Европейски съюз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Европейски съюз

Знаме на Европейския съюз
Знаме на Европейския съюз

Мото: In varietate concordia (лат)
(Обединен в многообразието)[1]
Химн: Ода на радостта - Бетховен
EU Globe No Borders.svg
LocationEuropeanUnion 27 BG.png
Политически центрове Брюксел
Люксембург
Страсбург
Официални езици 24: английски, български, гръцки, датски, естонски, ирландски, испански, италиански, латвийски, литовски, малтийски, немски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, унгарски, фински, френски, нидерландски, чешки, шведски, хърватски
Официални азбуки латиница, кирилица, гръцка азбука
Процедурни езици[2] английски, френски, немски
Тип управление Sui generis
Изпълнителна власт
- Европейски съвет
- Европейска комисия
Херман Ван Ромпой
Жозе Барозу
Председателство Кипър

юли-декември 2012
Законодателство
- Съвет на Европейския съюз
- Европейски парламент
(Председателство 1 юли - 31 декември 2012)
Кипър
Мартин Шулц
Съдебна система
Съд на Европейския съюз
- Съд
- Общ съд
-- Съд на публичната служба
(Председателство)
Формиране
Като ЕИО
 - Подписан
 - Влязъл в сила

Като ЕС
 - Подписан
 - Влязъл в сила


Договор от Рим
 - 25 март 1957
 - 1 януари 1958

Договор от Маастрихт
 - 7 февруари 1992
 - 1 ноември 1993

Площ
 - Общо
7-ма по площ
4 325 675 km²
Население
 - Общо (2012)
 - Гъстота
3-та по население
503 492 041
116 души/km²
БВП (2011)
 - Общо (БВП)
 - На жител(БВП)

€12,629 трилиона ($17,578 трилиона)
€25 140 ($35 116)
БВП (2011)
 - Общо (PPP)
 - На жител(PPP)

$15,821 трилиона
$31 607
Парични единици

Евро (EUR, €)
Други парични единици:
Британски паунд (GBP, £),
Български лев (BGN, лв),
Датска крона (DKK, kr),
Литовски литас (LTL, Lt),
Полска злота (PLN, zł),
Румънска лея (RON), lei),
Унгарски форинт (HUF, Ft),
Чешка крона (CZK, Kč),
Шведска крона (SEK, kr)
Хърватска куна (HRK, kuna)

Часови зони UTC 0 до +2

UTC +1 до +3 (лятно време)

Интернет домейн .eu
Телефонни кодове Не са стандартизирани
Портал на ЕС http://europa.eu/

Европейският съюз (съкратено ЕС, Евросъюз) е политически и икономически съюз между 28 европейски държави. Той е самостоятелно юридическо лице, притежаващо правомощия да действа независимо от съставящите го държави в рамките на предоставените му от последните компетенции. Неговият статут е регламентиран в Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в сила от 1 декември 2009 г.

Европейският съюз е международна организация без аналог (sui generis). Държавите-членки са му предоставили голям кръг от правомощия, включително и в областта на външните работи и политиката на сигурност. В изчерпателно изброени в ДЕС области (напр. в областта на митническия съюз) на ЕС е предоставена изключителната компетентност да приема правнообвързващи актове, като държавите членки повече нямат правото да приемат свои. В други области ЕС притежава споделена с държавите членки компетентност. В тези области на т.нар. споделена компетентност държавите членки могат да приемат национални актове, доколкото ЕС не е упражнил правото си да приеме свои.

Функционирането на ЕС се осъществява от неговите органи и учреждения, някои от които са наднационални, а други — междуправителствени. Типичен представител на наднационалните органи е Европейската комисия, която има основно изпълнителни функции. Нейните членове, макар и излъчени от правителствата на държавите членки, са напълно независими от тях. Законодателните функции се упражняват от Европейския парламент (наднационален орган, съставен от лица, избрани пряко от гражданите на ЕС) и Съвета на Европейския съюз (състоящ се от по 1 представител на всяка държава членка на ниво министър). На свой ред съдебният контрол се осъществява от Съда на Европейския съюз (СЕС). Той е съставен от Съд (27 съдии от всяка държава членка), Общ съд (27 съдии от всяка държава членка) и специализирани съдилища, като единственият специализиран съд, създаден до момента, е Съдът на публичната служба, състоящ се от 7 съдии. От своя страна Европейският съвет, състоящ се от държавните или правителствени ръководители на държавите членки, своя председател и председателя на Европейската комисия, определя политическите насоки и приоритети на Съюза и дава необходимия тласък за неговото развитие.

