Шахмат

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Шахмат
От ляво надясно: бял цар, черни топ и царица, бяла пешка, черен кон и бял офицер.
Играчи	2
Време за подготовка	10 до 60 секунди
Продължителност на играта	1 минута до 7 часа *
Сложност на правилата	Средна
Дълбочина на стратегията	Висока
Случаен елемент	Липсва
Изисквани умения	Тактика и стратегия
* Кореспондентските партии могат да продължат много повече.

Шахматът, или накратко шах, е игра за двама души. За първи път шах се играе в Китай през 204-203 г. пр.н.е. като занимание на войската по време на зимен лагер. В съвременния си вариант шах се играе от XVI век.^[1]

Съдържание 1 Правила за игра 1.1 Ходове 1.2 Специални ходове 1.3 Рокада 1.4 Ан пасан 1.5 Произвеждане 1.6 Край на партията 1.7 Контрол на времето 2 Стратегия и тактика 2.1 Основи на стратегията 2.2 Основи на тактиката 2.3 Дебют 2.4 Мителшпил 2.5 Ендшпил 3 История 3.1 Предшественици 3.2 Произход на съвременната игра (1450–1850) 3.3 Раждането на спорта (1850–1945) 3.4 Следвоенен период (1945 и нататък) 4 Място в културата 4.1 Преди съвремието 4.2 Съвремие 5 Нотация за записване на ходовете 6 Шахматна композиция 7 Състезателна игра 7.1 Организация на състезанията 7.2 Звания и рангове 8 Математика и компютри 9 Психология 10 Варианти 11 Вижте още 12 Външни препратки 13 Източници

[редактиране] Правила за игра

Шахматът се играе върху квадратна дъска, която е разделена на 64 квадратчета. Условно цветът на 32 от тези квадратчета е бял, а на другите 32 — черен. Цветовете на полетата се редуват, като се изисква първото поле отляво на първия ред от страната на всеки играч да е черно. Всеки играч разполага в началото с 8 пешки, 2 топа (или тура), 2 коня, 2 офицера, 1 дама (или популярно царица) и 1 цар. Целта на играта е да се създаде такава ситуация, при която е пленен царят на противника. Това се нарича мат или матиране. За да се постигне това фигурите извършват движения по дъската, наречени ходове, съблюдавайки правилата за движение на фигурите. Първи на ход са винаги белите, а след тях черните. Когато фигура от един цвят може да се премести на дадено поле, но то е заето от противникова фигура, се извършва вземане. При това действие фигурата, която е била първоначално на полето се премахва от дъската, а другата се поставя на нейно място. Вземат се само фигури на противника. За документиране на партия се използва шахматната нотация.

[редактиране] Ходове

Всяка шахматна фигура има собствен модел на движение. Х-овете показват полетата, където фигурата може да бъде преместена, ако няма други фигури на Х полетата между изходната позиция на фигурата и крайната ѝ дестинация. Ако има противникова фигура на крайната дестинация, тогава местената фигура може да вземе фигурата на противника. Едивственото изключение се онася за пешката, която може само да взима на белите полета (виж диаграмата по-долу).

[редактиране] Специални ходове

[редактиране] Рокада

Основна статия: Рокада

Веднъж на всяка игра, всеки цар има правото да извърши специален ход, известен като рокада. Рокадата се състои от преместване на царя с две полета към топа, и после поставянето на топа веднага до далечната страна на царя. Рокадата е въжможна само, ако следните условия са изпълнени:

• никоя от фигурите участващи в рокадата, да не е местена преди по време на партията;
• не трябва да има фигури между царя и топа;
• царят не трябва да бъде под шах, нито да преминава през полета, които са под атака на противникови фигури. Рокадата е невъзможна и когато тя ще постави царя под шах.
• Царят и топът трябва да са на един и същ хоризонтал (с изключение на рокадата с произведена пешка, описана по-късно).

[редактиране] Ан пасан

Основна статия: Ан пасан
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Когато пешката се премести две полета напред и има противникова пешка на съседно поле до нейната крайна дестинация, тогава противниковата пешка може да вземе вашата и да се премести на полето зад крайната позиция на вашата, но единствено при следващия ход. Например, ако черната пешка се премести две полета напред т.е. от f7 на f5, тогава някоя от белите пешки на е5 или g5 може да я вземе "ан пасан" и да се постави на полето f6.

[редактиране] Произвеждане

Основна статия: Произвеждане (шахмат)
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Когато пешка достигне последния (осмия) хоризонтал на шахматната дъска, тя може да бъде заменена след избор на играча за царица, топ, офицер или кон от същия цвят. Обикновено се избира пешката да бъде заменена с царица, но в някои случаи се избира друга фигура. Вторият процес се нарича подпромоция. На диаграмата отдясно, пешката на поле c7 може да избере да достигне до осмия хоризонтал и да се произведе в по-добра фигура.

[редактиране] Край на партията

Не е задължително партията да завърши с мат – играчът на ход може да се предаде, ако ситуацията изглежда безнадеждна. Партията също може да завърши с реми (завършване наравно). Реми може да се постигне в няколко ситуации, включително реми чрез договоряне, пат, трикратно повторение на позицията, петдесет ходовото правило или реми поради невъзможност за мат (обикновено заради недостиг на материал за матиране).

