2008

от Уикипедия, свободната енциклопедия

• Световна година на планетата Земя.^[1]
• Международна година на картофа.^[2]
• Световна година на езиците.
• Германия — година на математиката.
• Русия — Съюза за защита на птиците в Русия обявява година на червенушката.
• Година на жабата.^[3]

< 20 век				21 век		22 век >
01	02	03	04	05	06	07	08	09	10
11	12	13	14	15	16	17	18	19	20
21	22	23	24	25	26	27	28	29	30
31	32	33	34	35	36	37	38	39	40
41	42	43	44	45	46	47	48	49	50
51	52	53	54	55	56	57	58	59	60
61	62	63	64	65	66	67	68	69	70
71	72	73	74	75	76	77	78	79	80
81	82	83	84	85	86	87	88	89	90
91	92	93	94	95	96	97	98	99	00

Съдържание 1 Събития 1.1 Януари 1.2 Февруари 1.3 Март 1.4 Април 1.5 Май 1.6 Юни 1.7 Юли 1.8 Август 1.9 Септември 1.10 Октомври 1.11 Ноември 1.12 Декември 2 Починали 3 Нобелови лауреати 4 Вижте също 5 Източници

[редактиране] Събития

[редактиране] Януари

Дек - Януари - Фев
пн	вт	ср	чт	пт	сб	нд
			1	2	3	4
5	6	7	8	9	10	11
12	13	14	15	16	17	18
19	20	21	22	23	24	25
26	27	28	29	30	31
календар за 2009 г. Всички дати

• 1 януари — Кипър и Малта приемат еврото.^[4]
• 1 януари — Словения започва председателството си в Европейския съюз, като първата от новите членки.^[5]
• 1 януари — В Португалия и Франция е забранено тютюнопушенето на обществени места.
• 4 януари — Поради заплахи за терористични нападения Рали Дакар е отменено.
• 10 януари — космическа совалка Атлантис излита на мисия STS-122, за да скачи европейския лабораторен модул Калъбъс към Международната космическа станция.
• 18 януари — Официално посещение на президента на Русия Владимир Путин в България.
• 23-27 януари — В Давос, Швейцария се провежда световния икономически форум.
• 24 януари — Ираксият парламент сменя националният флаг на Ирак, като маха трите звезди — символ на партията БААС. Новият флаг ще бъде готов след година.
• 27 януари — Новак Джокович и Мария Шарапова са победителите на Откритото първенство на Австралия по тенис.
• 30 януари — учените предвиждат шанс 1 към 75 астероидът 2007 WD5 да удари Марс^[6], по късни измервания дават шанс 1 към 10 000, но сблъсък не се осъществява.

[редактиране] Февруари

Яну - Февруари - Март
пн	вт	ср	чт	пт	сб	нд
						1
2	3	4	5	6	7	8
9	10	11	12	13	14	15
16	17	18	19	20	21	22
23	24	25	26	27	28
календар за 2009 г. Всички дати

• 2 февруари — Бунтовници нахлуват в столицата на Чад, Н'джамена.
• 2 февруари — Френският президент Никола Саркози се жени за Карла Бруни.
• 3 февруари — Борис Тадич е преизбран за президент на Сърбия.
• 5 февруари — Посещение на президента на Унгария Ласло Шойом в България.
• 12 февруари — Стивън Спилбърг се отказва от поста директор на церемониите по откриването и закриването на Олимпийските игри в Пекин, защото китайското правителство не е направило необходимото за прекратяване на огъня в Дарфур, Судан.
• 17 февруари — Косово едностранно обявява независимост.
• 19 февруари — Избори за президент на Армения.
• 21 февруари — Демонстрация в Белград против провъзгласената независимост на Косово.
• 28 — 29 февруари — Влак изгоря в близост на Червен бряг, причините за което не бяха изяснени
• 29 февруари — Мило Джуканович е преизбран за министър-председател на Черна Гора.

