Карма
|
Дхарма · Карма · Прераждане |
|
Веди · Упанишади · Рамаяна |
|
Свързани теми
Индуизъм по страна |
| Част от серията статии за Будизъм |
|
| Портал Будизъм | |
|---|---|
| История на Будизма | |
| Основни фигури Буда Шакямуни Нагарджуна · Падмасамбхава |
|
| Архат · Бодхисатва |
|
| Будизъм по страна и регион Северен и южен будизъм Тибетски будизъм |
|
| Школи Тхеравада Махаяна · Дзен Ваджраяна Нингма · Кагю · Сакя Кадам · Джонанг · Гелуг |
|
| Текстове и основни понятия | |
| Дхарма · Трипитака Тибетски Будистки Канон Четирите благородни истини · Убежище Медитация · Трикая Сангха · Ступа |
|
Карма (कर्म) е санскритска дума означаваща действие, влияние, причина-последствие, съдба. В индийските религии като Индуизъм, Будизъм, Джайнизъм и Сикхизъм това е разбирането за действие, което има своите последствия в положителен или негативен аспект (добра/лоша карма).
Кармата е част от цикъла на самсара на причина и следствие.
От философска гледна точка понятието карма е аналог на понятието причинност в западната философска традиция.
В Индуизма и по-късно в Будизма (вж карма в Будизма) и Сикхизма, това е резултатът от действията на човека. Човешкото съзнание се разглежда като извор на причинните импулси, които, от една страна, посяти в миналото влияят на настоящото състояние на съзнанието; а създадени в настоящето, определят бъдещите състояния на съзнанието. Важен аспект в източната философия е идеята, че всяко съзнание посяло дадена причина трябва да наблюдава, преживее и осъзнае последствията от тази причина. По същество това не е само един вид аналог на третия принцип на Нютон, но вече отнесен и разгърнат към съзнанието, а и една от възможно най-кратките дефиници на тази идея. Поради тази причинно-следствена обвързаност, естествено се достига и до извода за необходимостта от възможни нови изявления на съзнанието, което е било източник на дадени причинни импулси, останали неликвидирани и неосъзнати от същото съзнание след прекрачването на границата на смъртта. Този процес още известен и означаван с понятието реинкарнация или прераждане. С други думи, идеята карма поражда, като един вид следствие, идеята прераждане. Под кармична причина не трябва да се възприемат само действието. Кармични причини-семена могат да бъдат и са мотивите, мислите, чувствата, желанията и разбира се думите изказани от човека.
Според индийската философска традиция има три вида карма:
1. Санчита карма - Натрупана, събрана карма, чиито резултати още не са се проявили.
2. Прарабдха карма или карма-съдба е тази част от санчита кармата, която съставя сегашния ни живот. Събират се плодовете на част от натрупаната карма.
3. Крияамана карма или карма-семена. Това е кармата, която човек сега създава, чрез своите мисли и постъпки и чиито плодове ще бере в бъдеще.
Тези три вида карма могат най-лесно да се обяснят с пример за фермер, който сее семена, после прибира реколта, част от която съхранява, а другата потребява.
Освен индивудуалната карма, която се отнася към дадено конкретно съзнание притежаващо нивото на развитие самосъзнание, има и групова карма, която може да се прояви и разгърне към дадено колективно съзнание на ниво семейство, род, нация, раса или цивилизация в общопланетарен аспект.
Изчистването на лошата карма започва с променяната на мислите, намеренията и действията в положителна посока. Освен това начин за изчистване е медитацията (йога, даоизъм, будизъм).