Европейски съюз

Европейски съюз Знаме на Европейския съюз Мото: In varietate concordia (лат) (Обединен в многообразието) Химн: Ода на радостта - Бетховен Политически центрове Брюксел Люксембург Страсбург Официални езици английски, български, гръцки, датски, естонски, ирландски, испански, италиански, латвийски, литовски, малтийски, немски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, унгарски, фински, френски, холандски, чешки, шведски Официални азбуки латиница, кирилица, гръцка азбука Процедурни езици английски, френски, немски Тип управление Sui generis Изпълнителна власт - Европейски съвет - Съвет на Европейския съюз - Европейска комисия Херман Ван Ромпой Доналд Туск Жозе Барозу Председателство Полша юни-декември 2011 Законодателство - Съвет на Европейския съюз - Европейски парламент (Президентство 1 юни - 31 декември 2011) Полша Мартин Шулц Съдебна система Съд на Европейския съюз - Съд - Общ съд -- Съд на публичната служба (Председателство) Формиране Като ЕИО  - Подписан  - Влязъл в сила Като ЕС  - Подписан  - Влязъл в сила Договор от Рим  - 25 март 1957  - 1 януари 1958 Договор от Маастрихт  - 7 февруари 1992  - 1 ноември 1993 Площ  - Общо 7-ма по площ 4 325 675 км² Население  - Общо (2011)  - Гъстота 3-та по население 502 486 499 116 души/км² БВП (2010)  - Общо (БВП)  - На жител(БВП) €12,279 трилиона($16,268 трилиона) €24,500($32,615) БВП (2010)  - Общо (PPP)  - На жител(PPP) $15,170 трилиона $30,388 Парични единици Евро (EUR, €) Други парични единици: Британски паунд (GBP, £), Български лев (BGN, лв), Датска крона (DKK, kr), Латвийски лат (LVL, Ls), Литовски литас (LTL, Lt), Полска злота (PLN, zł), Румънска лея (RON), lei), Унгарски форинт (HUF, Ft), Чешка крона (CZK, Kč), Шведска крона (SEK, kr) Часови зони UTC 0 до +2 UTC +1 до +3 (лятно време) Интернет домейн .eu Телефонни кодове Не са стандартизирани Портал на ЕС http://europa.eu/

Европейският съюз (съкратено ЕС, Евросъюз) е политически и икономически съюз между 27 европейски държави. Той е самостоятелно юридическо лице, притежаващо правомощия да действа независимо от съставящите го държави в рамките на предоставените му от последните компетенции. Неговият статут е регламентиран в Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в сила от 1 декември 2009 г.

Европейският съюз е международна организация без аналог (sui generis). Държавите-членки са му предоставили голям кръг от правомощия, включително и в областта на външните работи и политиката на сигурност. В изчерпателно изброени в ДЕС области (напр. в областта на митническия съюз) на ЕС е предоставена изключителната компетентност да приема правнообвързващи актове, като държавите членки повече нямат правото да приемат свои. В други области ЕС притежава споделена с държавите членки компетентност. В тези области на т.нар. споделена компетентност държавите членки могат да приемат национални актове, доколкото ЕС не е упражнил правото си да приеме свои.

Функционирането на ЕС се осъществява от неговите органи и учреждения, някои от които са наднационални, а други — междуправителствени. Типичен представител на наднационалните органи е Европейската комисия, която има основно изпълнителни функции. Нейните членове, макар и излъчени от правителствата на държавите членки, са напълно независими от тях. Законодателните функции се упражняват от Европейския парламент (наднационален орган, съставен от лица, избрани пряко от гражданите на ЕС) и Съвета на Европейския съюз (състоящ се от по 1 представител на всяка държава членка на ниво министър). На свой ред съдебният контрол се осъществява от Съда на Европейския съюз (СЕС). Той е съставен от Съд (27 съдии от всяка държава членка), Общ съд (27 съдии от всяка държава членка) и специализирани съдилища, като единственият специализиран съд, създаден до момента, е Съдът на публичната служба, състоящ се от 7 съдии. От своя страна Европейският съвет, състоящ се от държавните или правителствени ръководители на държавите членки, своя председател и председателя на Европейската комисия, определя политическите насоки и приоритети на Съюза и дава необходимия тласък за неговото развитие.

