Будизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Част от серията статии за
Будизъм
BuddhaTwang.jpg
Портал Будизъм
История на Будизма
Основни фигури
Буда Шакямуни
Нагарджуна · Падмасамбхава
Архат · Бодхисатва
Будизъм по страна и регион
Северен и южен будизъм
Тибетски будизъм
Школи
Тхеравада · Махаяна
Мадхямака · Йогачара
Дзен · Тендай · Шингон
Ваджраяна
Нингма · Кагю · Сакя
Кадам · Джонанг · Гелуг
Текстове и основни понятия
Дхарма · Трипитака
Тибетски Будистки Канон
Четирите благородни
истини
· Убежище
Медитация · Трикая
Сангха · Ступа
Стоящият Буда. (I—II век)

Будизмът (на санскрит: बुद्ध धर्म, buddha dharma IAST, пали बुद्ध धम्म, „Учение на Пробудения“ [1]) е религиозно-философска система (дхарма) за духовното пробуждане (бодхи), обхващаща разнообразни традиции, вярвания и практики, основани на учението, приписвано на Сидхарта Гаутама, често наричан Буда. Гаутама живее и проповядва в източната част на Индийския субконтинент между 6 и 4 век пр.н.е.[2] Той е приеман от будистите за пробуден или просветен учител, който е споделил своите прозрения, за да помогне на съзнателните същества да се освободят от страданието, причина за което е невежеството (авидя).

Самите последователи на това учение го назовават Дхарма (Закон, Учение) или Будхадхарма (Учение на Буда). Терминът будизъм е създаден от европейците през XIX век[3]. В днешни дни някои изследователи и будистки деятели определят будизма като философска система, която обхваща различни аспекти на съзнанието, както и на традиции, вярвания, ритуални и духовна практика въз основа на учението на Сидхарта Гаутама.

Макар будизмът да остава най-популярен в Азия, днес той има последователи в целия свят, като в зависимост от дефиницията за принадлежност към него броят на последователите му се оценява на поне 350-500 милиона души.[4][5][6]

Будизмът възниква в Индия в средата на индуизма и джайнизма. За разлика от индуизма, в будизма всички са равни пред религиозната цел, независимо от принадлежността към една или друга варна. Благородността (арийството) остава идеал, но се тълкува в смисъл различен от този в индуизма и не се обвързва с национална традиция.

В будизма са обособени две основни направления - Теравада („Учение на старейшините“) и Махаяна („Голяма колесница“). Теравада има най-голямо влияние в Шри Ланка и Югоизточна Азия, а Махаяна - в Източна Азия, като обхваща и традициите на Дзен, Ничирен, тибетския будизъм, Шингон, Тендай, Шиньо-ен. Някои класификации разглеждат Ваджраяна, практикуван главно в Тибет, Монголия и съседните области, като самостоятелно трето направление, докато други го отнасят към Махаяна. Съществуват и други категоризации, разглеждащи по-голям брой основни направления.[7] Различията между будистките школи се отнасят до точния характер на пътя към нирвана, до значимостта и каноничността на различни учения и текстове, и особено до свързаните с тях практики.[8][9]

Съдържание

Живота на Буда[редактиране | edit source]

Реликва изобразяваща Гаутама да напуска дома си. Великото заминаване, ок. 1-2 век. Музей на източните изкуства „Гиме“, Париж

Този разказ е заимстван от биографията Ниданакатха на сектата Теравада в Шри Ланка, която се приписва на Будагхоша през 5-ти век.[10] По-ранните биографии като Будачарита, Локатаравадин Махавасту и Махаяна / Сарвистивада Лалитавистара сутра дават различни сведения. Учените се колебаят да направят неквалифицирани твърдения за историческите факти от живота на Буда. Повечето приемат, че той живее, преподава и основава монашески ред, но приемат в непълно съгласие всички данни, съдържащи се в своите биографии.[11] [12]

Ваджрашила, където Гаутама сяда под едно дърво и става просветлен. Бод Гая, Индия, 2011

Според автора Майкъл Каритър, докато съществуват основателни причини за съмнение в традиционната източници ", основните моменти от живота на Буда трябва да се приемат за верни: раждане, зрялост, себеотрицание, търсене, пробуждане и освобождение, учение и смърт".[13] Докато пише биографията на Буда, Карен Армстронг отбелязва, че "очевидно е трудно да се напише биографията на Буда, която отговаря на съвременните критерии, защото ние имаме много малко информация, която може да се считаме че е е в унисон с историята... [но] можем да бъдем основателно уверени, че Сидхата Готама наистина е съществувал и че учениците му са съхранили колкото са могли спомена за живота му и неговото учение ".[14]

Данните от най-ранните писмени тесктове показват, че Сидхарта Гаутама е роден в една общност, която е по периферията, както географски, така и в културно отношение на Североизточния Индийски Субконтинент през 5-ти век пр. Хр. [15] Това е малка република, в която в случая баща му е бил избран за вожд или това е била една олигархия, като в този случай баща му е бил един олигарх. [16]

Според писанията Теравада Трипитака (от пали, което означава "три кошници"), Гаутама е роден в Лумбини в днешен Непал, около 563 г.пр.н.е. и е израснал в Кипалавасту.[17][18]

Според този разказ, скоро след раждането на младия принц Гаутама, астролог посетил бащата на младия принц цар Судходана като предсказва, че Сидхарта ще стане или велик цар или ще се откаже от материалния свят, за да стане свят човек, в зависимост от това дали той ще види какъв е живота извън стените на царския дворец.

Судходана бил твърдо решен да види сина си как става цар, така че той му забранява да напуска двореца. Но на 29-годишна възраст, въпреки усилията на баща му, Гаутама се осмелил да излезе извън двореца няколко пъти. В поредица от срещи известни в будистката литература като четирите гледки той научил за страданията на обикновените хора, натъквайки се на един старец, на болен човек, труп и накрая на свят човек-аскет, който бил очевидно доволен и в мир със света. Тези преживявания накарали Гаутама да се откаже от царския живот и да подеме духовно търсене.

Дхамек ступа в Сарнат, Утар Прадеш, Индия, построена от цар Ашока, където Буда дава първата си проповед

Гаутама отишъл първо да учи заедно с прочути религиозни учители на тогавашните времена и овладява медитативни знания на които те го научават. Но той открива, че тези знания не осигуряват дълготраен край на страданието, така че той продължава духовното си търсене. След това той се опитва краения аскетизъм, който е обща религиозна цел сред шраманите, чиято религиозна култура е различна от ведическата. Гаутама претърпява продължително гладуване, задържане на дъха и излагане на болка. Той почти умира от глад прилагайки този метод на аксетизъм. Готама разбира, че този вид практика го довежда до крайният предел на силите си и че тази практика не слага край на страданието. И така, в този ключов момент той приема мляко и ориз от селско момиче, което го кара да промени подхода си. Той се посвещава на анапанасати медитация, чрез която открилтова, което будистите наричат Средния Път (санскрит мадхяма-пратипад [19]): пътя на умереността между крайностите на самоудовлетворение и самостоятелно умъртвяване [20] [21].

Gold colored statue of man reclining on his right side
Статуя на Буда изобразяваща постигането на паринирвана. Фигурата е изкопана в храма Махапаринирвана в Кушинагар, Утар Прадеш, Индия

Гаутама е решен да завърши своето духовно търсене. На 35-годишна възраст, той сяда в медитация под свещеното смокиново дърво - известно като дървото бодхи в града на Бод Гая, Индия, и обещава да не стане преди да постигне просветление. След много дни, той най-накрая унищожава оковите на ума си, като по този начин освобождава себе си от цикъла на страдание и прераждане, и се изправя като напълно просветено същество (санскрит самяксавбуда). Скоро след това той привлича група от последователи и създава монашески ред. Сега, като Буда, той прекарва остатъка от живота си преподава пътя на пробуждането, който открива, пътувайки през цялата Североизточната част на Индийския субконтинент, [22] [23] и умира на 80-годишна възраст (483 г. пр.н.е.) в Кушинагар, Индия. Южният клон на оригиналното смокиново дърво може да се види само в Анурадхапура в Шри Ланка е известно като Джая Шри Маха Бодхи.

Будистки концепции[редактиране | edit source]

Тъй като писането било рядкост в Индия по времето, когато Гаутама е живял, създаденото в живота и учението му се предавали устно до момента, когато били записани най-вероятно през първия век пр.н.е.[24]

Английската дума "будизъм" е сравнително нова. Тя за първи път е използвана в Оксфордски английски речник от 1801 г. (изписана като "Боудизъм") и правописът на думата се променя на настоящия през 1816 г. в коментар, публикуван в Азиатски вестник ("Името и особеностите на будизма добра работа приковавайки вниманието ми").[25]

"Трите Скъпоценности"-Буда, Дхарма и Сангха[26], както и понятията за карма, преражданереинкарнация[27]) и практикуването на йога[28] са съществували преди времето, когато Гаутама е бил жив, но те по-късно се свързат ​​ с будизма.

Животът и света[редактиране | edit source]

Традиционна тибетска будистка тхангка, изобразяваща Колелото на Живота със неговите шест сфери

Самсара[редактиране | edit source]

Самсара е "цикъл на раждане и смърт"[29]. Съзнателните същества жадуват за удоволствие и са чувствителни към болка от раждането до смъртта. Контролирани от тези нагласи, те поддържат цикъла на обусловеното съществуване и страдание (самсара) и произвеждат причините и условията за следващото прераждане след смъртта. Всяко прераждане повтаря този процес в принудителен цикъл, който будистите се стремят да прекратят чрез премахването на тези причини и условия, прилагайки методите, изложени от Буда и последващите будисти.

Карма[редактиране | edit source]

Кармата (от санскрит: "действие, работа") в будизма е сила, която кара Самсара цикъла на страдание и прераждане за всяко същество. Добри, мъдри дела (Пали: "кусала") и лошите, невежи (Пали: "акусала") действия произвеждат "семена" в ума, които дават своят плод в този живот или в следващото прераждане.[30] Избягването на вредни и култивирането на положителни действия се нарича сила (от санскрит: "етично поведение").

В будизма карма се отнася специално за тези действия (на тялото, речта и ума), които извират от стремежа на ума ("сетана")[31] и довеждат до следствие, плод (пхала) или резултат (випака).

