Лао Дзъ
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| китайска философия |
|
|---|---|
 |
|
|
Име |
Лао Дзъ |
|
Рождена дата |
|
|
Умира на |
|
|
Школа и традиция |
|
|
Основни идеи |
|
Лао Дзъ (на китайски: 老子) е китайски философ от древността (6 век пр.н.е.), считан за една от най-мистериозните личности в световната история. Учението на полулегендарния философ е създадено най-вероятно около VI в.пр.Хр. То става основа за развитието на даоистката философия, една от трите господстващи съвременни философии в Китай. Сред Великите учители на човечеството (Платон, Буда, Зороастър и т.н.) Лао Дзъ се откроява като странна и самобитна фигура.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Първият биограф на Лао Дзъ, великият китайски историк Съма Циен, живял през II в.пр.Хр., дава за него повече от оскъдни сведения: Лао Дзъ (истинското му име е Ли Ър) най-вероятно е роден през VI в.пр. Хр. (някои изследователи конкретизират 579 г.пр.Хр.) в Дзюйжен, царство Чу, в Южен Китай. Работи в царската библиотека и архив на държавата Джоу. Там, може би, се среща с Конфуций. Получава прозвището „Лао Дзъ“, което означава „Стария мъдрец“ или „Стария младенец“ (даоистите предпочитат втория вариант).
На преклонна възраст решава да напусне Китай и се отправя някъде на запад. Началникът на граничната застава Ин Си разбира кой е странният пътник и отказва да го пусне през границата, докато мъдрецът не му напише кратко изложение за своето учение. Лао Дзъ написва трактат от пет хиляди йероглифа, известен като „Трактат за Пътя (Дао) и свойството (Дъ)“ – „Дао-дъ дзин“. Загадъчният и тайнствен образ на Лао Дзъ привлича и омагьосва даоистите, които постепенно започват да го обожествяват. Съгласно даоистката традиция, Лао Дзъ е безсмъртен. Други смятат, че Лао Дзъ е напуснал Китай, и мястото и датата на смъртта му са неизвестни. Трети мислят, че той е умрял и погребан в Китай. За най-вероятна дата на смъртта му се смята 499 г.пр.Хр.
Съществува и версия, според която Лао Дзъ е живял през IV в.пр.Хр. и е написал Дао-дъ дзин, най-превежданата книга след Библията ок. 350 г.пр. н.е. Освен от философия се е интересувал и от история, а синът му Дзун става военачалник на китайското княжество Уей. По това време Китай все още не е единна държава, а е разделен на множество малки княжества.
[редактиране] Канон за Пътя
Единствената книга на Лао Дзъ, Дао-дъ дзин, (на китайски: 道德經) е един от най-популярните трактати в Китайската философия. Тя е основното произведение, в което е изложена философията на даоизма. Текстовете са загадъчни, трудни за превод и тълкуване по различни причини. Дори древните китайски коментатори и последователи на мъдреца им дават различни интерпретации. Това се дължи не само на тяхната лаконичност, но и на парадоксалната им семантика. Мъдрецът сам казва това в началото на текст 81:
| „ | Верните слова не са красиви, красивите слова не са верни. |
“ |
Ключов за целия сборник е текстът (под №25 в старокитайските преписи):
| „ | Тъй Пътят дао е велик, |
“ |
Тук е разкрита вечната и велика човешка природа, която е изначална и съизмерима с Пътя. На практика няма нищо, което да е различно от Пътя, тъй като той е:
| „ | Самостойно и неизменно. Вездесъщо е и всеподвижно, ала неизтощимо. |
“ |
Наглед съдържащи противоречия, текстовете очертават основните линии, които всеки би трябвало да следва, за да е в синхрон с Пътя (Дао). Може да се каже, че са подчинени на принципа на Единство на противоположностите. Противоположностите са две страни на един и същ процес/явление. По същия начин Пътят е Всичко и Нищо едновременно — съдържайки всичко, в него нищо не взема превес над другите, не изпъква; щом съдържа всичко, значи съдържа и нищо — като двете страни на една противоположност. На двата полюса са и хората: едните, мъдреците, следват Пътя, а другите не го виждат или го изгубват.
(1) Някои цитати са от превода на Крум Ацев.
[редактиране] Митове
Според редица изследователи Лао Дзъ сякаш е положил съзнателни усилия да прикрие своите следи и да остане анонимен. Това, което е известно за него, граничи с легендата. Споменава се, че знаменателно за неговата необикновеност е зачеването му — майка му погълнала падаща звезда и носила плода цели 81 години. Точно толкова — 81 — са текстовете в оригиналния сборник.
Според мита Лао Дзъ се е срещал с един друг китайски мислител, Конфуций. Самият Конфуций веднага разпознал в лицето на Лао Дзъ истинския мъдрец и съпоставил двамата — себе си причислил към хората, които цял живот търсят истината, а Лао Дзъ — към тези, които носят знанието по рождение.
[редактиране] Библиография
Преводи на Лао Дзъ на български език от китайски:
- Философията на Лао Дзъ, Димитров Христов, Ленин, изд. „Наука и изкуство“, София: 1967 (пълен превод) - това е версията разпространена в интеренет, макар че обикновно не е указван преводач и публикация
- Древнокитайски мислители (Лао Дзъ, Джуан Дзъ, Лие Дзъ, Ян Джу и Уан Чун), Беливанова, Бора, сб. от поредицата „Философско наследство“, преводи от китайски и руски, изд. „Наука и изкуство“, София: 1980 (частичен превод)
- Лао Дзъ. Дао Дъ дзин Трактат за Дао и Добродетелта, Куцарова, Теодора, в „Proceedings of The First National Symposium on Korean Studies“, Кореана: Корея — Традиции и съвременност, София: февруари 1996 (линкът е към частичен превод)
- Книга за пътя и постигането (Дао Дъ дзин), Ацев, Крум, изд. „Кибеа“, 2002
- Лаодзъ, „Даодъ(а)дзин(г)“, „Трактат за пътя и природната дарба“, Куцарова, Теодора, превод от старокитайски език и текстологично изследване, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София: 2008 (пълен превод) [1]
[редактиране] Източници
[редактиране] Външни препратки
- Лао Дзъ на български (превод от английски)
- Интервю с Крум Ацев за "Книга за пътя и постигането", Литературен Вестник, 24-30.04.2002 г.