Сред основните задачи на Европейския съюз е осигуряването на вътрешен пазар, който обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали. Съюзът поддържа обща политика по отношение на селското стопанство, риболова, околната среда, защитата на потребителите, транспорта, енергетиката и др. ЕС разполага с изключителна компетентност в областите на паричната политика на държавите членки, чиято парична единица е еврото, митническия съюз (който налага забрана на митата върху вноса и износа между държавите членки и на всички такси с равностоен на мито ефект и въвежда обща митническа тарифа при техните отношения с трети страни), търговската политика, опазването на морските и биологичните ресурси в рамките на общата политика в областта на риболова и др.

В икономически план със своето население от 500 млн. души през 2008 г. ЕС е създал приблизително 30% от номиналния световен брутен продукт.

История

Разширение на ЕС

Постоянните опити за обединение на различните европейски народи предхождат самите държави. Преди 3 000 години със силата на меча над Европа властват келтите, а след тях и римляните. Империята на Карл Велики и Свещената Римска империя в продължение на стотици години обединяват под слаб контрол големи области от континента. В по-ново време митническият съюз на териториите под Наполеонова власт в началото на 19-ти век и инвазията на нацистка Германия през 40-те години на 20 век, са примери за мимолетно обединение на значителни части от Европа.

Като се има предвид многообразието от езици и култури на Стария континент, опитите за обединение обикновено били насилствени. Едно от първите предложения за мирно съюзяване на равноправни европейските държави е направено от Виктор Юго през 1851 г. Катастрофалната за континента Първа световна война е последвана от Втора световна война, която оставя след себе си Европа в разруха. Твърдо решени завинаги да премахнат възможността за възникване на война на континента и в опит да възстановят Европа, редица европейски политици възприемат идеята за наднационален съюз. Идеята за формирането на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС) е на служителя във френското външно министерство Жан Моне. Министърът на външните работи на Франция Робер Шуман дава гласност на тази идея на 9 май 1950 г. (това е и причината този ден да се чества като Ден на Европа). Първоначалният замисъл на политиците, основали ЕОВС, е да гарантират контрол над военната промишленост в Европа, а въглищата и стоманата са главни суровини за военния отрасъл. ЕОВС включва Западна Германия, Франция, Италия и страните от Бенелюкс. Общността се създава с подписването на Договора от Париж през април 1951 г., а влиза в сила през юли 1952 г.

Впоследствие се създават още две общности - Европейска икономическа общност и Европейска общност за атомна енергия (Евратом). Създадени са с Договорите от Рим от 1957 г., влезли в сила на 1 януари 1958 г. В продължение на няколко десетилетия Европейската икономическа общност (наричана и Общ пазар) стимулира сътрудничеството между тези западно-европейски държави. Общият пазар има свое огледално подобие и в Източна Европа — Съветът за икономическа взаимопомощ (СИВ).

Европейският съюз (ЕС) е създаден официално с договора от Маастрихт от 1992 г. При учредяването си той се основава на вече съществуващите две общности: Европейска икономическа общност, преименувана с Договора от Маастрихт на Европейска общност, и на Европейската общност за атомна енергия (Евратом). Основни цели на Договора за Европейския съюз (в редакцията му до 31.11.2009 г.) са насърчаването на балансирания и устойчив икономически и социален прогрес, постигане на висока степен на заетост, в частност посредством създаване на територия без вътрешни граници, укрепване на социално-икономическото единство и посредством създаването на икономически и паричен съюз и впоследствие на единна валута еврото, осъществяване на обща външна политика и политика на сигурност, въвеждане на гражданство на Съюза, създаване на общо пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в рамките на което се осигурява свободното движение на лица, обвързано с прилагането на подходящи мерки за контрол на външните граници, предоставяне на убежище, имиграцията, както и превенция и борба с престъпността. Съществуващият до този момент Общ пазар е възприет като „първи стълб“ на новосъздадената храмова структура (по подобие на гръцки храм) с три стълба.

