Сидхарта Гаутама Буда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за основоположника на будизма. За други значения на наименованието „Буда“ вижте Буда.

Сидхарта Гаутама
основател на будизма
Сидхарта Гаутама 

Първата проповед на Буда Шакямуни
Роден: около 563 пр.н.е.
Индия
Починал: около 483 пр.н.е.  (на 80 години)
Кушинара, Индия
Първата проповед на Буда Шакямуни в Парка на Елените Ишипатана, Сарнат, Утар Прадеш, Индия
Част от серията статии за
Будизъм
BuddhaTwang.jpg
Портал Будизъм
История на Будизма
Основни фигури
Буда Шакямуни
Нагарджуна · Падмасамбхава
Архат · Бодхисатва
Будизъм по страна и регион
Северен и южен будизъм
Тибетски будизъм
Школи
Тхеравада · Махаяна
Мадхямака · Йогачара
Дзен · Тендай · Шингон
Ваджраяна
Нингма · Кагю · Сакя
Кадам · Джонанг · Гелуг
Текстове и основни понятия
Дхарма · Трипитака
Тибетски Будистки Канон
Четирите благородни
истини
· Убежище
Медитация · Трикая
Сангха · Ступа

Сидхарта Гаутама Буда (на санскрит: सिद्धार्थ गौतम; пали: Сидхатха Готама) е индийски духовен учител, поставил началото на будизма.[1] Думата Буда е титла на първото духовно пробудило се същество в една ера. B повечето будистки традиции почитат Сидхарта Гаутама като Върховен Буда (Пали: Саммасамбуда, Санскрит: Самиаксамбуда) на нашата епоха, думата "Буда" означава „пробуденият“, „просветленият.“[2]) на настоящата епоха. Сидхарта Гаутама също може да се споменава и като Гаутама Буда или като Шакямуни ("Мъдрецът от рода на Шакиите"). Буда открил Средния път, който облекчил крайния аскетизъм, който съществувал в Шрамана вярванията.[3]

Времето, по което е живял Сидхарта Гаутама не е установено точно. Повечето историци в началото на 20 век приемат, че той живее приблизително между 563 и 483 г.пр.н.е.,[4] но по-нови изследвания поставят датата на смъртта му между 486 и 483 г.пр.н.е. и дори между 411 и 400 г.пр.н.е.[5][6] Според традицията Гаутама е роден в малката държава Капилавасту в днешен Непал и през по-голямата част от живота си разпространява своето учение в източните области на Индия, като Магадха и Кошала.[7][8]

Сидхарта Гаутама е основна фигура в будизма, като будистите вярват, че преданията за неговия живот, учение и правила на поведение са обобщени и запаметени от неговите последователи след смъртта му. Различни сборници, приписвани на Гаутама, са предавани устно от поколение на поколение, като са записани за първи път едва 4 века след смъртта му.

Сидхарта Гаутама е приеман за бог или пророк и от други религиозни течения, сред които индуизма, ислямският клон ахмадие[9] и бахайството.

Биография[редактиране | edit source]

Основни биографични източници[редактиране | edit source]

Първичните източници за живота на Сидхарта Гаутама представляват набор от разнородни и понякога противоречащи си традиционни биографии. Сред тях са „Будакарита“, „Лалитавистара Сутра“, „Махавасту“ и „Ниданаката“.[10] Най-ранната пълна биография „Будакарита“ е епична поема, написана от Ашвагхоша и датирана към началото на 1 век.[10] Следваща по възраст е „Лалитавистара Сутра“, писана през 3 век от последователи на будисткото течение Махаяна или Сарвастивада.[11] „Махавасту“ е съставена постепенно от представители на направлението Локотаравада, вероятно в хода на 4 век,[11] а „Ниданаката“ - от Будхагхоша, последовател на Теравада в Шри Ланка през 5 век.[12]

Сред останалите канонични източници са приказките Джатака „Махападана Сута“ и „Акхарияабхута Сута“ включват подбрани разкази, които вероятно имат по-древен произход, но не обхващат целия живот на Гаутама. Приказките Джатака разказват за неговите предишни прераждания като бодхисатва, като първият сборник от джатаки е определян като един от най-ранните будистки текстове.[13] Махападана Сута и Ачариябхута Сута разказват за чудните случки, обкръжаващи раждането на Гаутама като например слизането на бодхисатвата от Тушита рая в утробата на майка му.

Естество на традиционните изображения[редактиране | edit source]

Царица Мая чудодейно ражда принц Сидхарта. Санскритски ръкопис. Наланда, Бихар, Индия. Пала период.

