Даоизъм
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
Даоизъм
|
|
|
Основни понятия
Дао · Дъ · У дзи · Тай дзи · |
|
|
Лао Дзъ · Джуандзъ |
|
|
Тримата пречисти |
|
|
Основни школи
Цюенджън · Тиеншъ Дао · Джън-и Дао |
|
|
Даоистки текстове
Лао Дзъ, Дао-дъ дзин · |
|
|
Даоистки наставления
|
|
|
Свещени места
Шъджоу Сандао · Пещерни убежища |
|
|
|
|
Даоизмът (или таоизъм) е система от китайски философски и религиозни концепции, свързани тясно помежду си. Възникнал през 6 век пр.н.е., Таоизмът оказва силно влияние в Източна Азия през последните две хилядолетия, а на Запад в последните две десетилетия. Думата дао или тао (道) буквално се превежда като път, макар днес в китайския фолклор и религия да е придобил по-абстрактни значения. Даоистките правила за коретност, правилност и етика наблягат на т.нар. „Три съкровища“ — състрадание, умереност и скромност.
Даоизмът е философия, която проповядва хармония във всичко, представена от съюза между безпорядъка и законността, отрицателното и положителното, земята и небето чрез символа ин-ян. Таоистичната мисъл обикновено се фокусира върху (съ)отношението човек-космос (天人相应), здраве и дълголетие, у уей (wu wei - действие чрез недействие), свобода, спонтанност, празнота и човечност. Предполага се, че негов основоположник е китайския философ Лао Дзъ. Докато конфуцианството се свързва с днешните практически правила за поведение, Даоизмът третира едно по-високо, много по-глобално по обхват, по-духовно ниво на съществуване. Подчертава се връзката между човека и природата, която отхвърля нуждата от стриктно определени правила и порядък. В Даоизма няма специални божества и повечето му последователи са политеисти, вярват в различни духове, свързани с природата или духове на предците си.
Много аспекти от китайската култура, включително астрологията, кухнята, бойните изкуства, традиционната медицина и фън шуй, са силно обвързани с Даоизма.
|
Даоизъм
|
|
道教
|
Съдържание |
[редактиране] История
Произходът на Даоизма може да се проследи до праисторически Китай, и вероятно свързаните с тази епоха религии. Първото най-важно събитие в историята му е написването на Дао Дъ Дзин през 6 век пр. Хр. от мъдреца Лао Дзъ. Поради факта, че Даоизмът е комплексна, а не единна доктрина, трудно може да се определи кога е обособен под сегашното си название и като отделна философия. Според някои изследователи той се е обособил под влияние на Будизма. Според други, считаният за основоположник Лао Дзъ е бил учител както на Буда, така и на Конфуций, откъдето и сходството в трите религии. В някои даоистки секти е разпространено вярването, че Лао Дзъ е живял 800 години. Необичайното тук е, че Дао Дъ Дзин, творбата която по традиция му се приписва, е написана близо 600 години преди Христа, а той самият е провъзгласен официално от императорския двор като божество в средата на втори век след Христа.[1] Оттук произтичат и споровете относно това кой е истинският основоположник на Даоизма.[2]
Даоизмът добива статут на официално вероизповедание в Китай по времето на династия Тан, чийто императори се провъзгласяват за наследници на Лао Дзъ. Няколко владетели от династията Сун, сред които и Хуейдзун, разпространяват учението и събират различните ръкописи. По времето на династията Цин обаче даоистката доктрина е отхвърлена и заменена с традиционното конфуцианство. През 18 век е създадена императорската библиотека, която обаче не включва нито един даоистки текст. В началото на 20 век единственото оцеляло копие на Даодзан е било в манастира на Белия облак в Пекин. Днес Даоизмът е една от петте религии, официално признати в Народна република Китай. Правителството контролира даоистките институции чрез държавен орган — Даоистката асоциация на Китай.
[редактиране] Вярвания
Даоизмът никога не е бил единна религия, а по-скоро система от различни и разнообразни вярвания, всяко от които се базира на определени писмени наставления от различни мъдреци и мислители. Въпреки това съществува нещо като ядро от практики и вярвания, които са общи за многобройните учения и секти.[3] Даоистката теология набляга на различни теми от Дао Дъ Дзин (道德經) и Джуандзъ (庄子), като например пълноценност, смирение, бездействие (у уей), спонтанност, празнота (в смисъла на пречистване), гъвкавост, възприемчивост, безпристрастие, както и приблизителността на всеки аспект от човешкия живот.
[редактиране] Етическа система
[редактиране] Символи
[редактиране] Божества
[редактиране] Обреди
[редактиране] Литература
[редактиране] Последователи
[редактиране] Връзка с други философии
[редактиране] Библиография
Преводи на Лао Дзъ на български език от китайски:
- Философията на Лао Дзъ, Димитров Христов, Ленин, изд. „Наука и изкуство“, София: 1967 (пълен превод) - това е версията разпространена в интеренет, макар че обикновно не е указван преводач и публикация
- Древнокитайски мислители (Лао Дзъ, Джуан Дзъ, Лие Дзъ, Ян Джу и Уан Чун), Беливанова, Бора, сб. от поредицата „Философско наследство“, преводи от китайски и руски, изд. „Наука и изкуство“, София: 1980 (частичен превод)
- Лао Дзъ. Дао Дъ дзин Трактат за Дао и Добродетелта, Куцарова, Теодора, в „Proceedings of The First National Symposium on Korean Studies“, Кореана: Корея — Традиции и съвременност, София: февруари 1996 (линкът е към частичен превод)
- Книга за пътя и постигането (Дао Дъ дзин), Ацев, Крум, изд. „Кибеа“, 2002
- Лаодзъ, „Даодъ(а)дзин(г)“, „Трактат за пътя и природната дарба“, Куцарова, Теодора, превод от старокитайски език и текстологично изследване, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София: 2008 (пълен превод) [4]
[редактиране] Източници
- Частичен превод от Taoism
- ↑ Robinet (1997), p. 50.
- ↑ Eliade (1984), p.26
- ↑ Robinet (1997), p. 1.
- ↑ Книгата в книжарница Пингвините
[редактиране] Външни препратки
- Лао Дзъ, Дао Дъ дзин (неуказан преводач)
- За Трите Съкровища в Даоизма: Дзин (есенцията), Чи (жизнената енергия) и Шън (духът)
- За вегетарианството в Даоизма: Милостта към животните в духовните учения - Даоизъм и Конфуцианство
Линкове на английски 