Европейската общност окончателно отива в историята с Договора от Лисабон, подписан на 13 декември 2007 г. Той влиза в сила на 1 декември 2009 г. и според него Европейският съюз става правоприемник на Европейската общност. Този договор бележи един нов етап в процеса на развитие на европейската интеграция.

Статут преди Договора от Лисабон

За да обяснят припокриването на организациите на Европейските общности с Европейския съюз, сред европейските политици и в литературата се е наложило понятието „храмова структура на Европейския съюз“, която си служи с модела на гръцки храм с три стълба, обединени под общ покрив. Съгласно този модел Европейските общности са първият стълб от тази храмова структура. Вторият и третият стълб представляват форми на междудържавно сътрудничество, предвидени в Договора от Маастрихт, а именно "Обща политика в областта на външните работи и сигурността" (дял V от ДЕС) и "Полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни дела" (дял VI от ДЕС). Всички те са обединени под този общ „покрив“, въплътен в целите и принципите на Съюза (общите разпоредби на ДЕС).

Наред с това трите стълба на Съюза се ползват от обща институционална рамка. „Базата“ на този храм се състои от общите и заключителни разпоредби на Договора, отнасящи се до влизането му в сила, времевия и териториален обхват на неговото действие (Договора за Европейски Съюз е безсрочен), възможността за изменението му и условията за присъединяване на нови страни към него. Към тази база се отнася и т.нар. „засилено сътрудничество“, предвидено както в разпоредбите на ДЕС за втори и трети стълб, така и в разпоредбите на Договора за създаване на Европейска Общност (ДЕО).

Въпреки че Европейският съюз и Европейските общности често се възприемат като едно и също нещо, към момента на своето учредяване до влизането в сила на Договора от Лисабон Европейският съюз съвсем не е правоприемник на Европейските общности и техния наднационален характер. За разлика от тях, съгласно Договора от Маастрихт Европейският съюз не е самостоятелно юридическо лице, притежаващо правомощия да действа независимо от съставящите го национални държави. Новите форми на сътрудничество, които Договорът за Европейския съюз предвижда да се осъществят извън рамките на Европейските общности, имат подчертан междуправителствен характер.

От друга страна, всяка една от Европейските общности е самостоятелно юридическо лице и може да влиза в договорни отношения с трети страни и други международни организации. Правомощията на общностите произтичат от международните договори, с които са създадени. Те са „предоставени“ от страните-членки. Това позволява да се твърди, че страните-членки на ЕС са прехвърлили част от своя суверенитет и че ЕС започва да наподобява федерация или конфедерация. Все пак, от правна гледна точка, Европейският съюз не разполага с правомощия да изземва допълнителна власт от държавите членки без предварително предоговаряне на подписаните споразумения. Липсата на „правомощия да създава правомощия“, което се счита за същностната характеристика на една държава, е сериозен аргумент срещу това на Европейския съюз да се гледа като на държава.

Същевременно да се нарече Европейският съюз обикновена международна организация не би било точно, особено по отношение на „първия стълб“ на Съюза — Европейските общности, който има наднационален характер.