[редактиране] Контрол на времето

Въпреки че, непредвидените партии са без точна продължителност, шахматът също се играе с контрол на времето, в по-голямата си част от клубовете и професионалните играчи. Ако времето на даден играч изтече, преди партията да е завършена, той автоматично губи. Времето за игра на партия варира от седем часа при най-продължителните игри до 30 минути или един час за партия при ускорения шах. Още по-кратко е времето при блиц шахмата, където всеки играч разполага с от три до петнайдесет минути за размисъл. Има случаи в блиц шаха, когато се играе и под три минути.

Всеки играч може да използва предоставеното му време по начин, който желае. На пример, Волфганг Улман използва час и 40 минути за ход в една партия и час и 50 минути за ход в друга партия.^[2]

Международните правила за шахмат са описани по-детайлно в „Ръководство на ФИДЕ“, раздел „Правила на шахмата“.^[3]

[редактиране] Стратегия и тактика

Стратегията в шахмата се основава на поставянето и постигането на дългосрочни цели по време на партията – например, къде да се поставят различните фигури – докато тактиката набляга на тяхното движение върху дъската. Тези две части на шахматното мислене не могат напълно да бъдат разделени, защото стратегическите цели са в по-голямата си част достижими чрез средствата на тактиката, докато тактическите възможности се основават на предходната стратегия в играта.

Заради различните стратегически и тактически модели, играта на шах обикновено се разделя на три фази: дебют, обикновено първите от 10 до 25 хода, когато играчите развиват своите фигури и подготвят обстановката за предстоящата битка; мителшпил, разгръщащата се фаза на играта; и ендшпил, когато повечето фигури са разменени и царете започват да вземат активно участие в борбата.

[редактиране] Основи на стратегията

Основна статия: Стратегия в шахмата
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Стратегията в шахмата е ангажирана с оценяването на шахматните позиции и определянето на целите и дългосрочните планове за бъдещата игра. По време на оценяването, играчите трябва да вземат под внимание множество фактори като стойността на фигурите върху дъската, пешечната структура, безопасността на царя, контрола върву ключови полета или групи от полета (например, диагоналите, откритите хоризонтални и вертикални линии, черните или белите полета) и т.н.

Най-основната стъпка в оценяването на една позиция е пресмятането на общата стойност на фигурите от двете спорещи страни.^[4] Стойностите използвани за тази цел се основават на опит и са под формата на точки; обикновено пешките са със стойност единица, конете и офицерите имат стойност три точки, топовете – пет точки и царицата е със стойност девет точки. В ендшпила царят в повечето случаи е по-силен от офицера или коня, но е по-слаб от топа. Поради тази причина, на царя понякога е присъждана стойност от четири точки. Впоследствие, тези основни стойности се променят под влиянието на други фактори като позиция на фигурата (например, пешките на предни позиции имат по-голяма стойност от тези на изходяща позиция), координация между фигурите (например, двойка офицери имат по-добра координация помежду си от двойката офицер и кон) или вида на позицията (конете повече са ценени при затворени позиции с много пешки, докато офицерите са по-силни при отворени позиции).

Друг важен фактор при оценяването на шахматната позиция е пешечната структура (понякога известна като скелетът на пешките) или конфигурацията на пешките върху дъската. Пешките са най-малко подвижните шахматни фигури. Поради тази причина пешечната структура е относително статична, но и до голяма определя стратегическата същност на позицията. Слабости в пешечната структура, такива като изолирани, сдвоени или изостанали пешки или дупки, веднъж създадени, обикновено остават за постоянно. Заради това трябва да се избягват освен ако появата им не е компенсирана с друго стойностно предимство (например, възможност за развиване на атака).

[редактиране] Основи на тактиката

Основна статия: Тактика в шахмата
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

В шахмата, тактиката основно се концентрира върху краткосрочни действия - толкова краткосрочни, че те могат предварително да бъдат изчислени от играча или компютъра. Максималната дълбочина на изчислението зависи от способностите на шахматиста или скоростта на процесора. В спокойните позиции не е възможно многоходово предвиждане, докато в „тактичните“ позиции с ограничен брой силни варианти, е възможно изчислението на много дълга поредица от ходове.

Прости едноходови или двуходови тактически действия, като заплахи, размяна на фигури, двойна атака и т.н., могат да се комбинират в по-сложни варианти – тактически маневри често използвани от едната или двете страни в партията. Теоретиците описват множество елементарни тактически методи или типични маневри, например свръзка, „вилица“, предугадени атаки (особено предугадени шахове), междинни ходове, отвличане, примамка, жертва.^[4]

Форсиран вариант, който е свързан с жертва и обикновено резултата от него е очевидна печалба, се нарича комбинация. Блестящите комбинации - като тези в безсмъртната партия - са описвани като красиви и са уважавани от любителите на шахмата. Откриването на комбинация е също основна цел на шахматната задача, целяща развиването на уменията на шахматиста.