Сред основните задачи на Европейския съюз е осигуряването на вътрешен пазар, който обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали. Съюзът поддържа обща политика по отношение на селското стопанство, риболова, околната среда, защитата на потребителите, транспорта, енергетиката и др. ЕС разполага с изключителна компетентност в областите на паричната политика на държавите членки, чиято парична единица е еврото, митническия съюз (който налага забрана на митата върху вноса и износа между държавите членки и на всички такси с равностоен на мито ефект и въвежда обща митническа тарифа при техните отношения с трети страни), търговската политика, опазването на морските и биологичните ресурси в рамките на общата политика в областта на риболова и др.

В икономически план със своето население от над 500 млн. души през 2011 г. ЕС е създал приблизително 25% от номиналния световен брутен продукт.

История[редактиране | edit source]

Разширение на ЕС

Постоянните опити за обединение на различните европейски народи предхождат самите държави. Преди 3 000 години със силата на меча над Европа властват келтите, а след тях и римляните. Империята на Карл Велики и Свещената Римска империя в продължение на стотици години обединяват под слаб контрол големи области от континента. В по-ново време митническият съюз на териториите под Наполеонова власт в началото на 19-ти век и инвазията на нацистка Германия през 40-те години на 20 век са примери за мимолетно обединение на значителни части от Европа.

Като се има предвид многообразието от езици и култури на Стария континент, опитите за обединение обикновено били насилствени. Едно от първите предложения за мирно съюзяване на равноправни европейските държави е направено от Виктор Юго през 1851 г. Катастрофалната за континента Първа световна война е последвана от Втора световна война, която оставя след себе си Европа в разруха. Съюзниците победители във войната твърдо решени завинаги да премахнат възможността за възникване на война на континента и в опит да възстановят Европа, редица европейски политици възприемат идеята за наднационален съюз. Идеята за формирането на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС) е на служителя във френското външно министерство Жан Моне. Министърът на външните работи на Франция Робер Шуман дава гласност на тази идея на 9 май 1950 г. (това е и причината този ден да се чества като Ден на Европа). Първоначалният замисъл на политиците, основали ЕОВС, е да гарантират контрол над военната промишленост в Европа, а въглищата и стоманата са главни суровини за военния отрасъл. ЕОВС включва Западна Германия, Франция, Италия и страните от Бенелюкс. Общността се създава с подписването на Договора от Париж през април 1951 г., а влиза в сила през юли 1952 г.

Впоследствие се създават още две общности - Европейска икономическа общност и Европейска общност за атомна енергия (Евратом). Създадени са с Договорите от Рим от 1957 г., влезли в сила на 1 януари 1958 г. В продължение на няколко десетилетия Европейската икономическа общност (наричана и Общ пазар) стимулира сътрудничеството между тези западноевропейски държави. Общият пазар има свое огледално подобие и в Източна Европа — Съветът за икономическа взаимопомощ (СИВ).

Европейският съюз (ЕС) е създаден с договора от Маастрихт (официално - Договор за Европейския съюз) от 1992 г. При учредяването си той се основава на вече съществуващите две общности: Европейска икономическа общност, преименувана с Договора от Маастрихт на Европейска общност, и на Европейската общност за атомна енергия (Евратом). Основни цели на Договора за Европейския съюз са насърчаването на балансирания и устойчив икономически и социален прогрес, постигане на висока степен на заетост, в частност посредством създаване на територия без вътрешни граници, укрепване на социално-икономическото единство и посредством създаването на икономически и паричен съюз и впоследствие на единна валута еврото, осъществяване на обща външна политика и политика на сигурност, въвеждане на гражданство на Съюза, създаване на общо пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в рамките на което се осигурява свободното движение на лица, обвързано с прилагането на подходящи мерки за контрол на външните граници, предоставяне на убежище, имиграцията, както и превенция и борба с престъпността. Съществуващият до този момент Общ пазар е възприет като „първи стълб“ на новосъздадената храмова структура (по подобие на гръцки храм) с три стълба.