За дефинирането на юридическия статут на европейското обединение огромна роля играе Съдът на Европейските общности (понастоящем Съд на Европейския съюз). В прословутото си решение по делото Ван Генд ен Лос 27/72 съдът определя общността като нов правов ред, различен от международният, който предоставя права и задължения не само за държавите членуващи в него, но също така и за техните граждани, физически и юридически лица. Това първо и основополагащо за определянето на характера на Общностите решение създава представата за Европейското обединение като „sui generis“ (уникално). Днес, когато процесът на „конституционализиране“ на Европейския съюз е далеч по-напреднал, се налага новото понятие за Европейския съюз като „полития от държави и народи“.

На 13 октомври 2004 г. европейските лидери подписват договор за Европейска конституция. Бива ратифицирана от 13 страни-членки, но след нейното отхвърляне на последователни референдуми във Франция и Холандия през пролетта на 2005 г. проектът е замразен. Основна последица от влизането в сила на този договор трябваше да бъде премахването на храмовата структура, поради предвиденото обединяване на Общностите и Съюза в едно единствено юридическо лице. По време на тържественото честване в Берлин на 50-годишнината на ЕС неговите ръководители и представителите на страните-членки приемат декларация, с която определят срок до 2009 г. за изработване на нов договор след провала на Конституцията за Европа. В крайна сметка, на 13 декември 2007 г. е подписан Договора от Лисабон, който въпреки големите трудности, свързани с неговата ратификация (договорът е подложен на референдум на два пъти в Ирландия и отказът на полския президент да го ратифицира), влиза в сила на 1 декември 2009 г.

Подписан В сила Договори

1948 1948 Брюксел

1951 1952 Париж

1954 1955 Променен договор от Брюксел

1957 1958 Рим

1965 1967 Договор за сливане

1975 непр. Решение на Европейски съвет

1985 1985 Шенгенско споразумение

1986 1987 Единен европейски акт

1992 1993 Маастрихт

1997 1999 Амстердам

2001 2003 Ница

2007 2009 Лисабон

Три стълба на Европейския съюз:

Европейски общности:

Европейска общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ)

Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС)

Договорът изтича през 2002

Европейски съюз (ЕС)

Европейска икономическа общност (ЕИС)

Правила от Шенген

Европейска общност (ЕО)

ТРЕВИ

Правосъдие и вътрешни работи (ПВР)

Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи (СОПВР)

Сътрудничество в европейската политика (СЕП)

Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС)

Неорганизирано тяло

Западноевропейски съюз

Договорът е прекратен през 2010

Държави членки и кандидатки

Настоящи държави членки

В момента Европейският съюз има 27 държави членки. ЕС се простира на площ от 4 325 675 км² и има над 500 млн. граждани. Ако Европейският съюз бе държава, то той би бил 7-та по територия (след Русия, Канада, Китай, Бразилия, САЩ и Австралийския съюз) и 3-та по население (след Китай и Индия) страна в света.

Карта на ЕС и страни кандидатки

От учредителния Договор от Рим 1957 г., подписан от 6 държави, до този момент 21 други страни са се присъединили към съюза:

Година	Държава
1957	Белгия, Франция, Западна Германия (ФРГ), Италия, Люксембург, Холандия (основателки)
1973	Дания, Ирландия, Обединено Кралство
1981	Гърция
1986	Португалия, Испания
1990	Източна Германия и Западен Берлин се присъединяват към Западна Германия и територията им влиза в рамките на ЕС
1995	Австрия, Финландия, Швеция
2004	Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Чехия
2007	България, Румъния

Бележка:

• Алжир получава независимост от Франция през 1962 г. и напуска Европейската общност.
• Гренландия получава право на самоуправление от Дания през 1979 г. и напуска Европейската общност през 1985 г. след проведен референдум.

Специални територии

Някои части на територията на страните-членки на Европейския съюз поради своята географска отдалеченост или специално разположение, както и някои от владенията на страните-членки имат специален статут по отношение на прилагането правните норми на ЕС.

Виж подробно: Специални територии на Европейския съюз.

Преговаряни разширения

В момента 3 държави са получили статут на официална страна кандидатка за членство в ЕС. Това са следните.