[редактиране] Март

Фев - Март - Апр
пн	вт	ср	чт	пт	сб	нд
						1
2	3	4	5	6	7	8
9	10	11	12	13	14	15
16	17	18	19	20	21	22
23	24	25	26	27	28	29
30	31
календар за 2009 г. Всички дати

• 2 март — Президентски избори в Русия — Дмитрий Медведев е избран за президент.
• 3 март — 130 години от освобождението на България от турско робство.
• 5 март — Сайтът worldmathsday.com обяви световен ден на математиката.
• 5 март — Посещение на президента на Македония Бранко Цървенковски в България.
• 8 март — Посещение на Ангела Меркел в Русия.
• 10 март — Работно посещение на Георги Първанов в Азербайджан, среща с президента на Азербайджан Илхам Алиев.
• 13 — 14 март — Провежда се конференция на Организация Ислямска конференция.
• 19 март — Европейският парламент отбелязва 50-годишнината си.
• 22 март — Палестинските групировки Хамас и Фатах подписват примирие в столицата на Йемен Сана.
• 25 март — Юсуф Реза Гилани е избран за министър-председател на Пакистан.
• 25 март — Официално посещение на Георги Първанов в Израел, среща с президента на Израел Шимон Перес.
• 26 март — Посещение на Георги Първанов в Палестина, среща с президента на Палестина Махмуд Абас.
• 28 март — Жозе Мануел Барозу получава орден "Стара планина" първа степен за изключително големите си заслуги за разрешаването на казуса с българските медици в Либия и за завръщането им в България.
• 29 март — Президентски и парламентарни избори в Зимбабве.
• 29 март — „Часът на Земята“ (от 20:00 часа до 21:00 часа).

[редактиране] Април

Март - Април - Май
пн	вт	ср	чт	пт	сб	нд
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30
календар за 2009 г. Всички дати

• 2 април — В Букурещ е проведена 20-та среща на НАТО.
• 5 април — Посещение на Джордж Буш в Сочи, Русия.
• 6 април — Президентски избори в Черна Гора.
• 8 април — Официално посещение на Георги Първанов в Полша, среща с президента на Полша Лех Качински.
• 9 април — Парламентарни избори в Южна Корея.
• 14 април — Официално посещение на Георги Първанов е Египет, среща с президента на Египет Хосни Мубарак.
• 15-20 април — папа Бенедикт XVI е на посещение в САЩ.
• 19 април — Открито е Световното първенство по снукър в Шефилд, Великобритания.
• 20 април — Фернандо Арминдо Луго Мендес е избран за президент на Парагвай.

[редактиране] Май

Апр - Май - Юни
пн	вт	ср	чт	пт	сб	нд
				1	2	3
4	5	6	7	8	9	10
11	12	13	14	15	16	17
18	19	20	21	22	23	24
25	26	27	28	29	30	31
календар за 2009 г. Всички дати

• 2 и 3 май — Среща на високо равнище в Охрид 2008.
• 5 май — Рони О'Съливан печели за трети път Световното първенство по снукър.
• 7 май — Дмитрий Медведев става третият президент на Русия.
• 11 май — Местни и парламентарни избори в Сърбия.
• 15 — 17 май — В Тбилиси, Грузия се провежда Международна олимпиада по информационни технологии. България е представена от Александър Коларски, който печели златен медал.^[7]
• 16 май — Украйна става 152-та държава-членка на Световната търговска организация.
• 16 май — Пета среща на върха на държавните и правителствени ръководители на държавите от Латинска Америка, Карибския регион и Европейския съюз в Лима, Перу.
• 18 — 22 май — Световна среша на българските медии е Мадрид, Испания.
• 19 май — Среща на Георги Първанов с краля на Испания Хуан Карлос в кралския дворец „Сарсуела“.
• 23 май — Посещение на генералния секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер в София.
• 24 май — Песента на Дима Билан „Believe“ печели Евровизия, провела се в Белград, Сърбия.
• 25 май — Ген. Мишел Сюлейман е избран за президент на Ливан.
• 27 май — Министъра на външните работи на Канада Максим Берние подава оставка.
• 28 май — Държавата Непал е обявена за република.

[редактиране] Юни

Май - Юни - Юли
пн	вт	ср	чт	пт	сб	нд
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30
календар за 2009 г. Всички дати