Европейската общност окончателно отива в историята с Договора от Лисабон, подписан на 13 декември 2007 г. Той влиза в сила на 1 декември 2009 г. и според него Европейският съюз става правоприемник на Европейската общност. Този договор бележи един нов етап в процеса на развитие на европейската интеграция.

Статут преди Договора от Лисабон[редактиране | edit source]

За да обяснят припокриването на организациите на Европейските общности с Европейския съюз, сред европейските политици и в литературата се е наложило понятието „храмова структура на Европейския съюз“, която си служи с модела на гръцки храм с три стълба, обединени под общ покрив. Съгласно този модел Европейските общности са първият стълб от тази храмова структура. Вторият и третият стълб представляват форми на междудържавно сътрудничество, предвидени в Договора от Маастрихт, а именно "Обща политика в областта на външните работи и сигурността" (дял V от ДЕС) и "Полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни дела" (дял VI от ДЕС). Всички те са обединени под този общ „покрив“, въплътен в целите и принципите на Съюза (общите разпоредби на ДЕС).

Наред с това трите стълба на Съюза се ползват от обща институционална рамка. „Базата“ на този храм се състои от общите и заключителни разпоредби на Договора, отнасящи се до влизането му в сила, времевия и териториален обхват на неговото действие (Договора за Европейски Съюз е безсрочен), възможността за изменението му и условията за присъединяване на нови страни към него. Към тази база се отнася и т.нар. „засилено сътрудничество“, предвидено както в разпоредбите на ДЕС за втори и трети стълб, така и в разпоредбите на Договора за създаване на Европейска Общност (ДЕО).

Въпреки че Европейският съюз и Европейските общности често се възприемат като едно и също нещо, към момента на своето учредяване до влизането в сила на Договора от Лисабон Европейският съюз съвсем не е правоприемник на Европейските общности и техния наднационален характер. За разлика от тях, съгласно Договора от Маастрихт Европейският съюз не е самостоятелно юридическо лице, притежаващо правомощия да действа независимо от съставящите го национални държави. Новите форми на сътрудничество, които Договорът за Европейския съюз предвижда да се осъществят извън рамките на Европейските общности, имат подчертан междуправителствен характер.

От друга страна, всяка една от Европейските общности е самостоятелно юридическо лице и може да влиза в договорни отношения с трети страни и други международни организации. Правомощията на общностите произтичат от международните договори, с които са създадени. Те са „предоставени“ от страните-членки. Това позволява да се твърди, че страните-членки на ЕС са прехвърлили част от своя суверенитет и че ЕС започва да наподобява федерация или конфедерация. Все пак, от правна гледна точка, Европейският съюз не разполага с правомощия да изземва допълнителна власт от държавите членки без предварително предоговаряне на подписаните споразумения. Липсата на „правомощия да създава правомощия“, което се счита за същностната характеристика на една държава, е сериозен аргумент срещу това на Европейския съюз да се гледа като на държава.

Същевременно да се нарече Европейският съюз обикновена международна организация не би било точно, особено по отношение на „първия стълб“ на Съюза — Европейските общности, който има наднационален характер.

За дефинирането на юридическия статут на европейското обединение огромна роля играе Съдът на Европейските общности (понастоящем Съд на Европейския съюз). В прословутото си решение по делото Ван Генд ен Лос 27/72 съдът определя общността като нов правов ред, различен от международния, който предоставя права и задължения не само за членуващите в него държави, но също така и за техните граждани, физически и юридически лица. Това първо и основополагащо за определянето на характера на Общностите решение създава представата за Европейското обединение като „sui generis“ (уникално). Днес, когато процесът на „конституционализиране“ на Европейския съюз е далеч по-напреднал, се налага новото понятие за Европейския съюз като „полития от държави и народи“.

