Йога

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йогин, седнал в градина

Йога (санскрит: योग) е система от физически, умствени и духовни практики, чиято цел е да се трансформират тялото и ума. Йога е една от шестте индуистки философски школи,[1][2] която приема медитацията за основно средство за постигане на освобождението. Йогин е името на онзи, който практикува Йога.

Етимология[редактиране | edit source]

Статуя на йогин в Делхи, Индия

Произходът на думата йога в санскрит може да се изведе от 3 корена, описвайки 3 различни основни значения. [3][4][5]

  • Първо е значението, произтичащо от преходния глагол юджир (युजिर्, yujir) - свързвам, обвързвам, съединявам, сливам, обединявам, впрягам (युनक्ति, yunakti). Среща се примерно в Rg-veda X.CXIV.95.
  • Вторият произход на думата се свежда до преходния глагол юдж (युज्, yuj) управлявам, контролирам (योजयति, yojayati) -yuj-samyamane. Среща се в Manu 7.44, Mahābhārata III.2639.


Въпреки, че според граматиката Panini III.3.19 се позволяват 3 различни употреби, първото известно използване на глагола в непреходната му форма е от Патанджали.

  • Третото значение идва от непреходния глагол юдж (युज्, yuj) със значението на концентрация, юдж-самадхау (युज् समाधौ, yuj samādhau). Вяса (Vyāsa) правилно определя Йога като самадхи (yogaḥ samādhiḥ), а Вачаспати (Vācaspati) определено посочва и извеждането на смисъла от по-горе описания корен.

Трябва да се отбележи, че с времето думата Йога придобива допълнителни значения, често свързани с конкретната практика. Известни са поне 40 значения, в които думата Йога се употребява.[6][7]

Същност[редактиране | edit source]

Статуя на Шива в Бангалор, Индия, изпълняващ йога медитация в позиция лотос.

Според свами Вишнудевананда Йога има пет опорни точки[8]:

  • Правилни упражнения (асани) - тялото ни е предназначено да се движи и да се упражнява. Ако начинът ни на живот не осигурява достатъчно движение на мускулите и ставите с времето се появяват болести и дискомфорт. Подходящите упражнения трябва да са приятни, за този, който ги изпълнява и в същото време полезни за тялото, ума и духа.
  • Правилно дишане (пранаяма) - йога ни учи как да използваме максимално дробовете си и да контролираме дишането. Правилното дишане трябва да е дълбоко, бавно и ритмично. Това подобрява жизнеността и прочиства ума.
  • Правилна релаксация - чрез пълно отпускане на мускулите се подмладява нервната система и се постига вътрешен мир.
  • Правилна диета - храната, която ядем повлиява ума ни. Йога препоръчва вегетарианска храна.
  • Позитивно мислене и медитация - това е най-важната част. Ние сме това, което мислим. Трябва да се стараем да мислим позитивно и творчески, което ще ни помогне да постигнем отлично здраве и спокоен ум. Позитивен поглед към живота може да бъде развит чрез изучаване и практикуване на техниките от философията Веданта.

Направления[редактиране | edit source]

Съществуват четири различни Йога направления или Пътища: Джнана йога или Йога на знанието, Карма йога или Йога на действието (като карма йоги се характеризират дейните натури), Бхакти йога или Йога на космическата любов и Раджа йога или „царската“ йога. За основоположник на системата Йога се счита мъдрецът Патанджали, който я обособява върху съществуващ вече опит на отделни йоги в творбата си Йога сутра. Терминологията в нея е изцяло взета от Ведите и е съобразена с техния авторитет. Ето защо Йога се причислява към една от шестте ортодоксални (признаващи авторитета на Ведите) системи — Миманса, Санкхя, Няя, Вайшешика, Веданта и Йога.[9] Йога системата, изложена в Йога сутра е позната още като Ащанга йога (ашт — осем и анга — степен, ниво). Тя има осем степени, нива, като всяко следващо ниво е взаимообвързано с предходните и представлява оптимален базис за усвояване и постигане на следващото такова:

Практикуване на Хатха йога в група
  1. Яма — себеовладяване или правила за обществено поведение (между отделните личности)
  2. Нияма — кодекс на личното поведение (вътрешноличностна самодисциплина)
  3. Асана — телесни положения или пози, упражнения
  4. Пранаяма — съзнателен контрол върху ритъма на дишането
  5. Пратяхара — оттегляне на сетивата и относителна независимост на ума от тях
  6. Дхарана — насочване, концентрация на мисълта
  7. Дхяна — задържане на насочената мисъл, медитация
  8. Самадхи — самореализиране или просветление (състояние на пълно вникване в същността на този обект)

Тези осем степени се групират в три вида:

  • Нравствена самодисциплина (Яма и нияма)
  • Телесна самодисциплина (Асана, пранаяма и пратяхара)
  • Умствена самодисциплина (Дхарана, дхяна и самадхи)

Ащанга йога прилага на практика философията на Санкхя с цел да се постигне освобождение (мокша) и съставя класическата Йога. Тази оригинална Йога е обяснена от Патанджали в неговата творба.[10] Тази система се опитва да обясни природата на ума и средствата за постигане на това, което се описва като крайна, най-висока, но не и последна, цел на живота - кайваля, т.е. освобождаването на духа (Пуруша) от материята (Пракрити). Кайваля е позната още като Нирвана, което в превод означава приблизително "не чрез материалното" и се тълкува като висше състояние на съществуване, освободено от оковите на материалното тяло.

