Тензин Гяцо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Nobel prize medal.svg
Тензин Гяцо
Негово Светейшество 14-я Далай Лама
 Тензин Гяцо 
Роден: 6 юли 1935 г. (1935-07-06) (78 г.)
Тактсер, Тибет

Тензин Гяцо е четиринадесетият и настоящ Далай Лама, духовен водач на тибетския народ. Роден е на 6 юли 1935 година в малкото селце Такцер в Североизточен Тибет и е получил името Лхамо Дхондруб. През 1909 година Далай Лама XIII посещава селцето Такцер и остава силно впечатлен от красотата на природата и изказва желание да се върне отново там някога. През 1937 година, вече след смъртта на Далай Лама XIII - Тубтен Гяцо, в селото пристига група лами, които търсят неговото превъплъщение. След съответен изпит двегодишният Лхамо Дхондруп бил признат за въплъщение на своя предшественик.

Биография[редактиране | edit source]

Фотографията е направена на 8 декември 2007 г. по време на посещение в Колоньо-Монцезе близо до Милано, Италия.

Обучение: Далай Лама е обучаван по традиционната тибетска образователна система. Той е имал двама официални наставника - Линг Ринпоче и Триджанг Ринпоче. В програмата му на обучение са влезали "пет големи науки" ( логика, тибетско изкуство и култура, санкскрит, медицина, будистка философия ) и "пет малки науки" ( поезия, музика и драматично изкуство, астрология и словесност). На 22 февруари 1940 година Далай Лама XIV бил възкачен на трона в столицата на Тибет, Лхаса. След окупацията на Тибет от комунистически Китай през 1949-1950 година Далай Лама непрестанно предприемал постъпки за мирно съжителстване межу двата народа, но бил принуден да напусне Лхаса на 17 март 1959 година, и намира убежище в Индия.

От 1960 година Далай Лама живее в Индия, град Дхарамсала („Малка Лхаса“), щат Химачал Прадеш. Там е разположена щаб-квартирата на тибетското правителство в изгнание.

В периода 1959-1965 година нееднократно Далай Лама XIV моли ООН за съдействие при решаване на тибетския проблем. Резултат на това са и трите резолюции на Общото събрание на ООН, призоваващи Китай да уважава правата на човека в Тибет.

През 1963 година Негово Светейшество провъзгласява Демократична конституция, основана на будистки принципи и Всеобща декларация за правата на човека, като модел за бъдещо освобождаване на Тибет.

През 1987 година на съвещание на Съвета на Конгреса на САЩ, Негово Светейшество представя "Мирен план от пет точки". Първа точка от него била в Тибет да бъде създадена "зона на мира".

На 15 юли 1988 година в Страсбург Далай Лама внася разширен вариант на "План от пет точки", като предлага демократично самоуправление в Тибет "в сътрудничество с Китайската Народна Република".

На 10 декември 1989 Далай Лама XIV получава Нобелова награда за мир.

Дело[редактиране | edit source]

През 1949, комунистите на власт в Китай отхвърлят независимостта на Тибет и изпращат свои военни и идеологически части, за да освободят населението на робството на теокрацията. През 1950 г. 15-годишният настоящ Далай Лама става глава на правителството. През следващите девет години, той търси мирно решение на кризата, но е принуден да потърси убежище в Индия, където в Дхармасала установява тибетско правителството в изгнание. Както навсякъде в Китай по време на културната революция манастири са разрушавани, монаси и монахини са преследвани, лишени от свобода и измъчвани. Народът е лишен от правото на свободно изразяване.

От изгнание Далай Лама Тензин Гяцо изобличава политиката на Китай и воюва последователно и неуморно, но с мирни средства за връщането на автономията на Тибет. На 9 март 1961 той отправя апел към Обединените Нации в полза на възстановяването на независимостта на Тибет. Дън Сяопин през 1979 заявава, че освен независимостта всичко друго може да бъде обсъдено. От тогава Далай Лама настоява не за независимост, а за реална автономия на Тибет, като се позовава на китайската конституция. Водени са преговори между представители на Далай Лама и китайското правителство, но все още не се е състояла среща без посредници между Далай Лама, неговото правителство в изгнание и китайското правителство.

