Дхарма
| Част от серията статии за Будизъм |
|
 |
|
| История на Будизма | |
|---|---|
| Основни фигури Буда Шакямуни Нагарджуна · Падмасамбхава |
|
| Архат · Бодхисатва |
|
| Будизъм по страна и регион Северен и южен будизъм Тибетски будизъм |
|
| Школи Тхеравада Махаяна · Дзен Ваджраяна Нингма · Кагю · Сакя · Гелуг |
|
| Текстове и основни понятия | |
| Дхарма · Трипитака Тибетски Будистки Канон Четирите благородни истини · Убежище Медитация · Трикая Сангха · Ступа |
|
| Други свързани теми | |
 |
|
Дхарма · Артха · Кама · Мокша |
|
Веди · Упанишади · Рамаяна |
|
Свързани теми
Индуизъм по страна |
|
|
Дхарма (бел. изговаря се Дарма) (деванагари:धर्म) е многозначен религиозен термин, който се използва в източните религии - индуизъм, будизъм, джайнизъм и сикхизъм. Понятието е сравнимо с пътя (Дао) в даоизма и най-простото му значение е на универсален закон за живота, правило, според което животът трябва да бъде изживян. Някои разклонения на индуизма тълкуват Дхарма като чистата истина. Символът ѝ е колелото (Дхармачакра), което е изобразено на националното знаме на Индия.
Съдържание |
[редактиране] Етимология
Названието "Дхарма" е с индо-ирански произход. Коренът на думата, дхар, означава буквално "поддържам". В различните Веди обаче се срещат и различни разновидности на понятието. В Ригведа например се среща като дхарман, където може да означава различни неща — поддръжник/поклонник, състояние или закон.
В по-съвременните индуски езици Дхарма означава просто "религия". Наименованията на четирите основни религии, в които терминът се среща, са Инду Дхарма, Буда-Дхарма, Джаин-Дхарма и Сикх Дхарма, съответно за Индуизъм, Будизъм, Джайнизъм и Сикхизъм.
[редактиране] В индуизма
Идеята за Дхарма като вид действие или въплъщение на истинността и правилния път вероятно се е зародила, когато ранната ведическа култура усъвършенства философията за универсален порядък.
[редактиране] В Будизма
Дхарма е санскритско понятие (на пали дхамма, тиб. чьо, кит. фа, яп. хо), което произлиза от корен dhr със значение "поддържам" носи това значение и в различните си приложения. В будизма основното значение на Дхарма е учение, закон, висша истина, представена най-напред в учението на Сидхарта Гаутама Буда. Сутрата, в която е записано учението за Четирите благородни истини, е с название "Сутра за завъртането на колелото на учението" (Дхармачакра-правартана сутра). В това си значение терминът най-пълно изразява реалността, която може да се нарече "будистка религия".
Денят на Дхарма, известен още като Асалха Пуджа, се отбелязва в деня на пълнолунието на 8-ия лунен месец (юли) и се празнува от будистите по цял свят. Празникът олицетворява неизменното движение на Дхарма и отбелязва годишнина от деня, в който Буда произнася в Парка на елените в Бенарес Първата си реч за “Колелото на истината” /или “Завъртане на колелото на истината”/ пред своите първи пет ученици, след като е постигнал просветление.[1] В “Колелото на истината” Буда разкрива Четирите Благородни Истини за:
- Страданието;
- Причината за страданието;
- Края на страданието
- и пътя, по който той да бъде постигнат.
След като чул речта на учителя си първи Конданна постигнал просветление, а малко по-късно и останалите четирима ученици на Буда — Ваппа, Бхадия, Маханам и Асиджи.
Оттогава този специален ден се превръща в един от най-важните празници в будисткия календар, тъй като се смята, че на този ден са положени основите на будизма и Голямото начало на Пътя към просветлението.
В Деня Дхарма будистите по цял свят посещават храмовете си и практикуват Дхарма. Те също така дават малки дарения на монасите и слушат проповедите, които им напомнят за Голямото начало. В края на вечерта будистите присъстват на церемонията виен тиен - обикалят храма, носейки в ръцете си запалени ароматни пръчици и свещи, заедно с монасите, произнасящи проповеди.
Денят Дхарма е свещен за будистите и защото неговата цел е да пречистят съзнанието и духа си, възстановявайки вътрешното си равновесие. За будистите Денят Дхарма е ден за вътрешно уединение и оттегляне от външния свят, от света на материалното и илюзиите. В този ден монасите се оттеглят в храмовете за времето на будистките пости, откъдето ще излязат през октомври, в края на дъждовния сезон за празника Ок Пханса.