На 13 октомври 2004 г. европейските лидери подписват договор за Европейска конституция. Тя е ратифицирана от 13 страни-членки, но след нейното отхвърляне на последователни референдуми във Франция и Нидерандия през пролетта на 2005 г. проектът е замразен. Основна последица от влизането в сила на този договор трябваше да бъде премахването на храмовата структура, поради предвиденото обединяване на Общностите и Съюза в едно единствено юридическо лице. По време на тържественото честване в Берлин на 50-годишнината на ЕС неговите ръководители и представителите на страните-членки приемат декларация, с която определят срок до 2009 г. за изработване на нов договор след провала на Конституцията за Европа. В крайна сметка, на 13 декември 2007 г. е подписан Договора от Лисабон, който въпреки големите трудности, свързани с неговата ратификация (договорът е подложен на референдум на два пъти в Ирландия и отказът на полския президент да го ратифицира), влиза в сила на 1 декември 2009 г.

Подписан
В сила
Договори
1948
1948
Брюксел
1951
1952
Париж
1954
1955
Променен договор от Брюксел
1957
1958
Рим
1965
1967
Договор за сливане
1975
непр.
Решение на Европейски съвет
1985
1985
Шенгенско споразумение
1986
1987
Единен европейски акт
1992
1993
Маастрихт
1997
1999
Амстердам
2001
2003
Ница
2007
2009
Лисабон
Pix.gif Pix.gif Pix.gif Pix.gif Pix.gif Pix.gif Pix.gif Pix.gif
                         
Три стълба на Европейския съюз:  
Европейски общности:  
Европейска общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ)
Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС) Договорът изтича през 2002 Европейски съюз (ЕС)
    Европейска икономическа общност (ЕИС)
        Правила от Шенген   Европейска общност (ЕО)
    ТРЕВИ Правосъдие и вътрешни работи (ПВР)  
  Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи (СОПВР)
          Сътрудничество в европейската политика (СЕП) Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС)
Неорганизирано тяло Западноевропейски съюз    
Договорът е прекратен през 2010  
                       

Държави от ЕС и държави със статут на кандидат за членство в Общността[редактиране | edit source]

Настоящи държави от ЕС[редактиране | edit source]

В момента в Европейския съюз има 28 държави. ЕС се простира на площ от 4 325 675 km² и има над 500 млн. граждани. Ако Европейският съюз бе една държава, той би бил 7-ма по територия (след Русия, Канада, Китай, Бразилия, САЩ и Австралийския съюз) и 3-та по население (след Китай и Индия) страна в света.

Карта на ЕС и страни кандидатки

От учредителния Договор от Париж, подписан 1951 г. от 6 държави и влязъл в сила през 1952 г., с който е създадена Европейската общност за въглища и стомана, до този момент 22 други страни са се присъединили към Съюза:

Година Държава
1952 Белгия, Франция, Западна Германия (ФРГ), Италия, Люксембург, Нидерландия (основателки)
1973 Дания, Ирландия, Обединено Кралство
1981 Гърция
1986 Португалия, Испания
1990 Източна Германия (ГДР) и Западен Берлин се присъединяват към Западна Германия и територията им влиза в рамките на ЕС[3]
1995 Австрия, Финландия, Швеция
2004 Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Чехия
2007 България, Румъния
2013 Хърватия

Бележки:

  • Алжир получава независимост от Франция през 1962 г. и напуска Европейската общност.
  • Гренландия получава право на самоуправление от Дания през 1979 г. и напуска Европейската общност през 1985 г. след референдум.

Специални територии[редактиране | edit source]

Някои части на територията на страните от Европейския съюз, поради своята географска отдалеченост или специално разположение, както и някои от владенията на страните от Общността, имат специален статут по отношение на прилагането правните норми на ЕС.

Виж подробно: Специални територии на Европейския съюз.

Преговаряни разширения[редактиране | edit source]

Понастоящем 6 държави са получили официален статут на страни, кандидатки за влизане в ЕС (не е показано на картата).