[редактиране] Дебют

Основна статия: Дебют (шахмат)

Дебютът е поредица от първите ходове в партията („откриващите ходове“). На известните и често играни дебюти се дават имена, например Испанска партия или Сицилианска защита, и се категоризират в справочници като Енциклопедия на шахматните дебюти.

Има множество различни дебюти, различаващи се по характер от спокойна позиционна игра (например Дебют Рети) до много агресивни (Латвийски гамбит). В някои дебюти, точната поредица от ходове, считана за най-добрата за двете страни, може да се състои от 30-35 хода или повече.^[5] Професионалните шахматисти прекарват години, изучавайки дебюти и продължават да го правят по време на кариериите си, защото теорията на дебютите непрекъснато се развива.

Основните стратегически цели на повечето дебюти са подобни една на друга:^[6]

• Развитие: поставяне (развитие) на фигурите (основно офицерите и конете) на полезни полета, където да имат влияние върху играта;
• Контрол върху центъра: контролът върху полетата в центъра на дъската, позволява на фигурите да бъдат лесно преместени върху всяка част на дъската и също да имат „парализиращ“ ефект върху опонента;
• Безопасност на краля: правилния момент на рокада може да се посочи тук;
• Структура на пешките: играчите се стремят да избегнат създаването на слаби пешки, такива като изолирани, сдвоени, изостанали или пешечни острови.

Част от тези основи, други стратегически планове или тактически поредици от ходове могат да бъдат включени в дебюта.

Много шахматисти и теоретици смятат че белите, заради извършвания от тях първи ход в партията, имат малко предимство. Черните обикновено се стремят да неутрализират предимството на белите и да постигнат изразняване на играта или развитие на контраигра в небалансираната позиция.

[редактиране] Мителшпил

Основна статия: Мителшпил

Мителшпилът е част от партията, когато повечето фигури вече са развити. Тъй като дебютната теория е завършила, играчите определят позицията, за да съставят планове основаващи се на особеностите на позицията и в същото време да пресметнат тактическите възможности на позицията.^[4]

Типични планове или стратегически теми – например малочислената атака, каквато е атаката на пешките на дамския фланг срещу противника, който има повече пешки на този фланг – са често подходящи само при някои пешечни структури, които са резултат от специфична група дебюти. Заради това изучаването на дебютите трябва да бъде свързано с подготовката на планове за действие в мителшпил фазата.

Мителшпилът е също фазата на играята, в която повечето комбинации се извършват. Често тези комбинации са свързани с атака срещу царя на опонента; някои основни примери имат собствени имена, например мат Боден или комбинация Ласкер-Бауер.

Друг важен стратегически въпрос на мителшпила е дали и как да се намали и оползотвори материала до ендшпила (т.е. да се опрости играта). Например по-малките материални предимства могат в повечето случаи да се превърнат в победа само в ендшпила и затова по-силната страна трябва да избере подходящ начин да достигне до края. Не всяко намаляване на материала е подходящо за тази цел. Например, ако едната страна има бял офицер (т.е. движещ се по белите полета), а опонентът има черен офицер (т.е. движещ се по черните полета), преобразуването на играта в пешечен ендшпил с офицери, е обикновено предимство за по-слабата страна, защото ендшпил със офицери от противоположен цвят е твърде вероятно да завърши реми, въпреки че по-силната страна има една или две пешки повече.

[редактиране] Ендшпил

Основна статия: Ендшпил
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Ендшпилът е фаза в играта, когато има малко фигури останали на дъската. Има три основни стратегически различия между по-ранните фази и ендшпила:^[4]

• По време на ендшпила, пешките стават по-важни; ендшпилът често се върти около опитите за произвеждане на пешка.
• Царят, който е пазен в мителшпила от заплахата за мат, става силна фигура в тази фаза и често е преместван в центъра на дъската, където пази пешките от своя цвят, атакува тези на противника и затруднява движението на противниковия цар.
• Цугцванг – неблагоприятно положение за играча, който е на ход. Цугцвангът често е определящ фактор в ендшпила и по-рядко в другите фази на партията. Например, на диаграмата отляво, ако черните са на ход, трябва да изиграят 1...Цb7 и позволяват произвеждането на бялата пешка в царица след 2.Цc7, докато ако белите са на ход, трябва да се задоволят с пат чрез 1.Цc6 или да загубят последната си пешка, ако играят друг ход.

Ендшпилите могат да бъдат класифицирани според вида на фигурите, които са останали на дъската. Основните матове са позиции, в които едната страна има само цар, а другата разполата с една или две фигури повече, и може да матира противниковия цар, обединявайки работата на царя и фигурите си. Например, пешечните ендшпили се състоят от цар и пешки при едната или двете страни и задачата на по-силната страна е да произведе една от пешките си. Другите по-сложни ендшпили са класифицирани според фигурите на дъската, а други на царете. Например, „ендшпил топ и пешка срещу топ“.

[редактиране] История

Основна статия: История на шахмата
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

[редактиране] Предшественици

Думата шах идва от персийски и означава император,а думата мат означава мъртъв. Който умъртви противниковия шах той печели играта. Шахматът е измислен в Индия преди хиляди години.В Европа е пренесен от един арабин на име Абду-Аба. Той е измислил много задачи които се наричат мансуби.

