkeparti Europese Volkspartij Euroopa Rahvapartei Euroopan kansanpuolue Parti populaire européen Europäеsch Vollekspartei Europäische Volkspartei Ευρωπαϊκό Λαϊκό Κόμμα Európai Néppárt Pháirtí an Phobail Eorpaigh Partito Popolare Europeo Eiropas Tautas partija Эўрапейская народная партыя Partit Popolari Ewropew Det europeiske folkepartiet Europejska Partia Ludowa Partido Popular Europeu Partidul Popular European Европска народна партија Európska ľudová strana Europos Liaudies Partija Evropska ljudska stranka Partido Popular Europeo Europeiska folkpartiet Avrupa Halk Partisi 歐洲人民黨 Європейська народна партія ევროპის სახალხო პარტია |
|
| Ръководител | Вилфрид Мартенс |
|---|---|
| Основана | 1976 |
| Щаб | Rue du Commerce / Handelsstraat 10, Брюксел, B-1000 |
| Цветове | синьо, оранжево |
| www.epp.eu | |
Европейската народна партия (ЕНП) е дясно-центристка европейска политическа партия, основана през 1976 г. Към 2009 г. има 72 партии-членки от 39 държави, държавните или правителствени ръководители на 21 държави са излъчени от партиите-членки (14 на страни-членки на ЕС и 7 на страни, нечленуващи в ЕС), 10 европейски комисари са нейни представители (включително Президентът на Европейската комисия) и съставлява най-голямата група в Европейския парламент с 288 депутати.[1]
Съдържание |
Манифест на ЕНП — Европейски избори'2009 [редактиране]
С манифеста[2] си за предизборната кампания за Европейски избори'2009, Европейската народна партия очертава следните приоритети в своята политика за управлението на Европейския съюз :
- Създаване на нови работни места. Продължаване на реформите и инвестициите в образованието, в политиката на ЕС за обучение през целия живот и заетостта, с цел създаване на по-добри възможности пред всеки;
- Премахване на протекционизма и по-добре координирана фискална и парична политика на европейските правителства като мерки за справяне с глобалната икономическа криза;
- Увеличаване на прозрачността и мониторинга на финансовите пазари. Връщане на банките към тяхната основна функция за предпазване на спестяванията на гражданите и осигуряване на ликвидността на европейската икономика;
- Увеличаване на инвестициите в екологичните технологии и утвърждаване на Европа като лидер в този сектор, с цел нарастване на икономическия растеж и създаване на повече работни места, като едновременно с това Европа да стане по-малко зависима от добива на полезни изкопаеми;
- Нарастване на дела на възобновяемата енергия на поне 20% от общия енергиен баланс до 2020 г.
- Намаляване на емисиите на ядрена енергия за страните-членки;
- Облекчения за работещи родители, осигуряване на повече детски заведения и въвеждане за отпуск по майчинство (бащинство) и за двамата родители;
- Разработване на стратегия за привличане на квалифицирани работници от останалата част на света, за да бъде европейската икономика по-конкурентоспособна и динамична.
Структура [редактиране]
- Конгрес[1] — основният демократичен форум на ЕНП. Провежда заседанията си на всеки три години. Избира ръководството на партията и преразглежда и установява основните политики.
- Политическо бюро— основният изпълнителен орган на ЕНП, който е съставен е от делегати на партиите-членки. Взима всички ключови решения за партията (резолюции, бюджет, даване на членство на партии и т.н.). Заседава няколко пъти годишно.
- Председателство — носи отговорност за координацията и изпълнението на политиката на партията. Избира се от Конгреса на ЕНП на всеки три години, като в него влизат Председател, 10 заместник-председатели, Генерален секретар и Финансов директор. В състава му по служба влиза и Председателят на Групата на ЕНП–Европейски демократи в Европейския парламент.
