Благороден осмократен път

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Колелото на Дарма се използва често, за да представи Благородния Осмократен Път

Благородния Осмократен Път (пали: арийо атангико магго, санскрит: аряташтанамарга [1]) е един от основните принципи в учението на Буда, който го описва като път, водещ до прекратяване на страданието (дукха) и до постигането на Просветление или Нирвана [2]. Благородният Осмократен Път развива прозрение за истинската същност на явленията (реалността), а също така да се изкорени алчността, омразата и заблудата. За Благородният Осмократен Път се отнася четвъртата от Четирите Благородни Истини на Буда. Първият елемент от Благородния Осмократния Път е от своя страна, разбирането на Четирите Благородни Истини. Той е известен също като Среден път или Средния път.

Всичките осем елемента на пътя започват с думата "правилен", което превежда думата samyañc (на санскрит) или самма (на пали). Това означава завършеност, сплотеност и съгласуваност, и може също да подсказва за усещанията за "съвършеното" или "идеално".[3] "Самма" се превежда като "пълноценен", "мъдър" и "способен".

В будисткия символизъм Благородния Осмократен Път често е представен с помощта на дарма колелото (дармачакра), чийто осем спици представляват осемте елемента на пътя.

Произход[редактиране | edit source]

Според на беседи намерени както в Пали канона на Теравада школата, така и в някои от агамите на Китайския будистки канон, Благородния Осмократен Път бил преоткрит от Гаутама Буда по време на своето търсене на просветление. Писанията описват древен път, който е следван и се практикува от всички предходни буди. Благородния Осмократен Път е практика, която довежда практикуващия я към пробуждане и освобождение. Буда е научил учениците си на пътя, така че те също да го следват.

По същия начин аз видях древна пътека, древен път, изминат от правилно себе-пробудили се същества от миналите времена. И каква е тази древна пътека, този древен път, извървян от правилно себе-пробудилите същества от миналите времена? Това е Благородния Осмократен Път: правилна гледна точка, правилен стремеж, правилно говорене, правилно действие, правилен начин на живот, правилно усилие, правилно мислене, правилна концентрация ... Аз следвах този път. Следвайки го, аз получих директното знание за старостта и смъртта, директното знание за възникването на старостта и смъртта, директното знание за прекратяването на старостта и смъртта, директното знание пътя, който води до прекратяване на старостта и смъртта ... Знаейки пътя директно, аз го разкривам на вас монаси, монахини, мъже и жени последователи ...

Нагара сута [4] [5]

Практиката на Благородния Осмократен Път варира в различните будистки школи. В зависимост от школата може да се практикува като цяло, само частично и може да се променя. Всяка будистка линия изпълнява пътя по начин най-резултатен за развитието на учениците, изготвени от тази приемствена линия.

Освен това, някои източници дават алтернативни определения за Благородния Осмократен Път. Екотара Агама по-специално съдържа вариант на учението на основните доктрини като Благородния Осмократен Път, които са различни от тези, намерени в Пали канона.[6]

Степени на пътя[редактиране | edit source]

Благородния Осмократен Път се състои от следните фази, разделени в три групи[7][8]:

Група Елементи на Омократния Благороден Път Придобити елементи
Мъдрост (санскрит: праджна, пали: панна) 1. Правилна гледна точка 9. Правилно върховно знание
2. Правилен стремеж 10. Правилно върховно освобождаване
Нравственост (санскрит: сила, пали: сила) 3. Правилно говорене
4. Правилно действие
5. Правилен начин на живот
Концентрация (санскрит и пали: самади) 6. Правилно усилие
7. Правилно мислене
8. Правилна концентрация

Това представяне се нарича "Трите висши обучения" в Махаяна будизма: по-висока морална дисциплина, по-висока концентрация и по-висока мъдрост. "Висше" тук се отнася до факта, че тези обучения водещи до освобождение и просветление са свързани с мотивацията за себеотрицанието или бодхичита.