  • Република Македония - има статут, признат от 17 декември 2005 г., под името Бивша югославска република Македония, но все още не е започнала присъединителния процес.
  • Турция - опитите да се присъедини към съюза датират още от Анкарската спогодба от 1963 г., но започна реални разговори по откриване на преговорния процес на 3 октомври 2005 г. Този процес е отворен, т.е. водят се проговори, без да е дадена ясна перспектива за членство в Съюза.
  • Сърбия - На 21 януари 2014 г. официално започват преговорите за членство на Сърбия в Европейския съюз. Сръбската държава се стреми към изпълняване на условията за присъединяване до 2018 г. и да може да влезе в Съюза за следващия финансов период, започващ от 2020 г. [4]
  • Черна гора
  • Исландия
  • Албания - статут на кандидат за членство от 24 юни 2014 г.[5]

Както държавите, получили статута на официална страна кандидатка, така и всички потенциални държави членки трябва да изпълнят Копенхагенските критерии.

Потенциални разширения[редактиране | edit source]

През 2003 г. на срещата на високо равнище в Солун ЕС взема решение за европейска перспектива на всички западнобалкански държави, като евентуалното им приемане зависи от самите потенциални кандидатки, както и от изпълнението и прилагането на копенхагенските критерии.

Държави, които са потенциални кандидати за приемане в ЕС, са Босна и Херцеговина и Косово.

На срещата на върха между страните-членки на ЕС и държавите участнички в програмата „Източно партньорство“ (Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна), състояла се на 28 и 29 ноември 2013 г. в литовската столица Вилнюс, се подписват документи за стартиране процедура за асоцииране към ЕС на Грузия и Молдова. Отказът на правителството на Украйна да подпише подобно споразумение предизвиква масови безредици в страната и многохилядни митинги на опозицията, която настоява за оставката на кабинета и възстановяване на процеса за приобщаване към ЕС. В началото на 2014 г. такова споразумение трябва да подпише и Азербайджан.

Институции на Европейския съюз[редактиране | edit source]

Институции на ЕС[редактиране | edit source]

В рамките на Европейския съюз функционират седем институции, изброени в чл. 13, п. 1 от ДЕС, които имат обща компетентност и вземат общозадължителни решения:

Органи на ЕС[редактиране | edit source]

Финансови органи

Консултативни органи

Децентрализирани агенции[редактиране | edit source]

За тяснодефинирани научни, технически и управленчески задачи отговарят множество специализирани агенции, създадени от Европейския съюз или от Европейската общност.

Седалище на европейските институции[редактиране | edit source]

ЕС няма официална столица. Институциите на съюза се намират в няколко града:

Икономика[редактиране | edit source]

ЕС и следващите седем по големина икономики в света
измерени по стойност на БВП в долари, през 2011 г. (МВФ, 2011).[9][10]

От своето създаване ЕС предлага единен икономически пазар на територията на своите страни-членки. Към настоящия момент 18 страни, които са членки на еврозоната, използват единна валута. Европейският пазар, като единна икономика, създава през 2011 г. Брутен вътрешен продукт (БВП) от около €12,6 трилиона ($17,578 трилиона), което е над 25% от световния икономически продукт. ЕС е най-големият износител ,[11], а от 2008 г. и най-голям вносител, на стоки и услуги[12], както и най-значим търговски партньор на някои големи страни като САЩ, Индия и Китай. ЕС осигурява и икономическа помощ на изоставащите страни в ЕС като така се стимулира икономиката. За България в момента са отделени милиони евро по земеделските и структурните еврофондове.