В Теравада будизма няма божествено спасение или прошка за човешката карма, защото тя е чисто безличен процес, който е част от състава на вселената. В Махаяна будизма, текстовете на някои Махаяна сутри (като Лотосовата сутра, Ангулималия сутра и Нирвана сутра) твърдят, че рецитирането или просто слушането на тези текстове може да заличи големи слоеве от негативна карма. Някои форми на будизма (например Ваджраяна) предпрочитат рецитирането на мантри като средство за разсичане на предишнита негативна карма. [32] Японския учител Геншин по Чиста земя учи, че Амида Буда има властта да унищожи кармата, която в противен случай би се свързала в едно със самсара.[33][34]

Прераждане[редактиране | edit source]

Много голям връх зад две палмови дървета и булевард, хората които се разхождат са на една пета от височината на върха
Рамабхар ступа в Утар Прадеш, Индия

Прераждането е процес, при който същества минават през поредица от животи като една от много възможни форми на съзнателен живот, всеки функционираща от зачеването [35] до смъртта. Будизмът отхвърля концепцията за вечният аз или неизменната, вечна душа, както я наричат ​​в индуизма и християнството. Според будизма в крайна сметка няма такова нещо като самостоятелен, независим аз от останалата част от вселената (доктрината за анатта). Прераждането в следващите съществувания трябва да се разбира като продължение на един динамичен, непрекъснато променящ се процес на "зависим произход" ("пратитясамутпада"), определящ се от закона за причината и следствието (карма), отколкото от същество, въплъщаващо се или прераждащо себе си от едно съществуване към следващото.

Всяко прераждане се осъществява в рамките на една от петте сфери според теравадините или шест, според шестте други школи (виж например изобразяването им в Бхавачакра).[36][37] Те са допълнително разделени на 31 нива на съществуване.[38]

  1. Нарака същества: тези, които живеят в една от многото нараки (адове);
  2. Прета: понякога споделяне на малко пространство с хората, но невидими за повечето хора; значим вид гладен призрак; [39]
  3. Животни: споделят пространство с хората, но имат друг начин на живот;
  4. Човешки същества: една от сфери на прераждане, в която е възможно постигането на нирвана;
  5. Ашури: превежда се различно като низши божества, демони, титани, антибогове, които не са признати от Теравада (Махавихара) традицията като отделна сфера;[40]
  6. Деви включително брахми: превежда се различно като богове, божества, духове, ангели.

Прераждания в някои от по-високите небесни сфери, известни като Судхаваса (Чисти жилища) могат да бъдат постигнати само от специалисти в областта на будистки известни като анагами (незавърналите се). Прераждания в арупа-дхату (безформени сфери) могат да бъдат постигнати само от тези, които могат да медитират върху арупаджханите, които са най-висшия обект в медитацията.

Според източно азиятския и тибетски будизъм съществува междинно състояние (тибетски "бърдо") между този живот и следващия. Общоприетата позиция на Теравада отхвърля това, но съществуват пасажи в текста Самюта Никая, който е част от Пали канона (колекция от текстове, върху които е основана Теравада), които изглежда,че се оказват в подкрепа на идеята, че Буда е преподавал на междинен етап между този живот и следващия.[41][42]

Причините за страданието и разрешаването им[редактиране | edit source]

Четирите Благородни Истини[редактиране | edit source]

Четирите благородни истини са основни в учението на будизма и като те да предоставят една идейната структура на будистката мисъл. Тези четири истини обясняват естеството на дукха (страдание, безпокойство, недоволство), неговите причини и как то може да бъде преодоляно. Те могат да бъдат обобщени както следва:[43]

  1. Истината за дукха (страдание, безпокойство, недоволство)
  2. Истината за произхода на дукха
  3. Истината за прекратяването на дукха
  4. Истината за пътя, който води до прекратяване на дукха

Първата истина обяснява природата на дукха. Дукха обикновено се превежда като "страдание", "страх", "недоволство", "безпокойство" и др. Тя има следните три аспекта:

  • очевидното страдание на физическите и психически заболявания, старостта и смъртта;
  • безпокойството или стреса за опит за задържане на човека върху неща, които постоянно се променят, и
  • финото недоволство, проникващо във всичките форми на живота, което се дължи на факта, че всички форми на живот са непостоянни и постоянно променящи се.[44]

Втората истина е, че произхода на дукха може да се познае. В контекста на четирите благородни истини, произхода на дукха често се обяснява като жажда (пали: танха), обусловена от невежество (пали: авиджа). На по-дълбоко ниво основната причина за дукха се идентифицира като невежество (Пали: авиджа) на истинската същност на нещата. Третата благородна истина е, че пълното прекратяване на дукха е възможно, а четвъртата благородна истина посочва пътя към прекратяването.[45]

Благородният Осмократен Път[редактиране | edit source]

Благородния Осмократен Път е четвъртата от Четирите Благородни Истини и е пътя към прекратяване на страданието (дукха). Тя има осем секции, всяка от които започва с думата "самяк" (от санскрит означава "правилно", "подходящо" или "добро", често превеждани на английски като "правилно") и представени в три групи, известни като три висши обучения. (Пали преводите се появяват в скоби след тези от санскритски):

  • праджня е мъдростта, която пречиства ума, което позволява да се постигне духовно вникване в истинската природа на всички неща. Тя включва:
  1. дирсти (дитхи): виждане на реалността такава, каквато е, а не такава, каквато изглежда, че е;
  2. самкалпа (санкалпа): намерението за себеотрицание, свобода и безвредност.
  • сила е етика или морал и "въздържание" от вредни дела. Тя включва:
  1. вак (вака): говорене по честен и безболезнен начин;
  2. карман (камманта): действане по безвреден начин;
  3. адживана (аджива): безвреден начин на живот.
  • самади е умствена дисциплина, необходима за разване на пълно господство над собствения ни ум. Това се постига чрез практикуването на различни съзерцателни и медитативни
  1. виаяма (ваяма): усилия за подобряване;
  2. смирти (сати): съзнаване да се видят нещата такива каквито са с чисто съзнание, да бъдеш осъзнат за настоящата действителност в себе си без никакво желание или нежелание;
  3. самадхи (самадхи): правилна медитация и концентрация, обяснени просто като първите четири джхани.

Практиката на Благородния осмократен път се разбира по два начина, като изискване едновременно за развитие на (всички осем точки практикувани парарелно) и като постепенна поредица от етапи, чрез които практикуващият задвижва, където кулминацията на един етап води до началото на друг.

Четирите Неизмерими[редактиране | edit source]

Статуя на Буда в храма Пуджи на остров Путуо Шан в Китай

Докато търси просветление, Гаутама комбинира йога практиката на своя учител Калама със това, което по-късно стана известно като "неизмеримите". [46] Така, Гаутама изобретил един нов вид на човека, в който няма егоизъм.[47] Какво Тхит Нхат Хан ги нарича "Четири неизмерима ума" на любовта, състраданието, радостта и невъзмутимостта[48] познати като брахмавихари, божествени жилища или просто като четирите неизмерими.[49] Пема Чодрьон ги нарича "четирите неограничени".[50]Може би най-известната е четвъртата, наречена метта. Четири Неизмерими се преподават като форма на медитация като форма на медитация, която развива "благоразумно отношение към всички живи същества."[51]:

  1. Нека всички съзнателни същества имат щастие и причините,
  2. Нека всички съзнателни същества да бъдат свободни от страданието и причините,
  3. Всички съзнателни същества никога не може да бъде отделена от блаженство, без да страда,
  4. Нека всички съзнателни същества в хладнокръвие, без пристрастие, привързаност и гняв.[52]

Средния път[редактиране | edit source]

Средния Път(или Средната пътека) е важен ръководен принцип будистката практика, който се счита, че е бил открит от Гаутама Буда преди неговото просветление. Средният път има няколко черти:

  1. Практиката на некрайността: пътя на умереността далеч от крайностите на самодоволство и самостоятелно умъртвяване;
  2. Средното положение между определени метафизични възгледи (например, че нещата в крайна сметка същестувуват или не съществуват)[53];
  3. Обяснение за нирвана (съвършено просветление), състояние, в което става ясно, че всички явни двойнствености в света са илюзорни (виж Сеонгчеол);
  4. Липса на присъщо съществуване, която избягва крайностите на постоянството и нихилизма и представлява присъщото съществуване и небитие. Това е другия термин за пустота, върховната природа на всички явления (в клона Махаяна).

Природата на съществуването[редактиране | edit source]

Дебатиращи монаси в манастир Сера, Тибет

Будистките учени са създали забележително количество интелектуални теории, философии и световни концепции (виж, например, Абидхарма, будистка философия и реалност в будизма). Някои школи на будизма не одобряват ученето по тази доктрина докато други школи го смятат за основна практика.

В най-ранните будистки учения, споделени до известна степен от всички съществуващи школи, понятието за освобождение (нирвана), която е целта на будистката пътека е тясно свързана с правилното разбиране на това как съзнанието причинява стрес. В пробуждане за истинската същност на вкопчването, човека развива безпристрастие към обектите на вкопчването и е освободен от страданието (дукха) и цикъла на непрестанни прераждания (самсара). За тази цел, Буда препоръчва всички неща да се гледат определени от трите характеристики на съществуване.

Трите белега на съществуването[редактиране | edit source]

Три белега на съществуване са непостоянството, страданието, а не-аза.

Непостоянството (пали: анича) изразява идеята, че всички съставни и условни явления (всички неща и преживявания) са временни, неустойчиви и непостоянни. Всичко, което може да се опита чрез нашите сетива се състои от части и съществуването му зависи от външни условия. Всичко е в постоянно движение, и така постоянно се променят условията и самото нещо. Нещата непрекъснато идват, за да бъдат и престават да бъдат. Тъй като нищо не трайно, няма присъщ и постоянен характер на всеки обект или преживяване. Според учението на непостоянството, животът въплъщава тази поток в процеса на староеене, в цикъла на преражданията (самсара) и във всяко преживяване и загуба. Тази доктрина твърди, че, защото нещата са непостоянни, привързаността към тях е безсмислена и води до страдание (дукха).

Страданието (пали: दुक्ख дукха; санскрит दुःख духкха) също е основно понятие в будизма. Думата приблизително съответства на броя на термините в английския език, включително страдание, болка, незадоволеност, тъга, скръб, тревога, недоволство, дискомфорт, мъка, стрес, мизерия и фрустрация. Въпреки че терминът често се превежда като "страдание", неговото философско значение е по-аналогично на "безпокойство" като състояние, което е нарушено. Като такова, "страдание" е твърде ограничен превод като "негативни емоционални допълнителни значения"[54], което може да създаде впечатление, че будисткия начин на мислене е песимистичен, но будизма се стреми нито да сме песимисти или оптимисти, а реалисти. В будистката литература на английски език думата "дукха" в превод от пали често са остава непреведена, така че да се обхване пълната гама на значението й. [55][56][57]

Не аз (пали: анатта; санскрит: анатман) е третия белег на съществуване. След внимателно изследване, човек установява, че никое явление е реално "аз" или "мое"; в действителност тези понятия са изградени от ума. В тесктовете на Никая анатта то не се разбира като метафизично твърдение, а като подход за получаване на освобождаване от страданието. В действителност, Буда отхвърля метафизичните твърдения "Аз имам аз" и "Аз нямам аз" като онтологични възгледи, които вързват човека към страданието.[58] Когато питат дали аз е идентичен с тялото, Буда отказва да отговори. Чрез анализиране на постоянно променящите се физически и психически съставки (скандхи) на лице или предмет, практикуващият стига до заключението, че нито съответните части, нито лице като цяло се състоят от аз.