Практика[редактиране | edit source]

Според ученът и монах (бхикшу) Уалпопа Рахула, поделенията на Благородния Осмократен Път "са, за да бъдат развити повече или по-малко едновременно, доколкото е възможно, в съответствие с капацитета на всеки индивид. Те всички са свързани помежду си и всеки помага на развитието на другите. "[9] Бхикшу Бодхи обяснява, че "с определена степен на напредък всичките осем фактори могат да присъстват едновременно, всеки от които подкрепя останалите. Въпреки това, до достигането на този момент, някоя последователност в разгръщането на пътя е неизбежна. "[10]

Според проповеди в Пали и Китайските канони, правилна гледна точка, правилен стремеж, правилно говорене, правилно действие, правилен начин на живот, правилно усилие, както и правилното мислене се използват като опора и нужни условия за практикуването на правилната концентрация. Разбирането на правилната гледна точка има подготвителна роля и е предшественик на цялият Благороден Осмократен Път. [11] [12] Практикуващият първо трябва да се опита да разбере понятието за правилната гледна точка. Веднъж щом е била разбрана правилната гледна точка, това ще вдъхнови и насърчи възникването на правилният стремеж у практикуващия. Правилният стремеж ще доведе до възникването на правилното говорене. Правилното говорене ще доведе до възникването на правилното действие. Правилното действие ще доведе до възникването на правилният начин на живот. Правилният начин на живот ще доведе до възникването на правилното усилие. Правилното усилие ще доведе до възникването на правилното мислене. [13] [14] Практикуващият трябва да направи правилното усилие, за да се откаже от погрешната гледна точка и да навлезе в правилната гледна точка. Правилният стремеж се използва постоянно, за да остане в правилната гледна точка. [15] [16] Това ще помогне на практикуващия да се въздържат алчност, омраза и заблуда.

Веднъж след като тази опора и необходими условия са установени, практикуващият може да упражнява правилната концентрация по-лесно. По време на практиката на правилната концентрация, практикуващият ще трябва да използва правилното усилие, за да подпомогне практиката на концентрация. В състояние на концентрация практикуващият ще трябва да разследва и да провери своето разбиране за правилната гледна точка. Това ще доведе до възникване на правилното знание, което ще елиминира алчност, омраза и заблуда. Последното и окончателно фактор, за да възникне право освобождение. Последният и финален фактор, който възниква е правилното освобождение.

Мъдрост[редактиране | edit source]

"Мъдрост" (праджня/ пання), понякога се превежда като "разпознаване" заради нейната подготвителна роля, осигурява способност за ориентиране със своето идейно разбиране на действителността. Тя е предназначена да събуди способността за дълбоко разбиране, за да се виждат нещата такива, каквито са всъщност. На по-късен етап, когато умът е пречистен чрез обучение в морална дисциплина и концентрация и чрез постепенното възникване на правилно знание, то ще се достигне до правилна върховна гледна точка и правилен стремеж.[17]

Правилна гледна точка[редактиране | edit source]

Правилна гледна точка (самяг дирсти / самма-дитхи) може да се преведе като „правилна перспектива“, „правилен възглед“ или "правилно разбиране". Това е правилният начин на възприемане на живота, природата и света, каквито са в действителност. Тя представлява това да разберем как работи реалността. Тя действа като мотив за някой, който започва да практикува пътя. Тя обяснява причините за човешкото съществуване, страдание, болест, старост, смърт, съществуването на алчност, омраза и заблуда. Тя дава посоката и ефикасността на останалите седем елементи на пътя. Правилната гледна точка започва с концепции и теоретични познания, но чрез практикуването на правилната концентрация тя постепенно се преобразува в мъдрост, която е в състояние да премахне оковите на ума. Разбирането на правилната гледна точка ще вдъхнови човека да води добродетелен живот в съответствие с правилната гледна точка. В палийските и китайските канони тя обяснена така:[18][19][20][21][22][23]

И какво е правилната гледна точка? Знание отнасящо се към страданието, знаниe отнасящо се към възникването на страданието, знание отнасящо се към прекратяване на страданието, знаниe отнасящо се към начина, който води на практика до прекратяване на страданието: Това се нарича правилната гледна точка.

Има два вида правилна гледна точка:

  1. Гледка с петна: Тази гледна точка гледна точка е земна. Този тип гледна точка ще донесе заслуги и ще подкрепи благоприятното съществуване на съзнателното същество в царството на самсара.
  2. Гледка без петна: този възглед свръхдуховна. Това е фактор от пътя и ще донесе на носителя на тази гледка пробуждане и освобождение от сферата на самсара.

