Даоизъм
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Част от серията статии за Даоизъм
|
|
|
|
|
|
Даоисти |
|
|
Божества и Безсмъртни |
|
|
Основни секти |
|
|
Даоистки текстове |
|
|
Даоистки наставления |
|
|
Свещени места |
|
|
|
|
Даоизмът (или таоизъм) е система от китайски философски и религиозни концепции, свързани тясно помежду си. Възникнал през 6 век пр.н.е. и оказва силно влияние в Източна Азия през последните две хилядолетия. Предполага се, че негов основоположник е китайския философ Лао Дзъ. Даоизмът е философия, която проповядва хармония във всичко, представена от съюза между безпорядъка и законността, отрицателното и положителното, земята и небето чрез символа ин-ян. Докато конфуцианството се свързва с днешните практически правила за поведение. Даоизмът третира едно по-високо, много по-глобално по обхват, по-духовно ниво на съществуване. Подчертава се връзката между човека и природата, която отхвърля нуждата от стриктно определени правила и порядък. Символът дао (道) буквално се превежда като път, макар днес да е придобил по-абстрактни значения. В Даоизма няма специални божества и повечето му последователи са политеисти, вярват в различни духове, свързани с природата или духове на предците си. Даоистката етическа система се основава на т.нар. „Три съкровища“ — състрадание, умереност и смирение. Основните философски категории са у уей (недеяние), спонтанност, празнота и човечност.
Много аспекти от китайската култура, включително астрологията, кухнята, бойните изкуства, традиционната медицина и фън шуй, са силно обвързани с Даоизма.
Съдържание |
[редактиране] История
Произходът на Даоизма може да се проследи до праисторически Китай, и вероятно свързаните с тази епоха религии. Първото най-важно събитие в историята му е написването на Дао Дъ Дзин през 6 век пр. Хр. от мъдреца Лао Дзъ. Поради факта, че Даоизмът е комплексна, а не единна доктрина, трудно може да се определи кога е обособен под сегашното си название и като отделна философия. Според някои изследователи той се е обособил под влияние на Будизъм|Будизма. Според други, считаният за основоположник Лао Дзъ е бил учител както на Буда, така и на Конфуций, откъдето и сходството в трите религии. В някои даоистки секти е разпространено вярването, че Лао Дзъ е живял 800 години. Необичайното тук е, че Дао Дъ Дзин, творбата която по традиция му се приписва, е написана близо 600 години преди Христа, а той самият е провъзгласен официално от императорския двор като божество в средата на втори век след Христа.[1] Оттук произтичат и споровете относно това кой е истинският основоположник на Даоизма.[2]
Даоизмът добива статут на официално вероизповедание в Китай по времето на династия Тан, чийто императори се провъзгласяват за наследници на Лао Дзъ. Няколко владетели от династията Сун, сред които и Хуейдзун, разпространяват учението и събират различните ръкописи. По времето на династията Цин обаче даоистката доктрина е отхвърлена и заменена с традиционното конфуцианство. През 18 век е създадена императорската библиотека, която обаче не включва нито един даоистки текст. В началото на 20 век единственото оцеляло копие на Даодзан е било в манастира на Белия облак в Пекин. Днес Даоизмът е една от петте религии, официално признати в Народна република Китай. Правителството контролира даоистките институции чрез държавен орган — Даоистката асоциация на Китай.
[редактиране] Вярвания
Даоизмът никога не е бил единна религия, а по-скоро система от различни и разнообразни вярвания, всяко от които се базира на определени писмени наставления от различни мъдреци и мислители. Въпреки това съществува нещо като ядро от практики и вярвания, които са общи за многобройните учения и секти.[3] Даоистката теология набляга на различни теми от Дао Дъ Дзин (道德經) и Джуандзъ (庄子), като например пълноценност, смирение, бездействие (у уей), спонтанност, празнота (в смисъла на пречистване), гъвкавост, възприемчивост, безпристрастие, както и приблизителността на всеки аспект от човешкия живот.
[редактиране] Етическа система
[редактиране] Символи
[редактиране] Божества
[редактиране] Обреди
[редактиране] Литература
[редактиране] Последователи
[редактиране] Връзка с други философии
[редактиране] Източници
[редактиране] Външни препратки
Преводи на Лао Дзъ на български език от китайски:
- Димитров Христов, Ленин. Философията на Лао Дзъ. Издателство „Наука и изкуство“: София, 1967. (пълен превод)
- Често цитирана и копирана версия без да се указва преводача и оригиналната публикация, а това е именно преводът на Ленин Димитров
- Беливанова, Бора. „Древнокитайски мислители“ (Лао Дзъ, Джуан Дзъ, Лие Дзъ, Ян Джу и Уан Чун), сборник от поредицата „Философско наследство“, преводи от китайски и руски. Издателство „Наука и изкуство“: София, 1980. (частичен превод)
- Куцарова, Теодора. Лао Дзъ. Дао Дъ дзин Трактат за Дао и Добродетелта. В „Proceedings of The First National Symposium on Korean Studies“, [Кореана: КОРЕЯ — Традиции и съвременност], София, м. февруари, 1996.
- Лао Дзъ на български 1996 г. версия (частичен превод)
- Ацев, Крум. Книга за пътя и постигането (Дао Дъ дзин). Издателска къща „Кибеа“, 2002.
- Куцарова, Теодора. Лаодзъ, „Даодъ(а)дзин(г)“, „Трактат за пътя и природната дарба“ превод от старокитайски език и текстологично изследване, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“: София, 2008.(пълен превод)
- Лао Дзъ на български
- За Трите Съкровища в Даоизма
- Милостта към животните в духовните учения - Даоизъм и Конфуцианство