[редактиране] Произход на съвременната игра (1450–1850)

Около 1200 г., правилата на шатраджа започват да бъдат видоизменяни в Южна Европа и около 1475 г., няколко основни промени оформят играта такава каквато е позната днес.^[7] Тези съвременни правила за основните ходове са възприети в Италия и Испания.^[8] Пешките получават правото да напреднат с две полета при първия им ход, докато офицерите и дамите придобиват съвременните си способности. Дамата заменя по-ранната шахматна фигура „везир“ към края на 10 век, и до 15 век става най-силната фигура.^[9] Тези нови правила бързо се разпростират из Западна Европа, с изклячение на правилата за пат, които са финализирани през ранния 19 век. За да се различава от предците си, тази версия на правилата е понякога посочавана като „западен шахмат“^[10] или „международен шахмат“.^[11]

Писмени работи за теорията как да играем шахмат започват да се появяват през 15 век. Най-старата оцеляла печатна шахматна книга Repetición de Amores y Arte de Ajedrez от испанския духовник Луис Рамирес де Лусена е публикувана в Саламанка през 1497 г.^[8]

Лусена и по-късни майстори като португалеца Педро Дамиано, италианците Джовани Леонардо Ди Бона, Джулио Чезаре Полерио и Джоакино Греко и испанския свещеник Руи Лопес де Сегура развиват елементите на дебютите и започват да анализират прости ендшпили.

През 18 век центърът на европейския шахматен живот се премества от южноевроейските държави във Франция. Двамата най-важни френски майстори са Франсоа Андре Даникан Филидор, музикант по професия, който открива важността на пешките за шахматната стратегия, и по-късно Луи Шарл де Лабурдоне, който печели известната серия от мачове с ирландския майстор Александър Мак Донал през 1834.^[12] Центрове на шахматния живот през този период са кафенета в големи европейски градове като кафене „Режанс“ в Париж.^[13][14]

С настъпването на 19 век, шахматната организация се развива бързо. Появяват се много шахматни клубове, шахматни книги и шахматни списания. Провеждат се кореспондентски мачове между градове; например Лондонския шахматен клуб играе срещу Единбургския шахматен клуб през 1824 г.^[15]

Шахматните задачи стават постоянна част от вестниците на 19 век; Бернард Хорвиц, Йозев Клинг и Самуел Лойд композират някои от най-влиятелните задачи. През 1843 г. Тасило фон Хайдебранд Ласа публикува своята и на Паул Рудолф фон Билгер книга Handbuch des Schachspiels („Хандбух“), първият изчерпателен наръчник за шахматна теория.^[16]

[редактиране] Раждането на спорта (1850–1945)

Първият съвременен шахматен турнир е проведен в Лондон през 1851 г. и е спечелен, изненадващо от германеца Адолф Андерсен, относително неизвестен играч по онова време. Андерсен е приветстван като водещ шахматен майстор и неговия блестящ, енергичен атакуващ стил става емблематичен за времето си, въпреки че по-късно е описан като стратегически незначителен т.е. повърхностен.^[17][18] Блестящи партии като „Безсмъртната партия“ на Андерсен и „Оперната партия“ на Пол Морфи са определяни като най-високия възможен връх в шахматното изкуство.^[19]

По-дълбоко проникване в природата на шахмата идва с двама по-млади шахматисти. Американецът Пол Морфи, необикновено дете-чудо, спечелва срещу всички важни състезатели, включително Андерсен, по време на кратката му шахматна кариера между 1857 и 1863. Успехът на Морфи произлиза от комбинацията на брилиянтни атаки и стабилна стратегия; той интуитивно знае как да подготви атаките..^[20] Роденият в Прага Вилхем Щайниц описва по-късно как да се избегнат слабостите в нашата позиция и как да създадеме и използваме такива слабости в позицията на противника..^[21] В допълнение към постиженията му в теорията, Щайниц полага основите на важна традиция: триумфът му срещу водещият германски майстор Йоханес Цукертнот през 1881 г., е считан за първото световно първенство по шахмат. Щайниц губи титлата си през 1894 г. от много по-младия немски математик Емануел Ласкер, който запазва тази титла за 27 години, най-дългия период сред всички световни шампиони.

Кубинското дете-чудо Хосе Раул Капабланка (световен шампион в периода 1921-27), който обича простите позиции и ендшпили, успява да сложи край на немскоговорящото господство в шахмата; той остава непобеден в турнирна партия за осем години до 1924 г. Неговият наследник е родения в Русия Александър Алехин, силно атакуващ играч, който умира като световен шампион през 1946 г., губейки за кратко титлата си от холандеца Макс Еве през 1935 г. и възвръщайки си я две години по-късно.^[22]

Между двете световни войни, шахматът е революционизиран от новата теоретична школа на т. нар. „хипермодернизъм“, с представители Арон Нимцович и Рихард Рети. Те проповядват идеята да се контролира центъра на дъската с отдалечени фигури вместо с пешки, канейки противниците си да окупират центъра с пешки, които да станат обекти на атака.

След края на 19 век, броят на ежегодно провежданите турнири и мачове за майстори бързо нараства. Някои източници посочват, че през 1914 г. титлата „гросмайстор по шахмат“ е за първи път официално присъдена от руския император Николай II на Ласкер, Капабланка, Алехин, Тараш и Маршал, но това е спорно твърдение. Традицията за присъждане на такива звания се продължава от Световната федерация по шахмат, основана през 1924 г. в Париж. През 1927 г. е основано световното първенство за жени с първа победителка чехкинята Вера Менчик.

[редактиране] Следвоенен период (1945 и нататък)

След смъртта на Алехин,нов световен шампион е потърсен чрез турнир с елитни играчи, организиран от ФИДЕ, която оттогава има контрол над титлата с изключение на едно прекъсване. Победителят от турнира през 1948 г., руснакът Михаил Ботвиник, поставя началото на ерата на съветско господство в света на шахмата. До разпадането на Съветския съюз има само един несъветски шампион - американеца Боби Фишер (шампион в периода 1972-1975).

В предишната неофициална система, световният шампион определя с кой претендент ще играе мач за титлата и претендентът е задължен да потърси спонсори за мача. ФИДЕ въвежда нова система на квалифициращи турнири и мачове. Най-силните играчи в света се събират в „междузонални турнири“, където се присъединяват към играчи, които са се квалифицирали от „зонални турнири“. Завършилите на първите места в тези междузонални турнири отиват на етап „Кандидати“, който първоначално е турнир, а впоследствие поредица от елиминационни мачове. Победителят при кандидатите играе с настоящия световен шампион за титлата. При поражение на шампиона, той има право да изиграе мач-реванш година по-късно. Тази система работи в тригодишен цикъл.

Ботвиник участва в шампионатни мачове за период от 15 години. Той спечелва турнира за световната титла през 1948 г. и я запазва след мачовете през 1951 и 1954. През 1957 губи от Василий Смислов, но си възвръща титлата след мач-реванш през 1958 г. През 1960 г. губи титлата от латвийското дете-чудо Михаил Тал, завършен тактичен и атакуващ играч. Ботвиник пак си възвръща титлата в мача-реванш през 1961 г.

След събитието от 1961 г., ФИДЕ отменя автоматичното правило за мач-реванш на детронирания шампион и следващия шампион, Тигран Петросян, гений на защитата и силен позиционен играч, успява да задържи титлата за два цикъла, 1963-1969. Неговият наследник, Борис Спаски от Русия (1969-1972), е играч способен да победи в позиционен и остър тактически стил.

Следващият турнир за титлата, т. нар. „Мач на века“, излъчва първия несъветски претендент за титлата от Втората световна война, американецът Боби Фишер, който побеждава останалите кандидати с безпрецедентна лекота и очаквано печели мача за световната титла. През 1975 г., обаче, Фишер отказва да защитава титлата си срещу съветския шахматист Анатоли Карпов, когато ФИДЕ отказва да изпълни неговите изисквания, и Карпов придобива титлата служебно. Карпов защитава на два пъти титлата си срещу Виктор Корчной и доминира през 1970-те и ранните 1980-т с поредица от турнирни успехи.

Царуването на Карпов е прекъснато през 1985 г. от друг руски шахматист – Гари Каспаров. Каспаров и Карпов провеждат пет мача за световната титла между 1984 и 1990 г; Карпов никога не печели титлата си обратно.

През 1993 г., Гари Каспаров и Найджъл Шорт скъсват връзките си с ФИДЕ, за да организират техен собствен мач за титлата и основават състезателната Професионална шахматна асоциация (ПФА). Оттогава до 2006 г. има едновременно двама световни шампиони и две световни първенства: ПФА или шампионът по „класически шахмат“ продължава традицията на Щайниц, в която настоящият шампион играе с претедента серия от много партии; другото първенство следва новия формат на ФИДЕ, при който много състезатели участват в общ турнир, за да определят шампиона. Каспаров губи своята титла по „класически шахмат“ през 2000 г. от руснака Владимир Крамник.

Световното първенство по шахмат през 2006 г. обединява титлите, когато Крамник побеждава световния шампион на ФИДЕ Веселин Топалов и става абсолютен световен шампион.^[23] През септември 2007 г., руснакът губи титлата си от Вишванатан Ананд, който спечелва световното в град Мексико.^[24] Ананд защитава титлата си в мача-реванш през 2008 г.^[25]

[редактиране] Място в културата

Основна статия: Шахматът в изкуството и литературата
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

[редактиране] Преди съвремието

През Средновековието и по време на Ренесанса, шахматът е част от културата на аристокрацията; използва се за преподаване на военна стратегия и е наричан „царска игра“.

[редактиране] Съвремие

[редактиране] Нотация за записване на ходовете

Основна статия: Шахматна нотация

[редактиране] Шахматна композиция

Основна статия: Шахматна композиция

Шахматната композиция е изкуството на създаване на шахматни задачи (тези задачи понякога са наричани шахматни композиции). Личност, която създава такива проблеми е известна като шахматен композитор.

Повечето шахматни задачи проявяват следните особености:

• Позицията е композирана т.е. тя не е взета от реална игра, но е съчинена за специфичната цел на поставения проблем.
• Има определено условие т.е. цел, която трябва да бъде постигната. Например, да се матират черните фигури в определен брой от ходове.
• Има тема (или съвкупност от теми), за която задачата е съставена да илюстрира: шахматните задачи обикновено илюстрират отделни идеи. Много от тези теми имат собствени имена и често са кръстени на личностите, които за първи път са ги използвали. Например, тема „Новотни“.

Шахматната композиция е отделен клон на спорта шахмат и съществуват турнири, както за композиране, така и за решаване на шахматни задачи.

[редактиране] Състезателна игра

[редактиране] Организация на състезанията

Съвременният шахмат е организиран спорт структуриран в международни и национални съюзи, турнири и конгреси. Международното управляващо тяло на шахмата е Международната федерация по шахмат (ФИДЕ). Повечето държави имат национална шахматна организация (например Българска федерация по шахмат), която е член на ФИДЕ. Международната федерация по шахмат е член на Международния олимпийски комитет (МОК), но играта шахмат никога не взима участие в Олимпийски игри; шахматът има собствена олимпиада, която се провежда на всеки две години под формата на отборно състезание. Приблизително 605 милиона хора в света знаят как да играят шахмат, а 7,5 милиона са членове на национални федерации по шахмат, които съществуват в 160 държави в цял свят. Това превръща шахмата в един от най-популярните спортове в света.

Настоящият световен шампион е Вишванатан Ананд от Индия. Настоящата световна шампионка е рускинята Александра Костенюк, но унгарката Юдит Полгар притежава най-високия рейтинг сред жените. Тя никога не участва в световното първенство за жени, като вместо това предпочита да се състезава с водещите играчи сред мъжете и дори поддържа рейтинг сред 20 най-силни играчи при мъжете.

Други индивидуални състезания включват Световно първенство за юноши и девойки до 20 години, Европейско индивидуално първенство и националните първенства. Турнири само с покана редовно привличат най-силните играчи в света и към този вид състезания са причислявани турнирите „Линарес“ (Испания), „Амбър“ (Монте Карло), „Спаркасен Чес Мийтинг“ (Дортмунд), „М-Тел Мастърс“ (София) и „Корус“ (Вайк ан Зее).

Редовни отборни състезания включват споменатата по-горе шахматна олимпиада, световното отборно първенство и европейското отборно първенство. Последната 38-а шахматна олимпиада е проведена през 2008 г. в Дрезден, Германия. Победителите при мъжете е отборът на Армения, а при жените – Грузия.^[26] Световното първенство по решаване на шахматни задачи и световното първенство по кореспондентен шахмат са едновременно индивидуални и отборни състезания.

Освен тези престижни състезания, съществуват хиляди други шахматни турнири, мачове и фестивали, които се провеждат всяка година в цял свят и събират състезатели от всички нива, от начинаещи до експерти.

[редактиране] Звания и рангове

Основна статия: Шахматни звания

Най-добрите играчи могат да бъдат наградени със специални звания от международната организация ФИДЕ.

• Гросмайстор (накратко ГМ, понякога се използва международен гросмайстор или МГМ) се присъжда на шахматистите от световна класа. Част от световния шампион, ГМ е най-високото звание, което шахматист може да получи. Преди ФИДЕ да награди шахматист с него, играчът трябва да има ЕЛО рейтинг от най-малко 2500 и постигнати три забележителни резултати (наречени норми) в турнири, включващи участието на други гросмайстори от страни различни от тази на кандидата. Има също други начини за придобиване на гросмайсторско звание, например ако шахматистът спечели Световното първенство за юноши или девойки.
• Международен майстор (накратко ММ). Изискванията са подобни на ГМ, но са занижени. Минималният рейтинг за ММ е 2400.
• ФИДЕ майстор (накратко ФМ) Обикновения начин за получаване на звание ФИДЕ майстор е достигане на ФИДЕ рейтинг от 2300 или повече.
• Кандидат-майстор (накратко КМ) Подобно на ФМ, но с ФИДЕ рейтинг от най-малко 2200.

Всички звания са отворени за мъже и жени. Отделни звания само за жени, такива като гросмайстор за жени (ГМЖ), също са налични. Започвайки с Нона Гаприндашвили през 1978 г., много жени спечелват гросмайсторска титла и повечето от топ десет на жените през юли 2009 г. имат пълно гросмайсторско звание.^[27]

Международни звания са присъждани на композитори и решавачи на шахматни задачи, както и на състезатели по кореспондентен шахмат (от Международната федерация по кореспондентен шахмат). Освен това, националните шахматни организации може също да присъждат титли, обикновено на напреднали играчи, които са още под нивото необходимо за международните звания; пример е титлата „шахматен експерт“ използвана в Съединените щати.

[редактиране] Математика и компютри

Шахматът е интересен откъм математическа гледна точка. Много комбинаторни и топологични проблеми свързани с шахмата са известни от хиляди години. През 1913 г. Ернст Зермело използва това като основа за теорията си на игровите стратегии, която е определяна за една от предшествениците на теорията на игрите.^[28]

Броят на позволените според правилата в шахмата позиции е пресметнато, че е между 10⁴³ и 10⁵⁰, със сложност на игрово дърво приблизително 10¹²³. За пръв път сложността на игровото дърво на шахмата е изчислено от Клауд Шанън на 10¹²⁰, резултат известен като „Числото на Шанън“.^[29] Обикновено средностатистическата позиция има от 30 до 40 възможни хода, но има и някои с нула (в случаите на мат или пат), или с 218.^[30]

Най-важното математическо предизвикателство на шахмата е създаването на алгоритъм, който да може да играе шах. Идеята за създаване на машина, играеща шахмат, датира от 18 век; около 1769 г., играещ шахмат автомат, наречен Турчинът, става известен преди да бъде разкрит като измама.^[31] Сериозните опити, основаващи се на автоматите, такива като El Ajedrecista (на български: Шахматистът), били твърде сложни и ограничени, за да бъдат полезни.

До изобретяването на дигиталния компютър през 50-те години на 20 век, шахматни ентусиасти и компютърни инженери построяват, с увеличаваща се степен на сериозност и успех, играещи шахмат машини и компютърни програми.

С огромни бази данни на минали партии и висока аналитична способност, компютрите също помагат на играчите да изучават шахмата и да се подготвят за мачове. Допълнително, интернет шахматните сървъри позволяват на хората да намират и играят с противници от цял свят. Наличието на компютри и съвременни комуникационни устройства също повишават тревогата за евентуално мамене по време на партии, с най-известен случай „тоалетната война“ от световното първенство през 2006 г.

[редактиране] Психология

Съществува обширна научна литература за шахматната психология.^{[32][33][34][35]} Адриан де Гроот, в своята докторска теза, посочва че шахматните майстори могат бързо да разберат ключовите особености на позицията.^[36] Според де Гроот, това умение, постигнато с години на практика и обучение, е по-важно от способността за предвиждане на ходове. Де Гроот също посочва, че майсторите по шахмат могат да запомнят позиции, които са показани за няколко секунди, почти перфектно.^[37]

По-съвременните изследвания се фокусират върху шахмата като тренировка на ума; относителните роли на познанието и предвиждането; блинд шахмата; ролята на личността и интелекта в шахматното умение, разликите при половете и компютърните модели на шахматното познание. В допълнение, ролята на практика и талант в развитието на шахмата и други области на познание водят до много изследвания в днешни дни. Ериксон и колеги спорят дали преднамерената практика е достатъчна за достигане високи нива на познание, като майстор в шахмата.^[38] Друго съвременно изследване посочва, че други фактори освен практиката са важни. Например, Гобет и колеги посочват, че по-силните играчи започват да играят шахмат от по-рано и че по-вероятно е те да са леворъки и да са родени в късна зима или ранна пролет.^[39][40]

[редактиране] Варианти

Основна статия: Шахматен вариант
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Шахматните варианти са форма на шахмата, където партията се играе върху различна дъска, със специални допълнителни фигури или по различни правила. Има повече от две хиляди официално оповестени шахматни варианти, от които най-известни са сянци в Китай и шоги в Япония.^[41][42]

Шахматните варианти могат да бъдат разделени на:

• Пряки предшественици на игрите шахмат, чатуранга и шатрандж.
• Традиционни национални или регионални шахматни варианти като сянци, шоги, джианци и макрук, които имат общи предшественици със западния шахмат.
• Съвременни варианти на шахмата, такива като Шах960, където началната позиция се избира произволно преди всяка партия. Това произволно разположение на фигурите прави по-трудна задачата да се подготви дебютната игра предварително.^[43]

[редактиране] Вижте още

• Гамбит
• Кодове на шахматните дебюти
• Списък на шахматисти
• Върхови ЕЛО постижения в шахмата
• Световно първенство по шахмат за юноши и девойки до 20 години
• Шахматна олимпиада
• Първенство по шахмат на България
• Шахбокс

[редактиране] Външни препратки

Български организации

• Българска федерация по шахмат (БФШ)
• Българска федерация по кореспондентен шахмат (БФКШ)

Международни организации

• Междумародна федерация по шахмат (ФИДЕ)
• Международна федерация по кореспондентен шахмат (ICCF)
• Асоциацията на шахматните професионалисти