- Срещи на върха — очертават основните насоки в политиката на ЕНП, провеждат се в навечерието на заседанията на Съвета на Европа в замъка Бушу в неформална, лична и поверителна атмосферата, в която различията могат да бъдат изгладени и да се потърси консенсус за разработване на общи позиции.
- Работните групи са упълномощени от партията да развиват и популяризират основните политики на ЕНП. Представят за окончателно одобрение конкретни препоръки пред Политическото бюро. Организират провеждането на конференции, дискусионни кръгли маси и други важни събития.
Настоящ състав на Председателството на ЕНП [редактиране]
- Председател — Вилфрид Мартенс (бивш министър-председател на Белгия), преизбран на Конгреса в Рим през 2006 г. за тригодишен мандат.
- Заместник-председатели:
- Мишел Барние (Министър на земеделието и риболова на Франция);
- Марио Давид (член на Европейския парламент, представител на Португалия);
- Петер Хинце (Парламентарен държавен секретар на Министерство на икономиката и технологиите на Германия);
- Юрки Катайнен (Министър на финансите на Финландия);
- Енда Кени (лидер на опозицията в Ирландия);
- Корин Вортман-Кул (член на Европейския парламент, представител на Холандия);
- Виктор Орбан (бивш министър-председател на Унгария);
- Алойз Петерле (член на Европейския парламент, представител на Словения);
- Яцек Сариуж-Волски (член на ЕП, представител на Полша);
- Антонио Таяни (Еврокомисар по транспортните въпроси, представител на Италия).
- Финансов директор — Инго Фридрих (Заместник-председател на Европейския парламент, представител на Германия);
- Генерален секретар — Антонио Лопес-Истуриц (член на ЕП, представител на Испания).
ЕНП в Европейските институции [редактиране]
Европейски съвет [редактиране]
14 от 27-те държавни или правителствени ръководители в Европейския съвет са представители на партии-членки на ЕНП: Ян Петер Белкененде (министър-председател на Холандия); Силвио Берлускони (министър-председател на Италия); Емил Бок (министър-председател на Румъния); Валдис Домбровски (министър-председател на Латвия); Лорънс Гонзи (министър-председател на Малта); Жан-Клод Юнкер (министър-председател на Люксембург); Костас Караманлис (министър-председател на Гърция, председател на Нова демокрация); Андрююс Кубилюс (министър-председател на Литва); Ангела Меркел (федерален канцлер на Германия); Фредерик Рейнфелд ((министър-председател на Швеция); Никола Саркози (Президент на Франция); Доналд Туск (министър-председател на Полша); Херман ван Ромпуй (министър-председател на Белгия); Мирек Тополанек (министър-председател на Чехия); Бойко Борисов (министър председател на България).
Европейска комисия [редактиране]
10 от 27-те членове на Европейската комисия са представители на ЕНП: Председателят на ЕК — Жозе Мануел Барозу(Социалдемократическа партия, Португалия); Заместник-председатели на ЕК — Жак Баро (Съюз за национално движение, Франция); Антонио Таяни ("Форца Италия"/Напред Италия/, Италия); Комисари — Джо Борг (Националистическа партия, Малта); Ставрос Димас (Нова демокрация, Гърция); Бенита Фереро-Валднер (Австрийска народна партия, Австрия); Ян Фигел (Християн-демократическо движение на Словакия, Словакия); Данюта Хюбнер (Гражданска платформа, Полша); Андрис Пиебалгс (Народна партия, Латвия); Вивиан Рединг (Християн-социална народна партия, Люксембург).
Европейски парламент [редактиране]
В Европейския парламент ЕНП се коалира с по-евроскептично настроените Европейски демократи и формира групата на ЕНП-Европейски демократи с общо 288 депутати в ЕП. Настоящият лидер на групата на ЕНП-ЕД Жозеф Дол от френското Народно движение замества Ханс-Герт Пьотеринг на ръководния пост, след като той бива избран за Председател на ЕП през януари 2007 г.