170 от 500-те най-големи в света компании (по Форчън Глобал 500) са с главни седалища в ЕС.[13] Началото на Световната икономическа криза от 2007 г. бележи обрат в дълго продължилата тенденция на намаляване на безработицата в ЕС, като през 2010 г. тя достига връх от 9,7%, след което се стабилизира и намалява до 9,3% през 2011 г., преди да се покачи до 10,2% през февруари 2012 г. През 2010 г. годишната инфлацията в съюза достига 2,2%, докато инвестициите са 18,5% от БВП. Съществува голяма разлика в годишния доход на глава от населението на отделните страни-членки, която варира от 7000 до 69000 щатски долара. [14][15]

Вътрешен пазар[редактиране | edit source]

Две от първоначалните цели на Европейската икономическа общност са създаване на общ пазар, наречен впоследствие единен пазар, а понастоящем вътрешен пазар и създаване на митнически съюз между страните членки. Единният пазар включва: свободно движение на стоки, капитал, хора и услуги на територията на ЕС, а митническия съюз: създаването на обща митническа тарифа, приложима за стоки на страни, извън Общността (днес Съюза). След като стоките се допуснат на европейския пазар, те не могат да бъдат обект на митнически тарифи, дискриминационни такси или квоти за внос, докато пътуват между държавите членки. Страните, които не членуват в ЕС, като Исландия, Норвегия, Лихтенщайн и Швейцария, участват на единния пазар, но не и в митническия съюз. Около половината от търговията в ЕС е хармонизирана със законодателството на ЕС.

Съгласно Директивите на Европейския съюз, стоките произведени в него, трябва да отговарят на изискванията, задължителни за Вътрешния пазар, и да са обозначени с CE маркировка.

БВП (ППС) на жител за 2006 г., показващ държавите над и под средното равнище за ЕС
Държави членки БВП (2010)
милиони
евро
БВП (2010)
на жител
евро
БВП (2010-ППС)
на жител
евро
Flag of Europe.svg Европейски Съюз 12 268 387 24 500 24 500
Германия Германия 2 476 800 30 300 28 700
Франция Франция 1 932 802 29 800 26 100
Великобритания Великобритания 1 696 583 27 800 27 400
Италия Италия 1 548 816 25 600 24 300
Испания Испания 1 062 591 23 100 24 700
Нидерандия Нидерландия 591 477 35 600 32 800
Полша Полша 354 316 9 300 15 300
Белгия Белгия 352 914 32 400 28 900
Швеция Швеция 346 667 37 000 30 100
Австрия Австрия 284 410 33 900 30 700
Дания Дания 234 005 42 200 30 400
Гърция Гърция 230 173 20 400 21 700
Финландия Финландия 180 253 33 600 28 300
Португалия Португалия 172 699 16 200 19 800
Ирландия Ирландия 155 938 34 900 31 100
Чехия Чехия 145 049 13 800 19 500
Румъния Румъния 121 941 5 700 11 000
Унгария Унгария 98 446 9 800 15 700
Словакия Словакия 65 905 12 100 18 100
Люксембург Люксембург 41 597 69 100 82 100
България България 36 033 4 800 10 600
Словения Словения 35 974 17 300 20 900
Литва Литва 27 410 8 300 14 200
Латвия Латвия 17 971 8 000 12 600
Кипър Кипър 17 465 21 700 24 000
Естония Естония 14 501 10 800 15 900
Малта Малта 6 233 15 000 20 400
Хърватска Хърватия 45 899 10 400 15 000
Страни кандидатки:
Турция Турция 1 357 734 10 666 18 348
Република Македония Република Македония 6 921 3 400 9 400
Исландия Исландия 9 509 30 000 27 800
Черна гора Черна гора 3 032 4 800 -
Сърбия Сърбия 29 379 4 000 -
Потенциални кандидати:
Босна и Херцеговина Босна и Херцеговина 12 703 3 500 -
Албания Албания 8 886 2 800 -
Икономически партньори:
САЩ САЩ 10 957 607 35 300 36 500
Япония Япония 4 122 320 32 500 26 000

Ценови разлики[редактиране | edit source]

Цените на стоките в различните страни от ЕС се различават. Таблицата показва данни към 2012 г., представени от Евростат[16]

