13 август

13 август е 225-ият ден в годината според григорианския календар (226-и през високосна). Остават 140 дни до края на годината.

Събития

• 1099 г. — Паскалий II е избран за католически папа.
• 1521 г. — Испанският конквистадор Ернан Кортес завладява столицата на ацтеките — днешния град Мексико.
• 1624 г. — Кардинал Ришельо става главен министър на Франция в правителството на Луи XIII.
• 1642 г. — Кристиан Хюйгенс открива южната полярна шапка на планетата Марс, наречена "Сиртис Мейджър Планиша".
• 1868 г. — Катастрофално земетресение в Перу и Еквадор убива 25 хиляди и причинява щети за 300 милиона долара.
• 1905 г. — В Норвегия е проведен референдум за отделяне на кралството от унията с Швеция.
• 1907 г. — В Ню Йорк започват да се движат първите таксита.

Блерио XI — първият български военен самолет

• 1912 г. — Провежда се първия полет на български военен самолет над София — пилот е поручик Симеон Петров, със самолет Blériot XI.
• 1913 г. — Хари Брадли от лаборатория в Шефилд (Великобритания) изобретява неръждаваема стомана.
• 1920 г. — По време на полско-съветската война започва битката за Варшава, на 25 август Червената армия е отблъсната.
• 1923 г. — Започва хиперинфлация в Германия.
• 1932 г. — Адолф Хитлер отказва вицеканцлерския пост.

Берлинската стена (1986 г.)

• 1940 г. — Втората световна война: Започва германската операция Adlerangriff (Атаката на орела) срещу Кралските ВВС на Обединеното кралство.
• 1952 г. — Германия и Япония се присъединяват към Международния Валутен Фонд.
• 1960 г. — ЦАР обявява независимост от Франция.
• 1961 г. — Издигната е Берлинската стена и ГДР затваря границата със Западен Берлин.
• 1987 г. — Задържани са Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб), заподозрени в извършване на серия бомбени атентати в периода 1984-1985 г.
• 1990 г. — С указ на президента на СССР Михаил Горбачов са реабилитирани жертвите на политическите репресии от времето на Сталин.
• 1992 г. — България и Хърватия установяват дипломатически отношения.
• 1998 г. — В полет към станцията "Мир (орбитална станция)" се отправя експедиция. В състава на екипажа на космическия кораб "Съюз ТМ-28" влизат – командирът Генади Падалка, инженерът Сергей Авдеев и Юри Батурин.

Родени

Николаус Ленау

Карл Либкнехт

Алфред Хичкок

Фредерик Сангър

Кристалина Георгиева

• 1422 г. — Уилям Какстън, английски пионер в печатарството († 1492 г.)
• 1655 г. — Йохан Денер немски музикант († 1707 г.)
• 1802 г. — Николаус Ленау, австрийски поет († 1850 г.)
• 1814 г. — Андерс Ангстрьом, шведски физик и астроном († 1874 г.)
• 1819 г. — Джордж Гейбриъл Стоукс, ирландски физик и математик († 1903 г.)
• 1823 г. — Голдуин Смит, британски историк и журналист († 1910 г.)
• 1826 г. — Неделя Петкова, българска просветителка († 1894 г.)
• 1847 г. — Георги Странски, български политик († 1904 г.)
• 1852 г. — Кристиан Крог, норвежки живописец († 1925 г.)
• 1860 г. — Ани Оукли, американка, известен стрелец († 1926 г.)
• 1866 г. — Джовани Аниели, италиански бизнесмен († 1945 г.)
• 1870 г. — Цоньо Калчев, български писател († 1942 г.)
• 1871 г. — Карл Либкнехт, немски социалист († 1919 г.)
• 1873 г. — Кръстьо Раковски, български политически и държавен деец († 1941 г.)
• 1879 г. — Джон Айрланд, английски композитор († 1962 г.)
• 1895 г. — Бърт Лар, американски актьор († 1967 г.)
• 1899 г. — Алфред Хичкок, британски режисьор и актьор († 1980 г.)
• 1902 г. — Феликс Ванкел, немски изобретател († 1988 г.)
• 1907 г. — Тамара Макарова, руска актриса († 1997 г.)
• 1912 г. — Бен Хоуган, американски състезател по голф († 1997 г.)
• 1912 г. — Салвадор Лурия, италиански вирусолог, Нобелов лауреат през 1969 г. († 1991 г.)
• 1913 г. — Архиепископ Макариос III, първи президент на Кипър († 1977 г.)
• 1918 г. — Фредерик Сангър, британски биохимик, двукратен Нобелов лауреат през 1958 и 1980 г.
• 1921 г. — Нако Чакмаков, български футболист и треньор († 2009 г.)
• 1923 г. — Леа Иванова, българска певица († 1986 г.)
• 1926 г. — Фидел Кастро, кубински политик и революционер, държавен глава на Куба
• 1936 г. — Живко Чинго, писател от СР Македония († 1987 г.)
• 1938 г. — Драгомир Шопов, български поет
• 1941 г. — Петър Славов, български барабанист († 2008 г.)
• 1944 г. — Димитър Бочев, български писател
• 1944 г. — Михаел Гайер, немски дипломат
• 1946 г. — Михаил Белчев, български бард, поет и режисьор
• 1948 г. — Катлийн Батъл, американско сопрано
• 1948 г. — Харалд Киндерман, посланик на Германия в България от август 2003 г.
• 1949 г. — Боби Кларк, канадски състезател по хокей на лед
• 1952 г. — Хърб Ритс, американски фотограф
• 1953 г. — Кристалина Георгиева, български икономист, политик и европейски комисар
• 1958 г. — Бойчо Величков, български футболист
• 1960 г. — Андрей Слабаков, български режисьор
• 1964 г. — Иън Хогланд, норвежки рокбарабанист
• 1966 г. — Стефан Драганов, български футболист
• 1969 г. — Емил Кременлиев, български футболист
• 1969 г. — Мидори Ито, японска фигуристка
• 1970 г. — Алън Шиърър, английски футболист
• 1971 г. — Владимир Вдовиченков, руски актьор
• 1972 г. — Ивайло Ваклинов, български футболист
• 1975 г. — Джо Пери, английски играч на снукър
• 1984 г. — Нико Кранчар, хърватски футболист
• 1987 г. — Цанко Цанков, български плувец