Правилната гледна точка има много страни. Нейната проста форма е подходяща за обикновените хора, а другата ѝ форма, която изисква по-задълбочено разбиране е подходяща за монаси. Обикновено, тя включва разбирането на следната реалност:

  1. Моралния закон на карма: Всяко действие (извършено чрез тялото, речта и ума) ще има кармични резултати (известни като реакция). Благорозамуните и неблагоразумни действия ще дадат резултати и ефекти, които съответстват на природата на това действие. Това е правилната гледна точка за моралният процес в света.
  2. Трите характеристики: всичко, което възниква ще престане (непостоянство). Умствените и телесни явления са непостоянен източник на страдание и на не-аза.
  3. Страдание: раждане, старост, болест, смърт, тъга, плач, болка, мъка и отчаянието са страдание. Невъзможността да се получи това, което човек иска, също е страдание. Възникването на жажда е непосредствена причина за възникването на страданието, а прекратяване на жажда е непосредствена причина за прекратяване на страданието. Качеството на невежеството е основната причина за възникването на страданието, а премахването на това качество е основната причина за прекратяването на страданието. [24]Пътя, който води до прекратяване на страданието е благородният осмократен път. Този вид правилна гледна точка е обяснен по отношение на Четирите Благородни Истини.

Правилната гледна точка за монасите-ученици е обяснена подробно в Саммадитхи сута ("Разказ за Правилната гледна точка"), в която Благ. Шарипутра инструктира, че благоразумното и неблагоразумното, четирите храни, дванадесетте нидан или трите петна.[25] "Неправилната гледна точка" произтича от невежество (авидя) е предпоставка за неправилно стремеж, неправилно говорене, неправилно действие, неправилен начин на живот, неправилно усилие, неправилно мислене и неправилна концентрация. [26][27] Практикуващият трябва да използва правилното усилие, за да се откаже от неправилната гледна точка и за да влезе в правилната гледна точка. Правилното мислене се използва постоянно, за да навлезе в правилната гледна точка.

Целта на правилната гледна точка е да разчисти пътя на човека от множеството от обърквания, неправилни разбирания и заблудено мислене. Тя е средство за получаване на правилното разбиране на действителността. Правилната гледна точка трябва да се ръководи с гъвкав, отворен ум, без вкопчване в тази гледна точка като догматична позиция. [28][29][30] По този начин правилната гледна точка се превръща в път към освобождаването отколкото в препятствие.

Правилен стремеж[редактиране | edit source]

Правилният стремеж (самяк-самкалпа/самма санкапа), известен и като "правилна мисъл", "правилно решение", "правилна концепция", "правилен стремеж" или "проявяване на нашата собствена воля към промяна". В този елемент практикуващите трябва постоянно да се стремят да се освобождават от качества, за които знаят, че са грешни и неморални. Правилният стремеж на пръв поглед ще помогне на практикуващия да разпознава разликите между правилният стремеж и неправилният стремеж. В китайския и Палийския канон той е разяснен по следния начин [31][32][33][34][35]:

И кое е правилният стремеж? Да се стремиш към себеотрицанието, към свободата от зла воля, към безвредност: Това се нарича правилният стремеж.

Правилният стремеж означава отказ от светските неща и хармонично огромно отдаване към духовния път; добра воля и ангажимент за ненасилие, или безвредността към останалите живи същества.

Начални стихове на Дхамапада:

Всяка опитност е предшествана от ума,

водена от ума,
правена от ума.
Говори и действай с грешна мисъл,
и това което идва е страдание
както колелото на каруцата следва копитото на вола.

Всяка опитност е предшествана от ума,
водена от ума,
правена от ума.
Говори и действай със спокоен ум,
и идва щастието