• Хърватия - започва преговорния процес за присъединяване към ЕС през октомври 2005 г. Подписала е договор за присъединяване към ЕС от юли 2013 г. Провежда референдум на 22 януари 2012 г.
• Република Македония - има статут, признат от 17 декември 2005 г., под името Бивша югославска република Македония, но все още не е започнала присъединителния процес.
• Турция - опитите да се присъедини към съюза датират още от Анкарската спогодба от 1963 г., но започна реални разговори по откриване на преговорния процес на 3 октомври 2005 г. Този процес е отворен, т.е. водят се проговори, без да е дадена ясна перспектива за членство в съюза. След тази предварителна фаза трябва да започнат и същинските преговори за членство. Повечето анализатори смятат, че до присъединяването на Турция към Европейския съюз ще мине поне 1 десетилетие. В същото време тя е изправена пред опозицията на голям брой страни членки (най-вече на Франция и Германия), които смятат, че мястото на тази многомилионна мюсюлманска държава не е в Европейския съюз.

Както държавите, получили статута на официална страна кандидатка, така и всички потенциални държави членки трябва да изпълнят Копенхагенските критерии.

Потенциални разширения

През 2003 г. ЕС взема на срещата на високо равнище в Солун решението за европейска перспектива на всички западно-балкански държави, като едно евентуално приемане зависи от самите потенциални кандидатки, както и от изпълнението и прилагането на копенхагенските критерии.

Държавите, които имат потвърдена европейска перспектива, са: Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Косово.

Институции на Европейския съюз

Институции на ЕС

В рамките на Европейския съюз функционират седем институции, изброени в чл. 13, п. 1 от ДЕС, които имат обща компетентност и вземат общозадължителни решения:

• Европейски парламент - представлява европейските граждани
• Европейски съвет - определя основната посока на развитие и приоритетите на ЕС
• Европейска комисия - изпълнителната институция на ЕС
• Съвет на Европейския съюз (или Съвет на министрите) - представлява правителствата на държавите членки
• Съд на Европейския съюз - контролира спазването на договорите и нормативните актове на ЕС
• Европейска централна банка
• Европейска сметна палата - контролира бюджета на ЕС

Органи на ЕС

Финансови органи

• Европейска система на централните банки и Европейска централна банка - отговарят за финансовата политика на евространите и страните извън еврозоната.
• Европейска инвестиционна банка - отговаря за финансирането на инвестиционни проекти
• Европейски инвестиционен фонд - отговаря за финансирането на инфраструктурни проекти

Консултативни органи

• Европейски икономически и социален комитет - представлява гражданското общество по въпроси свързани с икономическата и социалната политика на ЕС
• Комитет на регионите - представлява регионалните и местни власти
• Научен и технически комитет на Евратом - консултативен орган за контрол на работата с радиоактивни материали (изследвания и експлоатация) и за изработване на единни стандарти за защита при работа с йонизиращи лъчения
• Агенция на Евратом - контролира добива на радиоактивни руди и други материали и търговията с тях на територията на Съюза
• Европейски омбудсман

Децентрализирани агенции

За тясно дефинирани научни, технически и управленчески задачи отговарят множество специализирани агенции, създадени от Европейския съюз или от Европейската общност

Седалище на европейските институции

ЕС няма официална столица. Институциите на съюза се намират в няколко града:

• Брюксел - седалище на Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз, познат още като Съвет на министрите, и на комисиите на Европейския парламент. Европейската комисия също така провежда тук своите срещи на комитетите и кратките си сесии.
• Страсбург — седалище на Европейския парламент и място за среща на ежегодната дълга пленарна сесия, продължаваща дванайсет седмици.
• Люксембург - седалище на Европейската инвестиционна банка и Съда на Европейския съюз.
• Франкфурт - седалище на Европейската централна банка.

Икономика

ЕС и следващите седем по големина икономики в света измерени по стойност на БВП в долари, през 2010 г. (IMF, 2010).