Починали

Йожен Дьолакроа

Жул Масне

• 662 г. — Максим Изповедник (* 580 г.)
• 1721 г. — Жак Льолонг, френски библиограф (* 1665 г.)
• 1799 г. — Василий Баженов, руски архитект (* 1737 г.)
• 1863 г. — Йожен Дьолакроа, френски художник (* 1798 г.)
• 1869 г. — Адолф Ниел, френски генерал (* 1802 г.)
• 1895 г. — Трайко Китанчев, български революционер (* 1858 г.)
• 1896 г. — Джон Миле, британски художник (* 1829 г.)
• 1900 г. — Владимир Соловьов, руски философ (* 1853 г.)
• 1907 г. — Херман Карел Фогел, немски астроном (* 1841 г.)
• 1908 г. — Иван Гиновски, български революционер (* 1878 г.)
• 1912 г. — Жул Масне, френски композитор (* 1842 г.)
• 1913 г. — Август Бебел, немски политик (* 1840 г.)
• 1913 г. — Илия Блъсков, български писател (* 1839 г.)
• 1917 г. — Едуард Бухнер, немски химик, Нобелов лауреат през 1907 г. (* 1860 г.)
• 1927 г. — Атанас Тинтеров, български математик
• 1932 г. — Костадин Байкушев, български лесовъд (* 1867)
• 1932 г. — Лян Ченфу, майстор на бойните изкуства (* ?)
• 1933 г. — Хасан бей Прищина, албански политик (* 1857 г.)
• 1934 г. — Георги Вазов, военен и политически деец (* 1860 г.)
• 1936 г. — Д-р Иван Георгов, български философ (* 1862 г.)
• 1944 г. — Атанас Александров - Герчо, български партизанин (* 1917 г.)
• 1946 г. — Хърбърт Уелс, британски писател (* 1866 г.)
• 1956 г. — Якуб Колас, беларуски писател (* 1882 г.)
• 1970 г. — Васил Миков, български археолог (* 1891 г.)
• 1984 г. — Тигран Вартанович Петросян, арменски шахматист (* 1929 г.)
• 1991 г. — Иван Кожедуб, украински авиатор (* ?)
• 1994 г. — Манфред Вьорнер, германски политик (* 1934 г.)
• 1996 г. — Дейвид Тюдор, американски композитор (* 1926 г.)
• 1998 г. — Нино Ферер, френски и италиански актьор (* 1934 г.)
• 2006 г. — Георги Райков, български борец (* 1953 г.)

Празници

• Международен ден на левичарите — Чества се от 1984 г. по инициатива на Международната конфедерация на леворъките
• Казахстан — Ден на спорта
• Тунис — Ден на жените