• 1 юни — Парламентарни избори в Македония.
• 1 юни — Местни избори в Румъния.
• 1 юни — Проведен е държавен зрелостен изпит по Български език и литература, като на него се явяват 75 793 зрелостници от цяла България.
• 5 юни — Залата за пресконференции в Европейския парламента в Брюксел е преименувана в честа на Анна Политковская.
• 7 юни — Открито е Европейското първенство по футбол в Австрия и Швейцария.
• 7 юни — Ана Иванович става шампионка на Откритото първенство на Франция.
• 7 юни — Земетресение в Алжир с магнитуд 5,5 по скалата на Рихтер.
• 7 юни — В Куба са разрешени операциите за смяна на пола.
• 7 юни — Икономически форум в Санкт Петербург.
• 8 юни — Земетресение на п-ов Пелопонес, Гърция с магнитуд 6,5 по скалата на Рихтер.
• 8 юни — Рафаел Надал става шампион на Откритото първенство на Франция.
• 8 юни — Мощите на Свети Панталеймон, Свети Трифон, Свети Теодор Тирон и Свети Теодор Стратилат са върнати в манастира Свети Козма и Дамян, край село Гигинци (Пернишко).
• 12 юни — На референдум Ирландия отхвърля приемането на Договора от Лисабон.^[8]
• 13 юни — Среща на върха на страните от Югоизточна Европа в Атина на тема „Междукултурните контакти по линия на морските, речните и езерни пътища в Югоизточна Европа“.
• 14 юни — Откриване на Експо 2008 в Сарагоса, Испания
• 14 юни — Земетресение в Япония с магнитуд от 7,0 по скалата на Рихтер.
• 14 юни — По случай 80-годишнината от рождението на Че Гевара в родният му град Росарио, Аржентина е издигната бронзова статуя на революционера.
• 15 юни — Влиза в сила конституцията на Косово.^[9]
• 18 юни — За Председател на БАН е избран акад. Никола Съботинов.^[10]
• 22 юни — Морган Цвангирай се оттегля от надпреварата за президент на Зимбабве, като по този начин на президентските избори на 27 юни се явява единствено досегашният президент на Зимбабве Робърт Мугабе. ^[11]
• 23 юни — 4 юли — Дни на България във френските градове Монпелие и Карно, България е представена от град Хасково.^[12]
• 23 юни — 6 юли — За 122-и път се провежда най-старият тенис турнир Уимбълдън.
• 26 юни — Долната камара на испанския парламент одобрява Договора от Лисабон.
• 27 юни — Втори тур на президентските избори в Зимбабве, избран е единственият кандидат и дотогавашен президент Робърт Мугабе.
• 28 юни — В катастрофа с хеликоптер загива министъра на вътрешните работи на Гватемала Винисио Гомес.
• 29 юни — Закриване на Европейското първенство по футбол 2008. Победител е Испания.
• 30 юни — В Мадрид се провежда световен петролен конгрес.

[редактиране] Юли

Юни - Юли - Авг
пн	вт	ср	чт	пт	сб	нд
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31
календар за 2009 г. Всички дати

• 1 юли — В Холандия се забранява тютюнопушенето на обществени места.
• 1 юли — Франция поема председателството на ЕС от Словения.
• 1 юли — Президента на Полша Лех Качински отказва да ратифицира договора от Лисабон. ^[13]
• 2 юли — ЛДУ Кито побеждава отбора на Флуминензе във втората финална среща на копа Либертадорес чрез дузпи 5:5 (1:3 д.).
• 2 юли — В Колумбия е освободена Ингрид Бетанкур — бивша кандидатка за президент на страната, държана в плен от екстремиската групировка ФАРК в продължение на 6 години.
• 3 юли — В склад разположен до Челопечене се взривяват боеприпаси. Инцидент в поделение 18 250 край София.
• 4 — 6 юли — В Копривщица се провежда IV-ят международен екологичен фестивал „Зелена вълна“.
• 4 юли — Президентите на Република Южна Осетия и Приднестровие Едуард Кокойти и Игор Смирнов подписват редица споразумения за партньорство в търговско-икономическата, научно-техническата и културната сфера — „Протокол за сътрудничество и консултации между министерството на външните работи на Република Южна Осетия и министерството на външните работи на Приднестровието“ и „Споразумение за сътрудничество между град Тираспол и град Цхинвали“. ^[14]
• 5 — 14 юли — Провеждане на фестивала Свети Фермин в Памплона, Испания.
• 5 — 27 юли — 95-а колоездачна обиколка на Франция, по-известна като „Тур дьо Франс“.
• 6 юли — Григор Димитров е новият шампион на тенис турнира Уимбълдън при юношите. ^[15]
• 7-9 юли — 34-а среща на Г-8 в Япония.
• 7 юли — Полага клетва новото правителство на Сърбия с министър-председател Мирко Цветкович. ^[16]
• 8 юли — Чехия става 18-а държава-членка на Европейската космическа агенция.
• 8 — 13 юли — В Шумен се провежда Балканска олимпиада по информатика за деца до 15 години и половина. Победител на олимпиадата е отборът на България. Златни медали печелят Калина Петрова и Румен Христов.^[17]
• 9 юли — Албания и Хърватия подписват протоколи за присъединяване към НАТО.
• 10 — 22 юли — В Мадрид се провежда 49-та международна олимпиада по математика. Българският отбор завоюва 2 златни, 1 сребърен и 3 бронзови медала.^[18]
• 13 юли — В Париж се учреждава Средиземноморски съюз.
• 14 юли — В Нячанг (Виетнам) за 57-и път се провежда конкурса „Мис Вселена“. Носителката на титлата „Мис Вселена 2008“ е Даяна Мендоса от Венецуела.
• 14 — 18 юли — В Брюксел се провежда четвърти кръг от преговорите между страните от ЕС и Централна Америка за постигане на споразумение за стратегическо асоцииране.
• 15 юли — Билетите на градския транспорт в цялата страна стигат психлогическата граница от 1 лев.
• 17 юли — Великобритания ратифицира договора от Лисабон.
• 18 юли — В църквата на димитровградското село Светлина за първи път е изографисан образа на Васил Левски.^[19]
• 18 юли — В Белград е арестуван Радован Караджич.^[20]
• 20 — 29 юли — Провежда се международна олимпиада по физика в Ханой, Виетнам. Българският отбор печели 1 златен, 2 сребърни и 1 бронзов медал.^[21]
• 23 юли — Първият президент на Непал Рам Баран Ядав полага клетва.^[22]
• 26 юли — Студенти от Нова Зеландия предлагат 7 400 долара за задържането на Кондолиза Райс заради отговорността ѝ за смъртта на най-малко 600 иракчани, убити от началото на инвазията на коалицията, ръководена от САЩ, в Ирак.^[23]
• 30 — 31 юли — Проведе се среща на Асоциация за регионално сътрудничество в Южна Азия.
• 30 юли — 5 август — В Сеул се провежда Световен конгрес на философията.

