Дон Кихот

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за романа „Дон Кихот“. За други значения вижте Дон Кихот (пояснение).

Дон Кихот, възкачил старата си кранта, художник Оноре Домие
"Дон Кихот и Санчо Панса", картина от Гюстав Доре, 1863

„Дон Кихот де ла Манча“ (на испански език: „Don Quijote de la Mancha“) е роман от испанския писател Мигел де Сервантес в два тома. Първият е публикуван през 1605 година, а вторият - през 1615-а. Творбата се смята за една от най-емблематичните в испанската литература. На български е известна в превода на Тодор Нейков.

Към днешна дата съществуват много адаптации на романа, като основният текст също бива многократно преиздаван. През 2005 година книгата празнува 400-годишнина, която се отбелязва подобаващо по света. Испанското правителство пуска в обращение монета от 2 евро, на гърба на която е изобразен рицарят с леген за бръснене на главата, стара ризница и копие.

Първото българско издание на първия том е в превод на Христо Самсаров, вероятно от френски език, Русе, 1882 г.

Книгата[редактиране | edit source]

Оригинална корица на първото издание на книгата

Хуморът и сатирата в "Дон Кихот"' - Приключенски Роман !

Историята на дон Кихот разказва за приключенията на испанския идалго дон Кихот и неговия оръженосец – Санчо Панса. Алонсо Кехана е един обикновен благородник, вманиачен в четенето на рицарски истории и книги.

Неговите приятели и роднини го вземат за луд, когато ненадейно главният герой променя името си на дон Кихот и се самопровъзгласява за рицар. Дон Кихот поема на път из земите на тогавашна Испания, яхнал своята кранта – коня Росинант (на испански Росинат означава "кранта"), за да изобличава злото и да защитава бедните и нещастните от неправдите.

Дон Кихот е видимо луд за останалите хора. Той вижда кръчмите като омагьосани замъци, а техните сервитьорки - като прекрасни принцеси. Във вятърните мелници му се привиждат образи на тиранични великани, изпратени от злите сили. Въобразява си, че съседското момиче – обикновена селянка, е девствена принцеса Дулсинея, на която той е обрекъл сърцето си във вечна любов.

Санчо Панса – неговият слуга - вижда, че господарят му е малко луд, но се придържа към илюзията, надявайки се да спечели богатства.

В процеса на развитие на историята и двамата герои преживяват метаморфоза, като възприемат част от основните черти на другия. Техните приключения са смешни и забавни, като в повечето случаи вършат повече пакости, отколкото добрини. В края на историята, на смъртния си одър, дон Кихот осъзнава, че се е вживял в невъзможна илюзия, но неговият оръженосец го моли да не се отказва.

Романът на Сервантес все още се счита за актуален. През различните епохи романът е бил тълкуван по различни начини. Така например когато за първи път книгата излиза – публиката я възприема като комична история. След Френската революция романът се разглежда по съвсем различен начин, етичният модел е обърнат - индивидът може би е прав, докато всъщност обществото греши. През 19-и век романът се счита за „журналистически“ коментар за общественото положение. Чак през 20-и век става ясно, че „Дон Кихот“ е не само уникална морална творба, но и първият истински съвременен роман.

Любопитни подробности[редактиране | edit source]

На испански „кихот“ се използва като епитет за „непрактичен идеалист“. Много популярен на различни езици е и един израз от книгата - „да се бориш с вятърни мелници“.

След Кубинската революция новото правителство основава издателска къща, наречена „Институт на кубинската книга“. Целта на издателството е да отпечатва книги с голяма литературна стойност, които да се разпространяват на достъпна за обществото цена. Първата книга, която излиза от печатниците на института, е „Дон Кихот“ на Сервантес.

Външни препратки[редактиране | edit source]