Обичайно биографиите на Гаутама в по-голямата си част включват безбройни чудеса, знамения, и свръхестествени събития. В тези традиционни биографии личността на Буда е често на напълно трансцедентно (Скт. локатара) и съвършено същество, което е необременено от земният свят. В Махавасту се разказва че, в течение на много животи Гаутама развива свръхестествени способности включващи: безболезнено раждане породено без полово сношение; липса на нужда от сън, храна, лекарства или къпане, въпреки че като такива са включени „в съответствие със света“; всезнание и способност за "потискане на кармата".[14]

Зачеване и раждане[редактиране | edit source]

Точното място, където Буда се е родил в Лумбини. Това място е свещено и за индуистите, които вярват, че Буда е деветия от десетте Дашаватари на бог Вишну.

Бащата на Буда бил цар Судходана-водач на клана Шакя, която столица била Капилавасту, която по-късно била присъединена към нарастващото царство Косала по време на живота на Буда. Гаутама е фамилно име. Неговата майка царица Маха Мая (Маядеви) и съпруга на цар Сидходана била колиянска принцеса. Легендата разказва, че в нощта, когато Сидхарта е заченат царица Мая сънувала, че бял слон с шест бели бивни влиза в дясната ѝ страна[15] и десет месеца по-късно Сидхарта се родил. Както е Шакя обичая, когато майка му царица Мая забременява, тя напуснала Капилавасту, за да роди в царството на баща си. Въпреки това, нейният син е бил роден по пътя в Лумбини в градина под едно салово дърво.

Денят на раждането на Буда е широко празнуван в Теравада страните като Весак[16]. Различни източници твърдят, че майката на Буда умира при раждането му, няколко дни или седем дни по-късно. На новороденото дете е дадено името Сидхарта (пали: Сидхата.), Означава "този, който постига целта си". По време на честванията на раждането, отшелника-ясновидец Ашита тръгнал от планинското си жилище му и обявил, че детето или ще стане велик цар, (чакраваратин) или велик свят човек[17]. Според традиционния разказ, това става след като Сидхарта поставил краката си в косите на Ашита и Ашита разгледал рождените белези на детето. Сидходана провел кръщавка на бебето на петия ден от раждането му и поканил осем учени-брамини да прочетат бъдещето на бебето. Всички дали двойни предсказания, че бебето или ще стане велик цар или голям свят човек[17]. Каундиня (пали: Кондана), най-младият и по-късно да става първият архат освен от Буда става известен с това, че е единствения, който недвусмислено предрича, че Сидхарта ще стане Буда[18].

Докато, според по-късната традиция и легенда обрисуват Сидходана като наследствен владетел, наследник на Слънчевата династия на Икшваку (пали: Окака), много учени смятат, че Сидходана бил избран като вожд на племенен съюз.

Ранните текстове показват, че Гаутама не е запознат с преобладаващите религиозни учения на своето време, преди той да се остави на религиозния си стремежа, което се казва, че е бил мотивиран от екзистенциална загриженост за състоянието на човека[19]. По това време много малки градове-държави са съществували в древна Индия, наречен Джанапади. Републики и вождества, с разсеяна политическата власт и ограничена социална стратификация са били рядко срещани сред тях и били причислявани като гана-сангхи[20] . Общността на Буда изглежда не е имала кастова система. Тя не била монархия и изглежда е била структурирана или като олигархия или като форма на република[21]. По-егалитарната гана-сангха форма на управление като политическа алтернатива на силно йерархичните царства, може да се е повлияла от развитието на шрамана-типа джайниски и будистките сангхи, където монархиите клонели към ведическия брахманизъм[22].

Ранни години и брак[редактиране | edit source]

Отпътуването на принц Сидхарта

Сидхарта се ражда в царско индуско семейство от рода Кшатрия. Той бил отгледан от малката сестра на майка му Маха Паджапати[23]. По традиция се казва, че неговата съдба по рождение била да бъде цял живот принц, и имал три двореца (за сезонно обитаване) построени за него. Неговият баща бил цар Судходана, които искал за сина си да бъде велик цар, казано е и че баща му го пазел от всички религиозни учения и знание за човешкото страдание.

Когато Сидхарта става на 16 години, баща му предполагаемо урежда неговия брак с братовчедка на същата възраст наречена Яшодхара . Според преданието тя ражда син, наречен Рахула. След това Сидхарта живее 29 години като принц в Кипалавасту. Въпреки че неговият баща уверява Сидхарта, че ще му даде всичко, което иска или се нуждае, будистките ръкописи разказват, че в с течение на времето в бъдеще Буда почувствал, че материалното богатство не е неговата крайна цел[23].

Отпътуване и аскетичен живот[редактиране | edit source]

Тази сцена изобразява "Голямото тръгване" на Сидхарта Гаута. Той е представен обкръжен от хало и в компанията на безброй пазачи, митхуна любовни двойки и девата, които му отдават почит[24]. Гандхара изкуство, периода Кушан(1-3 в. Сл. н. е.)
Принц Сидхарта реже косата си и става аскет. Боробудур, 8 век

На 29 години Сидхарта напуска своя дворец, за да се срещне със своите поданици. Въпреки усилията на баща му да го скрие от болестите, старостта и страданието, Сидхарта успява да види старец. Когато неговият колесничар Чанна му обяснил, че хората остаряват, принцът тръгнал на по-далечни обиколки извън двореца. По време на тези обиколки той срещнал случайно болен човек, гнил труп и аскет. Те го депресирали и той отначало се стремял да преодолее стареенето, болестите и смъртта живеейки аскетичен живот[25].

Съпровождан от Чана и качен на коня си Кантхака, Гаутама напуснал двореца си, за да стане просяк. Казано е, че "копитата на коня били заглушени от боговете"[26], за да попречат на пазачите да узнаят за отпътуването на Сидхарта.

Отначало Гаутама заминал за Раджагаха и започнал аскетичен живот чрез просене на милостиня на улицата. След това хората на цар Бимбисара разпознали Сидхарта и цар научил за неговото търсене, Бимисара предложил на Сидхарта царския трон. Сидхарта отхвърлил предложението, но обещал да посети негово царство Магадха първо, след като постигне просветление.

Той напуснал Раджагаха и практикувал аскетизъм с двама отшелници. След като усвоил напълно учението на Алара Калама (скр. Арада Калама), той бил помолен от Калама да го наследи. Все пак, Гаутама се почувствал неудовлетворен от практиката и се премества да стане ученик на Удака Рамапута (скр. Удрака Рамапутра). С него Сидхарта достига висши нива на медитативно съзнание и е отново помолен да наследи своя учител. Но, още един път, той не е удовлетворен и отново се премества.

Сидхарта и групата на петимата спътници, водени от Каундиня тогава, е казано, че решават да доведат аскетизма си още по-далеч. Те се опитали да намерят просветление чрез лишаване от земните блага включително храна, практикуване на само-мортификация. След като почти не умира от гладна смърт ограничавайки приема на храната си около едно листо или ядка на ден, Сидхарта се сгромолясва в една река по време на къпане като почти не се удавя. Сидхарта започва да преразглежда пътя си. След това, той си спомнил момент в детството, когато той гледал баща си да започва сезонното оране. Тогава Сидхарта достига концентрирано и съсредоточено ниво, което било блажено и освежаващо наречено дхяна.

Просветление[редактиране | edit source]

Буда седящ в медитация (дхяна), незасегнат от демоните на Мара. Санскритски ръкопис. Наланда, Бихар, Индия. Пала период

Според ранните будистки текстове[27], след като осъзнава, че медитативното състояние джхана е правилният път към пробуждане, а крайният аскетзъм не върши работа, Гаутама открил това, което будистите наричат Средния Път[27] — път на въздържаност далеч от крайностите и само-задоволението и само-мортификацията[27]. В една известна случка, след като умирал от глад и бел отслабен, той се казва, че е приел мляко и оризов пудинг от село момиче на име Суджата[28]. Толкова бил изтощен на вид, че тя погрешно е повярвала, че Сидхарта е дух, който щял да ѝ изпълни желание[28].

След тази случка Гаутама сяда под вид индийско смокиново дърво, познато като Дървото Бодхи, в Бодх Гая, Индия, когато той дава обет никога да не стане докато не намери истината, водеща до просветление[29] . Каундиня и останалите четири спътници напуснали Сидхарта, вярвайки че той е изоставил своето търсене и е станал недисциплиниран. След известните 49 дни медитация, на 35 години е казано, че Гаутама Сидхарта постига просветление[29] . Според някои писания, това се случва приблизително на петият лунен месец, докато според други, това става на дванадесетия лунен месец. От този момент, Гаутама е бил известен на последователите си като Буда или "Пробуденият" ("Буда" също така понякога се превежда и като "Просветленият"). Той често е посочван в будизма като Буда Шакямуни или "Пробуденият от клана Шакя."

Според будизма по време на неговото пробуждане Буда осъзнал пълното вникване в причината за страданието и необходимите стъпки за отстраняването му. Тези открития стават известни като “Четирите Благородни Истини”,[30] които са сърцето на будисткото учение. Чрез овладяване на тези истини, състоянието на върховно освобождение или нирвана се смятат за възможни за всяко живо същество. Буда описва Нирвана като съвършен мир на ума, който е свободен от невежество, алчност, омраза и други мъчителни състояния или "замърсяванията" (килеси)[30]. Нирвана също се счита за "края на света", в които никакви лична идентичност или граници на ума не остават. В такова състояние съществото притежава Десетте характеристики, принадлежащи на всеки Буда.

Според един разказ в Аякана Сута (Самюта Никая VI.1), стих намиращ се в Пали канона и други канони - непосредствено след пробуждането си Буда обсъдил дали не трябва да преподава Дхарма на другите. Той бил загрижен за това, че хората били толкова завладени от невежество, алчност и омраза, че те никога не биха могли да разпознаят път, коварен, дълбок и труден за разбиране. Въпреки това, в историята Брахма Шамапати го убеждава твърдейки, че поне някои ще го разберат. Буда Шакямуни отстъпил и се съгласил да преподава.

Създаване на санга[редактиране | edit source]

Първата проповед на Буда, в която Буда Шакямуни преподава за първи път Четирите Благородни Истини на неговите първи пет ученика в Сарнат, Индия.

След пробуждането си Буда среща двама търговци на име Тапуса и Бхалика, които стават неговите първи светски ученици. Както изглежда на всеки от тях са дадени кичури от косата на Буда, които сега се твърди, че се съхраняват като мощи в храма Шве Дагон в Рангун, Бирма. Буда планирал да посети Ашита и някогашните си учители, Алара Камара и Удака Рамапутра, за да обясни своите открития, но те вече били починали.

Тогава той посетил Еленовия парк близо до Варанаси (Бенарес) в Северна Индия, където той пуснал в движение това, което будистите наричат Колелото на Дарма при провеждането на първата си проповед на петимата си спътници с които той търси просветление. Заедно с него те образували за първата санга: групата от будистки монаси.

Всичките пет най-първи ученици на Буда станали архати и в рамките на два месеца с приемането на будизма от Яса и петдесет и четири от неговите приятели, броят на тези архати се разказва, че нараства до 60. Последвало и приемането на будизма от трите братя на име Касапа и от техните съответно 200, 300 до 500 известни ученици. Така санга набъбнала до над 1000 души.

Пътешествия и учение[редактиране | edit source]

Буда със своя защитник Ваджрапани, Гандхара, 2 в.н.е. Музей на Азиатското изкуство на Кунст

През останалите 45 години от живота си Буда пътувал из Индо-Гангската равнина, което сега е Утар Прадеш, Бихар и Южен Непал, преподавайки на широк спектър от хора: от благородници до далити улични чистачи, убийци като Ангулимала и канибали като Алавака. От самото начало будизмът е еднакво отворен за всички раси и класи и няма кастова структура, което е правило в хиндуизма. Въпреки, че езика на Буда остава неизвестен, е много вероятно той да е преподавал на един и повече различни езика тясно свързани със средните индо-арийски диалекти от които пали може да бъде стандартизиран.

Сангха пътувала из целия индийски субконтинент, излагайки учението на Дхарма. Това продължило цяла година освен през четирите месеца на дъждовния сезон васана, когато аскети от всички религии рядко пътували. Една от причините за това била, че било по-трудно да се пътува без да се причини вреда на животинския свят. По това време на годината сангха общността се оттегля в манастири, обществени паркове или гори, където хората идват при нея.

Първата васана дъждовен сезон бил във Варанаси, когато се създава сангха. След това, Буда спазил обещанието си да пътува до Раджагаха, столицата на Магадха, за да посети крал Бимбисара. По време на това посещение Шарипутра и Маудгаляяна приемат будистката вяра от един от първите пет ученика на Буда на име Асаджи, а след това се превръщат в двамата най-изтъкнати последователи на Буда. Буда прекарва следващите три сезона във Банановата горичка на манастира Велувана в Раджагаха столицата на Магадха.

След като научава за пробуждането на сина си цар Судходана изпраща периодично по десет делегации, молейки го да се върне в Кипалавасту. От първите девет пъти делегатите не предават посланието и вместо това се пресъедняват към сангха общността и стават архати. Едва десетата делегация, водена от Калудайи, който е приятелят на Буда от детските му години (който също става архат), успява да предаде съобщението.

Сега две години след пробуждането си, Буда се съгласил да се върне и прави двумесечно пътуване пеш до Кипалавасту, като отиваше да преподава учението за Дхарма. При завръщането си, царският дворец подготвя обяд, но общността на сангха си прави кръг за милостиня в Кипалавасту. Като чул това Судходана приближил сина си Буда, казвайки:

"Нашето потекло е на войни Махамасата, и нито един войн не е отишъл да търси милостиня"

Буда отговорил:

"Това не е обичаят на царското ти потекло. Но това е обичаят на моето Буда потекло. Няколко хиляди Буди са преминали така търсейки милостиня"

Будистки текстове казват, че Судходана поканва сангха в двореца за хранене, последвано от разговор за дхарма. След това Судходана става сотопана. По време на посещението, много от членовете на кралското семейство се присъединяват към сангха.

Братовчедите на Буда Ананда и Анурудха се превръщат в двама от петте му главни ученици. На седемгодишна възраст, неговият син Рахула също се присъединява към общността и се превръща в един от десетте му главни ученици. Неговият полубрат Нанда също се присъединява и става архат.

Шарипутра, Маудгаляяна, Махакашяпа, Ананда и Анурудха се смята, че са били петте най-близки ученици на Буда. Неговите десет най-изтъкнатите ученици са предполагаемо допълнени от квинтета на Упали, Субхути, Рахула, Махакачана и Пуна.

В петия васана, Буда бил отседнал в Махавана, близо до Весали, когато чува новината за предстояща смърт на баща му. Буда се казва, че е отишъл при Судходана и преподавал Дхарма, след което баща му става архат.

Смъртта на царя и кремацията е да провокира създаването на орден от монахини. Будистки текстове отбелязват, че Буда не бил склонен да ръкополага жени. За пример, приемната му майка Маха Паджапати се приближила до него, искайки да се присъедини към сангха, но той ѝ отказва. Обаче Маха Паджапати е толкова погълната от пътя на пробуждането, че тя води група от царски сакиянски и колиянски дами, който проследяват сангхата на дългия ѝ път до Раджагаха. С течение на времето, след като Ананда подкрепя каузата им, Буда преразглежда решението си и пет години след формирането на сангха, се съгласява за ръкополагането на жени като монахини. Той се аргументира с това, че мъже и жени имат еднаква способност за духовно събуждане. Но Буда дава на жените да следват допълнителни правила (Виная).

Опити за убийство[редактиране | edit source]

Според колоритни легенди, даже по времето на живота на Буда сангха не е извън раздор и несъгласие. Например, Девадата братовчед на Гаутама, който станал монах, но не и архат повече от веднъж се опитал да го убие.

Както се твърди първоначално Девадата често се опитвал да разклати доверието в Буда. Според историята в един от случаите Девадата дори помолил Буда да стои настрана и да го остави да ръководи сангха общността. Когато това се провалило, той е обвинен в това, че три пъти се е опитал да убие учителя си. Първият опит е при участването му в наемането на група стрелци, които да стрелят по пробудения. Вместо това при срещата им с Буда те поставили на земята своите лъкове и станали негови ученици. При втория опит Девадата участвал в търкалянето на камък надолу по хълм. Този камък обаче ударил друг камък и се раздробил като само докоснал леко крака на Буда. При третия опит Девадата напил слон и го пуснал на свобода, но тази хитрост също не успяла.

След липсата на успех за убийство, Девадата се опитал да създаде разкол в сангхата чрез предлагане на допълнителни ограничения върху Виная. Когато Буда отново надделял, Девадата създал отцепническа група. Първоначално той успява да промени някои от бхикшу, но Ширапутра и Мадгаляяна излагат учението на Дхарма толкова ефективно, че отцепилите се бхикшу били спечелени обратно.

Махапаринирвана[редактиране | edit source]

Влизането на Буда в Паринирвана. Санскритски ръкопис. Наланда, Бихар, Индия. Пала период
Споделянето на мощите на Буда, Дзенйомецу храм-музей, Токио

Според Махапаринибана Сута на Пали канона на 80 годишна възраст Буда обявява, че скоро той ще достигне Паринирвана или крайното състояние на безсмъртие и че ще изостави земното си тяло. След това Буда изяжда последната си храна, която той е получил като дар от ковач на име Кунда. Пада бурно болен, Буда инструктира помощникът си Ананда да убеди Кунда, че храната изядена в негово място няма нищо общо със смъртта на Буда и че неговото хранене ще бъде източник на голяма заслуга, тъй като последното ядене за Буда[31] . Метанандо и вон Хунибер твърдят, че Буда е починал от мезентериален инфаркт, симптом на старостта, а не от хранително отравяне. Точното съдържание на последното хранене на Буда не е ясно, въпреки различните писмени писания и двусмисленост над превода на някои от съществените термини; Тхеравада традиция по принцип смята, че на Буда е било предложено някакъв вид свинско месо, а традицията на Махаяна смята, че Буда е консумирал някакъв вид трюфел или други гъби. Тези твърдения могат да отразят различните традиционни възгледи относно будисткото вегетарианство и предписанията за монаси и монахини.

Ананда протестира относно решението на Буда да влезе в Паринирвана в изоставените джунглите на Кушинара (днешен Кушинагар, Индия) на царството Малла. Буда, обаче, напомня на Ананда как Кушинара някога е била земя управлявана от царя въртящото се праведно колело, което отеквала с радост:

44. Кушавати, Ананда, отеквало непрестанно ден и нощ с десет звуци – приветствие на слонове, цвилене на коне, тропот от колесници, биене на барабани и барабанчета, музика и песни, наздравици, ръкопляскания с ръце, а виковете на " Яжте, пийте и се веселете!"

Буда после пита всички съпътстващи бхикшу да изяснят всякакви съмнения или въпроси, които имали. Те нямали нито едно. Според будистките писания, той накрая влезе Паринирвана. Последните думи на Буда се съобщава, че са били: "всички съставни неща отминават. Стремете се към собственото си освобождение с усърдие." Тялото му е кремирано и мощите са били поставени в паметници или ступи, някои от които се вярва, че са оцелели и до днес. Например, Храмът на зъба или "Далада Малигава" в Шри Ланка е мястото, където някои вярват, че се пази реликва от десния зъб на Буда.

Според исторически хроники на канона Пали на Шри Ланка, Дипавамса и Махавамса, коронацията на Ашока е 218 години след смъртта на Буда. Според две текстови записки на китайски (十八 部 论 и 部 执 异 论), коронацията на Ашока е 116 години след смъртта на Буда. Затова моментът на преминаване на Буда е или 486 г. пр.н.е. според на Тхеравада записки или 383 г. пр.н.е. в съответствие с записки на Махаяна. Въпреки това, традиционно действителната дата се приема като датата на смъртта на Буда в Тхеравада страните е 544 или 543 г. пр.н.е., защото царуването на Ашока традиционно се изчислява на около 60 години по-рано, отколкото сегашните прогнози.

При смъртта си Буда е известно, че е казал на учениците си да не следват. Махакасяпа е избран от сангха да бъде председател на Първия Будистки Съвет, с главните двама ученици Маудгаляяна и Шарипутра, които умират преди Буда.

Физически характеристики[редактиране | edit source]

Учение[редактиране | edit source]

Полулегнал Буда в Нефритения храм, Шанхай.

Някои учени са убедени, че в Пали канона и ранните будистки текстове Агама съдържат в някои части истинските думи на Буда[32][33]. Част от учените са напълно убедени, че Пали канона и Агама предшестват Махаяна сутрите[34]. Свещените будистки писания работи предхождат Махаяна произведенията в хронологично и се приемат от много западни учени като основния достоверен източник за информация относно истинското историческо учение на Гаутама Буда. Въпреки това, някои учени не мислят, че текстовете докладват за историческите събития[35][36][37].

Някои от основите на будизма, отнасящи се за Гаутама Буда са:

  • Четирите Благородни Истини: страданието е неделима част от съществуването, корена на страданието е чувствеността, придобиване на идентичност и унищожение, че страданието може да бъде прекратено и че следвайки Благородния Осмократен Път е средство за прекратяване на страданието.
  • Благородният Осмократен Път: правилна гледна точка, правилен стремеж, правилно говорене, правилно действие, правилен начин на живот, правилно усилие, правилно мислене, правилна концентрация.
  • Зависим произход: ума създава страданието като естествен продукт на сложен процес.
  • Отхвърляне на непогрешимостта на общоприетите писания: “Ученията не трябва да се приемат освен, ако те не преминат през нашия житейски опит и се оценят от мъдрите хора”. Виж Калама сутра за подробности.
  • Анича (скр: анитя): всички неща, които идват да бъдат имат край.
  • Дукха (санскрит: духкха): нищо, което идва да бъде е в крайна сметка удовлетворяващо.
  • Аната (санскрит: анатман): Нищо в тази сфера на преживяване може наистина да се нарече “Аз” или “мое”.
  • Нибана (санскрит: нирвана): Възможно е съзнателните същества да реализират измерението на осъзнаването, което е напълно свободно и мирно и да прекратят цялото страдание въпреки взаимодействието на ума с условния свят.

Според преданието, Буда изтъквал етиката и правилното разбиране. Той поставял под въпрос ежедневните представи за божественост и спасение. Гаутама Буда заявя, че не е посредник между човека и божественото; далечни богове са подчинени на кармата в изпадналите небеса; и че Буда е само водач и учител на същества, които сами трябва да стъпят на пътя на Нирвана (Пали: Нибана), за да се постигне на духовно пробуждане, наречена бодхи и да разберат реалността. Будистката система на прозрение и практикуване на медитация не се твърди, че е божествено разкрита, но произлиза от разбирането на истинската природа на ума, който трябва да бъде открита от стъпилите на пътя, водени от учението на Буда.

Други религии[редактиране | edit source]

Буда изобразен като 9-я Аватар на бог Вишну в индийски традиционен иконографско изображение.

В индуизма Гаутама е считан за единият от десетте аватари на Бог Вишну. Някои индийски текстове казват, че Буда Шакямуни е аватар на бог Вишну.[38]

Буда също така е и смятан за пророк от ахмадийците [39][40][41] и проявление на божество в бахайските вярвания[42]. Някои ранни китайски таоистко-будистки текстове учат, че Буда е реинкарнация на Лао Дзъ[43].

Житието на християнския светия Йоасаф е базирано върху живота на Буда. Името Йоасаф произлиза от санскритското бодхисатва посредством арабското будхасаф и грузинското йоадасаф.[44]. Единствената история в която Св. Йоасаф се появява Барлаам и Йоасафат е написана въз основа житието на Буда Шакямуни[45]. Житието на Йоасафат е включено в най-ранните издания на Римската Мартирология (църковния празник на 27 ноември) - макар и не в римски католически требник - и в литургичния календар на Източно-православната църква (26 август).

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en))  The Buddha, His Life and Teachings. // Buddhanet.net. Посетен на 20 октомври 2010.
  2. ((en)) Turner, Ralph Lilley. buddha 9276. // A comparative dictionary of the Indo-Aryan languages. London: Oxford University Press. Digital Dictionaries of South Asia, University of Chicago, 1962–1985. с. 525. Посетен на 22 февруари 2010.
  3. Laumakis, Stephen. An Introduction to Buddhist philosophy. 2008. p. 4
  4. ((en)) Cousins, L. S. The dating of the historical Buddha. // Journal of the Royal Asiatic Society 6 (1). 1996. с. 57-63.
  5. ((en)) Narain, A. K; (ed.). The Date of the Historical Śākyamuni Buddha. New Delhi, B. R. Publishing Corporation, 2003. ISBN 81-7646-353-1.
  6. ((en)) Dundas, Paul. The Jains. Routledge, 2001. с. 24.
  7. ((en)) Warder, A.K. Indian Buddhism. Motilal Banarsidass, 2000. ISBN 978-8120817418. с. 45.
  8. ((en)) Skilton, Andrew. A Concise History of Buddhism. Windhorse Publications, 2004. ISBN 978-0904766929. с. 41.
  9. ((en)) Ross-Valentine, Simon. The Ahmadiyya Jama'at: History, Belief, Practice. Columbia University Press, 2008. ISBN 978-0231700948. с. 26.
  10. а б ((en)) Fowler, Merv. Zen Buddhism: beliefs and practices. Sussex Academic Press, 2005. ISBN 9781902210421. с. 32.
  11. а б ((en)) Karetzky, Patricia Eichenbaum. Early Buddhist narrative art: illustrations of the life of the Buddha from Central Asia to China, Korea, and Japan. University Press of America, 2000. ISBN 9780761816713. с. xxi.
  12. ((en)) Swearer, Donald K. Becoming the Buddha: the ritual of image consecration in Thailand. Princeton University Press, 2004. ISBN 9780691114354. с. 177.
  13. ((en)) Schober, Juliane. Sacred biography in the Buddhist traditions of South and Southeast Asia. Motilal Banarsidass, 2002. ISBN 9788120818125. с. 20.
  14. Jones, J.J. The Mahāvastu (3 vols.) in Sacred Books of the Buddhists. London: Luzac & Co. 1949–56.
  15. Sacred-texts.com. // Sacred-texts.com. Посетен на 2010-10-02.
  16. Turpie, D. 2001. Wesak And The Re-Creation of Buddhist Tradition. Master's Thesis. Montreal, Quebec: McGill University. (p. 3). Available from: Mcgill.ca. Retrieved 17 November 2006.
  17. а б Narada. A Manual of Buddhism. Buddha Educational Foundation, 1992. ISBN 967-9920-58-5. с. 9–12.
  18. Narada (1992), p11-12
  19. Sue Hamilton, Early Buddhism: A New Approach: The I of the Beholder. Routledge 2000, page 47.
  20. Romila Thapar, The Penguin History of Early India: From Origins to AD 1300. Penguin Books, 2002, page 137.
  21. Richard Gombrich, Theravada Buddhism: A Social History from Ancient Benares to Modern Colombo. Routledge and Kegan Paul, 1988, pages 49-50.
  22. Romila Thapar, The Penguin History of Early India: From Origins to AD 1300. Penguin Books, 2002, page 146.
  23. а б Narada (1992), p14
  24. Guimet.fr[мъртъв линк]
  25. Conze (1959), pp39-40
  26. Narada (1992), pp15-16
  27. а б в Dhammacakkappavattana Sutta: Setting the Wheel of Dhamma in Motion
  28. а б The Golden Bowl
  29. а б Gyatso, Geshe Kelsang. Introduction to Buddhism An Explanation of the Buddhist Way of Life. Tharpa, 2007. ISBN 978-0-9789067-7-1. с. 8–9.
  30. а б The Basic Teaching of Buddha
