1 септември
от Уикипедия, свободната енциклопедия
1 септември е 244-ият ден в годината според григорианския календар (245-и през високосна). Остават 121 дни до края на годината.
- 1271 г. — Григорий X е избран за римски папа.
- 1364 г. — Папа Урбан V издава указ за създаване на Краковската академия.
- 1581 г. — Казашкият атаман Ермак Тимофеевич започва военния си поход в Сибир.
- 1804 г. — Немският астроном Карл Лудвиг Хардинг открива третия астероид в Слънчевата система — 3 Юнона.
- 1870 г. — Френско-пруската война: В Битката при Седан Прусия постига решителна победа.
- 1887 г. — Съставено е петнадесетото правителство на България, начело със Стефан Стамболов.
- 1897 г. — В Бостън, Масачузетс е открито първото метро в Северна Америка.
- 1914 г. — Санкт Петербург сменя името си на Петроград.
- 1916 г. — Първа световна война: България обявява война на Румъния.
- 1920 г. — Франция създава Ливан, който е под френска протектура до 1946 г.
- 1923 г. — Голямото земетресение в Канто опустошава района на Токио в Япония, жертвите са над 140 000, а бездомните 2,5 милиона.
- 1928 г. — Албания е обявена за кралство и първи крал става Зог I.
- 1939 г. — Втора световна война: Нацистка Германия напада Полша, с което започва войната.
- 1950 г. — В Париж се състои първият конгрес на Международната астрономическа федерация.
- 1965 г. — Създадена е израелската комунистическа партия Маки.
- 1968 г. — Водачът на Пражката пролет Александър Дубчек претърпява автомобилна катастрофа и по-късно умира през 1992 г.
- 1969 г. — След държавен преврат в Либия, полковник Муамар ал-Кадафи взима властта, която по-късно предава на Народни Комитети.
- 1972 г. — В Рейкявик, Исландия, американецът Боби Фишер побеждава руснака Борис Спаски и става световен шампион по шахмат.
- 1974 г. — Във Враца е открит газопроводът СССР-НРБ.
- 1979 г. — Американският космически кораб Пионер 11 става първият апарат, който посещава Сатурн, като минава покрай планетата на разстояние от 21 000 км.
- 1983 г. — Студената война: Военни изтребители на СССР свалят над остров Сахалин южнокорейски пътнически самолет Боинг-747, когато навлиза в съветското въздушно пространство; всичките 269 пътници на борда загиват.
- 1985 г. — Съвместна американско-френска експедиция локализира останките на Титаник.
- 1991 г. — Узбекистан обявява независимостта си от СССР.
- 1997 г. — 11 миньори загиват в мини Бобов дол вследствие на експлозия.
- 1999 г. — Ботев (Луковит) отново започва дейност
- 2004 г. — Терористичен акт в Беслан: Въоръжени терористи взимат за заложници стотици ученици в руския град Беслан в Северна Осетия.
- 1336 г. — Стефан Урош V, сръбски крал и цар († 1371 г.)
- 1637 г. — Никола Катина, френски Генерал († 1712 г.)
- 1854 г. — Сава Коев, български опълченец и журналист
- 1858 г. — Трайко Китанчев, български революционер († 1895 г.)
- 1864 г. — Александър Танев, български военен († 1932 г.)
- 1875 г. — Едгар Бъроуз, американски писател († 1950 г.)
- 1876 г. — Иван Вулпе, български оперен певец и музикален педагог († 1929 г.)
- 1878 г. — Александра Сакскобургготска, британска принцеса († 1942 г.)
- 1887 г. — Блез Сандрар, швейцарски писател и поет († 1961 г.)
- 1888 г. — Симеон Петров, български авиатор († 1950 г.)
- 1896 г. — Бхактиведанта Свами Прабхупада, индийски религиозен водач († 1977 г.)
- 1896 г. — Принц Лимон, приказен мизантроп († 1946 г.)
- 1898 г. — Димитър Талев, български писател († 1966 г.)
- 1899 г. — Анастас Петров, български балетист († 1978 г.)
- 1911 г. — Михаил Михеев, руски писател († 1993 г.)
- 1923 г. — Роки Марчиано, американски боксьор († 1969 г.)
- 1925 г. — Рой Глаубер, американски физик, Нобелов лауреат
- 1932 г. — Христо Недялков, български композитор
- 1933 г. — Атанас Ценев, български сценарист
- 1939 г. — Лили Томлин, американска актриса
- 1942 г. — Антониу Лобу Антунеш, португалски писател
- 1942 г. — Каролайн Чери, американска писателка
- 1944 г. — Леонард Слаткин, американски диригент
- 1945 г. — Мустафа Балел, турски писател
- 1946 г. — Но Му-хен, южнокорейски политик († 2009 г.)
- 1951 г. — Тимъти Зан, американски писател
- 1954 г. — Филип Вуянович, президент на Черна Гора
- 1955 г. — Тодор Митов, български футболист
- 1956 г. — Катерина Евро, българска актриса
- 1956 г. — Прамод Митал, индийски бизнесмен
- 1957 г. — Валентин Княжевич, български даскал, историк-краевед и генеалог
- 1957 г. — Глория Естефан, кубинска певица
- 1959 г. — Нели Топалова, българска актриса
- 1961 г. — Тонино Бенакиста, френски писател
- 1962 г. — Рууд Гулит, холандски футболист
- 1963 г. — Светослав Минчев, български публицист
- 1968 г. — Димитър Авджийски, български футболист
- 1971 г. — Хакан Шюкюр, турски футболист
- 1983 г. — Кирил Терзиев, български борец
- 1989 г. — Близнаците Бил Каулиц и Том Каулиц, немски музиканти (Токио Хотел)
- 1557 г. — Жак Картие, френски пътешественик (* 1491 г.)
- 1687 г. — Хенри Мор, английски философ (* 1614 г.)
- 1715 г. — Луи XIV, крал на Франция (* 1638 г.)
- 1906 г. — Джузепе Джакоза, италиански писател, драматург и либретист (* 1847 г.)
- 1920 г. — Константин Кирков, български военен деец (* 1869 г.)
- 1948 г. — Чарлз Биард, американски историк (* 1874 г.)
- 1953 г. — Теодор Капидан, румънски лингвист (* 1879 г.)
- 1958 г. — Димитър Дечев, български класически филолог (* 1877 г.)
- 1970 г. — Зорка Йорданова, българска драматична актриса (* 1904 г.)
- 1970 г. — Франсоа Мориак, френски писател, Нобелов лауреат през 1952 г. (* 1885 г.)
- 1981 г. — Алберт Шпеер, нацистки архитект и министър на военната промишленост (* 1905 г.)
- 1988 г. — Луис Алварес, американски физик, Нобелов лауреат през 1968 г. (* 1911 г.)
- 1992 г. — Пьотър Ярошевич, полски партиен и държавен деец (* 1909 г.)
- 1996 г. — Люба Велич, българо-австрийска певица (* 1913 г.)
- 2010 г. — Ангел и Драгон Мартинови, българо-испански музиканти (* 2010 г.)
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
