Бодхисатва
| Част от серията статии за Будизъм |
|
| История на Будизма | |
|---|---|
| Основни фигури Буда Шакямуни Нагарджуна · Падмасамбхава |
|
| Архат · Бодхисатва |
|
| Будизъм по страна и регион Северен и южен будизъм Тибетски будизъм |
|
| Школи Тхеравада Махаяна · Дзен Ваджраяна Нингма · Кагю · Сакя · Гелуг |
|
| Текстове и основни понятия | |
| Дхарма · Трипитака Тибетски Будистки Канон Четирите благородни истини · Убежище Медитация · Трикая Сангха · Ступа |
|
| Други свързани теми | |
Бодхисатва (на санскрит: बोधिसत्त्व, bodhisattva, този, чиято същност е абсолютното познание, на тибетски Джангчуб Семпа, на японски Босацу), в будизма е просветлено (bodhi) същество (sattva) или същество на просветлението, или според друга транскрипция на санскрит (satva вм. sattva), "някой, който е героично-мислещ (satva) за просветление (bodhi)", и още на пали "същество на мъдростта". Традиционно това е всеки, който е взел решение да постигне пълно Просветление за доброто на всички чувстващи същества, или в най-общ смисъл практикуващ Махаяна. В по-тесен смисъл бодхисатва е този, който е мотивиран от огромно съчувствие, е създал бодхичита, който вече е постигнал Освобождение и се намира на някое от десетте Нива на Бодхисатва или Бхуми по пътя към пълното Просветление, и иска да помага на всички чувстващи същества. Казва се, че Будите винаги показват целта, а Бодхисатвите показват пътя до нея.
Според Кюнзанг ламе шелунг (Kun-bzang bla-ma'i zhal-lung), бодхисатва може да избере между три пътя да помага на съзнаващите същества в процеса на постигане / ставане на Буда и те са:
- царственият бодхисатва, който се стреми да стане Буда колкото е възмжоно по-бързо и да помага на съзнателните същества в цялостта на своята буда-природа. Пример за това са известните в историята трима Дхарма-крале на Тибет Сонгцен Гампо, Трисонг Децен и Ралпачен.
- бодхисавата лодкар, който се опитва да стане Буда успоредно на другите съзнателни същества и
- бодхисатвата, който е като овчар (пастир), който се опитва да отложи това да стане Буда, докато всички същества не станат Буди. Смята се, че бодхисатвите Авалокитешвара и Шантидева принадлежат на тази категория.
Според школата Нингма най-ниското ниво е това на царственият бодхисатва, който на първо място търси своята полза, но който осъзнава, че зависи в голяма степен от неговото царство и поданици. Средното ниво е пътя на лодкаря, който пренася своите пасажери през реката и едновременно, разбира се, пренася и себе си. Най-високото ниво е това на овчаря, който иска да бъде сигурен, че всички негови овце ще пристигнат здрави преди него и поставя тяхното добруване пред собственото си.[1]
Практиката на Бодхисатва е тясно свързана с т.нар. Парамити или освобождаващи действия. Обикновено в будистките текстове се говори за шест Парамити, като понякога последната шеста Парамита се разглежда като мъдрост, плюс още четири или общо десет Парамити. В този случай те се свързват със съответното в десетте Бхуми. Обяснението за десетте Парамити е следното:
- Щедрост означава да се поддържат съществата и да се разтвори всяка привързаност.
- Дисциплина или етика означава никога да не се вреди на другите и да се носи възможно повече полза.
- Търпение значи да се приемат другите, особено ако ни причиняват вреда.
- Усърдието или радостното усилие е основа за развитието на всички положителни качества.
- Медитативната концентрация означава преодоляване на смущаващите чувства и придобиване на способности да се пробуждат другите, за да навлязат в пътя на Дхарма.
- Мъдростта, която води до пълно освобождение.
- Методи, възникващи от мъдростта, които са неизчерпаеми.
- Силата на пожеланията, които способстват изпълнението на всяко желание и съзнателното връщане в света за доброто на всички същества.
- Силата да се носи абсолютно разбиране.
- Изначалната мъдрост предизвиква пълна увереност относно най-висшата радост и пълното съзряване на плода за себе си и за другите.
[редактиране] Велики Бодхисатви
(кит. Гуан Ин, яп. Каннон, тиб. Ченрезиг) - Любящите Очи, Бодхисатва на съчувствието, слушащият плача на света, почитан навсякъде в Махаяна Будизма, популярен и като покровителя на Тибет.
(кит. Wen Shu, яп. Monju, тиб. Джампел Янг) - Бодхисатва на проницателната осъзнатост и мъдрост.
(кит. Jin Gang Shou, яп.Shukongojin, тиб. Чана Дордже) – или Диамант в Ръка: Силата на всички Буди.
(кит. Di Zang, яп. Джидзо, тиб. Сай Нингпо) - Бодхисатва на адските същества или още Бодхисатва на Великите Обети.
( кит., Xu Kong Zang, яп. Kokuzo) - Бодхисатва на безграничното щастие породено от помагането на безбройни чувстващи същества. Брат близнак на Кшитигарбха.
(кит. Ду Му, тиб. Дьолма) – Жена Бодхисатва, в една или 21 форми, в Тибетския Будизъм. Тя дарява силна воля, яснота, безстрашие и дълъг живот. Също така е проявление на Авалокитешвара.
[редактиране] Литература
- Зегерс, Манфред. Термины Буддизма. Санкт Петербург, Алмазный Путь, 2006. ISBN 5-88882-018-0. с. 172.
[редактиране] Източници
- ↑ Patrul Rinpoche, Words of My Perfect Teacher," стр. 218, "The king's way, called 'arousing bodhicitta with the great wish,' is the least courageous of the three. The boatman's way, called 'arousing bodhicitta with sacred wisdom,' is more courageous. It is said that Lord Maitreya aroused bodhicitta in this way. The shepherd's way, called 'the arousing of bodhicitta beyond compare,' is the most courageous of all. It is said to be the way Lord Mañjuśrĩ aroused bodhicitta."