[редактиране] Август

Юли - Август - Сеп
пн	вт	ср	чт	пт	сб	нд
					1	2
3	4	5	6	7	8	9
10	11	12	13	14	15	16
17	18	19	20	21	22	23
24	25	26	27	28	29	30
31
календар за 2009 г. Всички дати

• 1 август — Крал Джордж Тупоу V е коронясан повторно за крал на Тонга в западен стил.^[24]
• 1 август — Слънчево затъмнение видимо от Северна Америка, северния полюс, Европа (без най-южните части), Русия, Монголия и Китай. В България то бе частично с малка фаза. ^{[25] [26]}
• 3 — 9 август — В Мексико се провежда 17-та Международна конференция по проблемите на СПИН.^[27]
• 6 август — В Мавритания е извършен държавен преврат.^{[28] [29]}
• 5 август — Публикуван е доклад за ролята на Франция в геноцида в Руанда, в който се казва, че френски политици, дипломати и военни лидери, сред които тогавашния президент Франсоа Митеран, министър-председател Едуар Баладюр и външния министър Ален Жупе са били съучастници при извършването на геноцида.^[30]
• 8 август — Открити са Олимпийските игри в Пекин.^[31]
• 15 август — Бившият президент на Чад Хисен Хабре е осъден заедно с още 11 души на смърт за престъпления срещу държавата.^[32]
• 16 август — Румяна Нейкова печели златен медал на Олимпиадата в Пекин в дисциплината скиф.^[33]
• 18 август — Первез Мушараф подава оставка като президент на Пакистан.^[34]
• 19 — 21 август — Проведен е 39-и Форум на тихоокеанските острови.^[35]
• 24 август — Закрити са Олимпийските игри в Пекин.^[36]
• 26 август — Президентът на Русия Дмитрий Медведев подписва укази, с които се признава независимостта на Абхазия и Южна Осетия.^[37]

[редактиране] Септември

Авг - Септември - Окт
пн	вт	ср	чт	пт	сб	нд
	1	2	3	4	5	6
7	8	9	10	11	12	13
14	15	16	17	18	19	20
21	22	23	24	25	26	27
28	29	30
календар за 2009 г. Всички дати

• 1 септември — На извънредна среща на ЕС е приета резолюция, която осъжда действията на Русия в Южна Осетия и признаването на независимостта на Абхазия и Южна Осетия.
• 5 септември — Лидерите на страните-членки на ОДКС подкрепят действията на Русия в Южна Осетия.
• 5 — 6 септември — В Ангола се провеждат парламентарни избори. Това са първите избори в страната от 1992 година.^[38]
• 26 септември — УЕФА потвърждава, че на европейските първенства по футбол от 2016 година ще участват 24 отбора, вместо досегашните 16.^[39] Също така е променен формата на Европейският клубен турнир за купата на УЕФА, който е преименуван на Европейска лига от сезон 2009 — 2010.^[40]
• 28 септември — В Беларус са проведени парламентарни избори. Опозицията не печели места в парламента.^[41]

[редактиране] Октомври

• 15 октомври — В Азербайджан се провеждат президентски избори, с 89% печели досегашният президент Илхам Алиев.^[42]
• 18 октомври — На конгрес в Габрово е променено името на партия Национално движение Симеон Втори на Национално движение за стабилност и възход.^[43]
• 24 — 25 октомври — В Китай се провежда Седмата среща на върха на държавните и правителствени ръководители на страните от Азиатско-европейския форум.^[44]

[редактиране] Ноември

• 1 — 3 ноември — Във Варна се провежда първият велик събор на българите по света. Взимат участие над хиляда българи от 28 държави.^[45] Избира се и Световен парламент на българите. Той се състои от 200 депутати и към него ще действат 7 комисии.^[46]
• 4 ноември — За 44-и президент на САЩ е избран Барак Обама.
• 7 ноември — На посещение в Узбекистан президента на България Георги Първанов е отстрелял защитен вид козел — архар (Оvis ammon), който е световнозастрашен вид в международната Червена книга.^[47][48]
• 22 — 23 ноември — 20-а среща на Азиатско-Тихоокеанско икономическо сътрудничество в Лима (Перу).
• 25 ноември — В Гренландия се провежда референдум за по-голяма автономия на острова от Дания.^[49]
• 26 ноември — Серия от терористични атентати в Мумбай, Индия — жертвите са 160 души, а ранените са над 327.^[50]

[редактиране] Декември

• 1 декември — КНДР затваря изцяло границата си с Южна Корея като по този начин са прекъснати и жп връзките с двете страни.^[51]
• 3 декември — В Осло е подписана Международна конвенция за забрана на касетъчните боеприпаси.^[52]
• 3 — 5 декември — Провежда се Международен младежки фестивал по математика в Лакнау (Индия), взимат учасие 64 отбора от 12 държави. България е представена от учениците от СМГ: Никола Клинкачев, Вито Миланов и Димитър Христов, Димитър Христов, Дин Фан Анх и Георги Керчев, които печелят 11 златни и 1 сребърен медал.^[53]
• 5 декември — С ДНК-експертиза е потвърдено, че намерените през 1991 година кости в близост до Екатеринбург действително принадлежат на последния цар на Русия Николай ІІ.^[54]
• 6 декември — В Зимбабве е пусната банкнота с номинал 200 000 000 зимбабвийски долара, тъй като инфлацията в страната е 231 000 000%.^[55]
• 12 декември — Швейцария става 25-та държава, присъединила се към Шенгенската зона..^[56]
• 27 декември — Въздушни атаки над ивицата Газа от страна на Израел, убити са около 375 души, от които 60 цивилни, а ранените са над 1700.^[57]

[редактиране] Починали

• Катя Костова, българска художничка
• 3 януари — Александър Абдулов,
• 11 януари — Иля Талев, български писател и езиковед
• 22 януари — Венец Цонев, български статистик и социолог
• 5 февруари — Асен Попов, Български скулптор
• 20 февруари — Живко Сталев, български юрист
• 27 февруари — Бойд Кодиктън, американски автомобилен дизайнер
• 28 февруари — Рашо Рашев, български историк
• 9 март — Александър Лепавцов, политик и журналист от Република Македония
• 15 март — Стефан Геренски, български футболист
• 29 март — Белчо Белчев, български финансист и политик
• 1 април — Петър Славов, български барабанист
• 6 април — Георги Тишков, български скулптор
• 11 април — Клод Аб, френски футболист-вратар
• 14 април — Хорст Бингел, немски поет и белетрист
• 20 април — Ксенте Богоев, Политик, академик и университетски професор
• 10 май — Джесика Джейкъбс, австралийска актриса и певица
• 12 май — Ирена Сендлерова, полска активистка от Съпротивата
• 11 юли — Майкъл Дебейки, американски кардиохирург
• 27 юли — Христо Ганев, български географ
• 30 юли — Валентина Топузова, българска преводачка
• 27 септември — Ивелин Димитров, български музикант
• 29 септември — Константин Павлов, български поет и киносценарист
• 15 октомври — Людмила Добринова,
• 23 октомври — Димитър Киров, български художник

• 11 януари — Едмънд Хилари, първият човек изкачил Еверест (* 1919).
• 16 януари — Никола Клюсев, първият министър-председател на Македония (* 1927).
• 17 януари — Боби Фишер, американски шахматист (* 1943).
• 22 януари — Хийт Леджър, американски киноактьор, (* 1979).
• 27 януари — Мухамед Сухарто, индонезийски генерал и политик, президент на Индонезия (1967 — 1998) (* 1921)
• 27 януари — Гордън Хинкли, американски религиозен водач
• 12 февруари — Аркадий Патаркацишвили, грузински бизнесмен, по-известен е като Бадри Патаркацишвили (* 1955).
• 13 февруари — Анри Салвадор, френски певец (* 1917).
• 23 февруари — Янез Дрновшек, словенски политик — два пъти министър-председател на Словения (* 1950).
• 3 март — Антон Лебанов, известен банатски българин, общественик, юрист, журналист и поет (* 1912)
• 18 март — Антъни Мингела, британски кинорежисьор (* 1954)
• 19 март — Артър Кларк, британски писател и изобретател
• 19 март — Хюго Клаус, белгийски писател
• 29 април — Алберт Хофман, швейцарски учен
• 13 май — Саад I ал-Абдула ал-Салем ал-Сабах, емир на Кувейт (*1930)
• 22 май — Робърт Асприн, американски писател (*1946)
• 26 май — Сидни Полак, американски режисьор, актьор и продуцент (*1934)
• 1 юни — Йозеф Лапид, израелски журналист и политик (* 1931)
• 2 юни — Ив Сен Лоран, дизайнер (* 1936)
• 3 юни — Григорий Романов, съветски политик (* 1923)
• 8 юни — Петер Рюмкорф, немски поет, белетрист и драматург (* 1929)
• 9 юни — Алгис Будрис, американски писател (* 1931)
• 9 юни — Карен Асрян, арменски шахматист, гросмайстор (* 1980)
• 10 юни — Любен Дилов (баща), български писател (* 1927)
• 22 юни — Джордж Карлин, американски комик (* 1937)
• 29 юни — Димитър Екимов (Дими от „Сленг“), музикант (* 1970)
• 6 юли — Нона Мордюкова, съветска и руска киноактриса (* 1925)
• 12 юли — Вили Казасян, български джаз музикант, композитор и диригент (* 1934)
• 3 август — Александър Солженицин, руски писател и историк, Нобелов лауреат (* 1918)
• 28 август — Фил Хил, бивш американски автомобилен състезател и пилот от Формула 1 (* 1927)
• 29 август — Даниела Сеизова, журналист и репортер на БТВ
• 14 септември — Георги Китов, археолог (* 1943)
• 15 септември — Ричард Райт, английски музикант, пианист в групата Пинк Флойд (* 1943)
• 26 септември — Пол Нюман, американски актьор (* 1925)
• 11 октомври — Йорг Хайдер, австрийски политик (* 1950)
• 1 ноември — Димитър Калчев, политик и бивш министър на държавната администрация и кмет на Русе (* 1945)
• 4 ноември — Майкъл Крайтън, американски писател (* 1942)
• 9 ноември — Мириам Макеба, южноафриканска певица (* 1932)
• 12 ноември — Мич Мичъл, британски барабанист (* 1947)
• 14 ноември — Цветанка Христова, атлетка (* 1962)
• 2 декември — Леон Даниел, театрален режисьор (* 1927)
• 5 декември — Алексий ІІ, 16-ият патриарх на Москва и цяла Русия и примас на православната църква (* 1929)
• 12 декември— Юрий Глазков, съветски космонавт (* 1939)
• 18 декември — Мейджъл Барет, американска актриса (* 1932)
• 24 декември — Иван Татарчев, български юрист (* 1930)
• 24 декември — Харолд Пинтър, британски драматург, поет, режисьор и актьор (* 1930)
• 25 декември — Ърта Кит, американска актриса, певица и кабаретна звезда (* 1927)

[редактиране] Нобелови лауреати

• Икономика — Пол Крюгман^[58]
• Литература — Жан-Мари Густав^[59]
• Медицина — Люк Монтание, Франсоаз Баре-Синуси и Харалд цур Хаузен^[60]
• Мир — Марти Ахтисаари^[61]
• Физика — Йоичиро Намбу, Макото Кобаяши и Тошихиде Масакава^[62]
• Химия — Мартин Чалфи, Осаму Шимомура и Роджър Циен^[63]

[редактиране] Вижте също

• Календара за тази година

[редактиране] Източници