Зависим произход[редактиране | edit source]

Учението за пратитясамутпада (санскрит; пали: патичасамутпада, тибетски: rten.cing "brel.bar. Byung.ba; китайски: 缘起) е важна част от будистката метафизика. То гласи, че явленията възникват заедно в общо взаимозависими мрежа на причина и следствие. На английски език се тълкува като "зависимо възникване", "условен генезис", "зависимо сътрудничество", "взаимнозависимо възникване" и "евентуалност".

Най-добре познатото прилагане на концепцията на пратитясамутпада е схемата на Дванадесетте Нидан (от пали "нидана", което означава "причина, основа, източник и произход"), които обясняват продължаването на цикъла на страдание и прераждане (самсара).

Дванадесетте нидан описват причинната връзка между последващите характеристики и условия на цикличното съществуване, всяко от които води до възникване на следващото:

  1. Авидя: невежество, и по-специално духовно невежество върху природата на реалността;[59]
  2. Самскари: букв.пр. образувания, обяснени като отнасящи се към карма;
  3. Виджнана: съзнание, и по-специално дискриминаращо[60]
  4. Намарупа: букв.пр. име и форма, отнасящи се до ума и тялото;[61]
  5. Садаятана: основите на шестте сетива: те са очите, ушите, носа, езика, тялото и умствения орган;
  6. Спарса: различно превеждана като контакт, впечатление, стимулиране (от сетивен обект);
  7. Ведана: обикновено се превежда като усещане: това е "хедоничния тон", т.е. дали или не нещо е приятно, неприятно или неутрално;
  8. Тришна: букв.пр. жажда, но в будизма почти винаги се използва да означава желание;
  9. Упадана: придържане или сграбчване, думата означава също гориво, което захранва цикълът на прераждане;
  10. Бхава: букв.пр. да съществуваш или да станеш. (Теравада обяснява това, което има две значения: кармата, която произвежда ново съществуване, както и самото съществуване).[62]
  11. Джати: буквално раждане, но животът се разбира като начало на зачеването[63]
  12. Джарамарана: (старост и смърт), а също и сокапаридевахкхадаурманасйопаяса (скръб, плач, болка, тъга и страдание).

Съзнателните същества винаги страдат в цялата самсара, докато не се освободят от това страдание чрез постигане на нирвана. Тогава отсъствието на първия нидан, който е невежеството(авидя), води до липсата на останалите единадесет.

Пустота[редактиране | edit source]

Махаяна будизма получава значителна теоретична основа от Нагарджуна (най-вероятно през 150-250 г.н.е.), който може би e най-влиятелния учен в махаянската традиция. Основния принос на Нагарджуна за будистката философия е систематичното изложение на концепцията за шунята или за "пустотата", която е широко утвърдена в Праджняпарамита сутрите, които се появяват през неговата епоха. Концепцията за пустотата обединява други ключови будистки учения, по-специално анатта и пратитясамутпада (зависим произход), за да опровергае метафизиката на Сарвастивада и Саутрантика (изчезнали немахаянски школи). За Нагарджуна не просто съзнателните същества са изпразнени на атман; а всички явления (дхарми) са без никаква свабхава (буквално "собствена природа" или "природа"), и по този начин всички те са без никакви същност; те са "празни от това "да бъдат независими, като по този начин неправоверните теории за свабхава, циркулиращи по това време били опровергани въз основа на ученията от началото на будизма. Школата на мисълта на Нагарджуна е известна като Мадхямака. В някои от писанията Нагарджуна дава изрични препратки към текстове от Махаяна, но неговата философията е заявена в рамките на параметрите, определени от агама. Той стига до тези твърдения от желание да се постигне постоянно тълкуване на учението на Буда, както е записано в Будисткия канон. В очите на Нагарджуна, Буда не само е предвестник, но е и самият основател на системата Мадхямака.[64]

Учения на Сарвиставада, които били критикувани от Нагарджуна, след това били преформулирани от учени като Васубандху и Асанга и били адаптирани в школата Йогачара (санскрит: йога практика). Докато школата Мадхямака приела, че утвърждаването на съществуването или несъществуването на всяко истинско нещо, в крайна сметка е неподходящо, някои представители на Йогачара, твърдят че умът и само умът е в крайна сметка е реален (доктрина известна като читтаматра). Не всички йогачарити твърдят, че умът наистина е съществуващ, например Васубандху и Асанга не подкрепят това твърдение.[65]Тези две философски школи, в опозиция или синтез, формират основата на по-късната метафизика на Махаяна в индо-тибетската традиция.

Освен върху пустотата, Махаяна школите често поставят акцент върху понятията за усъвършенстване на духовно прозрение (праджняпарамита) и Буда-природата (татхагатагарбха). Съществуват противоречиви тълкувания на татхагатарбха' в махаянската мисъл. Идеята може да бъде проследена до Абхидхарма, и в крайна сметка до изявленията на Буда в Никаите. В тибетския будизъм, според школата Сакя, татхагатарбха е неделимостта на яснотата и пустотата на ума. В Ниингма, татхагатарбха като цяло също се отнася за неделимостта на яснотата и пустотата на ума. Според школата Гелуг, това е потенциал за съзнателните същества, за да се събудят, защото те са празни (т.е. в зависим произход). Според до школата Джонанг, тя се отнася до естествените качества на ума, които се изразяват като всезнание и т.н., когато са отстранени случайните замъглявания. "Татхагатагарбха сутри" са колекция от сутри на Махаяна, които представляват уникален образец на Буда-природата. Въпреки, че обикновено тази колекция се отхвърля в Индия[66], Източно-азиатския будизъм придава значимост на тези текстове.

Нирвана[редактиране | edit source]

Храмът Махабодхи в Бодгая, Индия, където Гаутама Буда постига Нирвана под дървото Бодхи (в ляво)

Нирвана (санскрит; пали: "ниббана") означава "прекратяване", "изчезване" (на жаждата и невежеството, заради които се появява страданието и цикълът на неволни прераждания (самсара)), "изгасване", "спокойствие", "успокоeние"; е известен също като "пробуждане" или "просветление" на Запад. Това е определение за някой, който е постигнал нирвана, включително Буда, е арахант.

Бодхи (пали и санскрит, деванагари: बॊधि) е термин, използван за преживяването на пробуждането на араханти. Бодхи буквално означава "пробуждане", но това е по-често се превежда на английски като "просветление". В началото на будизма, бодхи носи смисъла синоним на нирвана, използвайки само няколко различни метафори, за да опишете опита, което предполага изчезването на рага (алчност, жажда)[67], доса (омраза, отвращение)[68] и моха (заблуда )[69]В по-късната школа на Махаяна будизма, състоянието на нирвана е било понижено в някои писания, отнасяйки се само за изчезването на алчността и омразата, което означава, че заблудата все още присъства в човека, който е постигнал нирвана и че е необходимо да се постигне бодхи, за да се изкорени заблудата:

Важно развитие в Махаяна [е], че дошло време за разделяне на нирвана от бодхи ("пробуждане" за истината, просветление), както и да се постави на по-ниска стойност първото (Гомбрих, 1992-а). Първоначално нирвана и бодхи се отнасят до едно и също нещо, те просто използват различни метафори за преживяването. Но традицията Махаяна ги разделя и счита, че нирвана се отнася само до изчезването на жаждата (страстта и омразата), с произтичащото от това бягство от цикъла на прераждане. Това тълкуване пренебрегва третия пожар, заблудата: изчезването на заблудата и разбира се, в началото на текстовете, идентични с това, което може да бъде положително, изразена като гнозис или просветление.-Ричард Ф. Гомбрих[70]

Ето защо, според Махаяна будизма, араханта постига само нирвана, като по този начин все още е обект на заблуда, докато бодхисатва не само постига нирвана, но също и пълно освобождение от заблудата. Така той постига бодхи и става буда. В Тхеравада будизма, бодхи и нирвана имат едно и също значение, както в ранните текстове, което е освобождение от алчност, омраза и заблуда.

Терминът паринирвана също се среща в будизма, и се отнася обикновено до пълната нирвана, постигната от араханта в момента на смъртта, когато физическото тяло издъхва.

Буда епохи[редактиране | edit source]

Будистите считат, че Гаутама Буда е бил първият човек, който е постигнал просветление в тази будистка ера и затова се установява със създаването на будизма. Ерата на Буда е историческият период, през който хората помнят и практикуват ученията на най-ранния буда за съответния период. Тази епоха на Буда приключва, когато всички знания, доказателства и цялото учение на Гаутама Буда изчезнат. Според това разбиране много Буда епохи са започвали и завършвали през историята на човешкото съществуване[71][72] Тогава Гаутама Буда е "Будата на тази епоха", който преподава пряко или косвено на всички други буди в нея (виж видове Буди).

В допълнение, Махаяна будистите вярват, че има безброй други буди в други вселени[73]. А коментар в Теравада казва, че будите възникват един по един път в този земен елемент, а не в други[74]. Разбиранията по този въпрос отразяват широко различните тълкувания на основни термини, като "земната сфера", между различните школи на будизма.

Идеята за упадък и постепенното изчезване на учението е широко застъпена в източно-азиатския будизъм. В Будизма на Чистата земя се смята, че упадъкът на практикуване на ученията е достигнал точката, в която малцина са в състояние да следват пътя, така че е най-добре да се разчита на силата на Буда Амитабха.

Практика[редактиране | edit source]

Преданост[редактиране | edit source]

Предаността е важна част от практиката на повечето будисти.[75] Молитвените практики включват поклони, дарове, пилигримство и пеене. В школата на Чистата Земя на будизма, предаността към Буда Амитаба е основна практика. А в Ничирен будизма, предаността към Лотусовата сутра е основната практика.