ЕНП извън Европейския съюз [редактиране]
Правителствените или държавни ръководители на 6 държави, нечленуващи в ЕС, са представители на асоциирани партии-членки на ЕНП: Иво Санадер (министър-председател на Хърватия, Хърватски демократичен съюз), Реджеп Тайип Ердоган (министър-председател на Турция, Партия на справедливостта и развитието), Сали Бериша (министър-председател на Албания, Демократическа партия на Албания), Никола Груевски (министър-председател на Република Македония, ВМРО-ДПМНЕ), Виктор Юшченко (президент на Украйна, Народен съюз „Наша Украйна“) и Юлия Тимошенко (министър-председател на Украйна, Всеукраинско обединение „Отечество“), Михаил Саакашвили (президент на Грузия, Обединено национално движение).
ЕНП има парламентарни групи в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа — ЕНП-Християндемократи, председателствана от Люк ван ден Бранде (Християндемократическа и фламандска партия, Фландрия, Белгия) и в Парламентарната асамблея на ОССЕ — Шведската парламентарна делегация, председателствана от д-р Валбурга фон Хабсбург-Дъглас (Умерена партия, Швеция).\
През последните години ЕНП развива двустранни отношения с големите консервативни партии и партиите със сходни на нейните възгледи извън Европа. Поради твърдата си трансатлантическа ориентация, ЕНП поставя на фокус отношенията със Северна Америка в международните си дейности.
ЕНП е призната за регионална организация на две дясно-центристки световни политически организации: Хриситияндемократическия интернационал и Международния демократически съюз. ЕНП е и член на Международното европейско движение.
Партии-членки [редактиране]
- Österreichische Volkspartei (ÖVP) (Австрийска народна партия)
- Christen-Democratisch en Vlaams (CD&V) (Християндемократическа и фламандска партия)
- Nieuw-Vlaamse Alliantie (N-VA) (Новофламандски алианс)
- Centre Démocrate Humaniste (CDH) (Хуманистичен демократичен център)
- Демократи за силна България (ДСБ)
- Съюз на демократичните сили (СДС)
- Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ)
- Демократическа партия (ДП)
- Български земеделски народен съюз - Народен съюз (БЗНС-НС)
- Δημοκρατικός Συναγερμός (ДИСИ) (Демократичен сбор)
- Křesťanská a demokratická unie — Československá strana lidová (ХДС-ЧНП) (Християндемократически съюз — Чехословашка народна партия)
- Det Konservative Folkeparti (КНП) (Консервативна народна партия)
- Kristendemokraterne (ХД) (Християндемократи)
- Isamaa ja Res Publica Liit (СОР) (Съюз на Отечеството и Републиката)
- Christlich Demokratische Union (ХДС) (Християн-демократически съюз)
- Christlich-Soziale Union in Bayern (ХССБ) (Християн-социален съюз на Бавария)
- Νέα Δημοκρατία (НД) (Нова демокрация)
- Fidesz – Magyar Polgári Szövetség (ФИДЕС) (Фидес - Унгарски граждански съюз),
- Magyar Demokrata Fórum (УДФ) (Унгарски демократичен форум)
- Kereszténydemokrata Néppárt (ХДНП) (Християндемократическа народна партия)
- Fine Gael (ФГ) (Файн Гаел — Обединена ирландска партия)
- Il Popolo della Libertà (PdL) (Народът на свободата)
- Unione di Centro (UDC) (Съюз на центъра)
- Popolari-UDEUR (UDEUR) (Съюз на демократите за Европа - Народняци за Юга)
- Sudtiroler Volkspartei (SVP) (Южнотиролска народна партия)
- Vienotība (V) (Единство)
- Tėvynės sąjunga — Lietuvos krikščionys demokratai (TS-LKD) (Съюз за Отечеството - Литовски християнски демократи)