Държава Храни и безалкохолни напитки (общо) Хляб и зърнени продукти Месо Мляко, сирене и яйца Алкохолни напитки Табак
ЕС27 100 100 100 100 100 100
Австрия 120 134 132 101 96 86
Белгия 110 108 118 111 97 95
България 68 57 59 92 67 57
Великобритания 104 89 100 107 143 194
Германия 106 104 128 92 82 102
Гърция 104 115 91 132 131 74
Дания 143 159 132 117 140 115
Естония 87 84 79 88 102 62
Ирландия 118 110 110 119 162 199
Испания 93 111 83 95 87 83
Италия 111 114 115 126 98 99
Кипър 109 121 89 141 110 82
Латвия 77 75 63 90 94 55
Литва 87 80 75 96 111 64
Люксембург 116 117 129 119 90 81
Малта 98 94 80 113 109 88
Нидерландия 96 90 117 93 96 108
Полша 61 58 55 63 93 58
Португалия 90 98 75 105 89 84
Румъния 67 63 57 93 75 68
Словакия 87 82 71 97 91 73
Словения 97 101 93 101 101 67
Унгария 81 74 72 88 79 52
Финландия 119 130 119 114 175 102
Франция 109 106 123 100 88 129
Чехия 84 74 73 91 96 69
Швеция 124 135 126 112 161 132

Население[редактиране | edit source]

По оценка на Евростат към 1 януари 2011 г., населението на 27-те държави членки на ЕС година наброява около 502 489 143 души [17]. Населението на Европейския съюз представлява 7,3% от това на целия свят, въпреки това то се побира на едва 3% от световната суша. ЕС е един от най-гъсто населените райони в света със своите 116 д/km².

Население на 5-те най-големи града в ЕС
Град Население
(2006)
Плътност
д/km²
(население)
Метрополис
(2005)
Лондон 7 556 900 4 761 13 945 000
Берлин 3 429 900 3 845 5 000 000
Мадрид 3 213 721 5 293 7 061 748
Рим 2 726 539 2 118 3 700 000
Париж 2 188 500 24 948 12 672 000

Урбанизация[редактиране | edit source]

Виж още: Списък на градовете в ЕС по население

Около 80% от населението живее в градове, като около една трета от хората са в градове с над 1 млн. население. Тук се намират 16 града с население над един милион. В ЕС има най-много глобални градове, отколкото във всеки друг регион.

Освен големите градове, в рамките на Европейския съюз се разполагат няколко гъсто населени региона, които нямат обособен център, а по-скоро се формират при сливане на няколко града. Тези метрополни региони заемат голяма площ, като най-гъсто населените са Рейн-Рур с население от около 11,5 милиона (Кьолн, Дортмунд, Дюселдорф, Есен, Дуйсбург, Мьонхенгладбах, Вупертал, Бон и Нойс), Рандстад с население от около 7 милиона (Амстердам, Ротердам, Хага, Утрехт и по-малки градове), Франкфурт на Майн-Рейн с около 5,8 милиона население (Франкфурт, Висбаден, Дармщат и други), Фламандски ромб с население от около 5,5 милиона (Антверпен, Брюксел, Льовен и Гент), регионът около Йоресун с население от около 3,7 милиона (при сливане на Копенхаген и Малмьо), Горносилезкия промишлен регион с население от около 3,5 милиона (Катовице, Сосновец и по-малки градове) [18].

Нелегална имиграция[редактиране | edit source]

За периода от ноември 2013 до февруари 2014 г. броят на незаконните преминавания на границите на Европейския съюз е 25 936 случая, което е 96% повече от броя през предишната година. Най-големият брой незаконни преминавания на границите са в България, Италия, Гърция, Унгария и Испания. [19]

Официални езици[редактиране | edit source]

В Европейския съюз са приети 24 официални езика, наричани още "работни"[20][21]. Те са: английски, български, гръцки, датски, естонски, ирландски, испански, италиански, латвийски, литовски, малтийски, немски, нидерландски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, унгарски, финландски, френски, хърватски, чешки и шведски. Важните документи, като законодателството, се превеждат на всички официални езици. Европейският парламент осигурява превод на всички езици на всичките документи по време на своите пленарни заседания.[22] Не всички документи, издавани от ЕС, обаче, се превеждат на всичките 24 езика. Институциите на ЕС имат правото да избират за вътрешни цели свои собствени езикови разпоредби. Например, Европейската комисия използва за работни при вътрешната си дейност три езика — английски, немски и френски. Другите езици ЕК използва само при нужда да информира и комуникира със съответната страна.

