3 август е 215-ият ден в годината според григорианския календар (216-и през високосна). Остават 150 дни до края на годината.
Оперният театър
Ла Скала в Милано
- 1692 г. — Деветгодишната война: Франция побеждава в Щайнкирк обединените холандски, немски и британски войски.
- 1778 г. — В Милано е открит оперният театър Ла Скала.
- 1804 г. — Състои се сватбата на Великия херцог Карл Фридрих Сакс-Ваймар-Айзенах и Мария Павловна.
- 1809 г. — Екатерина Павловна сключва брак с първия си братовчед херцог Георг фон Олденбург.
- 1887 г. — Разпуска се Третото Велико Народно събрание, след полагането на клетва на германския принц Фердинанд Сакс-Кобург-Гота, избран за български княз.
- 1889 г. — В Ница е открит астероида 285 Регина.
- 1902 г. — Основан е аржентинският футболен отбор КА Тигре.
- 1903 г. — Илинденско-Преображенско въстание: В град Крушево, Република Македония, българските въстаници обявяват създаването на Крушевска република, която съществува само 10 дни.
- 1904 г. — В Пловдив е основан Общият работнически синдикален съюз (ОРСС).
- 1911 г. — Италианските войски пускат със самолети бомби над турските позиции в Триполи, което е първото използване на самолети при военна операция.
- 1914 г. — Първа световна война: Германия обявява война на Франция.
- 1927 г. — Започва първата екуменическа църковна конференция в Лозана.
- 1934 г. — В Царство България е проведена общинска реформа, при която общините са лишени от автономия и броят им е намален повече от три пъти до около 800.
- 1940 г. — Литва е включена официално в територията на СССР.
- 1940 г. — Втората световна война: Италианската армия навлиза в Британска Сомалия.
- 1948 г. — Публикуван е указ за закриване на чуждите училища в Народна република България.
- 1950 г. — Политбюро на ЦК на БКП решава да се поощрява с всички средства изселването в Турция на турското население и преди всичко от родопските гранични райони.
- 1952 г. — Закрити са Летни олимпийски игри 1952 в Хелзинки, по време на които боксьора Борис Николов печели първия български олимпийски медал.
- 1960 г. — Нигер придобива независимост от Франция.
- 1977 г. — Избухва стачка на миньорите от въгледобивния басейн "Валя Жиулуй" в Румъния против режима на Николае Чаушеску. В нея участван около 35 000 човека.
- 1980 г. — В Москва са закрити XXII Олимпийски игри, бойкотирани от западните страни, в които Народна република България печели 8 златни, 16 сребърни и 17 бронзови медала и заема 3-то място в крайното класиране.
- 1994 г. — Състои се премиерата на американския филм Реална опасност.
- 2000 г. — Чилийският Върховен съд отнема съдебния имунитет на генерал Аугусто Пиночет.
- 2001 г. — Ражда се първото бебе в България, заченато по метода ин витро от замразен ембрион.
- 2004 г. — От военновъздушната база Кейп Канаверал, САЩ, е изстрелян към Меркурий космическият апарат МЕСИНДЖЪР на НАСА.
- 2004 г. — Пиедесталът на Статуята на свободата в Ню Йорк е открит за посещения след затварянето му при Атентатите от 11 септември 2001 г.
- 2006 г. — 40 Народно събрание ратифицира Конвенцията на ООН срещу корупцията.
- 1750 г. — Лудвиг Енгелберт, княз на Реклингхаузен († 1820 г.)
- 1770 г. — Фридрих Вилхелм III, крал на Прусия от 1797 г. († 1840 г.)
- 1811 г. — Илайша Отис, американец, изобретател на асансьора († 1861 г.)
- 1832 г. — Иван Зайц, хърватски композитор († 1914 г.)
- 1840 г. — Джеймс Елтън, английски пътешественик († 1877 г.)
- 1862 г. — Освалд Кюлпе, германски философ († 1915 г.)
- 1872 г. — Хокон VII, крал на Норвегия († 1957 г.)
- 1875 г. — Димитър Йоцов, български историк, дипломат и политик († 1969 г.)
- 1889 г. — Крум Дрончилов, български географ († 1925 г.)
- 1890 г. — Константин Константинов, български писател († 1970 г.)
- 1892 г. — Иван Болдин, съветски военачалник († 1976 г.)
- 1898 г. — Борис Тиков, български революционер († 1972 г.)
- 1898 г. — Калина Малина, българска писателка († 1979 г.)
- 1899 г. — Луи Широн, бивш пилот от Формула 1 († 1979 г.)
