CE маркировка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
знакът CE

CE маркировката представлява знак за съответствие, който се поставя върху определени продукти предназначени за европейския пазар след 1993 г. Чрез този знак се декларира, че съотвеният продукт отговаря на европейските изисквания за безопасност. Европейското законодателство задължава всеки производител (независимо дали е член на ЕС), да поставя такава маркировка и да изпълнява съпътстващите изисквания, върху тези негови стоки които ще се продават в Европейската икономическа зона и които попадат в европейските директиви „Нов подход“. С поставянето на този знак, производителят декларира, че продуктът му отговаря на изискванията и са изпълнени процедурите за оценка на съответствието описани в съответната директива.

Цели[редактиране | edit source]

CE маркировката е задължителна за стоки предназначени за пазара на Европейската икономическа зона, но само за тези от тях които са описани в една или повече от европейските директиви по Нов подход. Тези директиви имат за цел да „хармонизират“ изискванията за безопасност, т.е. да сближат законодателствата на страните-членки относно изискванията за безопасност. А това е част от по-общия план за улесняване на движението на стоки в рамките на Европейския съюз.[1]

Отговорности[редактиране | edit source]

Производител[редактиране | edit source]

Производителят на продукти попадащи в силата на директивите по Нов подход, се задължава да проектира и изработи тези продукти съобразно с изискванията описани в директивите и да проведе тестове за съответствие съобразно с процедурите описани в директивите.[2]

Производителят се задължава също да постави маркировката върху продуктите си, да състави техническа документация и да подпише декларация за съответствие. Някои директиви изискват продуктите (за които се отнасят тези директиви) да бъдат предоставени на трета страна (обикновено нотифициран орган) за тестване и сертифициране или собствената система за контрол на качество да бъде оценена от нотифициран орган.[2]

Вносител[редактиране | edit source]

В случай, че производителят не е регистриран в ЕС и няма упълномощен представител в ЕС, вносителят на негови стоки в ЕС също има определени отговорности. Той трябва да се увери, че при поискване от органите за надзор на пазара, ще е способен да предостави необходимата за продукта информация — техническа документация и копие на декларацията за съответствие.[2]

Дистрибутор[редактиране | edit source]

Дистрибуторът трябва да е наясно с приложимите законови наредби и да се увери, че не предоставя на пазара стоки несъобразени с изискванията.

Продуктови групи изискващи маркировката[редактиране | edit source]

Следва списък на продуктовите категории изискващи CE маркировка и препратки към текста на съответните директиви на български език:

Поставяне на маркировката[редактиране | edit source]

Вид на маркировката

Маркировката трябва да има вида показан отляво. Височината ѝ трябва да бъде поне 5 мм., да бъде видима, четлива и незаличима; поставена върху продукта или, когато това е невъзможно, върху неговата опаковка или документация.[2] Ако съответната директива изисква участието на нотифициран орган, неговият идентификационен номер трябва да бъде поставен след маркировката.

Маркировката се поставя от производителя или от неговия упълномощен представител в Европейската общност.

Източници[редактиране | edit source]

  1. New Approach Directives and the free movement of goods in the European Community
  2. а б в г Ръководство за прилагане на директивите по Нов подход

Външни препратки[редактиране | edit source]