Друго

• Шахматни сайтове на български в Open Directory Project

[редактиране] Източници

1. ↑ Информация от www.start.bg.
2. ↑ Tal, Mikhail. The Life and Games of Mikhail Tal. ISBN 1-85744-202-4.
3. ↑ „E.I. Laws of Chess“. Взето на 2008-08-12
4. ↑ ^{а б в г} Harding, Tim (2003). Better Chess for Average Players (на английски). Courier Dover Publications. ISBN 0-486-29029-8.
5. ↑ Collins, Sam (2005). Understanding the Chess Openings. Gambit Publications. ISBN 1-904600-28-X.
6. ↑ Tarrasch, Siegbert (1987). The Game of Chess. Courier Dover Publications. ISBN 0-486-25447-X.
7. ↑ Hooper, David; Whyld, Kenneth (1992). The Oxford Companion to Chess, второ издание (на английски), Oxford University Press. ISBN 0-19-866164-9.
8. ↑ ^{а б} Calvo, Ricardo (1998). „Valencia Spain: The Cradle of European Chess“. GoddessChess. Взето на 2009-07-26
9. ↑ Yalom, Marilyn. Birth of the Chess Queen (на английски). ISBN 0060090642.
10. ↑ Dr René Gralla (2006-11-19). „XiangQi – an alternate to Western Chess“. ChessBase.com. Взето на 2009=07-26
11. ↑ „Kramnik plays Makruk Thai“. Взето на 2009-07-26
12. ↑ „Louis Charles Mahe De La Bourdonnais“. ChessGames. Взето на 2009-07-26
13. ↑ Metzner, Paul (1998). Crescendo of the Virtuoso: Spectacle, Skill, and Self-Promotion in Paris during the Age of Revolution (на английски). Berkeley: University of California Press. ISBN 0-520-20684-3.
14. ↑ Bird, Henry Edward. „Chess History and Reminiscences“. Gutenberg. Взето на 2009-07-26
15. ↑ „London Chess Club“. ChessGames. Взето на 2009-07-26
16. ↑ (1989) Шахматна енциклопедия (на български). София: Държавно издателство „Д-р Петър Берон“.
17. ↑ Parr, Larry. „London, 1851“. World Chess Network. Посетен на 2008-11-26
18. ↑ Hartston, W. (1985). The Kings of Chess. Pavilion Books Limited. ISBN 0-06-015358-X.
19. ↑ Burgess, Graham; Nunn, John; Emms, John (1998). The Mammoth Book of the World's Greatest Chess Games, Carroll & Graf Publishers, стр. 14. ISBN 0-7867-0587-6. OCLC 40209258.
20. ↑ Shibut, Macon (2004). Paul Morphy and the Evolution of Chess Theory. Courier Dover Publications. ISBN 0-486-43574-1. OCLC 55639730.
21. ↑ Steinitz, William; Landsberger, Kurt (2002). The Steinitz Papers: Letters and Documents of the First World Chess Champion. McFarland & Company. ISBN 0-7864-1193-7. OCLC 48550929.
22. ↑ Kasparov, Garry (2003). My Great Predecessors, part II. Everyman Chess. ISBN 1-85744-342-X.
23. ↑ „Крамник стана Световен шампион по шахмат“. bgnewsroom.com (2006-10-13). Взето на 2009-07-29
24. ↑ „Вишванатан Ананд е новият световен шампион по шах“. Bulgarian Post (2007-09-30). Взето на 2009-07-29
25. ↑ „Вишванатан Ананд защити световната си титла“. в. „Стандарт“ (2008-10-30). Взето на 2009-07-29
26. ↑ „Schacholympiade Dresden 2008“. Взето на 2009-08-01
27. ↑ „Top 100 Women July 2009“. ФИДЕ. Взето на 2009-07-26
28. ↑ Christoph Eichhorn (2004-07-31). „Christoph: Der Beginn der Formalen Spieltheorie: Zermelo (1913)“. Взето на 2008-09-03
29. ↑ „Chess“. Mathworld.Wolfram.com. Взето на 2009-08-03
30. ↑ (на английска) „The biggest Number of simultaneous possible legal Moves“. www.chessbox.de. Взето на 2009-08-03
31. ↑ Levitt, Gerald M. (2000). The Turk, chess automaton (на английски). McFarland & Company. ISBN 0-7864-0778-6.
32. ↑ (March 2007). „Individual differences in chess expertise: A psychometric investigation“. Acta Psychologica 124 (3): стр. 398–420.
33. ↑ Gobet, Fernand; de Voogt, Alex и Retschitzki, Jean (2004). Moves in mind: The psychology of board games (на английски). Psychology Press. ISBN 1-84169-336-7.
34. ↑ Holding, Dennis (1985). The psychology of chess skill (на английски). Erlbaum. ISBN 978-0-89859-575-8.
35. ↑ Saariluoma, Pertti (1995). Chess players' thinking: A cognitive psychological approach (на английски). Routledge. ISBN 0415120799-1-DBS.
36. ↑ de Groot, A.D. (1965). Thought and choice in chess (на английски). Mouton Publishers.
37. ↑ Richards J. Heuer, Jr. (1999). „Psychology of Intelligence Analysis (Глава 3)“. Center for the Study of Intelligence. Взето на 2008-08-03
38. ↑ K. Anders Ericsson, Ralf Th. Krampe, и Clemens Tesch-Romer. „The Role of Deliberate Practice in the Acquisition of Expert Performance“. Взето на 2008-08-03
39. ↑ Fernand Gobet и Philippe Chassy. „Season of birth and chess expertise“. Взето на 2009-08-03
40. ↑ Fernand Gobet и Guillermo Campitelli. „The role of domain-specific practice, handedness and starting age in chess“. Взето на 2009-08-03
41. ↑ Pritchard, David (1994). The Encyclopedia of Chess Variants (на английски). Games & Puzzles Publications. ISBN 0-9524142-0-1.
42. ↑ Pritchard, David (2000). Popular Chess Variants (на английски). Batsford Chess Books. ISBN 0-7134-8578-7.
43. ↑ Eric van Reem (2001-07-24). „The birth of Fischer Random Chess“. chessvariants.com. Взето на 2009-07-29