- 1901 г. — Стефан Вишински, полски кардинал († 1981 г.)
- 1904 г. — Клифърд Саймък, американски писател († 1988 г.)
- 1907 г. — Ернесту Гайзел, бразилски офицер († 1996 г.)
- 1910 г. — Лесли Талбът, английски футболист († 1983 г.)
- 1914 г. — Нада Богданова, югославска партизанка († 1987 г.)
- 1921 г. — Иван Пръмов, български политик († 2005 г.)
- 1925 г. — Ален Турен, френски социолог
- 1935 г. — Георгий Шонин, съветски космонавт († 1997 г.)
- 1936 г. — Ерих Хоф, австрийски футболист († 1995 г.)
- 1940 г. — Мартин Шийн, американски актьор
- 1946 г. — Джак Стро, британски политик
- 1946 г. — Петко Петков, български футболист
- 1948 г. — Жан-Пиер Рафарен, френски политик
- 1951 г. — Панайот Панайотов, български режисьор
- 1951 г. — Ханс Шлегел, немски физик
- 1952 г. — Освалдо Ардилес, аржентински футболист
- 1955 г. — Зигфрид Зелберхер, австрийски учен
- 1959 г. — Коичи Танака, японски химик, Нобелов лауреат през 2002 г.
- 1959 г. — Стоян Делчев, български гимнастик
- 1960 г. — Анна-Мария Равнополска-Дийн, българска музикантка
- 1960 г. — Ким Милтън Нилсен, датски футболен съдия
- 1960 г. — Татяна Янчева, българска гимнастичка
- 1961 г. — Борислав Кьосев, български волейболист
- 1963 г. — Джеймс Хетфийлд, американски музикант (Metallica)
- 1964 г. — Лъки Дубей, южноафрикански реге певец († 2004 г.)
- 1973 г. — Джей Кътлър, американски културист
- 1977 г. — Милен Йорданов Игнатов,български футболист
- 1978 г. — Колин Бенджамин, намибийски футболист
- 1979 г. — Еванджелин Лили, канадска актриса
- 1980 г. — Руши Видинлиев, български певец
- 1981 г. — Георги Даскалов, български футболист
- 1984 г. — Раян Локти, американски плувец
- 1985 г. — Марсел Цимер, германски футболист
- 1987 г. — Траян Траянов,български футболист
- 1989 г. — Сам Хътчисън, английски футболист
- 224 г. — Юлия Меса, знатна римлянка (* 165 г.)
- 1460 г. — Джеймс II , крал на Шотландия (* 1430 г.)
- 1780 г. — Етиен Боно де Кондияк, френски философ (* 1715 г.)
- 1797 г. — Джефри Амхърст, британски офицер (* 1717 г.)
- 1857 г. — Йожен Сю, френски писател (* 1804 г.)
- 1872 г. — Уилям Дейвис Евънс, английски шахматист (* 1790 г.)
- 1902 г. — Лазар Москов, български революционер (* 1877 г.)
- 1913 г. — Фридрих Пуцгер, немски картограф (* 1849 г.)
- 1924 г. — Джоузеф Конрад, английски писател от полски произход (* 1857 г.)
- 1927 г. — Стоян Михайловски, български поет и баснописец (* 1854 г.)
- 1929 г. — Емил Берлинер, американски изобретател от германски произход (* 1851 г.)
- 1929 г. — Торщайн Бунде Велбен, американски икономист институционалист (* 1857 г.)
- 1954 г. — Габриел Сидони Колет, френска писателка (* 1873 г.)
- 1955 г. — Марин Жеков български художник-маринист и сценограф (* 1898 г.)
- 1968 г. — Константин Рокосовски, съветски офицер, маршал на СССР (* 1896 г.)
- 1977 г. — Макариос III, кипърски духовник и първи президент на Кипър (* 1913 г.)
- 1979 г. — Бертил Олин, шведски икономист, Нобелов лауреат (* 1899 г.)
- 1979 г. — Васка Попова-Баларева, българска художничка (* 1902 г.)
- 1986 г. — Кирил Харалампиев, български фолклорист (* 1926 г.)
- 1998 г. — Алфред Шнитке, руски композитор (* 1934 г.)
- 2002 г. — Кармен Силвера, канадска актриса († 1922 г.)
- 2006 г. — Елизабет Шварцкопф, германска оперна певица (* 1915 г.)
- 2008 г. — Александър Солженицин, руски писател и историк, Нобелов лауреат (* 1918 г.)