От своето създаване ЕС предлага единен икономически пазар на територията на своите страни-членки. Към настоящия момент 17 страни, които са членки на еврозоната, използват единна валута. Европейският пазар, като единна икономика, създава през 2010 г. Брутен вътрешен продукт (БВП) от около €12,3 трилиона ($16,282 трилиона), което е над 26% от световния икономически продукт. ЕС е най-големият износител ,, а от 2008 г. и най-голям вносител, на стоки и услуги, както и най-значим търговски партньор на някои големи страни като САЩ, Индия и Китай. ЕС осигурява и икономическа помощ на изоставащите страни в ЕС като така се стимулира икономиката. За България в момента са отделени милиони евро по земеделските и структурните еврофондове.

170 от 500-те най-големи в света компании (по Форчън Глобал 500) са с главни седалища в ЕС. Началото на Световната икономическата кризата от 2007 белязва обрат в дълго продължилата тенденция на намаляване на безработицата в ЕС като през 2010 г. тя достига връх от 9,7%, след което се стабилизира и намалява до 9,5% през Юли 2011. През 2010 г. годишната инфлацията в съюза достига 2,2%, докато инвестициите са 18,5% от БВП. Съществува голяма разлика в годишния доход на глава от населението на отделните страни-членки, която варира от US$7 000 до US$69000.

Вътрешен пазар

Две от първоначалните цели на Европейската икономическа общност са създаване на общ пазар, наречен впоследствие единен пазар, а понастоящем вътрешен пазар и създаване на митнически съюз между страните членки. Единният пазар включва: свободно движение на стоки, капитал, хора и услуги на територията на ЕС, а митническия съюз: създаването на обща митническа тарифа, приложима за стоки на страни, извън Общността (днес Съюза). След като стоките се допуснат на европейския пазар, те не могат да бъдат обект на митнически тарифи, дискриминационни такси или квоти за внос, докато пътуват между държавите членки. Страните, които не членуват в ЕС, като Исландия, Норвегия, Лихтенщайн и Швейцария участват на единния пазар, но не и в митническия съюз. Около половината от търговията в ЕС е хармонизирана със законодателството на ЕС.

БВП (PPP) на жител 2006 г., показващ държавите над и под средното равнище за ЕС

Държави членки	БВП (2010) милиони евро	БВП (2010) на жител евро	БВП (2010-PPP) на жител евро
Европейски Съюз	12 268 387	24 500	24 500
Германия	2 476 800	30 300	28 700
Франция	1 932 802	29 800	26 100
Великобритания	1 696 583	27 800	27 400
Италия	1 548 816	25 600	24 300
Испания	1 062 591	23 100	24 700
Холандия	591 477	35 600	32 800
Полша	354 316	9 300	15 300
Белгия	352 914	32 400	28 900
Швеция	346 667	37 000	30 100
Австрия	284 410	33 900	30 700
Дания	234 005	42 200	30 400
Гърция	230 173	20 400	21 700
Финландия	180 253	33 600	28 300
Португалия	172 699	16 200	19 800
Ирландия	155 938	34 900	31 100
Чехия	145 049	13 800	19 500
Румъния	121 941	5 700	11 000
Унгария	98 446	9 800	15 700
Словакия	65 905	12 100	18 100
Люксембург	41 597	69 100	82 100
България	36 033	4 800	10 600
Словения	35 974	17 300	20 900
Литва	27 410	8 300	14 200
Латвия	17 971	8 000	12 600
Кипър	17 465	21 700	24 000
Естония	14 501	10 800	15 900
Малта	6 233	15 000	20 400
Страни кандидатки:
Турция	553 505	7 600	11 800
Хърватия	45 899	10 400	15 000
Република Македония	6 921	3 400	9 400
Исландия	9 509	30 000	27 800
Черна гора	3 032	4 800	-
Потенциални кандидати:
Босна и Херцеговина	12 703	3 500	-
Албания	8 886	2 800	-
Сърбия	29 379	4 000	-
Икономически партньори:
САЩ	10 957 607	35 300	36 500
Япония	4 122 320	32 500	26 000

