Манджушри
| Част от серията статии за Будизъм |
|
 |
|
| Портал Будизъм | |
|---|---|
| История на Будизма | |
| Основни фигури Буда Шакямуни Нагарджуна · Падмасамбхава |
|
| Архат · Бодхисатва |
|
| Будизъм по страна и регион Северен и южен будизъм Тибетски будизъм |
|
| Школи Тхеравада Махаяна · Дзен Ваджраяна Нингма · Кагю · Сакя Кадам · Джонанг · Гелуг |
|
| Текстове и основни понятия | |
| Дхарма · Трипитака Тибетски Будистки Канон Четирите благородни истини · Убежище Медитация · Трикая Сангха · Ступа |
|
Манджушри (Скт.: मञ्जुश्री) е бодхисатва представляващ съвършената мъдрост (санскрит: праджня) в Махаяна будизма. Във Ваджраяна той се приема и като Идам. Манджушри от санскритски език се прежда като "Нежна слава".[1]Манджушри е известен и с по-пълното санскритско име Манджурикумарабхута.[2] В качеството си на медитационен аспект Манджушри е изобразяван с вдигнат меч в дясната си ръка и от меча излизат пламъци. Това символизира неговата съвършена мъдрост, с която разсича невежеството и дуалните възгледи. Лявата му ръка държи лотосов цвят, поддържащ книга с Праджняпарамита Сутра, което означава пълния разцвет ма мъдростта. Когато е седнал върху лъв или лъвска кожа това означава, че напълно е укротил и овладял ума си.
Съдържание |
В Махаяна [редактиране]
Учените идентифицират Манджушри като най-старият и най-важен бодхисатва в литературата на Махаяна.[3] Манджушри е споменат за пръв път в най-ранните текстове на Махаяна, в такива като сутрите Праджняпарамита и чрез тази асоциация в началото на традицията, той става олицетворение на праджна (трансцедентната мъдрост). Лотосувата сутра посочва неговата чиста земя, наречена Вимала, който според Аватамсака сутра се намира в източната част на рая. Предречено е, че неговата чиста земя е една от двете най-добри чисти земи в цялото съществуване в миналото, настоящето и бъдещето. Когато той постига просветление името му ще бъде Универсална Светлина. В Лотосувата сутра, Манджушри повежда дъщерята на царя на змиите към просветление. Манджушри също така участва в дебат с бодхисатва Вималакирти, описан в сутрата Вималакирти Нирдеса.
Пример за мъдростта на учението на бодхисатва Манджушри може да бъде намерен в Саптаситака Праджнапарамита сутра (Тайшо Трипитака 232).[4] Тази сутра съдържа диалог между Манджушри и Буда засягащ практикуването на самадхи (санскрит: Екавюха Самадхи). Учителят Шен йен обяснява по следния начин учението на Манджушри за въвеждането в състояние на самадхи по естествен начин чрез трансцедентна мъдрост:
Мислете за петте скандхи като за първоначално празни и намиращи се в покой за непроизтичащи, неумиращи, равностойни, без разлика помежду им. По този начин практикувайки непрекъснато през деня и нощта, независимо дали човек седи, върви, стои прав или лежи, той най-накрая се стига до едно немислимо състояние, без какъвото и да е препятствие или форма. Това е Самадхи на действието (Yixing sanmei, 一行 三昧)[5]
В езотеричния будизъм [редактиране]
В рамките езотеричения будизъм Манджушри е медитивно божество и се почита като напълно просветлен Буда. В Шингон школата на езотеричния будизъм, той е един от тринадесетте божества, на които учениците да посвещават себе си. Той присъства на много места в много от езотеричните будистки текстове като например в Манджушри-мула-калпа.[6] и в Манджушринамасамгити. Неговата съпруга в някои традиции е Сарасвати.
Дже Цонгкапа, който основава Гелуг приемствеността на тибетския будизъм, се разказва, че е получил своите учения от видения от Манджушри.
В будистките култури [редактиране]
В Китай [редактиране]
Според легендата Нурачи, пълководец на племената в Джурчен в североизчточен Китай, който става император от династията Цин считал себе си за еманация на Манджушри, следователно народът му бил „племената на Манджушри” или Манджурци.
В Тибет [редактиране]
В тибетския будизъм се използват негови различни медитативни форми, включително защитни като например Ямантака, използван особено в школата Гелуг. Освен това много от висшите лами в тибетската история като Атиша, Дзонкапа, Сакя Пандита, Лонгчен Рабджампа, Джамгон Конгтрул и много други са почитани като негови проявления.
В Непал [редактиране]
В Непал според легентата Манджушри създал долината на Катманду като пресушил езерото, което дотогава било там, а създал и ступата Сваямбху.
Галерия [редактиране]
Бележки [редактиране]
- ↑ Lopez Jr., Donald S. (2001). The Story of Buddhism: A Concise Guide to its History and Teachings. New York, USA: HarperSanFrancisco. ISBN 0-06-069976-0 (cloth) P.260.
- ↑ Keown, Damien (editor) with Hodge, Stephen; Jones, Charles; Tinti, Paola (2003). A Dictionary of Buddhism. Oxford, UK: Oxford University Press. ISBN 0-19-860560-9 p.172.
- ↑ A View of Manjushri: Wisdom and Its Crown Prince in Pala Period India. Harrington, Laura. Doctoral Thesis, Columbia University, 2002
- ↑ The Korean Buddhist Canon: A Descriptive Catalog (T 232)
- ↑ Sheng-Yen, Master (聖嚴法師)(1988). Tso-Ch'an. ; (accessed: August 6, 2008) p.364
- ↑ Keown, Damien (editor) with Hodge, Stephen; Jones, Charles; Tinti, Paola (2003). A Dictionary of Buddhism. Oxford, UK: Oxford University Press. ISBN 0-19-860560-9 p.172.
Библиография [редактиране]
- Мифологический словарь. М., «Советская энциклопедия», 1990
- Рерих Ю. Н. Тибетская живопись. Манджушри