- Chrëschtlech Sozial Vollekspartei (CSV) (Християнсоциална народна партия)
- Partit Nazzjonalista (PN) (Националистическа партия)
- Christen-Democratisch Appèl (CDA) (Християндемократически призив)
- Platforma Obywatelska (PO) (Гражданска платформа)
- Polskie Stronnictwo Ludowe (PSL) (Полска народна партия)
- Partido Social Democrata (PSD) (Социалдемократическа партия)
- Centro Democrático e Social — Partido Popular (CDS-PP) (Социалдемократически център — Народна партия)
- Partidul Naţional Ţărănesc Creştin şi Democrat (PNŢCD) (Християн-демократическа национална селска партия)
- Partidul Democrat-Liberal (PD-L) (Либерално-демократическа партия)
- Uniunea Democrată a Maghiarilor din România (UDMR) (Демократичен съюз на унгарците в Румъния)
- Slovenská demokratická a kresťanská únia — Demokratická strana (SDKÚ-DS) (Словашки демократичен и християнски съюз - Демократическа партия)
- Magyar Koalíció Pártja/Strana maďarskej koalície (SMK) (Партия на унгарската коалиция)
- Krestanskodemokraticke hnutie (KDH) (Християндемократическо движение)
- Slovenska demokratska stranka (SDS) (Словенска демократическа партия)
- Nova Slovenija (NSi) (Нова Словения)
- Slovenska ljudska stranka (SLS) (Словенска народна партия)
- Partido Popular (PP) (Народна партия)
- Unió Democràtica de Catalunya (Демократичен съюз на Каталония)
- Kansallinen Kokoomus (НК) (Национална коалиция)
- Union pour un Mouvement Populaire (СНД) (Съюз за народно движение)
- Moderata samlingspartiet (M/MSP) (Умерена партия)
- Kristdemokraterna (KD) (Християндемократи)
Асоциирани членове [редактиране]
- Hrvatska demokratska zajednica (HDZ) (Хърватски демократичен съюз)
- Hrvatska seljačka stranka (HSS) (Хърватска селска партия)
- Høyre (H) (Десница)
- Demokratska stranka Srbije (DSS) (Демократическа партия на Сърбия)
- Г17+
- Christlichdemokratische Volkspartei (CVP) (Християн-демократическа народна партия)
Наблюдаващи членове [редактиране]
- Partia Demokratike e Shqipërisë (Демократическа партия на Албания)
- Partia Demokrate e Re (Нова демократическа партия)
- Biełaruski Narodny Front (BNF) (Беларуски народен фронт)
- Abjadnanaja Hramadzianskaja Partyja Biełarusi (AHP) (Обединена гражданска партия на Беларус)
- Stranka demokratske akcije (SDA) (Партия за демократично действие)
- Hrvatska demokratska zajednica Bosne i Hercegovine (HDZBiH) (Хърватска демократична общност в Босна и Херцеговина)
- Partija demokratskog progresa RS (PDP) (Партия на демократичния прогрес на Република Сръбска)
- Demokratski centar (DC) (Демократичен център)
- Suomen Kristillisdemokraatit (Християндемократическа партия)
- Ertiani Natsionaluri Modzraoba (ENM) (Единно национално движение)
- Südtiroler Volkspartei (Южнотиролска народна партия)
- Partidul Popular Creştin Democrat (Християндемократическа народна партия)
- Kristelig Folkeparti(KrF) (Християнска народна партия)
- Partito Democratico Cristiano Sammarinese (PDCS) (Санмаринска християндемократическа партия)
- Adalet ve Kalkınma Partisi (AKP) (Партия на справедливостта и развитието)
- Народний Союз «Наша Україна» (NSNU) (Народен съюз „Наша Украйна“)
- Народний Рух України (Rukh) (Народно движение на Украйна)
- Всеукраїнське об'єднання "Батьківщина" (Всеукраинско обединение „Отечество“)
Източници [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „European People's Party“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |