Карма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Част от серията статии за
Индуизъм

Aum

История · Божества
Секти · Митология

Дхарма · Карма · Прераждане
Артха · Кама · Самсара · Мая
Йога · Бхакти · Мокша
Пуджа · Мандир · Вегетарианство

Веди · Упанишади · Рамаяна
Махабхарата · Бхагавад гита
Пурана · други

Свързани теми

Индуизъм по страна
Гурута и светци · Реформи
Аюрведа · Календар · Критика
Празници · Речник · Джьотиша

Свастика

Част от серията статии за
Будизъм
BuddhaTwang.jpg
Портал Будизъм
История на Будизма
Основни фигури
Буда Шакямуни
Нагарджуна · Падмасамбхава
Архат · Бодхисатва
Будизъм по страна и регион
Северен и южен будизъм
Тибетски будизъм
Школи
Тхеравада · Махаяна
Мадхямака · Йогачара
Дзен · Тендай · Шингон
Ваджраяна
Нингма · Кагю · Сакя
Кадам · Джонанг · Гелуг
Текстове и основни понятия
Дхарма · Трипитака
Тибетски Будистки Канон
Четирите благородни
истини
· Убежище
Медитация · Трикая
Сангха · Ступа

Карма (कर्म) е санскритска дума означаваща действие, влияние, причина-последствие, съдба. В индийските религии като Индуизъм, Будизъм, Джайнизъм и Сикхизъм това е разбирането за действие, което има своите последствия в положителен или негативен аспект (добра/лоша карма).

Кармата е част от цикъла на самсара на причина и следствие.

От философска гледна точка понятието карма е аналог на понятието причинност в западната философска традиция.

В Индуизма и по-късно в Будизма (вж карма в Будизма) и Сикхизма, това е резултатът от действията на човека. Човешкото съзнание се разглежда като извор на причинните импулси, които, от една страна, посяти в миналото влияят на настоящото състояние на съзнанието; а създадени в настоящето, определят бъдещите състояния на съзнанието. Важен аспект в източната философия е идеята, че всяко съзнание посяло дадена причина трябва да наблюдава, преживее и осъзнае последствията от тази причина. По същество това не е само един вид аналог на третия принцип на Нютон, но вече отнесен и разгърнат към съзнанието, а и една от възможно най-кратките дефиници на тази идея. Поради тази причинно-следствена обвързаност, естествено се достига и до извода за необходимостта от възможни нови изявления на съзнанието, което е било източник на дадени причинни импулси, останали неликвидирани и неосъзнати от същото съзнание след прекрачването на границата на смъртта. Този процес още известен и означаван с понятието реинкарнация или прераждане. С други думи, идеята карма поражда, като един вид следствие, идеята прераждане. Под кармична причина не трябва да се възприемат само действието. Кармични причини-семена могат да бъдат и са мотивите, мислите, чувствата, желанията и разбира се думите изказани от човека.

Според индийската философска традиция има три вида карма:

1. Санчита карма - Натрупана, събрана карма, чиито резултати още не са се проявили.

2. Прарабдха карма или карма-съдба е тази част от санчита кармата, която съставя сегашния ни живот. Събират се плодовете на част от натрупаната карма.

3. Крияамана карма или карма-семена. Това е кармата, която човек сега създава, чрез своите мисли и постъпки и чиито плодове ще бере в бъдеще.

Тези три вида карма могат най-лесно да се обяснят с пример за фермер, който сее семена, после прибира реколта, част от която съхранява, а другата потребява.

Освен индивудуалната карма, която се отнася към дадено конкретно съзнание притежаващо нивото на развитие самосъзнание, има и групова карма, която може да се прояви и разгърне към дадено колективно съзнание на ниво семейство, род, нация, раса или цивилизация в общопланетарен аспект.

Изчистването на лошата карма започва с променяната на мислите, намеренията и действията в положителна посока. Освен това начин за изчистване е медитацията (йога, даоизъм, будизъм).