Религия[редактиране | edit source]

По данни на официалното допитване от 2005 г., 52 % от населението на ЕС вярват в съществуването на Бог, 27 % допускат съществуването на свърхестествена „духовна жизнена сила“, а 18 % не вярват в Бога.[23]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Символите на ЕС > Обединен в многообразието. "Девизът означава, че чрез ЕС европейците са обединени в съвместните си усилия за мир и справедливост, и че многото различни култури, традиции и езици в Европа са голямо предимство за континента."
  2. Поради ограниченото време и бюджет сравнително малко работни документи се превеждат на всички езици. Европейската комисия използва английски, френски и немски като процедурни езици, а Европейският парламент осигурява превод на различни езици според нуждите на своите членове. Виж Официални езици на ЕС. // Европейска комисия. Посетен на 2011-08-12.
  3. Източна Германия никога не става част от ЕС, а при обединението ѝ с ФРГ Общностните договори не търпят промени, единствено Общностното право се съобразява към новата ситуация. Обединението на двете държави се приема от гл. т. на ЕС (тогава Общност) за обикновена териториална промяна на ФРГ. Така обхватът на територията на ЕС се съобразява към териториалните промени на държавите от Общността (Жаке, Ж. П., „Институционно право на Европейския съюз“, УИ „Св. Климент Охридски“, Институт по Европейско право, София, 2007, с. 80). Източна Германия никога не става част от Съюза, а се присъединява към ФРГ и престава да съществува, единствено ФРГ е член на Общността.
  4. ((de)) Busse, Nikolas. Serbien drängt es in die europäische Familie. // www.faz.net. Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH 2014, 21 януари 2014. Посетен на 5 февруари 2014.
  5. Албания вече е кандидат за член на ЕС
  6. Договорът от Лисабон променя предишното наименовеание Съд на Европейските общности на Съд на Европейския съюз
  7. Получава статут на институция на ЕС с Лисабонския договор.
  8. Получава статут на институция на ЕС с Лисабонския договор.
  9. International Monetary Fund, World Economic Outlook Database, April 2012: Nominal GDP list of countries. Data for the year 2011. // Imf.org, April 2012. Посетен на 17 April 2012.
  10. International Monetary Fund, World Economic Outlook Database, April 2012: Nominal GDP list of countries. Data for the year 2010. // Imf.org, April 2012. Посетен на 2012-04-17.
  11. Rank Order — Exports. // The World Factbook. Central Intelligence Agency. Посетен на 21 August 2007.
  12. Rank Order — Imports. // Eurostat. Посетен на 5 September 2011.
  13. Fortune Global 500: Countries. // CNN, 23 July 2007. Посетен на 24 August 2007.
  14. European Union. // World Factbook. Central Intelligence Agency. Посетен на 13 March 2009.
  15. Безработицата в ЕС удари 14-годишен връх. // Капитал. Икономедиа АД, 2 април 2011.
  16. ((en))  [http://epp.eurostat.ec.europa.eu/cache/ITY_PUBLIC/2-21062013-AP/EN/2-21062013-AP-EN.PDF Consumer price levels. Price levels of food ranged from 61% of the EU27 average in Poland to 143% in Denmark in 2012]. // eurostat.ec.europa.eu. Европейски съюз, 21 юни 2013. Посетен на 22 юни 2013.
  17. Статистика на Евростат
  18. Eurostat. Indicators for larger urban zones 1999–2003. // Europa web portal. Посетен на 25 януари 2007.
  19. Еврокомисията продължава да подкрепя влизането на България и Румъния в Шенген. // www.dnevnik.bg. Икономедиа АД, 27 май 2014. Посетен на 28 май 2014.
  20. http://europa.eu/languages/bg/document/59#1
  21. http://ec.europa.eu/languages/languages-of-europe/eu-languages_bg.htm
  22. EuroparlTV, официалната уебтелевизия на Европейския парламент, е на разположение на всички официални езици. //
  23. Social values, Science and Technology. Directorate General Research, European Union, 2005. с. pp 7–11.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Официални:

Справочни: