Пали

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Пали (पाऴि) е езикът, на който са написани свещените книги на клона Тхеравада (или хинаяна) от будизма. Дълги години се запазва като език на духовната дейност, философията, екзегетиката в Индия и Шри Ланка.

В първото хилядолетие с разпространението на будизма в Юго-Източна Азия се налага там и езикът пали, като векове наред е бил основен литературен език в Бирма (днес Мианмар) до средата на ІІ хилядолетие от н.е. Освен свещените книги на будизма световноизвестни произведения от палийската литература са „Милинда панха“ (Въпросите на Милинда), екзегетическите произведения на Буддхагоша, хрониките Махавамса от историята на Шри Ланка и др. Днес основни носители са будистките монаси от държавите от Юго-Източна Азия. Езикът е мъртъв от поне две хилядолетия.