Трайко Китанчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Трайко Китанчев
български политик и революционер
Трайко Китанчев 
Роден: 1 септември 1858
Подмочани, днес Република Македония
Починал: 13 август* 1895
София, България
Народен представител в:

III ВНС   IV ОНС   V ОНС   VIII ОНС   

Трайко Цветков Китанчев, с псевдоним Даскалетина[1], е български учител, обществен деец, поет, публицист, политик, деец на Демократическата партия, редовен член на Българското книжовно дружество (от 1894 година), революционер, пръв председател на Македонския комитет и организатор на Четническата акция в 1895 година.[2][3]

Биография[редактиране | edit source]

Трайко Китанчев е роден през 1858 година в село Подмочани, Ресенско. Баща му е градинар и се преселва със семейството си от Подмочани в Ресен. Брат му Ефтим Китанчев е български офицер и дипломат. Трайко Китанчев учи в Ресен през 1868 - 1869 година, същата година е изпратен заедно с Андрей Башев от митрополит Натанаил Охридски да учи в Цариград в българското училище във Фенер при Петко Славейков, където негов съученик е Димитър Благоев.[4] През това време е издържан от Българското благодетелно братство „Просвещение“. От 1874 учи в Духовната семинария в Киев, която завършва през 1879, след което за кратко следва право в Москва (1879-1880), но прекъсва поради болест. След завръщането си от 1881 до 1882 година е учител в семинарията на Лясковския манастир (Петропавловската семинария).

През учебната 1882–1883 година Китанчев е учител в българска мъжка гимназия в Солун, където преподава география, всеобща история и словесност. Тук той разработва първата учебна програма, води борба срещу чуждите пропаганди и заедно с други колеги прави опит да основе българска печатница и да издава вестник.

През 1883 - 1884 година Трайко Китанчев работи като учител в Пловдив, през 1884–1885 — в Габрово, а след това през 1885–1886 - в София. От 1886 до 1890 г. е училищен инспектор в Търновско. При избухването на Сръбско-българската война през 1885 година Китанчев заминава като доброволец на фронта.

Китанчев развива активна политическа дейност. Първоначално е привърженик на Петко Каравелов и член на Либералната партия. Сближава се със Стефан Стамболов, като известно време двамата дори живеят в една стая. По време на преврата през август 1886 г. Китанчев е заедно с него в Търново и пише под негова диктовка прокламацията, с която превратът се обявява за незаконен.

По-късно, по време на управлението на Стамболов, Китанчев се разочарова от външнополитическия курс на страната и отношенията между двамата охладняват. Китанчев отново започва да подкрепя Петко Каравелов. През 1892 година е осъден на три години затвор по обвинение в съучастие в опита за убийство на Стамболов, при който загива финансовият министър Христо Белчев.[5]

Освободен от затвора на 20 май 1894 година, два дни след падането на Стамболов и 8 дни преди изтичането на окончателния срок на присъдата, Китанчев с ореола на мъченик се включва активно в политическия живот на страната. Участва в опита за основаване на Радикална партия през юни в хотел „Константинопол“. На 19 септември е избран за депутат от Търново като кандидат на Демократическата партия на Каравелов. В Осмото обикновено народно събрание оглавява каравелистката група и е един от най-дейните оратори.

В края на 1894 г. Китанчев става председател на емигрантската македонска организация Братски съюз. Китанчев е сред основните инициатори за обединяване на македонските дружества в България и става пръв председател на създадения през март 1895 г. Македонски комитет. Китанчев понася тежко неуспеха на Четническата акция и умира от инфаркт през лятото на същата година.[6][7]

Китанчев пише във вестниците „Право“, „Знаме“ и списание „Мисъл“. В 1893 година превежда за пръв път на български „Дон Кихот“ на Сервантес, а през 1894 година - „Шинел“ и „Невски проспект“ на Николай Гогол.

За него[редактиране | edit source]

Симеон Радев, съгражданин на Китанчев, го нарича:

...една от най-чистите, бих казал, най-светлите фигури на българската демокрация...[4]

Павел Делирадев, деец на ВМОРО и санданист, в биографията на Яне Сандански, между другото пише и за Трайко Китанчев:

Починът за основаването на македонските дружества принадлежи на Трайко Китанчев, честен демократ и предан син на своето отечество Македония. Роден е в с. Подмочами, Ресенско, на 1 сенемнри 1858 г. Когато из България, а отчасти и в Румъния се основали доста Македонски дружества, през 1895 г. бил свикан в София първият конгрес (09-38 март). На този конгрес бил приет устава и избран Македонският комитет с председател Трайко Китанчев. Една от главните задачи на М. К. е била агитацията в другите балкански дьржавици за общо действие в полза на автономията. За първата си авантюра княз Фердинанд използува доброто име и първичния автономистически характер на македонските дружества. От своя страна и Китанчев даде пълна подкрепа на царедворската акция, като мислеше, че и тя е проникнала от същите помишления и чувства, които изпълваха неговата душа и разум. И при първото усъмняване в подлите намерения на двореца, той преживял такова дълбоко душевно вълнение, при което му се пукнапо сърцето и той починал на І август 1895 г. в разцвета на силите си, едва 37 годишен...[8]

Петър Манджуков пише:

... Усетил късно тая мизерна игра на княз Фердинанда, председателят на Върховния македонски комитет в София, Трайко Китанчев от с. Подмочани, Ресенско, един безукорно честен човек, който по време на Стамболовата диктатура, обвинен в заговор, дълги години лежа в затворите (в IV и V участъци и в Черната Джамия в София и в окръжния затвор в Хасково) – та усетил късно тая мизерна игра на княз Фердинанда, Трайко Китанчев не можа да понесе тая гавра с родната му страна и с идеалите на македонците и през месец август 1895 година умря от разрив на сърцето.“[9]

Галерия[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.33
  2. Иванов, Юрдан. Биографически бележки в: Съчинения на Трайчо Китанчев, София, 1898, стр. 3 - 59.
  3. Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 433.
  4. а б Радев, Симеон. Ранни спомени, Български писател, София, 1969, стр. 101.
  5. Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 43.
  6. Елдъров, Светлозар. Трайко Китанчев — македонски деец?, във: „Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 - 1903)“, Иврай, София, 2003, стр. 55 - 68.
  7. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.335.
  8. Павел Делирадев, „Яне Сандански“, София, 1946, стр 8-9
  9. Петър Манджуков, „Предвестници на бурята“ (Спомени), издава Федерацията на анархистите в България, София, 2013, стр 9
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.