  31. Maha-parinibbana Sutta (DN 16), verse 56
  32. It is therefore possible that much of what is found in the Suttapitaka is earlier than c.250 B.C., perhaps even more than 100 years older than this. If some of the material is so old, it might be possible to establish what texts go back to the very beginning of Buddhism, texts which perhaps include the substance of the Buddha’s teaching, and in some cases, maybe even his words. How old is the Suttapitaka? Alexander Wynne, St John’s College, 2003, p.22 (this article is available on the website of the Oxford Centre for Buddhist Studies: [www.ocbs.org/research/Wynne.pdf]
  33. It would be hypocritical to assert that nothing can be said about the doctrine of earliest Buddhism ... the basic ideas of Buddhism found in the canonical writings could very well have been proclaimed by him [the Buddha], transmitted and developed by his disciples and, finally, codified in fixed formulas. J.W. De Jong, 1993: The Beginnings of Buddhism, in The Eastern Buddhist, vol. 26, no. 2, p. 25
  34. The Mahayana movement claims to have been founded by the Buddha himself. The consensus of the evidence, however, is that it originated in South India in the 1st century CE–Indian Buddhism, AK Warder, 3rd edition, 1999, p. 335.
  35. Bareau, André, Les récits canoniques des funérailles du Buddha et leurs anomalies : nouvel essai d'interprétation, BEFEO, t. LXII, Paris, 1975, pp.151-189.
  36. Bareau, André, La composition et les étapes de la formation progressive du Mahaparinirvanasutra ancien, BEFEO, t. LXVI, Paris, 1979, pp. 45-103.
  37. Shimoda, Masahiro, How has the Lotus Sutra Created Social Movements: The Relationship of the Lotus Sutra to the Mahāparinirvāṇa-sūtra, in A Buddhist Kaleidoscope, (pp320-22) Ed Gene Reves, Kosei 2002
  38. Buddha as depicted in the Purāṇas. // Encyclopaedia of Hinduism, Volume 7. Anmol Publications PVT. LTD., 1997. ISBN 978-81-7488-168-7. с. 260–275. Посетен на 2012-04-16.. List of Hindu scripture that declares Gautama Buddha as 9th Avatar of Vishnu as as follows [Harivamsha (1.41) Vishnu Purana (3.18) Bhagavata Purana (1.3.24, 2.7.37, 11.4.23 Bhagavata Purana 1.3.24 Bhagavata Purana 1.3.24, Garuda Purana (1.1, 2.30.37, 3.15.26) Agni Purana (160.Narada Purana (2.72)Linga Purana (2.71) Padma Purana (3.252) etc. Bhagavata Purana, Canto 1, Chapter 3 - SB 1.3.24: "Then, in the beginning of Kali-yuga, the Lord will appear as Lord Buddha, the son of Anjana, in the province of Gaya, just for the purpose of deluding those who are envious of the faithful theist." ... The Bhavishya Purana contains the following: "At this time, reminded of the Kali Age, the god Vishnu became born as Gautama, the Shakyamuni, and taught the Buddhist dharma for ten years. Then Shuddodana ruled for twenty years, and Shakyasimha for twenty. At the first stage of the Kali Age, the path of the Vedas was destroyed and all men became Buddhists. Those who sought refuge with Vishnu were deluded." Found in Wendy O'Flaherty, Origins of Evil in Hindu Mythology. University of California Press, 1976, page 203. Note also SB 1.3.28: "All of the above-mentioned incarnations [avatars] are either plenary portions or portions of the plenary portions of the Lord [Krishna or Vishnu]"
  39. Islam and the Ahmadiyya jamaʻat Retrieved on February 2011
  40. Buddhism. // Islam International Publications. Посетен на 9 September 2010.
  41. An Overview. // Alislam. Посетен на 9 September 2010.
  42. Smith, Peter. Manifestations of God. // A concise encyclopedia of the Bahá'í Faith. Oxford, Oneworld Publications, 2000. ISBN 1-85168-184-1. с. 231.
  43. The Cambridge History of China, Vol.1, (The Ch'in and Han Empires, 221 BC—220 BC) ISBN 0-521-24327-0 hardback
  44. Macdonnel, Arthur Anthony. Sanskrit Literature and the West. // A History of Sanskrit Literature. New York, D. Appleton and Co., 1900. с. 420.
  45. Barlaam and Josaphat, Catholic Encyclopedia. New York: Robert Appleton Company. 1913.

Виж също[редактиране | edit source]

Външни връзки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за