Днес в Китай, тибетската будистка школа Гелугпа не е вече забранена, а официално разрешена от китайското правителството дори и в Пекин, в древния храм Йонгхе. Многобройни международни асоциации протестират срещу репресиите към духовни лица в Тибет: задържането на Панчен Лама, Гедюн Чокий Нийма през 1995 г., закриването през 2001 г. на будисткия институт Сертхар, основан от Кенпо Джигме Пхунцок, който е бил под домашен арест и изчезва при съмнителни обстоятелства, или присъдата на доживотен затвор на Тенцин Делек Ринпоче през 2005. Повечето от значителните будистки учители са били принудени да потърсят убежище извън страната си, например бягството на Рингдзин Намха Гяцо Ринпоче през 1998 г. или на 17-тия Кармапа Орджиен Тринлеи Дордже през 2000 г.

Китайското правителство е заявило, че следващия Далай Лама ще се роди в Китай и ще бъде избран от Китай. В отговор Далай Лама заявява, че "той едва ли ще се роди в Китай, ако ситуацията не се промени, а ще се роди в свободна страна, за да може да продължи делото си за благото на Тибет, будизма и човечеството."

Делото на 14-тия Далай Лама Тензин Гяцо за освобождаване по мирен път на Тибет се подкрепя от многобройни политици, видни личности и институции по цял свят.

През март 2011 г. Далай Лама обявява решението си да излезе от политическото ръководство на правителството на Тибет в изгнание, оставайки духовен водач. „Още от 1960 г. постоянно повтарям, че на тибетците им трябва водач, избран от самите тях, на когото бих могъл да предам властта. Сега явно е дошло времето за това.“ В последните години той не изключва възможността за предоставяне на реална автономия на Тибет от страна на Китай, подчертавайки нарасналата роля на Китай за световния мир.[1]

Награди през последните години[редактиране | edit source]

Vienna, Austria, in 2012.
  • 27 юли 2005г. - Премия за мир от хората на Хес

Парламент Хес (Хесбаден, Германия),

  • 12 август 2005г. - Премия за мир от фонд «Манхай»

Фонд «Манхай» (Южна Корея),

  • 25 септември 2005г. - Почетна докторска степен

Университет Ратгерс (Ню-Джърси, САЩ),

  • 6 ноември 2005г. - Премия «Състрадание и вдъхновение»

Американски хималайски фонд (Сан-Франциско, САЩ),

  • 16 февруари 2006 г.- Премия Бен Гурион

Университет "Бен Гурион" Израел),

  • 4 май 2006 г. - Почетна докторска степен

Университет Сантяго (Сантяго, Чили),

  • 9 септември 2006 г. - Почетен гражданин на Канада ,
  • 19 септември 2006 г.- Почетна докторска степен

Университет Бъфало (Ню Йорк, САЩ),

  • 14 октомври 2006 г.-Почетна докторска степен в областта на биологията

Университет Рим (Рим, Италия)

Източници[редактиране | edit source]

  1. Далай-лама излиза от политиката

Издания[редактиране | edit source]

  • Далай Лама. Духовни съвети за будисти и християни. С., Екслибрис, 1999.
  • Далай Лама. Четирите благородни истини. Мъдростта на Изтока. С., Мириам, 2000.
  • Далай-Лама, Уаки Фабьен. Беседы о жизни, деньгах и политике... М., София, 2009.
  • Далай Лама. Как да практикуваме: Пътят към смислен живот. С., Прозорец, 2009.
  • Тензин Гяцо, XIV Далай Лама. Изкуството на щастливия живот на работното място. С., Кибеа, 2009.
  • Тайните съвети за живота от... Далай Лама. С., Монт, 2011.
  • Далай Лама. 365 мисли за всеки ден. С., Фама, 2011.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за