Йога[редактиране | edit source]

Статуя на Буда в състояние на медитация, Хо Пха Кео, Виентян, Лаос

Традиционно будизма включва състоянията на медитативна вглъбеност (пали: джхана; скт.:дхяна).[76] Най-древният издържан израз на йогически идеи се намира в началото на проповедите на Буда.[77] Едно от ключовите новаторски учения на Буда е, че медитативната вглъбеност трябва да се съчетава с освобождаващо познание.[78] Разликата между учението на Буда и йога, представена в ранните брамински текстове е впечатляваща. Медитативните състояния сами по себе си не са края, според Буда, дори и най-висшето медитативно състояние не е освобождаващо. Вместо да се стига до пълно спиране на мисълта, трябва да се извършва определена умствена дейност, а именно освобождаващо познание въз основа на практиката на будна осъзнтост.[79]

Медитацията е един от аспектите на практиката на йогите през вековете преди Буда. Буда създал и развил своите медитативни техники на основата на ангажираността на йогите със самоанализ, но отхвърлил техните теории за освобождение.[80] В будизма, пълното съзнание и ясното съзнание, трябва да бъдат усъвършенствани по всяко време, но в най-ранните будистки йогийски практики не съществува такова предписание. Например, един йога от браминската традиция не трябва да практикува по време на дефекация, докато един будистки монах следва да направи това.[81]

Религиозното знание и "визия" е било посочено като резултат на практика, както във, така и извън рамките на будисткия път. Според Саманапхала сутта, този вид визия възниква за будисткия познавач в резултат на съвършенството на "медитация", комбинирана със съвършенството на "дисциплина" (пали: сила; скт.: сила). Някои от медитативни техники на Буда били споделени с другите традиции по неговото време, но идеята, че обикновено етиката е свързана с постигането на "трансцендентна мъдрост". (пали: панна; скт.: праджня) е оригинална.[82]

Будистките текстове са може би най-ранните съществуващи, описващи медитативни техники.[83] Те описват медитативни практики и състояния, които са съществували преди Буда, както и тези, които за пръв път били разработени в рамките на будизма.[84] Две от упанишадите, написани след възхода на будизма съдържат изчерпателни описания на йога като средство за освобождение.[85]

Въпреки че няма убедително доказателство за медитация в будистки добудистките ранни брамински текстове, Уин твърди, че безформената медитация произхожда от браминската или от шраманската традиция, основана върху силните паралели между космологичните твърдения в Упанишада и на медитативни цели на двама от учителите на Буда, както е записано в най-ранните будистки текстове.[86] Той споменава и други възможности като по-малко вероятни.[87] Като той твърди, че космологичните твърдения в упанишадите отразяват традицията на съзерцаването, той твърди, че Насадя Сукта съдържа доказателства за традиция на съзерцаването, датиращо от късния Риг Ведически период.[88]

Убежище в Трите Скъпоценности[редактиране | edit source]

Реликва изобразяваща отпечатък от крака на Буда с Дхармачакра и триратна, 1-ви век от н.е., Гандхара.

Традиционно, първата стъпка в повечето будистки школи изисква убежище в Трите Скъпоценности (санскрит: три-ратна, пали: ти-ратана)[89], тъй като в основата на религиозната практика. Практиката на приемане на убежище от името на млади и дори на неродени деца се споменава[90] в Мадджхима никая, призната от повечето учени като ранен текст (вж. детско кръщение). В Тибетския будизъм понякога се добавя четвърто убежище, в лама. В Махаяна, човек, който избира пътя на бодхисатва прави обет или вричане като върховен израз на състрадание. В Махаяна Трите Скъпоценности се възприемат като притежаващи една трайна и неизменна същност и като имащи необратимо въздействие: "Трите Скъпоценности имат качеството на съвършенството. Точно както истинските бижута никога не променят своите способности и качества, независимо дали са надценявани или подценявани, така са и Трите Скъпоценности (Убежища), защото те имат една вечна и неизменна същност. Тези Трите Скъпоценности донасят плод, който не се променя, след като веднъж човек е достигнал просветление, той няма възможност да падне обратно в страданието ".[91]

Трите Скъпоценности са:

  • Буда. Това е термина за тези, които са достигнали нирвана. Вижте също Татхагата и Гаутама Буда. Буда може да бъде представен и като понятие, а не като конкретен човек: съвършена мъдрост, която разбира Дхарма и възприема реалността в истинската й форма. В Махаяна будизма, Буда може да се разглежда като върховното убежище: "Буда е Еднственото абсолютно убежище. Буда е нетленен, вечен, неразрушим и Абсолютно убежище".[92]
  • Дхарма. Учения или закон на природата, разяснени от Гаутама Буда. По този начин може, по-специално в Махаяна, загатва основната и поддържаща реалност, която е неразделна част от Буда.
  • Сангха. Онези, които са достигнали до всеки от четирите етапа на просветление, или просто общество на монаси.

В свещените писания Гаутама Буда е представен като пример. Дхарма предлага убежище чрез предоставяне на насоки за освобождение от страданието и постигането на нирвана. Сангха се счита, че предоставя убежище чрез запазване на автентичните учения на Буда и предоставя допълнителни примери, че истината на ученията на Буда е постижима.

Будистка етика[редактиране | edit source]

Статуя на Гаутама Буда, 1в.н.е, Гандхара

Сила (на санскрит) или Сила (на пали) обикновено се превежда на английски като "добродетелно поведение", "морал", "етика" или "правило". Това е действие, извършено чрез тялото, речта и ума, и включва съзнателно усилие. Той е една от трите практики (сила, самадхи и паня) и втората парамита. Тя се отнася до морална чистота на мисълта, думите и делата. Четирите условия на сила са целомъдрие, спокойствие, тишина, и унищожаването на егото.

Сила е в основата на отглеждането на Самадхи /бхавана (Медитативно отглеждане) или отглеждане на ума. Поддържане на правилата насърчава не само спокойствие в ума на култиватора, който е вътрешен, но също и мир в общността, който е външен. Според закона на карма, спазването на етичните правила е похвално и то действа както причините, които биха довели до мирни и щастливи резултати. Поддържането на тези заповеди предпазва култиватора от прераждане в злочестите четири сфери на съществуването.

Сила се отнася до общите принципи на етичното поведение. Има няколко нива на сила, които съответстват на "основен морал" (пет заповеди), "основен морал с аскетизъм" (осем заповеди), "начинаещо монашество" (десет заповеди) и "монашество" (Виная или Пратимокша). Миряните обикновено се задължават да живеят по петте правила, които са общи за всички будистки школи. Ако желаят, те могат да изберат да спазват осемте заповеди, които са допълнение към основния аскетизъм.

Петте правила са тренировъчни правила, за по-добър живот, в който човек е щастлив, без да се безпокои, и да може да медитира успешно:

  1. Да се въздържа от отнемането на живот (ненасилие към всички съзнателни форми на живот), или ахинса;
  2. Да се въздържа от вземане на това, което не е дадено (да не краде);
  3. Да се въздържа от плътско (включително сексуално) неправилно поведение;
  4. Да се въздържа от лъжи (винаги да се казва истината);
  5. Да се въздържа от упойващи средства, които водят до загуба на ясна осъзнатост (по-специално от наркотици и алкохол).

Заповедите не са формулирани като императиви, а като тренировъчни правила, които миряните спазват доброволно, за да улеснат практиката си.[93] В будистката мисъл, отглеждането на дана и етичното поведение се усъвършенстват в съзнанието до такова ниво, че прераждане в една от по-ниските сфери на рая е вероятно, дори и ако не се приложи по-нататъшна будистка практика. Няма нищо неправилно или небудистко в ограничаването на целите на нечии постижения до това ниво.[94]

В осемте заповеди, третото правило за сексуално неправилно поведение е по-строго, и се превръща в правило за безбрачие. Трите допълнителни правила са:

6. Да се въздържа от ядене в грешното време (яде само от изгрев до пладне);
7. Да се въздържа от танцуване и свирене на музика, носене на бижута и козметика, участие в предавания и други мероприятия;
8. Да се въздържа от използване на високи или луксозни седалки и постелки.

Пълният списък от десет заповеди могат да се спазват от миряните за кратки периоди от време. В пълният списък на заповедите, седмото правило е разделено на две и е добавено десето:

6. Да се въздържа от храна в неуместно време, т.е. след храненето в средата на деня;
7. Да се въздържа от танци, музика, пеене и непристойни прояви;
8. Да се въздържа от използването на гирлянди, парфюми, мазила, и от нещата, които са склонни да прославят и украсяват (човека);
9. Да се въздържа от (употребата) на високи и луксозни места (и легла);
10. Да се въздържа от приемане на злато и сребро;[95]

За практикуващите учението, високият морал и духовните практики способстват духовното съвършенство.

Монашески живот[редактиране | edit source]

Будистки монаси, извършващи церемония в Ханджоу, Китай

Виная е специфичен морален кодекс за монаси и монахини. Той включва Пратимокша, който представлява комплект от 227 правила за монасите в теравадинов вариант. Точното съдържание на Виная питака (свещените писания на Виная) е малко по-различен според различните школи различните подшколи имат различни стандарти за степента на придържане към Виная. Начинаещите монаси използват десетте заповеди, които са основните правила на монашеството.

По отношение на монашеските правила, Буда постоянно напомня на слушателите си, че това е духът, който има значение. От друга страна, самите правила са предназначени за осигуряване на удовлетворяващ живот и за да се осигури добър трамплин за високи постижения. Монашеството е инструктирано от Буда, да живеят като "острови за самите себе си". В този смисъл, живот какъвто виная го предписва, е, както един учен казва: "повече от само средство към целта: тя е почти самоцел".[96]

В източния будизъм, също се отличават Виная и будистката етика, които се съдържат в рамките на Махаяна Брахмаджала сутра (да не се бърка с текст на Пали със същото име) за бодхисатви, където, например, яденето на месо е забранево и вегетарианството е активно насърчено (виж вегетарианството в будизма). В Япония то почти е напълно изместило монашеската виная, и позволява на духовенството да се жени.

Медитация[редактиране | edit source]

Будистки монаси, молещи се в Тайланд

Будистка медитация е основно се занимава с две теми: преобразуването на ума и да го използвате, за да изследвате себе си и други феномени.[97] Според Теравада будизма, Буда преподавал два вида медитация, шамата медитация (санскрит: шамата) и випасана медитация (санскрит: випасяна). В китайския будизъм, те съществуват (в превод чжи куан), но Чан (Дзен) медитация е по-популярна.[98] Според Питър Харви, когато будизмът е бил растящ, не само монаси, монахини и омъжените лами, но също така и повечето от ангажимените обикновени хора са практикува медитация.[99] А според енциклопедия Роутледж, на будизма, в контраст, през цялото време на будистката история преди модерните времена, сериозно медитация сред обикновените хора е била необичайна.[100] Доказателства в ранните текстове показват, че по времето на Буда, много мъже и жени миряни са практикували медитация, а някои дори до точката на владеене на всичките осем джани(виж следващия раздел по отношение на тези).[101]

Самадхи (развиване на медитация): шамата медитация[редактиране | edit source]

В езика на Благородния Осмократен Път, самяксамади е "правилна концентрация". Основното средство за култивиране на самадхи е медитация. При развитието на самадхи, ума се очиства от замърсявания и е спокоен, необезпокояван и светъл.

След като медитиращия постига силна и мощна концентрация (джана, санскрит ध्यान дхяна), умът му е готов да проникне и да получи прозрение (випасана) в крайната природата на реалността, получавайки в крайна сметка освобождаване от всички страдания. Развиването на пълно съзнание е от съществено значение за умствената концентрация, която е необходима за постигане на прозрение.