Основна цел на Йога е сливането на човека с природата[10] или с Бог (Брахман[11]).

Извън Индия Йога най-вече се свързва с Асана (физически пози) и Пранаяма (съзнателен контрол на дишането) в Хатха йога - Йога на тялото, на физическото и умственото здраве. [12][13]

В религиите[редактиране | edit source]

Будизъм[редактиране | edit source]

В действителност йога възниква по времето на появата на Будизма. Но будистката медитация има отделно развитие от йога. От друга страна зен-будизмът, като форма на Махаяна будизма, е известен със своята близост до йога. [14].

Християнство[редактиране | edit source]

Някои християни интегрират йога и други аспекти на източната духовност в молитва и медитация, съществува т.нар. християнска медитация [15]. Това е свързано с желанието да се познае Бог по един по-пълноценен начин [16] Някои православни теолози осъждат практикуването на йога, заради според тях окултния характер на йога. [17] Отношението на Римокатолическата църква към йога е основно критично и свързано с опасения основно за издигане на култ към тялото [18].

Някои фундаменталистки християнски организации в САЩ осъждат практикуването на йога, като несъвместимо с християнството, свързвайки го с приеманото за езическо движение Ню Ейдж [19].

Източници[редактиране | edit source]

  1. За преглед на шестте ортодоксални школи, с детайли по тяхното групиране, вижте: Radhakrishnan и Moore, "Contents", стр. 453-487.
  2. За кратък преглед на йогийската школа във философията виж: Chatterjee и Datta, стр. 43.
  3. Surendranath Dasgupta's A History of Indian Philosophy. Chapter II:XIV:2
  4. K. S. Joshi On the Meaning of Yoga Philosophy East and West, Vol. 15, No. 1 (Jan., 1965), p. 53-64
  5. Surendranath N. Dasgupta Philosophical Essays стр. 89-92 Published 1990 Motilal Banarsidass Publ ISBN 81-208-0750-2
  6. Vaman Shivaram Apte The Practical Sanskrit-English Dictionary
  7. Monier-Williams' Sanskrit-English Dictionary
  8. Five points of Yoga
  9. Евтимов, Венцеслав, „Йога“, София, 1992 г., стр. 13-14
  10. а б Евтимов, Венцеслав, „Йога“, София, 1992 г., стр. 17
  11. Lucy Lidell - The Sivananda Companion to Yoga, стр. 18
  12. Hatha Yoga: Its Context, Theory and Practice, Mikel Burley, стр. ix от въведението
  13. Евтимов, Венцеслав, „Йога“, София, 1992 г., стр. 19
  14. Heinrich Dumoulin, James W. Heisig, Paul F. Knitter, Zen Buddhism: A History (India and China), стр. 22
  15. Димо Дончев, Динамична християнска йога. Чи До Ра - пътят на слънчевата енергия, изд. Славена, 2011
  16. Steinfels, Peter (1990). "Trying to Reconcile the Ways of the Vatican and the East". New York Times. Линк от 5 декември 2008.
  17. Според тях от православна гледна точка йога, в духовната си същност, е общение с нечисти духове (демони), което води практикуващия до подчиняване и зависимост от тях. Виж например Н. Кроткий "В мрежите на Агни-Йога"; Свещеник Родион "Люди и демоньі" [1], гл. 3 т. 3 "Йога"; Иерей Владимир Елисеев "Православньій путь ко спасению и восоточньіе и оккультньіе мистические учения" [2]; Архимандрит Лазар "Восточньіе культьі" [3]. Някои православни свещеници считат, че в резултат от общуването със злите духове се придобиват неестествени за падналата природа способности, чието притежание е опасно и противно на Божията воля. Напр. Шаган, Василий. Може ли православен християнин да се занимава с йога?. // Православие.БГ, 2006. Посетен на 28 май 2010.
  18. Римокатолическата църква не осъжда тези практики, но изразява опасения от свързани с тях рискове. През 1989 година Светият престол изпраща окръжно писмо до католическите епископи, което коментира „източните методи“ на молитва, включително йога. В него се казва, че „разбиран по неадекватен и неправилен начин, символизмът [на човешкото тяло] може дори да се превърне в идол и по този начин в пречка за издигането на духа към Бог“. Според Ватикана еуфоричното състояние, достигано чрез йога, не трябва да се бърка с молитвата или да се приема за признак за присъствието на Бог. Освен това писмото предупреждава, че концентрирането върху физическата страна на медитацията може да се „изроди в култ към тялото“, а приравняването на телесни състояния с мистицизма „може да доведе до психически смущения, а понякога и до морални извращения“. Подобни опасения са изразявани още във времето на ранното християнство, когато Църквата се противопоставя на гностицизма. Steinfels, Peter. Trying to Reconcile the Ways of the Vatican and the East. // The New York Times, 1990. Посетен на 28 май 2010.
  19. Ankerberg, John и др. Encyclopedia of New Age Beliefs. Harvest House Publishers, 1996.

Литература[редактиране | edit source]