както е свързана и неотделима сянката.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Brekke, Torkel. "The Religious Motivation of the Early Buddhists." Journal of the American Academy of Religion, Vol. 67, No. 4 (декември 1999), стр. 860
  2. Bhikkhu Bodhi. Dhammacakkappavattana Sutta Access to Insight. Линк от 14 юли 2013.
  3. Виж например Allan (2008).
  4. Thanissaro Bhikkhu. "Nagara Sutta". Access to Insight. Retrieved 2008-05-06.
  5. "Samyukta Agama, sutra no. 287, Taisho vol 2, page 80". Retrieved 2008-10-27.
  6. Sujato Bhikku. "About the EA". ekottara.googlepages.com. Retrieved on 2010-09-23.
  7. "Culavedalla S".
  8. Bhikkhu Bodhi. "The Noble Eightfold Path: The Way to the End of Suffering". Access to Insight. Retrieved 2010-07-10.
  9. Rahula 46
  10. Bhikkhu Bodhi. "The Noble Eightfold Path: The Way to the End of Suffering". Buddhist Publication Society. Линк от 6 май 2008.
  11. Thanissaro Bhikkhu. "Maha-cattarisaka Sutta". Access to Insight. Линк от 6 май 2008.
  12. "Madhyama Agama, Taisho Tripitaka Vol. 1, No. 26, Сутра 189 (中阿含雙品 聖道經第三)". Cbeta. Линк от 27 септември 2008.
  13. Bhikkhu Ñanamoli, Thanissaro Bhikkhu. "The Discourse on Right View: The Sammaditthi Sutta and its Commentary". Buddhist Publication Society. Линк от 6 май 2008.
  14. "Madhyama Agama, Taisho Tripitaka Vol. 1, No. 26, Сутра 9 (中阿含七法品七車經第九)". Cbeta. Линк от 27 септември 2008.
  15. "Madhyama Agama, Taisho Tripitaka Vol. 1, No. 26, sutra 189 (中阿含雙品 聖道經第三)". Cbeta. Retrieved 2008-10-27.
  16. Thanissaro Bhikkhu. "Maha-cattarisaka Sutta". Access to Insight. Retrieved 2008-05-06.
  17. Bhikkhu Bodhi. "The Noble Eightfold Path: The Way to the End of Suffering". Buddhist Publication Society. Retrieved 2008-05-06.
  18. Thanissaro Bhikkhu. "Saccavibhanga Sutta". Access to Insight. Retrieved 2008-05-06.
  19. Piyadassi Thera. "Saccavibhanga Sutta". Access to Insight. Retrieved 2008-05-06.
  20. Thanissaro Bhikkhu. "Magga-vibhanga Sutta". Access to Insight. Retrieved 2008-05-06.
  21. Thanissaro Bhikkhu. "Maha-satipatthana Sutta". Access to Insight. Retrieved 2008-05-06.
  22. "Madhyama Agama, Taisho Tripitaka Vol. 1, No. 26, sutra 31 (分別聖諦經第十一)". Cbeta. Retrieved 2008-10-27.
  23. Taisho Tripitaka Vol. 1, No. 32, Page 814". Cbeta. Retrieved 2008-10-27.
  24. Thanissaro Bhikkhu. "The four noble truths". Access to Insight. Retrieved 2008-05-06.
  25. Bhikkhu Ñanamoli & Thanissaro Bhikkhu. "The Discourse on Right View: The Sammaditthi Sutta and its Commentary". Buddhist Publiccation Society. Retrieved 2008-05-06.
  26. Thanissaro Bhikkhu. "Avijja Sutta". Access to Insight. Retrieved 2008-05-06.
  27. Thanissaro Bhikkhu. "Micchatta Sutta". Access to Insight. Retrieved 2008-05-06.
  28. "Dutthatthaka Sutta". Access to Insight. Retrieved 2008-11-16.
  29. "Alagaddupama Sutta: The Snake Simile".
  30. Bodhi. "From Views to Vision". Access to Insight. Retrieved 2008-11-16.
  31. Thanissaro Bhikkhu. "Saccavibhanga Sutta". Access to Insight. Линк от 6 май 2008.
  32. Thanissaro Bhikkhu. "Magga-vibhanga Sutta". Access to Insight. Линк от 6 май 2008.
  33. Thanissaro Bhikkhu. "Maha-satipatthana Sutta". Access to Insight. Линк от 6 май 2008.
  34. "Madhyama Agama, Taisho Tripitaka Vol. 1, No. 26, Сутра 31 (分別聖諦經第十一)". Cbeta. Линк от 28 септември 2008.
  35. "Taisho Tripitaka Vol. 1, No. 32, стр. 814". Cbeta. Линк от 28 септември 2008.

Виж още[редактиране | edit source]