Медитацията шамата започва от запомнянето на един обект или идея, като се разширяват до тялото на човека, ум и цялото обкръжение, което води до състояние на пълна концентрация и спокойствие (джана). Има много варианти на стила на медитация, от сядане с кръстосани крака и коленичене до пеене или ходене. Най-честият начин на медитацията е човек да се концентрира върху дъхът си (анапанасати), защото тази практика може да доведе до шамата и випасана".

В будистката практика се казва, че докато медитацията шамата може да успокои ума, само медитацията випасана може да разкрие как умът е бил нарушен в началото, за да се започне с това, което води до знанието (джнана, пали: нана) и разбирането (праджна, пали: панна), и по този начин може да доведе до нирвана (пали: ниббана). Когато човек е в джана всички замърсявания са временно потиснати. Единствено разбирането (праджна и випасана) премахват напълно замърсяванията. Посочва се също, че арахантите спазват джнаните, за да отпочиват.

Теравада[редактиране | edit source]

В Теравада будизма, причината за човешкото страдание и съществуване е отъждествена като непреодолимо желание, което носи със себе си различни замърсявания. Тези различни замърсявания традиционно се обобщават като алчност, омраза и заблуда. Според будизма те са дълбоко вкоренени страдания на ума, които създават страдание и стрес. Да бъде човек свободен от страдания и стреса, тези замърсявания, трябва да бъдат изкоренени завинаги чрез вътрешно изследване, анализ, практика, и разбиране на истинската природа на тези замърсявания чрез използване на джхана, която е техника на Благородния Осмократен Път. Което води медитиращия до реализиране на Четирите благородни истини, просветление и ниббана. Ниббана е крайната цел на теравадините.

Праджна (мъдрост): випасана медитация[редактиране | edit source]

Праджна(санскрит) или панна(Пали) означава мъдрост, която се основава на реализацията на зависимия произход, Четирите благородни истини и трите белега на съществуване. Праджна е мъдростта, която е в състояние да потуши страданията и да доведе до бодхи. Основното средство за постигане на нирвана е чрез разкриването на истинската същност на всички неща като дукха (незадоволеност), анича (непостоянството) и анатта (не аз). Праджна е посочена също като шеста поред от шестте парамити в Махаяна.

Първоначално праджна се постига на теоретично ниво чрез слушане на проповеди (дхарма разговори), четене, изучаване, а понякога и с рецитиране будистки текстове и ангажиране в беседа. След като теоретичното разбиране е постигнато, то се прилага във всекидневния живот, така че всеки будист може да провери истинността на учението на Буда на практическо ниво. Видимо на теория човек може да постигне нирвана във всяка точка на практиката, независимо дали в дълбока медитация, слушане на проповед, провеждане на работа в ежедневния живот на човек, и във всяка друга дейност.

Дзен[редактиране | edit source]

Дзен (禅), изговаря се Чан на китайски, Seon на корейски и дзен на японски (произлиза от санскритския термин дхяна, което означава "медитация") е форма на будизма, която става популярна в Китай, Корея и Япония като обръща специален акцент върху медитацията.[102] Дзен поставя по-слабо внимание върху свещените писания в сравнение с някои други форми на будизма и предпочита да се съсредоточи върху преките духовни открития към истината.

Будизма Дзен е разделена на две основни школи: Риндзай (临 済 宗) и Сото (曹洞宗), първата значително предпочита употребата по време на медитация на коан (公案, медитивна загадка или пъзел) като уред за духовен пробив, и втората (макар че със сигурност използва коани) се фокусира повече върху шикантадза или "простото седене".[103]

Дзен-будистко учение често е пълен с парадокси, с цел да се отслаби хватката на егото и да се улесни навлизането в сферата на Истинската същност или на Безформеният аз, който се отъждествява със самия Буда.[104] Според дзен учителя Кошо Учияма, когато мислите и фиксацията върху малко "аз" се издигнати, от събудим за реалността на живота, която работи извън тях, ние откриваме аза, който живее универсален недвойствен живот (преди разделянето на две), който прониква във всички живи същества и цялото съществуване ".[105] Затова мисленето и мисълта не трябва да се ограничават и да се свързват помежду си.[106]

Ваджраяна и Тантра[редактиране | edit source]

Основан върху Махаяна, тибето-монголския будизъм е една от школите, която практикува Ваджраяна или "Диамантената колесница". Той приема всички основни концепции на Махаяна, но включва и широк спектър от духовни и физически техники, предназначени за подобряване на будистката практика. Тантра будизма отдава важно значение на обредните и медитивни практики.[107] Един от елементите на Ваджраяна е овладяване на психо-физическа енергия чрез ритуал, визуализация, физически упражнения и медитация като средство за развиване на ума. Твърди се, че чрез използването на тези техники практикуващият може да постигне просветление в рамките на един живот и дори за по-малко от три години. В тибетската традиция, тези практики могат да включват сексуална йога, макар и само за някои много напреднали практикуващи.[108]

История[редактиране | edit source]

Корени на будистката философия[редактиране | edit source]

"Пещерата на дърводелеца", посветена на Буда, част от пещерния комплекс Еллора в Махаращра, Индия

В исторически план, корените на будизма произлизат в религиозната мисъл на древна Индия през втората половина на първото хилядолетие пр.н.е.[109] Това е период на социални и религиозни сътресения, тъй като е имало огромно недоволство, заради жертвоприношенията и ритуалите на ведическия браманизъм.[110] Той бива поставен под съмнение от редица нови аскетични религиозни и философски групи и учения, които прекъснали връзката си с браминската традиция и отхвърлели авторитета на Ведите и брахманите.[111][112] Тези групи, чиито членове са познати като шрамани са продължение на неведическа нишка на индийската религиозна мисъл, която е самостоятелна от индо-арийския брахманизъм.[113][114] Учените имат всички основания да считат, че понятия като самсара, карма (в смисъл на влиянието на морала на прераждане) и мокша произхождат от духовните вярвания на шраманите, които по-късно се възприемат и в браминския индуизъм.[115][116][117][118][119][120]

Тази гледна точка е подкрепена от проучване на района, където тези понятия са възникнали. Будизма възниква в Великото царство Магадха, което се простира от Шравасти, столицата на Косала на северо-запад до град Раджгир на югоизток. Тази земя на изток от арияварта, земята на ариите е призната като неведическа.[121] Други ведическите текстове разкриват омразата на населението от Магадха към брахманизма, защото магадхите по това време все още не са били приели брахманизма.[122] Това положение се променя през 2-ри и 3-ти век пр.н.е., когато на изток в по-голяма част от Магадха разпространението на брахманизма е вече значително.

Школи и традиции[редактиране | edit source]

След като постига просветление, Буда дава множество учения до края на живота си. Тези учения не са били категоризирани както сега, но се различавали според индивидуалните нужди на учениците, които идвали при него за поучения. По-късно будистките последователи формално раздели тези учения и така систематизирали до голяма степен огромните по обем учения. Понастоящем будистките учения могат да се разделят основно на 3 главни групи: южен будизъм (Тхеравада) и източен будизъм (Махаяна), както и северен будизъм (Ваджраяна), който обаче философски принадлежи към традицията на Махаяна. Отделно внимание заслужава и традицията на Дзен (Зен) като част от Махаяна.

Теравада[редактиране | edit source]

Произлиза директно от първите монаси, които са приели ученията директно от Буда. Днес от множеството школи на Хинаяна будизма е останала само школата Теравада , разпространена основно в Южна и Югоизточна Азия: Шри Ланка, Лаос, Тайланд, Камбоджа, както и отчасти в Китай, Виетнам, Малайзия и Сингапур.

Основна цел в практиката на Теравада е постигането на собственото освобождение от страданието. Теравада учи, че това страдание е причинено от състояния на ума като алчност (желание), омраза и илюзия. Освобождението от своя страна може да бъде постигнато чрез прилагане в практиката на ученията за Четирите Благородни Истини и Благородния осмократен път. Теравада учи окуражаването на полезните (благоприятни) състояния на ума, избягването на вредните (неблагоприятни) състояния на ума, и тренирането на ума в медитация. Теравада е чиста откъм ритуали традиция с основен акцент върху изучаване на ученията.

Махаяна[редактиране | edit source]

Подчертава безграничното, универсално състрадание или себеотрицание. Цел е алтруистичното постигане на пробудения ум (бодхичита), като средство и знание как най-ефективно да се помогне на другите да постигнат нирвана. За разлика от Теравада, където на преден план е постигането на собственото просветление чрез собствени усилия, в Махаяна основна роля заема бодхисатва-идеала. Бодхисатвите са същества, които като хора са успели да постигнат просветление (бодхи), но са се отказали от влизане в паринирвана, за да могат ефективно да помогнат на всички други хора, в крайна сметка и на всички други същества, също така да постигнат тази цел. Ударение се поставя често на осъзнаването на пустотата (шунята) и Буда природата във всяко живо същество. Основни текстове в Махаяна са Диамантената сутра, Сърдечната сутра и Лотосовата сутра.

Последователите на Махаяна считат това учение като съдържащо ученията на Теравада. Махаяна будизмът в чистата си форма е разпространен най-вече в Китай, Япония, Корея и Виетнам. В Тибет, Хималайските региони и Монголия е разпространена форма на Махаяна, наречена Ваджраяна, която ще бъде разгледана по-долу. Други значими школи в Махаяна са Дзен (Зен), и Амитаба.

Ваджраяна[редактиране | edit source]

Ваджраяна съдържа всички основни концепции на Махаяна, но включва и много т.нар. умели методи (санскрит упая), които при връзка с автентичен учител с приемственост могат многократно да ускорят духовната реализация. Подобно на индуистката система те носят името тантра, но за да не се смесват понятията следва да се добавя "будистка" поради различните цели, посочени от съответните учители. Тези умели методи включват взимане на убежище, визуализация или по- скоро медитация с Буда - форми, рецитиране на мантри, ритуали, посвещавания и гуру-йога (обединение с ума на учителя), които имат за цел бърза трансформация на ума за постигането на пълна реализация за благото на всички същества.

Ваджраяна обръща особено внимание на директното непосредствено предаване от учител на ученик. Ученията включват ритуали и практики, които се изучават само постепенно директно от квалифициран учител (лама). Поради тази причина Ваджраяна се възприема като езотерично учение в рамките на Махаяна, за разлика от екзотеричните, обществено достъпни практики на другите школи.

Според ученията на Ваджраяна Буда е представил първо основите на ученията си на всичките си последователи, които се обърнали към него за помощ (учения, станали известни като Теравада), след това предал по-висшата част от ученията си само на ограничен кръг от напреднали ученици, които имали мотивацията да постигнат Просветление за благото на всички същества (учения, известни като Махаяна), и накрая на най-откритите и силни умове предал ученията, които са познати като Ваджраяна.

Четирите основни школи на Ваджраяна са:

  • Нингма - най-старата школа, водеша началото си от Падмасамбхава (8 в.н.е.)
  • Кагю - линията на устната приемственост, започнала от индийския махасидха Тилопа (988-1069)
  • Сакя - където се обръща основно внимание на сутрите и личното обучение (11 в.н.е.)
  • Гелугпа - или добродетелните, линията на Далай Лама (14 в.н.е.).

Ваджраяна е разпространена форма на будизма в Тибет, Бутан, Непал, Индия, Сиким, Монголия, отделни школи в Япония и Китай. На Запад е познат като тибетски будизъм или вече считания за неправилен термин ламаизъм.

Дзен[редактиране | edit source]

Ученията на Дзен будизма произлизат основно в Махаяна сутрите, създадени в Индия и Китай (Диамантената сутра, Сърдечната сутра, Лотусовата сутра). Дзен будизмът е част от Махаяна будизма, и като такъв се придържа към основните елементи на будистката философия: ученията за Четирите благородни истини, Осмократния път, петте предписания и петте скандхи, трите характеристики на съществуването. Дзен съдържа и учения, специфични за Махаяна, като например бодхисатва идеалът.

Дзен води началото си от Китай, където будисткият монах Бодхидхарма разпространява ученията на Буда. Тези учения стават известни като Чан, като тяхната поява и развитие са тясно свързани и с традиционните даоистки учения в Китай. Впоследствие Дзен се разпространява и намира най-силно развитие в Япония (Дзен е японската транскрипция на китайското наименование Чан).

Основният инструмент и същността на Дзен е седяща медитация (дзадзен на японски). По време на дзадзен практикуващият заема традиционна позиция (като лотус, полулотос или други) и насочва цялото си внимание върху процеса на седене, позата и дишането. С оглед на обекта на медитацията са се развили две школи на Дзен:

  • Сото - основна медитация е медитацията без обекти и съдържание, търсейки "осъзнаване на момента".
  • Риндзай - подчертава внимание към дишането и използването на коани. Коаните са истории, диалози и анекдоти, които са парадоксални и често езиково безсмислени въпроси, целящи да прекъснат логическото мислене на практикуващия. По този начин намирането на отговора на коана означава и трансформация на съзнанието и перспективата на осъзнаването.

Будизмът в литературата, киното и телевизията[редактиране | edit source]

  • В научно-фантастичният сериал Вавилон 5 едноименната космическа станция разполага с Дзен градина, която се състои от умело подредени камъни и разнообразни растения. Градината е любимо място за уединение на хората и извънземниите, живеещи на станцията.
  • "Зен и изкуството да се поддържа мотоциклет" от Роберт М. Пърсиг е бестселър от 1974 г. Книгата има малко общо с религиозните практики в дзен. Тя по-скоро предава метафизиката на "качеството" и "доброто" от гледна точка на главния герой. Макар книгата да не разглежда ортодоксалните будистки практики, тя предава множество по-фини аспекти на живота в зен и зен мисленето, без да се задълбочава в някоя религия или религиозна организация.
  • "Дзен под кедъра или Притчите на Учителя Кръстев" от д-р Кръстьо Кръстев, 2002 г., е сборник авторски притчи, който под формата на дзен-коани коментира критично неврозите и битовизмите в съвременна България.
  • "Дзен, Дзеня и всички останали Додовци" от авторски колектив, 2008 г., е сборник авторски коани, които разглеждат вечните теми от живота — гордост, чест, любов, ревност, труд и мързел и малките радости и грижи в ежедневието ни. Особеното в книгата е, че освен, че коаните следват традициите на зен, също оформлението на книгата е осъществено в духа на зен символиката.

Будизмът в България[редактиране | edit source]

Към момента (януари 2010) в България са представени, както следва:

  • школата Карма Кагю на Ваджраяна (Тибетски) Будизъм в лицето на "Диамантен път на будизма” като регистрирана будистка общност
  • школата Нингма на Ваджраяна в лицето на център под ръководството на манастира Шечен, Непал
  • школата Сакя на Ваджраяна
  • Традиционен тибетски будизъм - Махаяна - “Будистка общност в България” като регистрирана будистка общност
  • Випасана България - Випасана медитация, както се преподава от С.Н. Гоенка в традицията на Саяджи У Ба Кин.

Като според д-р Жасмина Донкова (православен коментатор) последователите на двете регистрирани общности в страната наброяват над 3500 души.[123] Като цяло Законът за вероизповеданията все пак не възпрепятства събирането на религиозни общности, които да изповядват религиозни вярвания, дори и да не са регистрирани.

Официални религиозни празници[редактиране | edit source]

Празниците в България се определят според религиозната общност, която е официално регистрирана, по тази причина будистките прaзници у нас (обявени за 2009) се делят на линия Диамантен будизъм:

  1. 25 февруари - първия ден от Новата година
  2. 11 март - Ден на чудесата на Буда
  3. 9 май - Весак (просветление на Буда)
  4. 7 юли - първо преподаване на Буда Шакямуни

Празниците на Будистката общност в България са:

  1. 25 януари - Нова година
  2. 9 май - Денят на Буда
  3. 7 юли - Денят Дхарма
  4. 8 декември - Денят Бодхи

Решението за тези празници е взето от Министерски съвет (управление на Сергей Станишев) през декември 2008. [124][125]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Буда Дхарма, произнасяно будадарма, Online Sanskrit Dictionary, буда — Просветлен, Дхарма — Закон, Истина, Учение.
  2. Encyclopædia Britannica 2012.
  3. Торчинов Е. А. Введение в буддологиюС. 5.
  4. Adherents.com 2007.
  5. Garfinkel 2005, с. 88-109.
  6. Lopez 2002, с. 239.
  7. Rigpawiki.org 2011.
  8. Robinson 1982, с. xx.
  9. Williams 1989, с. 275.
  10. Swearer, Donald. Becoming the Buddha. 2004. p. 177
  11. Macmillan Encyclopedia of Buddhism Vol. 1, p. 352
  12. Lopez (1995). Buddhism in Practice. Princeton University Press. p. 16. ISBN 0-691-04442-2.
  13. Carrithers, Michael. "The Buddha", in the Oxford University paperback Founders of Faith, 1986, p. 10.
  14. Armstrong, Karen (September 28, 2004). Buddha. Penguin Press. p. xii. ISBN 0-14-303436-7.
  15. Richard Gombrich, Theravada Buddhism: A Social History from Ancient Benares to Modern Colombo. Routledge and Kegan Paul, 1988, page 49.
  16. Richard Gombrich, Theravada Buddhism: A Social History from Ancient Benares to Modern Colombo. Routledge and Kegan Paul, 1988, page 49.
  17. UNESCO, Lumbini is the birthplace of the Lord Buddha, Gethin Foundations, p. 19, which states that in the mid-3rd century BCE the Emperor Ashoka determined that Lumbini was Gautama's birthplace and thus installed a pillar there with the inscription: "... this is where the Buddha, sage of the Śākyas (Śākyamuni), was born."
  18. For instance, Gethin Foundations, p. 14, states: "The earliest Buddhist sources state that the future Buddha was born Siddhārtha Gautama (Pali Siddhattha Gotama), the son of a local chieftain—a rājan—in Kapilavastu (Pali Kapilavatthu) what is now the Indian–Nepalese border." However, Professor Gombrich (Theravāda Buddhism, p. 1) and the old but specialized study by Edward Thomas, The Life of the Buddha, ascribe the name Siattha/fitta to later sources.
  19. Kohn, Michael (1991). The Shambhala Dictionary of Buddhism and Zen. Shambhala. p. 143. ISBN 0-87773-520-4.
  20. "The Middle Way of the Buddha". Buddhamind.info. Retrieved 2011-10-24.
  21. "Buddhism - The Middle Path". Buddhanet.net. Retrieved 2011-10-24.
  22. Keown, Dictionary of Buddhism, p. 267
  23. Skilton, Concise, p. 25
  24. Armstrong, p. xiii.
  25. Waterhouse, David (2005). The origins of Himalayan studies: Brian Houghton Hodgson in Nepal and Darjeeling, 1820-1858. Routledge via Amazon Look Inside. p. 53. ISBN 0-415-31215-9.
  26. Armstrong, Karen (2001). Buddha. Penguin Books. p. 187. ISBN 0-14-303436-7.
  27. The idea of reincarnation existed in the Upanishads, in Hinduism and Taoism as well as ancient predecessors of Christianity and Judaism, in Das, Surya (1998). Awakening the Buddha Within: Tibetan Wisdom for the Western World. Broadway Books. p. 110. ISBN 0-7679-0157-6.
  28. Johnson, Larry. "Buddhist Yoga". Now Yoga. Retrieved January 12, 2011.
  29. [Buddhism: A Concise Introduction http://www.amazon.com/Buddhism-Concise-Introduction-Huston-Smith/dp/0060506962], p.116
  30. Journal of Buddhist Ethics: "Zen as a Social Ethics of Responsiveness"(PDF), T. P. Kasulis, Ohio State University
  31. Harvey, Introduction to Buddhism, p. 40
  32. Dr. Richard K. Payne (ed.), Tantric Buddhism in East Asia, Wisdom Publications, Boston, 2006, p. 74
  33. Lopez, Story of Buddhism. p. 239
  34. Lopez, Buddhism. p. 248
  35. Keown, Buddhism, Oxford University Press, 1996, стр. 107
  36. Harvey, Introduction to Buddhism, стр. 34
  37. Macmillan Encyclopedia of Buddhism (том втори), стр. 711
  38. http://www.buddhanet.net/pdf_file/allexistence.pdf (PDF), Ven. Suvanno Mahathera
  39. Harvey, Introduction to Buddhism, p. 33
  40. André Bareau, Les Sectes bouddhiques du Petit Véhicule, École Française d'Extrême-Orient, Saigon, 1955, pp. 212–223: the top of p. 212 says: "Here are the theses of the Theravadins of the Mahavihara"; then begins a numbered list of doctrines over the following pages, including on p. 223: "There are only five destinies ... the kalakanjika asuras have the same colour, same nourishment, same foods, same lifespan as the petas, with whom ... they marry. As for the Vepacittiparisa, they have the same colour, same nourishment, same foods, same lifespan as the gods, with whom they marry."(Translated from the French)
  41. Macmillan Encyclopedia of Buddhism. Vol. 1, p. 377
  42. The Connected Discourses of the Buddha. A Translation of the Samyutta Nikaya, Bhikkhu Bodhi, Translator. Wisdom Publications.
  43. See the article Four Noble Truths for further details and citations. In particular, (Summary) section of the article provides a footnote showing a sampling of summaries from a number of Reliable Secondary Sources.
  44. Виж дукха за подробности и цитати
  45. Виж основната статия за Четирите Благородни истини за допълнителни подробности и цитати. По специално, раздела (Обобщение) section of the article provides a footnote showing a sampling of summaries from a number of Reliable Secondary Sources.
  46. Armstrong, p. 77.
  47. Armstrong, p. 77.
  48. Nhat Hahn, Thich, p. 36.
  49. Roth, Beth. "Family Dharma: A Bedtime Ritual". Tricycle (Tricycle Foundation). Retrieved January 11, 2011.
  50. Chodron, Pema (2002). The Places that Scare You: A Guide to Fearlessness in Difficult Times. Shambhala via Amazon Look Inside. p. 37. ISBN 1-57062-921-8.
  51. "Unit Six: The Four Immeasurables". Buddha Dharma Education Association & Buddhanet. and "Unit Six: Loving-Kindness". Buddha Dharma Education Association & Buddhanet. Retrieved January 10, 2011.
  52. "A View on Buddhism: The Four Immeasurables". Rudy Harderwijk (viewonbuddhism.org). Retrieved January 11, 2011.
  53. Kohn, Shambhala, pp. 131, 143
  54. Jeffrey Po, "Is Buddhism a Pessimistic Way of Life?"
  55. Rahula, Walpola (1959). "Chapter 2". What the Buddha Taught. Grove Press. ISBN 0-8021-3031-3.
  56. Prebish, Charles (1993). Historical Dictionary of Buddhism. The Scarecrow Press. ISBN 0-8108-2698-4.
  57. Keown, Damien (2003). Dictionary of Buddhism. Oxford University Press. ISBN 0-19-860560-9.
  58. Thanissaro Bhikkhu, The Not-Self Strategy, See Point 3 – The Canon quote Thanissaro Bhikkhu draws attention to is the Sabbasava Sutta.
  59. Harvey, Introduction to Buddhism, page 56
  60. Harvey, Introduction to Buddhism, p. 57
  61. Harvey, Introduction to Buddhism, p. 58
  62. Harvey, Introduction to Buddhism, p. 59
  63. Harvey, Introduction to Buddhism, p. 60
  64. Christian Lindtner, Master of Wisdom. Dharma Publishing 1997, p. 324.
  65. Dan Lusthaus, "What is and isn't Yogacara"
  66. Williams, Paul. Buddhist Thought. Routledge 2000, page 161.
  67. Pali-English Dictionary, The Pali Text Society
  68. dosa, Pali-English Dictionary, The Pali Text Society
  69. moha, Pali-English Dictionary, The Pali Text Society
  70. Richard F. Gombrich, How Buddhism Began, Munshiram Manoharlal, 1997, p. 67
  71. "Access to Insight, a Theravada Buddhist website, discusses Buddha Eras"
  72. "Gautama Buddha discusses the Maitreya Buddha in the Tipitaka".
  73. Kogen Mizuno, Essentials of Buddhism, Shunju-sha, 1972, English translation, Kosei, Tokyo, 1996, p. 57
  74. Dispeller of Delusion. Vol. II. Pali Text Society, p. 184
  75. Harvey, p. 170
  76. Zen Buddhism: A History (India and China) by Heinrich Dumoulin, James W. Heisig, Paul F. Knitter (page 22)
  77. Barbara Stoler Miller, Yoga: Discipline of Freedom: the Yoga Sutra Attributed to Patanjali; a Translation of the Text, with Commentary, Introduction, and Glossary of Keywords. University of California Press, 1996, page 8.
  78. Alexander Wynne, The Origin of Buddhist Meditation. Routledge, 2007, page 73.
  79. Alexander Wynne, The Origin of Buddhist Meditation. Routledge, 2007, page 105
  80. Michael Carrithers, The Buddha. Taken from Founders of Faith, published by Oxford University Press, 1986, page 30
  81. Alexander Wynne, The origin of Buddhist meditation. Routledge, 2007, p. 72.
  82. [Kamma in Context: The Mahakammavibhangasutta and the Culakammavibhangasutta Dharmacarini Manishini, Western Buddhist Review].
  83. Richard Gombrich, Theravada Buddhism: A Social History from Ancient Benares to Modern Colombo. Routledge and Kegan Paul, 1988, page 44.
  84. Johannes Bronkhorst, The Two Traditions of Mediation in Ancient India. Franz Steiner Verlag Weisbaden GmbH, pages 1-17.
  85. Randall Collins, The Sociology of Philosophies: A Global Theory of Intellectual Change. Harvard University Press, 2000, page 199.
  86. Alexander Wynne, The Origin of Buddhist Meditation. Routledge 2007, page 51.
  87. Alexander Wynne, The Origin of Buddhist Meditation. Routledge 2007, page 56
  88. Alexander Wynne, The Origin of Buddhist Meditation. Routledge 2007, page 51.
  89. Bhikku, Thanissaro (2001). "Refuge". An Introduction to the Buddha, Dhamma, & Sangha. Access to Insight.
  90. Middle-Length Discourses of the Buddha, tr. Nanamoli, rev. Bodhi, Wisdom Publications, 1995, pp. 708f
  91. Professor C.D. Sebastian, Metaphysics and Mysticism in Mahayana Buddhism, Sri Satguru Publications, Bibliotheca Indo-Buddhica Series No. 238, Delhi, 2005, p. 83
  92. Professor C.D. Sebastian, Metaphysics and Mysticism in Mahayana Buddhism, Delhi, 2005, p. 82
  93. Stewart McFarlane in Peter Harvey, ed., Buddhism. Continuum, 2001, page 187.
  94. Stewart McFarlane in Peter Harvey, ed., Buddhism. Continuum, 2001, pages 195-196.
  95. Morgan, Peggy; Lawton, Clive A., eds. (2007). Ethical Issues in Six Religious Traditions (2nd ed.). Edinburgh: Edinburgh University Press. pp. 62–63. ISBN 978-0-7486-2330-3.
  96. Richard Gombrich, Theravada Buddhism: A Social History from Ancient Benares to Modern Colombo. Routledge and Kegan Paul, 1988, page 89. He is quoting Carrithers.
  97. B. Alan Wallace, Contemplative Science. Columbia University Press, 2007, p. 81.
  98. Welch, Practice of Chinese Buddhism, Harvard, 1967, p. 396
  99. Peter Harvey, An Introduction to Buddhism. Cambridge University Press, 1990, page 144.
  100. Damien Keown, Charles S Prebish, editors, Encyclopedia of Buddhism. Routledge, 2007. p. 502
  101. Sarah Shaw, Buddhist Meditation: An Anthology of Texts from the Pāli Canon. Routledge, 2006, page 13. Shaw also notes that discourses on meditation are addressed to "bhikkhave", but that in this context the terms is more generic than simply (male) "monks" and refers to all practitioners, and that this is confirmed by Buddhaghosa.
  102. According to Charles S. Prebish (in his Historical Dictionary of Buddhism, Sri Satguru Publications, Delhi, 1993, p. 287): "Although a variety of Zen 'schools' developed in Japan, they all emphasize Zen as a teaching that does not depend on sacred texts, that provides the potential for direct realization, that the realization attained is none other than the Buddha nature possessed by each sentient being ..."
  103. Prebish comments (op. cit., p. 244): "It presumes that sitting in meditation itself (i.e. zazen) is an expression of Buddha nature." The method is to detach the mind from conceptual modes of thinking and perceive Reality directly. Speaking of Zen in general, Buddhist scholar Stephen Hodge writes (Zen Masterclass, Godsfield Press, 2002, pp. 12–13): "... practitioners of Zen believe that Enlightenment, the awakening of the Buddha-mind or Buddha-nature, is our natural state, but has been covered over by layers of negative emotions and distorted thoughts. According to this view, Enlightenment is not something that we must acquire a bit at a time, but a state that can occur instantly when we cut through the dense veil of mental and emotional obscurations."
  104. (Critical Sermons on the Zen Tradition, Hisamatsu Shin'ichi, Palgrave Macmillan, New York, 2002, passim) Commenting on Rinzai Zen and its Chinese founder, Linji, Hisamatsu states: "Linji indicates our true way of being in such direct expressions as 'True Person' and 'True Self'. It is independent of words or letters and transmitted apart from scriptural teaching. Buddhism doesn't really need scriptures. It is just our direct awakening to Self ..." (Hisamatsu, op. cit., p. 46).
  105. Kosho Uchiyama, Opening the Hand of Thought: Approach to Zen, Penguin Books, New York, 1993, p. 98
  106. Harvey, Introduction, pp. 165f
  107. Williams, Mahayana Buddhism, Routledge, 1st ed., 1989, p. 185
  108. Routledge Encyclopedia of Buddhism, p. 781.
  109. Gethin, Sayings of the Buddha, Oxford University Press, 2008, p. xv
  110. Encyclopædia Britannica Online. Buddhism: The foundations of Buddhism: The cultural context. Retrieved 19-07-2009.
  111. Encyclopædia Britannica Online. Hinduism: History of Hinduism: The Vedic period (2nd millennium - 7th century BCE); Challenges to Brahmanism (6th - 2nd century BCE); Early Hinduism (2nd century BCE - 4th century CE). Retrieved 19-07-2009.
  112. Warder, A.K. 2000. Indian Buddhism. P.32
  113. Y. Masih (2000) In : A Comparative Study of Religions, Motilal Banarsidass Publ : Delhi, ISBN 81-208-0815-0 Page 18. "There is no evidence to show that Jainism and Buddhism ever subscribed to vedic sacrifices, vedic deities or caste. They are parallel or native religions of India and have contributed to much to the growth of even classical Hinduism of the present times."
  114. S. Cromwell Crawford, review of L. M. Joshi, Brahmanism, Buddhism and Hinduism, Philosophy East and West (1972): "Alongside Brahmanism was the non-Aryan Shramanic culture with its roots going back to prehistoric times."
  115. "This confirms that the doctrine of transmigration is non-aryan and was accepted by non-vedics like Ajivikism, Jainism and Buddhism. The Indo-aryans have borrowed the theory of re-birth after coming in contact with the aboriginal inhabitants of India. Certainly Jainism and non-vedics [..] accepted the doctrine of rebirth as supreme postulate or article of faith." Masih, page 37.
  116. Karel Werner, The Longhaired Sage in The Yogi and the Mystic. Karel Werner, ed., Curzon Press, 1989, page 34. "Rahurkar speaks of them as belonging to two distinct 'cultural strands' ... Wayman also found evidence for two distinct approaches to the spiritual dimension in ancient India and calls them the traditions of 'truth and silence.' He traces them particularly in the older Upanishads, in early Buddhism, and in some later literature."
  117. Gavin D. Flood (1996), An Introduction to Hinduism, Cambridge University — Press : UK ISBN 0-521-43878-0 - "The origin and doctrine of Karma and Samsara are obscure. These concepts were certainly circulating amongst sramanas, and Jainism and Buddhism developed specific and sophisticated ideas about the process of transmigration. It is very possible that the karmas and reincarnation entered the mainstream brahaminical thought from the sramana or the renouncer traditions." Page 86.
  118. Padmanabh S. Jaini 2001 "Collected Paper on Buddhist Studies" Motilal Banarsidass Publ 576 pages ISBN 81-208-1776-1: "Yajnavalkya's reluctance and manner in expounding the doctrine of karma in the assembly of Janaka (a reluctance not shown on any other occasion) can perhaps be explained by the assumption that it was, like that of the transmigration of soul, of non-brahmanical origin. In view of the fact that this doctrine is emblazoned on almost every page of sramana scriptures, it is highly probable that it was derived from them." Page 51.
  119. Govind Chandra Pande, (1994) Life and Thought of Sankaracarya, Motilal Banarsidass ISBN 81-208-1104-6 : Early Upanishad thinkers like Yajnavalkya were acquainted with the sramanic thinking and tried to incorporate these ideals of Karma, Samsara and Moksa into the vedic thought implying a disparagement of the vedic ritualism and recognising the mendicancy as an ideal. Page 135.
  120. Satapatha Brahmana 13.8.1.5
  121. Satapatha Brahmana 13.8.1.5
  122. Oldenburg, Hermann, The Doctrine of the Upanishads and Early Buddhism, 1915, reprinted 1991 by Shridhar B. Shrotri, Delhi, Motilalal Banardass
  123. Вероизповеданията в Република България пред прага на Европейския съюз
  124. Решение на министерски съвет лекс.бг
  125. Сергей даде ден на Буда бгвести, 21 декември 2008
Цитирани източници
  • ((en))  Major Religions of the World Ranked by Number of Adherents. Buddhism. // adherents.com. Adherents.com, 2007. Посетен на 2012-02-19.
  • ((en))  Buddhism. // Encyclopædia Britannica Online. Encyclopædia Britannica, 2012. Посетен на 2012-02-19.
  • ((en)) Garfinkel, Perry. Buddha Rising. // National Geographic. Dec. 2005. с. 88-109.
  • ((en)) Lopez, Donald S.. The story of Buddhism: a concise guide to its history and teachings. HarperSanFrancisco, 2002. ISBN 9780060099275.
  • ((en))  Nine Yana categorisation. // Rigpawiki.org, 2011. Посетен на 2011-10-24.
  • ((en)) Robinson, Richard H. и др. The Buddhist religion: a historical introduction. Wadsworth Pub. Co., 1982. ISBN 9780534010270.
  • ((en)) Williams, Paul. Mahāyāna Buddhism: the doctrinal foundations. Routledge, 1989. ISBN 9780415025379.

Литература[редактиране | edit source]

  • Ajahn Sucitto (2010), „Turning the Wheel of Truth: Commentary on the Buddha's First Teaching“, Shambhala 
  • Armstrong, Karen. Buddha. Penguin Books, 2001. ISBN 0-14-303436-7. с. 187.
  • Bechert, Heinz & Richard Gombrich (ред.) (1984). The World of Buddhism, Thames & Hudson.
  • Buswell, Robert E. (ред.). Encyclopedia of Buddhism. MacMillan Reference Books, 2003. ISBN 978-0-02-865718-9.
  • Coogan, Michael D. (ред.). The Illustrated Guide to World Religions. Oxford University Press, 2003. ISBN 1-84483-125-6.
  • Cousins, L. S.. „The Dating of the Historical Buddha: A Review Article“. // Journal of the Royal Asiatic Society Series 3 (6.1). 1996. с. 57–63.; препечатано в Williams, Buddhism, volume I; NB в онлайн транскрипта малка част от текста е пропусната: в секция 4, между "... none of the other contributions in this section envisage a date before 420 B.C." и "to 350 B.C." включи "Akira Hirakawa defends the short chronology and Heinz Bechert himself sets a range from 400 B.C."
  • Davidson, Ronald M.. Indian Esoteric Buddhism: A Social History of the Tantric Movement. New York, Columbia University Press, 2003. ISBN 0-231-12619-0.
  • de Give, Bernard. Les rapports de l'Inde et de l'Occident des origines au règne d'Asoka. Les Indes savants, 2006. ISBN 2-84654-036-5.
  • Donath, Dorothy C.. Buddhism for the West: Theravāda, Mahāyāna and Vajrayāna; a comprehensive review of Buddhist history, philosophy, and teachings from the time of the Buddha to the present day. Julian Press, 1971. ISBN 0-07-017533-0.
  • Embree, Ainslie T. (ред.), Stephen N. Hay (ред.), Wm. Theodore de Bary (ред.), A.L. Bashram, R.N. Dandekar, Peter Hardy, J.B. Harrison, V. Raghavan, Royal Weiler, and Andrew Yarrow (1958; 2-ро изд. 1988). Sources of Indian Tradition: From the Beginning to 1800 (том. 1). NY: Columbia U. Press. ISBN 0-231-06651-1.
  • Gethin, Rupert (1998), „Foundations of Buddhism“, Oxford University Press, ISBN 0-19-289223-1 
  • Goldstein, Joseph (2002), „One Dharma: The Emerging Western Buddhism“, HarperCollins 
  • Goleman, Daniel (2008). Destructive Emotions: A Scientific Dialogue with the Dalai Lama. Bantam. Kindle Edition.
  • Gombrich, Richard F. (1988; 6-то изд. 2002). Theravāda Buddhism: A Social History from Ancient Benares to Modern Colombo (London: Routledge). ISBN 0-415-07585-8.
  • Gunaratana, Bhante Henepola. Mindfulness in Plain English. Wisdom Publications, 2002. ISBN 0-86171-321-4. Също може да се намери на сайтовете: saigon.com urbandharma.org vipassana.com
  • Gyatso, Geshe Kelsang. Introduction to Buddhism: An Explanation of the Buddhist Way of Life, Tharpa Publications (2-ро изд. 2001, изд. САЩ 2008) ISBN 978-0-9789067-7-1
  • Harvey, Peter. An Introduction to Buddhism: Teachings, History and Practices. Cambridge University Press, 1990. ISBN 0-521-31333-3.
  • Hawkins, Bradley K.. The Pocket Idiots Guide: Buddhism. Laurence King (Penguin, Alpha), 1999. ISBN 0-02-864459-X.
  • Hill, John E. (2009) Through the Jade Gate to Rome: A Study of the Silk Routes during the Later Han Dynasty, 1st to 2nd Centuries CE. BookSurge, Charleston, South Carolina. ISBN 978-1-4392-2134-1.
  • Indian Books Centre. Bibliotheca Indo Buddhica Series, Delhi.
  • Juergensmeyer, Mark. The Oxford Handbook of Global Religions. Oxford University Press, 2006. ISBN 978-0-19-513798-9.
  • Keown, Damien (2000), „Buddhism: A Very Short Introduction“, Oxford University Press, Kindle Edition 
  • Keown, Damien, Charles S Prebish (ред.) (2004). Encyclopedia of Buddhism (London: Routledge). ISBN 978-0-415-31414-5.
  • Kohn, Michael H. (превод). The Shambhala Dictionary of Buddhism and Zen. Shambhala, 1991. ISBN 0-87773-520-4.
  • Lama Surya Das (1997), „Awakening the Buddha Within“, Broadway Books, Kindle Edition 
  • Lamotte, Étienne (превод от френски). Teaching of Vimalakirti. London, Pali Text Society, 1976. ISBN 0-7100-8540-0. с. XCIII.
  • Lopez, Donald S. (2001), „The Story of Buddhism“, HarperCollins 
  • Lowenstein, Tom. The Vision of the Buddha. Duncan Baird Publishers, 1996. ISBN 1-903296-91-9.
  • Morgan, Kenneth W. (ред.), The Path of the Buddha: Buddhism Interpreted by Buddhists, Ronald Press, New York, 1956; reprinted by Motilal Banarsidass, Delhi; distributed by Wisdom Books
  • Nattier, Jan. A Few Good Men: The Bodhisattva Path according to The Inquiry of Ugra (Ugrapariprccha). University of Hawai'i Press, 2003. ISBN 0-8248-2607-8.
  • Pinburn, Sidney (2001), „The Dalai Lama: Policy of Kindness“, Snow Lion 
  • Ranjini. Jewels of the Doctrine. Sri Satguru Publications. ISBN 0-7914-0490-0.
  • Robinson, Richard H. and Willard L. Johnson (1970; 3rd ed., 1982). The Buddhist Religion: A Historical Introduction (Belmont, California: Wadsworth Publishing). ISBN 0-534-01027-X.
  • Ito, Shinjo. Shinjo:Reflections. Somerset Hall Press, 2009. ISBN 1-935244-00-0.
  • Sinha, H.P.. Bhāratīya Darshan kī rūprekhā (Features of Indian Philosophy). Motilal Banarasidas Publ., 1993. ISBN 81-208-2144-0.
  • Skilton, Andrew. A Concise History of Buddhism. Windhorse Publications, 1997. ISBN 0-904766-92-6.
  • Smith, Huston и др. Buddhism: A Concise Introduction. HarperSanFrancisco, 2003. ISBN 978-0-06-073067-3.
  • Thanissaro Bhikkhu. Refuge: An Introduction to the Buddha, Dhamma, & Sangha (3rd ed., rev.). 2001.
  • Thich Nhat Hanh. The Heart of the Buddha's Teaching. Broadway Books, 1974. ISBN 0-7679-0369-2.
  • Thurman, Robert A. F. (преводач). Holy Teaching of Vimalakirti: Mahayana Scripture. Pennsylvania State University Press, 1976. ISBN 0-271-00601-3.
  • Walpola Rahula. What the Buddha Taught. Grove Press, 1974. ISBN 955-9219-19-7.
  • Walpola Rahula (2007), „What the Buddha Taught“, Grove Press. Kindle Edition 
  • White, Kenneth. The Role of Bodhicitta in Buddhist Enlightenment Including a Translation into English of Bodhicitta-sastra, Benkemmitsu-nikyoron, and Sammaya-kaijo. The Edwin Mellen Press, 2005. ISBN 0-7734-5985-5.
  • Williams, Paul. Mahayana Buddhism: the doctrinal foundations. London, Routledge, 1989. ISBN 0-415-02537-0.
  • Williams, Paul (ред.) (2005). Buddhism: Critical Concepts in Religious Studies, 8 volumes, Routledge, London & New York.
  • Williams, Paul with Anthony Tribe (2000). Buddhist Thought. London: Routledge, "Google Books". ISBN 0-415-20701-0. Посетен на 29 Nov 2008.
  • Yamamoto, Kosho (превод), revised and edited by Dr. Tony Page. The Mahayana Mahaparinirvana Sutra. (Nirvana Publications 1999-2000).
  • Yin Shun, Yeung H. Wing (преводач). The Way to Buddhahood: Instructions from a Modern Chinese Master. Wisdom Publications, 1998. ISBN 0-86171-133-5.
  • Zürcher, E. (1972). The Buddhist Conquest of China. Leiden. E. J. Brill. Първа публикация от 1959.

Виж също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]