Население

По оценка на Евростат към 1 януари 2011, населението на 27-те държави членки на ЕС година наброява около 502 489 143 души . Населението на Европейския съюз представлява 7.3% от това на целия свят, въпреки това то се побира на едва 3% от световната суша. ЕС е един от най-гъсто населените райони в света със своите 116 д/km².

Население на 5-те най-големи града в ЕС

Град	Население (2006)	Плътност /km² (население)	Метрополис (2005)
Лондон	7 556 900	4 761	13 945 000
Берлин	3 429 900	3 845	5 000 000
Мадрид	3 213 721	5 293	7 061 748
Рим	2 726 539	2 118	3 700 000
Париж	2 188 500	24 948	12 672 000

Урбанизация

Виж още: Списък на градовете в ЕС по население

Около 80% от населението живее в градове, като около една трета от хората са в градове с над 1 млн. население. Тук се намират 16 града с население над един милион. В ЕС има най-много глобални градове, отколкото във всеки друг регион.

Освен големите градове, в рамките на Европейския съюз се разполагат няколко гъсто населени региона, които нямат обособен център, а по-скоро се формират при сливане на няколко града. Тези метрополни региони заемат голяма площ, като най-гъсто населените са Рейн-Рур с население от около 11,5 милиона (Кьолн, Дортмунд, Дюселдорф, Есен, Дуйсбург, Мьонхенгладбах, Вупертал, Бон и Нойс), Рандстад с население от около 7 милиона (Амстердам, Ротердам, Хага, Утрехт и по-малки градове), Франкфурт на Майн-Рейн с около 5,8 милиона население (Франкфурт, Висбаден, Дармщат и други), Фламандски ромб с население от около 5,5 милиона (Антверпен, Брюксел, Льовен и Гент), региона около Йоресун с население от около 3,7 милиона (при сливане на Копенхаген и Малмьо), Горносилезкия промишлен регион с население от около 3,5 милиона (Катовице, Сосновец и по-малки градове) .

Официални езици

В Европейския съюз са приети 23 официални езика, наричани още "работни". Те са (по азбучен ред, изписвани на латиница): български, чешки, датски, немски, английски, естонски, финландски, ирландски, френски, гръцки, унгарски, италиански, латвийски, литовски, малтийски, полски, португалски, словашки, словенски, испански, шведски, холандски и румънски. Важните документи, като законодателството, се превеждат на всички официални езици. Европейският парламент осигурява превод на всички езици на всичките документи по време на своите пленарни заседания. Не всички документи, издавани от ЕС, обаче, се превеждат на всичките 23 езика. Институциите на ЕС имат правото да избират за вътрешни цели свои собствени езикови разпоредби. Например, Европейската комисия използва за работни при вътрешната си дейност три езика — английски, немски и френски. Другите езици ЕК използва само при нужда да информира и комуникира със съответната страна.

Религия

По данни на официалното допитване от 2005 г., 52 % от населението на ЕС вярват в съществуването на Бог, 27 % допускат съществуването на свърхестествена „духовна жизнена сила“, а 18 % не вярват в Бога.

• 

  Вярващи в Бог по страни (според допитване през 2005 г.)

• 

  Допускащи висша сила по страни (според допитване през 2005 г.)

• 

  Невярващи в Бог по страни (според допитване през 2005 г.)

Външни препратки

Официални:

• Портал на Европейския съюз
• Европейски парламент
• Представителство на Европейската комисия в България
• Консолидирани текстове на Договора за Европейския Съюз и на Договора за функционирането на Европейския Съюз

Справочни:

• Портал ЕВРОПА
• EUobserver.com