Шахмат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Шахмат
ChessSet.jpg
От ляво надясно: бял цар, черни топ и царица, бяла пешка, черен кон и бял офицер.
Информация
Играчи 2
Подготовка 10 до 60 секунди
Продължителност 1 минута до 7 часа *
Сложност Средна
Стратегия Висока
Случаен елемент Липсва
Умения Тактика и стратегия

бележки
  • * Кореспондентските партии могат да продължат много повече.
Шахмат в Общомедия
Играчи на шах в Манеския кодекс (ок. 1300)

Шахматът, или накратко шах, е игра за двама души. В съвременния си вариант шах се играе от края на XV век.

Правила за игра[редактиране | edit source]

Шахматът се играе върху квадратна дъска, която е разделена на 64 квадратчета. Условно цветът на 32 от тези квадратчета е бял, а на другите 32 — черен. Цветовете на полетата се редуват, като се изисква първото поле отляво на първия ред от страната на всеки играч да е черно. Всеки играч разполага в началото с 8 пешки, 2 топа (или тура), 2 коня, 2 офицера, 1 дама (или популярно царица) и 1 цар. Целта на играта е да се създаде такава ситуация, при която е пленен царят на противника. Това се нарича мат или матиране. За да се постигне това, фигурите извършват движения по дъската, наречени ходове, съблюдавайки правилата за движение на фигурите. Първи на ход са винаги белите, а след тях черните. Когато фигура от един цвят може да се премести на дадено поле, но то е заето от противникова фигура, се извършва вземане. При това действие фигурата, която е била първоначално на полето, се премахва от дъската, а другата се поставя на нейно място. Вземат се само фигури на противника. За документиране на партия се използва шахматната нотация.

Ходове[редактиране | edit source]

Всяка шахматна фигура има собствен модел на движение. Царят се движи само на съседно поле; дамата - по права линия и диагонал; топът (турът) - по права линия; офицерът - по диагонал; конят - във вид на буквата Г във всички посоки. Х-овете показват полетата, където фигурата може да бъде преместена, ако няма други фигури на Х полетата между изходната позиция на фигурата и крайната ѝ позиция (с изключение на коня, който може да прескача фигури). Ако има противникова фигура на крайната позиция, тогава местената фигура може да вземе фигурата на противника. Единственото изключение се отнася за пешката. Тя се мести само напред по права линия по 1 поле (ако не е местена, може и 2 полета), а взима по диагонал напред на съседни полета, означени с бели кръгчета (виж диаграмите 1-6 по-долу).

Chess zhor 26.png
Chess zver 26.png
a8 b8 c8 d8 e8 f8 g8 h8
a7 b7 c7 d7 e7 f7 g7 h7
a6 b6 c6 d6 e6 f6 g6 h6
a5 b5 c5 d5 e5 f5 g5 h5
a4 b4 c4 d4 e4 f4 g4 h4
a3 b3 c3 d3 e3 f3 g3 h3
a2 b2 c2 d2 e2 f2 g2 h2
a1 b1 c1 d1 e1 f1 g1 h1
Chess zver 26.png
Chess zhor 26.png
1. Ходове на царя
Chess zhor 26.png
Chess zver 26.png
a8 b8 c8 d8 e8 f8 g8 h8
a7 b7 c7 d7 e7 f7 g7 h7
a6 b6 c6 d6 e6 f6 g6 h6
a5 b5 c5 d5 e5 f5 g5 h5
a4 b4 c4 d4 e4 f4 g4 h4
a3 b3 c3 d3 e3 f3 g3 h3
a2 b2 c2 d2 e2 f2 g2 h2
a1 b1 c1 d1 e1 f1 g1 h1
Chess zver 26.png
Chess zhor 26.png
2. Ходове на дамата
Chess zhor 26.png
Chess zver 26.png
a8 b8 c8 d8 e8 f8 g8 h8
a7 b7 c7 d7 e7 f7 g7 h7
a6 b6 c6 d6 e6 f6 g6 h6
a5 b5 c5 d5 e5 f5 g5 h5
a4 b4 c4 d4 e4 f4 g4 h4
a3 b3 c3 d3 e3 f3 g3 h3
a2 b2 c2 d2 e2 f2 g2 h2
a1 b1 c1 d1 e1 f1 g1 h1
Chess zver 26.png
Chess zhor 26.png
3. Ходове на топа
Chess zhor 26.png
Chess zver 26.png
a8 b8 c8 d8 e8 f8 g8 h8
a7 b7 c7 d7 e7 f7 g7 h7
a6 b6 c6 d6 e6 f6 g6 h6
a5 b5 c5 d5 e5 f5 g5 h5
a4 b4 c4 d4 e4 f4 g4 h4
a3 b3 c3 d3 e3 f3 g3 h3
a2 b2 c2 d2 e2 f2 g2 h2
a1 b1 c1 d1 e1 f1 g1 h1
Chess zver 26.png
Chess zhor 26.png
4. Ходове на офицера
Chess zhor 26.png
Chess zver 26.png
a8 b8 c8 d8 e8 f8 g8 h8
a7 b7 c7 d7 e7 f7 g7 h7
a6 b6 c6 d6 e6 f6 g6 h6
a5 b5 c5 d5 e5 f5 g5 h5
a4 b4 c4 d4 e4 f4 g4 h4
a3 b3 c3 d3 e3 f3 g3 h3
a2 b2 c2 d2 e2 f2 g2 h2
a1 b1 c1 d1 e1 f1 g1 h1
Chess zver 26.png
Chess zhor 26.png
5. Ходове на коня
Chess zhor 26.png
Chess zver 26.png
a8 b8 c8 d8 e8 f8 g8 h8
a7 b7 c7 d7 e7 f7 g7 h7
a6 b6 c6 d6 e6 f6 g6 h6
a5 b5 c5 d5 e5 f5 g5 h5
a4 b4 c4 d4 e4 f4 g4 h4
a3 b3 c3 d3 e3 f3 g3 h3
a2 b2 c2 d2 e2 f2 g2 h2
a1 b1 c1 d1 e1 f1 g1 h1
Chess zver 26.png
Chess zhor 26.png
6. Ходове на пешката

Специални ходове[редактиране | edit source]

Рокада[редактиране | edit source]

Веднъж на всяка игра всеки цар има правото да извърши специален ход, известен като рокада. Рокадата се състои от преместване на царя с две полета към топа, и после поставянето на топа веднага до далечната страна на царя. Рокадата е възможна само ако следните условия са изпълнени:

  • никоя от фигурите, участващи в рокадата, да не е местена преди по време на партията;
  • не трябва да има фигури между царя и топа;
  • царят не трябва да бъде под шах, нито да преминава през полета, които са под атака на противникови фигури. Рокадата е невъзможна и когато тя ще постави царя под шах.
  • Царят и топът трябва да са на един и същ хоризонтал (с изключение на рокадата с произведена пешка, описана по-късно).
Chess zhor 26.png
Chess zver 26.png
a8 b8 c8 d8 e8 f8 g8 h8
a7 b7 c7 d7 e7 f7 g7 h7
a6 b6 c6 d6 e6 f6 g6 h6
a5 b5 c5 d5 e5 f5 g5 h5
a4 b4 c4 d4 e4 f4 g4 h4
a3 b3 c3 d3 e3 f3 g3 h3
a2 b2 c2 d2 e2 f2 g2 h2
a1 b1 c1 d1 e1 f1 g1 h1
Chess zver 26.png
Chess zhor 26.png
7. Специални ходове на пешката: пешката на с може да се произведе, а пешките на е или g може да вземат черната ан пасан, ако последния ход на черните е от f7 на f5.

Ан пасан[редактиране | edit source]

Когато пешката се премести две полета напред и има противникова пешка на съседно поле до нейната крайна дестинация, тогава противниковата пешка може да вземе Вашата и да се премести на полето зад крайната позиция на Вашата, но единствено при следващия ход. Например, ако черната пешка се премести две полета напред, т.е. от f7 на f5, тогава някоя от белите пешки на е5 или g5 може да я вземе "ан пасан" и да се постави на полето f6 (диаграма 7).

Произвеждане[редактиране | edit source]

Когато пешка достигне последния (осмия) хоризонтал на шахматната дъска, тя може да бъде заменена след избор на играча за царица, топ, офицер или кон от същия цвят. Обикновено се избира пешката да бъде заменена с царица, но в някои случаи се избира друга фигура. Вторият процес се нарича подпромоция. На диаграма 7 пешката на поле c7 може да избере да достигне до осмия хоризонтал и да се произведе в по-добра фигура.

Край на партията[редактиране | edit source]

Не е задължително партията да завърши с мат – играчът на ход може да се предаде, ако ситуацията изглежда безнадеждна. Партията също може да завърши с реми (завършване наравно). Реми може да се постигне в няколко ситуации, включително реми чрез договаряне, пат, трикратно повторение на позицията, петдесет ходовото правило, реми поради невъзможност за мат (обикновено заради недостиг на материал за матиране) или когато свърши времето, но противникът има само цар.

Контрол на времето[редактиране | edit source]

Въпреки че непредвидените партии са без точна продължителност, шахматът също се играе с контрол на времето, в по-голямата си част от клубовете и професионалните играчи. Ако времето на даден играч изтече, преди партията да е завършена, той автоматично губи. Времето за игра на партия варира от седем часа при най-продължителните игри до 30 минути или един час за партия при ускорения шах. Още по-кратко е времето при блиц шахмата, където всеки играч разполага с от три до петнайдесет минути за размисъл. Има случаи в блиц шаха, когато се играе и под три минути.

Всеки играч може да използва предоставеното му време по начин, който желае. Например, Волфганг Улман използва час и 40 минути за ход в една партия и час и 50 минути за ход в друга партия.[1]

Международните правила за шахмат са описани по-детайлно в „Ръководство на ФИДЕ“, раздел „Правила на шахмата“.[2]

Стратегия и тактика[редактиране | edit source]

Стратегията в шахмата се основава на поставянето и постигането на дългосрочни цели по време на партията – например, къде да се поставят различните фигури – докато тактиката набляга на тяхното движение върху дъската. Тези две части на шахматното мислене не могат напълно да бъдат разделени, защото стратегическите цели са в по-голямата си част достижими чрез средствата на тактиката, докато тактическите възможности се основават на предходната стратегия в играта.

Заради различните стратегически и тактически модели, играта на шах обикновено се разделя на три фази: дебют, обикновено първите от 10 до 25 хода, когато играчите развиват своите фигури и подготвят обстановката за предстоящата битка; мителшпил, разгръщащата се фаза на играта; и ендшпил, когато повечето фигури са разменени и царете започват да вземат активно участие в борбата.

Основи на стратегията[редактиране | edit source]

Стратегията в шахмата е ангажирана с оценяването на шахматните позиции и определянето на целите и дългосрочните планове за бъдещата игра. По време на оценяването играчите трябва да вземат под внимание множество фактори като стойността на фигурите върху дъската, пешечната структура, безопасността на царя, контрола върху ключови полета или групи от полета (например диагоналите, откритите хоризонтални и вертикални линии, черните или белите полета) и т.н.

Най-основната стъпка в оценяването на една позиция е пресмятането на общата стойност на фигурите от двете спорещи страни.[3] Стойностите, използвани за тази цел, се основават на опит и са под формата на точки. Oбикновено пешките са със стойност единица, конете и офицерите имат стойност три точки, топовете – пет точки и царицата е със стойност девет точки. В ендшпила царят в повечето случаи е по-силен от офицера или коня, но е по-слаб от топа. По тази причина на царя понякога е присъждана стойност от четири точки. Впоследствие тези основни стойности се променят под влиянието на други фактори като позиция на фигурата (например пешките на предни позиции имат по-голяма стойност от тези на изходяща позиция), координация между фигурите (например двойка офицери имат по-добра координация помежду си от двойката офицер и кон) или вида на позицията (конете са повече ценени при затворени позиции с много пешки, докато офицерите са по-силни при отворени позиции).

Друг важен фактор при оценяването на шахматната позиция е пешечната структура (понякога известна като скелетът на пешките) или конфигурацията на пешките върху дъската. Пешките са най-малко подвижните шахматни фигури. Поради тази причина пешечната структура е относително статична, но и до голяма определя стратегическата същност на позицията. Слабости в пешечната структура като изолирани, сдвоени или изостанали пешки или дупки, веднъж създадени, обикновено остават за постоянно. Заради това трябва да се избягват освен ако появата им не е компенсирана с друго стойностно предимство (например възможност за развиване на атака).

Основи на тактиката[редактиране | edit source]

В шахмата тактиката се концентрира основно върху краткосрочни действия - толкова краткосрочни, че могат предварително да бъдат изчислени от играча или компютъра. Максималната дълбочина на изчислението зависи от способностите на шахматиста или скоростта на процесора. В спокойните позиции не е възможно многоходово предвиждане, докато в „тактичните“ позиции с ограничен брой силни варианти е възможно изчислението на много дълга поредица от ходове.

Прости едноходови или двуходови тактически действия като заплахи, размяна на фигури, двойна атака и т.н., могат да се комбинират в по-сложни варианти – тактически маневри, използвани често от едната или двете страни в партията. Теоретиците описват множество елементарни тактически методи или типични маневри, например свръзка, „вилица“, междинни ходове, отвличане, примамка, жертва[3], открит шах, открит удар.

Форсиран вариант, който е свързан с жертва и обикновено резултатът от него е очевидна печалба, се нарича комбинация. Блестящите комбинации - като тези в безсмъртната партия - са описвани като красиви и са уважавани от любителите на шахмата. Откриването на комбинация е също основна цел на шахматната задача, целяща развиването на уменията на шахматиста.

Дебют[редактиране | edit source]

Chess zhor 26.png
Chess zver 26.png
a8 b8 c8 d8 e8 f8 g8 h8
a7 b7 c7 d7 e7 f7 g7 h7
a6 b6 c6 d6 e6 f6 g6 h6
a5 b5 c5 d5 e5 f5 g5 h5
a4 b4 c4 d4 e4 f4 g4 h4
a3 b3 c3 d3 e3 f3 g3 h3
a2 b2 c2 d2 e2 f2 g2 h2
a1 b1 c1 d1 e1 f1 g1 h1
Chess zver 26.png
Chess zhor 26.png
Испанска партия.

Дебютът е поредица от първите ходове в партията („откриващите ходове“). На известните и често играни дебюти се дават имена, например Испанска партия или Сицилианска защита, и се категоризират в справочници като Енциклопедия на шахматните дебюти.

Има множество различни дебюти, различаващи се по характер от спокойна позиционна игра (например Дебют Рети) до много агресивни (Латвийски гамбит). В някои дебюти, точната поредица от ходове, считана за най-добрата за двете страни, може да се състои от 30-35 хода или повече.[4] Професионалните шахматисти прекарват години, изучавайки дебюти и продължават да го правят по време на кариериите си, защото теорията на дебютите непрекъснато се развива.

Основните стратегически цели на повечето дебюти са подобни една на друга:[5]

  • Развитие: поставяне (развитие) на фигурите (основно офицерите и конете) на полезни полета, където да имат влияние върху играта;
  • Контрол върху центъра: контролът върху полетата в центъра на дъската, позволява на фигурите да бъдат лесно преместени върху всяка част на дъската и също да имат „парализиращ“ ефект върху опонента;
  • Безопасност на краля: правилния момент на рокада може да се посочи тук;
  • Структура на пешките: играчите се стремят да избегнат създаването на слаби пешки, такива като изолирани, сдвоени, изостанали или пешечни острови.

Част от тези основи, други стратегически планове или тактически поредици от ходове могат да бъдат включени в дебюта.

Много шахматисти и теоретици смятат че белите, заради извършвания от тях първи ход в партията, имат малко предимство. Черните обикновено се стремят да неутрализират предимството на белите и да постигнат изравняване на играта или развитие на контраигра в небалансираната позиция.

Мителшпил[редактиране | edit source]

Мителшпилът е част от партията, когато повечето фигури вече са развити. Тъй като дебютната теория е завършила, играчите определят позицията, за да съставят планове основаващи се на особеностите на позицията и в същото време да пресметнат тактическите възможности на позицията.[3]

Типични планове или стратегически теми – например малочислената атака, каквато е атаката на пешките на дамския фланг срещу противника, който има повече пешки на този фланг – са често подходящи само при някои пешечни структури, които са резултат от специфична група дебюти. Заради това изучаването на дебютите трябва да бъде свързано с подготовката на планове за действие в мителшпил фазата.

Мителшпилът е също фазата на играта, в която повечето комбинации се извършват. Често тези комбинации са свързани с атака срещу царя на опонента; някои основни примери имат собствени имена, например мат Боден или комбинация Ласкер-Бауер.

Друг важен стратегически въпрос на мителшпила е дали и как да се намали и оползотвори материала до ендшпила (т.е. да се опрости играта). Например по-малките материални предимства могат в повечето случаи да се превърнат в победа само в ендшпила и затова по-силната страна трябва да избере подходящ начин да достигне до края. Не всяко намаляване на материала е подходящо за тази цел. Например, ако едната страна има бял офицер (т.е. движещ се по белите полета), а опонентът има черен офицер (т.е. движещ се по черните полета), преобразуването на играта в пешечен ендшпил с офицери, е обикновено предимство за по-слабата страна, защото ендшпил със офицери от противоположен цвят е твърде вероятно да завърши реми, въпреки че по-силната страна има една или две пешки повече.

Ендшпил[редактиране | edit source]

Chess zhor 26.png
Chess zver 26.png
a8 b8 c8 d8 e8 f8 g8 h8
a7 b7 c7 d7 e7 f7 g7 h7
a6 b6 c6 d6 e6 f6 g6 h6
a5 b5 c5 d5 e5 f5 g5 h5
a4 b4 c4 d4 e4 f4 g4 h4
a3 b3 c3 d3 e3 f3 g3 h3
a2 b2 c2 d2 e2 f2 g2 h2
a1 b1 c1 d1 e1 f1 g1 h1
Chess zver 26.png
Chess zhor 26.png
Пример за цугцванг: страната, която е на ход е в неблагоприятно положение.

Ендшпилът е фаза в играта, когато има малко фигури останали на дъската. Има три основни стратегически различия между по-ранните фази и ендшпила:[3]

  • По време на ендшпила, пешките стават по-важни; ендшпилът често се върти около опитите за произвеждане на пешка.
  • Царят, който е пазен в мителшпила от заплахата за мат, става силна фигура в тази фаза и често е преместван в центъра на дъската, където пази пешките от своя цвят, атакува тези на противника и затруднява движението на противниковия цар.
  • Цугцванг – неблагоприятно положение за играча, който е на ход. Цугцвангът често е определящ фактор в ендшпила и по-рядко в другите фази на партията. Например, на диаграмата отляво, ако черните са на ход, трябва да изиграят 1...Цb7 и позволяват произвеждането на бялата пешка в царица след 2.Цd7, докато ако белите са на ход, трябва да се задоволят с пат чрез 1.Цc6 или да загубят последната си пешка, ако играят друг ход.

Ендшпилите могат да бъдат класифицирани според вида на фигурите, които са останали на дъската. Основните матове са позиции, в които едната страна има само цар, а другата разполата с една или две фигури повече, и може да матира противниковия цар, обединявайки работата на царя и фигурите си. Например, пешечните ендшпили се състоят от цар и пешки при едната или двете страни и задачата на по-силната страна е да произведе една от пешките си. Другите по-сложни ендшпили са класифицирани според фигурите на дъската, а други на царете. Например, „ендшпил топ и пешка срещу топ“.

Кутии за шах[редактиране | edit source]

Едни от основните характеристики на кутиите за шах са размерът на дъската, материалът, от който е изработена, както и размерът на различните фигури за шах, които са важни, за да пасват на големината на шаха.

Големина на дъската за шах[редактиране | edit source]

Съществуват различни размери на дъската за шах:

18/9/2 см. - За този размер на шаха са подходящи дървени фигури, чиито размер на пешката е 2,5 см., а на царя - 4,5 см.

22/11/6 - Размерът на фигурите за този шах трябва да бъдат с малки размери - пешка - 2 см, цар - 3,5 см.

34/17/5 - Това е един от стандартните размери на дъската за шах. Размерът на фигурите, за този вид шах, трябва да са със средни размери съответно - размер на пешката - 3,5 см, на царя - 6 см.

48/24/6 - Друг стандартен размер на дъска за шах, за който са подходящи фигури с големи размери - за пешката - 4,5 см., за царя - 9см. Подходящи за този шах са и дървени фигури "Стаунтон", които са одобрени от "ФИДЕ" (Федерацията по шах) за шахматни състезания и турнири. Те са балансирани със специално вградени във всяка фигура оловни тежести. Фигурите са произведени в България.

Материал за производство на шахове[редактиране | edit source]

Кутия за шах табла ситопечат се произвежда ръчно от твърда букова дървесина. Рамката е от масивно дърво, като се оцветява с различни байцове в цвят орех, габър или може да бъде натурална. Дъската се прави от пресован буков материал – буков шперплат, като формите за шахмата и капиите за табла за отпечатват в специални калъпи с мастило – ситопечат. Лакира се в два слоя.

Кутия за шах табла фурнир махагон също се изработва ръчно от букова дървесина.

Кутия за шах табла фурнир орех се изработва от орехова дървесина. Рамката е от орехово дърво, като се оцветява в различни байцове на ореха - тъмен или светъл. Дъската се изработва от орехов материал.

Кутия за шах табла пирограф се произвежда от буково дърво. Пирографирането, което се прави върху нея, най-общо представлява рисуване с огън върху дърво с помощта на машинка – пирограф. Като цяло пирографът допринася за по-автентичния вид на дървото, както и за по-явните и живи изображения, които се рисуват върху него. Върху нея могат да се пирографират различни елементи и текстове.

Кутия за шах табла с дърворезба се изработват от орех, а дърворезбата, която се прави върху таблата, представлява обработка на дървесината, като процесът включва изрязване на различни декоративни изображения.

История[редактиране | edit source]

Предшественици[редактиране | edit source]

Шатрандж

Думата шах идва от персийски и означава император,а думата мат означава мъртъв. Който умъртви противниковия император (цар), той печели играта.

Съществуват много легенди, теории и схващания за произхода на играта, като най-често се споменава Индия, Персия и дори Китай. Точна дата не може да бъде определена, но предположенията са за периода от 3. до 6. век. Най-вероятен е индийският произход, като производна на играта шатрандж. С различните свойства (движения на фигурите и с тяхното разположение), играта е отразявала състава и свойствата на тогавашната индийска войска, образувана от четири части: слонове, бойни кули, коне и пехотинци. От Индия той се разпространява и в Персия. След завладяването на последната от арабите, те я пренасят в Европа — най-напред в южните области на Испания, която тогава е част от Арабския халифат.

Произход на съвременната игра (1450–1850)[редактиране | edit source]

Около 1200 г., правилата на шатраджа започват да бъдат видоизменяни в Южна Европа и около 1475 г., няколко основни промени оформят играта такава каквато е позната днес.[6] Тези съвременни правила за основните ходове са възприети в Италия и Испания.[7] Пешките получават правото да напреднат с две полета при първия им ход, докато офицерите и дамите придобиват съвременните си способности. Дамата заменя по-ранната шахматна фигура „везир“ към края на 10 век, и до 15 век става най-силната фигура.[8]

Тези нови правила бързо се разпростират из Западна Европа, с изключение на правилата за пат, които са финализирани през ранния 19 век. За да се различава от предците си, тази версия на правилата е понякога посочавана като „западен шахмат“[9] или „международен шахмат“.[10]

Писмени работи за теорията как да играем шахмат започват да се появяват през 15 век. Най-старата оцеляла печатна шахматна книга Repetición de Amores y Arte de Ajedrez от испанския духовник Луис Рамирес де Лусена е публикувана в Саламанка през 1497 г.[7]

Лусена и по-късни майстори като португалеца Педро Дамиано, италианците Джовани Леонардо Ди Бона, Джулио Чезаре Полерио и Джоакино Греко и испанския свещеник Руи Лопес де Сегура развиват елементите на дебютите и започват да анализират прости ендшпили.

Франсоа Андре Деникен Филидор, френски майстор на шахмата от 18 век.

През 18 век центърът на европейския шахматен живот се премества от южноевроейските държави във Франция. Двамата най-важни френски майстори са Франсоа-Андре Деникен Филидор, музикант по професия, който открива важността на пешките за шахматната стратегия, и по-късно Луи Шарл дьо Лабурдоне, който печели известната серия от мачове с ирландския майстор Александър Мак Донал през 1834.[11] Центрове на шахматния живот през този период са кафенета в големи европейски градове като кафене „Режанс“ (Café de la Régence) в Париж[12][13] и ресторант Simpson's-in-the-Strand в Лондон [14].

С настъпването на 19 век, шахматната организация се развива бързо. Появяват се много шахматни клубове, шахматни книги и шахматни списания. Провеждат се кореспондентски мачове между градове; например Лондонския шахматен клуб играе срещу Единбургския шахматен клуб през 1824 г.[15]

Шахматните задачи стават постоянна част от вестниците на 19 век; Бернард Хорвиц, Йозеф Клинг и Самуел Лойд композират някои от най-влиятелните задачи. През 1843 г. Тасило фон Хайдебранд Ласа публикува своята и на Паул Рудолф фон Билгер книга Handbuch des Schachspiels („Хандбух“), първият изчерпателен наръчник за шахматна теория.[16]

Раждането на спорта (1850–1945)[редактиране | edit source]

„Безсмъртната партия“, Андерсен-Кизерицки, 1851 г.

Първият съвременен шахматен турнир е проведен в Лондон през 1851 г. и е спечелен, изненадващо от германеца Адолф Андерсен, относително неизвестен играч по онова време. Андерсен е приветстван като водещ шахматен майстор [17] и неговия блестящ, енергичен атакуващ стил става емблематичен за времето си, въпреки че по-късно е описан като стратегически слаб или повърхностен. [18] Блестящи партии като „Безсмъртната партия“ на Андерсен и „Оперната партия“ на Пол Морфи са определяни като най-високия възможен връх в шахматното изкуство.[19]

По-дълбоко проникване в природата на шахмата идва с играта на Пол Морфи и Вилхелм Щайниц. Американецът Морфи, необикновено дете-чудо, спечелва срещу всички важни състезатели, включително Андерсен, по време на кратката му шахматна кариера между 1857 и 1863. Успехът на Морфи произлиза от комбинацията на брилиянтни атаки и стабилна стратегия; той интуитивно знае как да подготви атаките.[20] Роденият в Прага Вилхем Щайниц описва по-късно как да се избегнат слабостите в нашата позиция и как да създадем и използваме такива слабости в позицията на противника.[21] В допълнение към постиженията му в теорията, Щайниц полага основите на важна традиция: триумфът му срещу водещия германски майстор Йохан Цукерторт през 1881 г., е считан за първото световно първенство по шахмат. Щайниц губи титлата си през 1894 г. от много по-младия немски математик Емануел Ласкер, който запазва тази титла в продължение на 27 години, най-дългия период сред всички световни шампиони.

Вилхем Щайниц, първият световен шампион.

Кубинското дете-чудо Хосе Раул Капабланка (световен шампион в периода 1921-27), който обича простите позиции и ендшпили, успява да сложи край на немскиговорящото господство в шахмата; той остава непобеден в турнирна партия в продължение на осем години, до 1924 г. Негов наследник е руснакът Александър Алехин, силно атакуващ играч, който умира като световен шампион през 1946 г., губейки за кратко титлата си от холандеца Макс Еве през 1935 г. и възвръщайки си я две години по-късно.[22]

Между двете световни войни, шахматът е революционизиран от новата теоретична школа на т. нар. „хипермодернизъм“, с представители Арон Нимцович и Рихард Рети. Те проповядват идеята да се контролира центъра на дъската с отдалечени фигури вместо с пешки, канейки противниците си да окупират центъра с пешки, които да станат обекти на атака.

След края на 19 век, броят на ежегодно провежданите турнири и мачове за майстори бързо нараства. Някои източници посочват, че през 1914 г. титлата „гросмайстор по шахмат“ е за първи път официално присъдена от руския император Николай II на Ласкер, Капабланка, Алехин, Тараш и Маршал, но това е спорно твърдение. Традицията за присъждане на такива звания се продължава от Световната федерация по шахмат, основана през 1924 г. в Париж. През 1927 г. е основано световното първенство за жени с първа победителка чехкинята Вера Менчик.

Следвоенен период (1945 и нататък)[редактиране | edit source]

Световните шампиони Хосе Раул Капабланка (вляво) и Емануел Ласкер през 1925 г.

След смъртта на Алехин нов световен шампион е потърсен чрез турнир с елитни играчи, организиран от ФИДЕ, която оттогава има контрол над титлата с изключение на едно прекъсване. Победителят от турнира през 1948 г., руснакът Михаил Ботвиник, един от най-силните за всички времена, поставя началото на ерата на съветско господство в света на шахмата. До разпадането на Съветския съюз има само един несъветски шампион - американеца Боби Фишер (шампион в периода 1972-1975).

В предишната неофициална система, световният шампион определя с кой претендент ще играе мач за титлата и претендентът е задължен да потърси спонсори за мача. ФИДЕ въвежда нова система на квалифициращи турнири и мачове. Най-силните играчи в света се събират в „междузонални турнири“, където се присъединяват към играчи, които са се квалифицирали от „зонални турнири“. Завършилите на първите места в тези междузонални турнири отиват на етап „Кандидати“, който първоначално е турнир, а впоследствие поредица от елиминационни мачове. Победителят при кандидатите играе с настоящия световен шампион за титлата. При поражение на шампиона, той има право да изиграе мач-реванш година по-късно. Тази система работи в тригодишен цикъл.

Ботвиник участва в шампионатни мачове за период от 15 години и става 5 пъти световен шампион. Той спечелва турнира за световната титла през 1948 г. и я запазва след равните мачове през 1951 г. с Давид Бронщайн и 1954 г. със Смислов. През 1957 г. губи от Василий Смислов, но си възвръща титлата след мач-реванш през 1958 г. През 1960 г. губи титлата от латвийското дете-чудо Михаил Тал, завършен тактичен и атакуващ играч. Ботвиник пак си възвръща титлата в мача-реванш през 1961 г.

След събитието от 1961 г., ФИДЕ отменя автоматичното правило за мач-реванш на детронирания шампион и следващия шампион, Тигран Петросян, гений на защитата и силен позиционен играч, през 1963 г. побеждава Ботвиник и успява да задържи титлата за два цикъла. През 1966 г. я защитава с победа, а 1969 г. губи от един и същ претендент. Неговият наследник, Борис Спаски от Русия (1969-1972), е играч способен да победи в позиционен и остър тактически стил.

Следващият цикъл за титлата излъчва първия несъветски претендент за титлата от Втората световна война, американецът Боби Фишер, който побеждава останалите кандидати с безпрецедентна лекота и очаквано печели мача за световната титла. През 1975 г., обаче, Фишер отказва да защитава титлата си срещу съветския шахматист Анатолий Карпов, когато ФИДЕ отказва да изпълни неговите изисквания, и Карпов придобива титлата служебно. Карпов защитава на два пъти титлата си срещу Виктор Корчной (1978 и 1981 г.) и доминира през 1970-те и ранните 1980-те с поредица от турнирни успехи.

Царуването на Карпов е прекъснато през 1985 г. от друг гениален руски шахматист – Гари Каспаров. Каспаров и Карпов провеждат пет равностойни мача за световната титла между 1984 и 1990 г. - едни от най-силните двубои в историята на шахмата. Карпов печели само първия от тях през 1984 г., който е прекратен, преди да завърши според регламента поради рекордната му продължителност.

Вишванатан Ананд, петкратен световен шампион - 2000, 2007-2013 г.

Следващата година при нов регламент побеждава Каспаров и става най-младият световен шампион в историята. Той печели третия и петия мач с 1 т. разлика, а четвъртия завършва наравно и така си запазва титлата.

През 1993 г., Гари Каспаров и Найджъл Шорт скъсват връзките си с ФИДЕ, за да организират техен собствен мач за титлата и основават състезателната Професионална шахматна асоциация (ПФА). Оттогава до 2006 г. има едновременно двама световни шампиони и две световни първенства:

Настоящият световен шампион Maгнус Карлсeн на турнира във Вайк ан Зее, 2013

- Шампионат по „класически шахмат“ на ПФА. Продължава само по традицията на Щайниц, в която настоящият шампион играе с претедента серия от много партии. Каспаров побеждава Шорт, а през 1995 г. - Ананд и остава шампион по „класически шахмат“ на ПФА до 2000 г., когато губи своята титла от руснака Владимир Крамник.

- Световно първенство, организирано от ФИДЕ. През 1993 г. Карпов побеждава Ян Тиман и отново е световен шампион до 1999 г., когато е победен с 1 т. от друг руски гросмайстор - Александър Халифман. Следващата година Халифман губи от индиеца Вишванатан Ананд, който за пръв път става световен шампион. През 2002 г. Ананд е победен от претендента Руслан Пономарьов, а през 2004 г. украинецът губи последният мач за титлата с Рустам Касимджанов. През 2005 г. ФИДЕ въвежда в нова форма, при която осемте най-силни шахматисти в света участват в общ турнир в Сан Луис (Аржентина), за да определят шампиона. Играе се всеки срещу всеки в 2 кръга при разменени фигури. Убедително побеждава Веселин Топалов и става първият българин, световен шампион по шахмат.

Световното първенство по шахмат през 2006 г. обединява титлите, когато Крамник побеждава световния шампион на ФИДЕ Топалов и става единствен световен шампион.[23] През септември 2007 г., руснакът губи титлата си от Вишванатан Ананд, който спечелва световното първенство в град Мексико.[24] Ананд защитава титлата си в мачове срещу претендентите през 2008, 2010 и 2012 г. [25]

През 2013 г. от 9-ти до 22-ри ноември победителят сред претендентите Магнус Карлсен побеждава в мач за титлата Ананд в град Ченай, Индия без да изгуби нито една партия. Карлсен печели мача с 6,5:3,5 (+3, =7, -0) и на 22 години и 357 дни става двадесетият световен шампион по шахмат. Той е вторият най-млад шампион в историята на шаха след Гари Каспаров (22 години и 210 дни). [26]

Място в културата[редактиране | edit source]

Преди съвремието[редактиране | edit source]

През Средновековието и по време на Ренесанса, шахматът е част от културата на аристокрацията; използва се за преподаване на военна стратегия и е наричан „царска игра“.

Съвремие[редактиране | edit source]

До епохата на Просвещението, шахматът основно се представя като начин за самоусъвършенстване.

С такива или подобни надежди, шахматът се преподава на деца в училищата по цял свят и е използван в армиите за трениране умовете на кадетите и офицерите. Много училища поддържат шахматни клубове и се организират множество турнири специално за деца. В допълнение много държави разполагат с шахматни федерации, които редовно провеждат турнири в допълнение към тези на ФИДЕ.

Освен това, шахматът често е изобразяван в изкуството; забележителни произведения, където шахматът играе ключова роля, се появяват на бял свят, започвайки от „Партия Шах“ на Томас Мидълтън, през „Алиса в Огледалния свят“ на Луис Карол до „Шахматна новела“ на Стефан Цвайг или „Защита Лужин“ на Владимир Набоков. Шахматът също е важен елемент във филми като „Седмият печат“ на Ингмар Бергман или „Шахматисти“ на Сатяджит Рей.

Шахматът също е представен в съвременната поп култура. Например, героят на Дж. Роулинг Хари Потър играе „магически шахмат“, докато героите от Стар Трек предпочитат „триизмерен шахмат“.

Нотация за записване на ходовете[редактиране | edit source]

Шахматна композиция[редактиране | edit source]

Шахматната композиция е изкуството на създаване на шахматни задачи (тези задачи понякога са наричани шахматни композиции). Личност, която създава такива проблеми е известна като шахматен композитор.

Повечето шахматни задачи проявяват следните особености:

  • Позицията е композирана т.е. тя не е взета от реална игра, но е съчинена за специфичната цел на поставения проблем.
  • Има определено условие т.е. цел, която трябва да бъде постигната. Например, да се матират черните фигури в определен брой от ходове.
  • Има тема (или съвкупност от теми), за която задачата е съставена да илюстрира: шахматните задачи обикновено илюстрират отделни идеи. Много от тези теми имат собствени имена и често са кръстени на личностите, които за първи път са ги използвали. Например, тема „Новотни“.

Шахматната композиция е отделен клон на спорта шахмат и съществуват турнири, както за композиране, така и за решаване на шахматни задачи.

Състезателна игра[редактиране | edit source]

Организация на състезанията[редактиране | edit source]

Кирсан Илюмжинов, президент на Световната федерация по шахмат.

Съвременният шахмат е организиран спорт структуриран в международни и национални съюзи, турнири и конгреси. Международното управляващо тяло на шахмата е Международната федерация по шахмат (ФИДЕ). Повечето държави имат национална шахматна организация (например Българска федерация по шахмат), която е член на ФИДЕ. Международната федерация по шахмат е член на Международния олимпийски комитет (МОК), но играта шахмат никога не взима участие в Олимпийски игри; шахматът има собствена олимпиада, която се провежда на всеки две години под формата на отборно състезание. Приблизително 605 милиона хора в света знаят как да играят шахмат, а 7,5 милиона са членове на национални федерации по шахмат, които съществуват в 160 държави в цял свят. Това превръща шахмата в един от най-популярните спортове в света.

Настоящият световен шампион е Магнус Карлсен от Норвегия. Настоящата световна шампионка е украинката Ана Ушенина, но унгарката Юдит Полгар притежава най-високия рейтинг сред жените. Тя никога не участва в световното първенство за жени, като вместо това предпочита да се състезава с водещите играчи сред мъжете и дори поддържа рейтинг сред 20 най-силни играчи при мъжете.

Други индивидуални състезания включват Световно първенство за юноши и девойки до 20 години, Европейско индивидуално първенство и националните първенства. Турнири само с покана редовно привличат най-силните играчи в света и към този вид състезания са причислявани турнирите „Линарес“ (Испания), „Амбър“ (Монте Карло), „Спаркасен Чес Мийтинг“ (Дортмунд), „М-Тел Мастърс“ (София) и „Корус“ (Вайк ан Зее).

Редовни отборни състезания включват споменатата по-горе шахматна олимпиада, световното отборно първенство и европейското отборно първенство. Последната 38-а шахматна олимпиада е проведена през 2008 г. в Дрезден, Германия. Победителите при мъжете е отборът на Армения, а при жените – Грузия.[27] Световното първенство по решаване на шахматни задачи и световното първенство по кореспондентен шахмат са едновременно индивидуални и отборни състезания.

Освен тези престижни състезания, съществуват хиляди други шахматни турнири, мачове и фестивали, които се провеждат всяка година в цял свят и събират състезатели от всички нива, от начинаещи до експерти.

Звания и рангове[редактиране | edit source]

Гросмайстор Гари Каспаров, бивш световен шампион

Най-добрите играчи могат да бъдат наградени със специални звания от международната организация ФИДЕ.

  • Гросмайстор (накратко ГМ, понякога се използва международен гросмайстор или МГМ) се присъжда на шахматистите от световна класа. Част от световния шампион, ГМ е най-високото звание, което шахматист може да получи. Преди ФИДЕ да награди шахматист с него, играчът трябва да има ЕЛО рейтинг от най-малко 2500 и постигнати три забележителни резултати (наречени норми) в турнири, включващи участието на други гросмайстори от страни различни от тази на кандидата. Има също други начини за придобиване на гросмайсторско звание, например ако шахматистът спечели Световното първенство за юноши или девойки.
  • Международен майстор (накратко ММ). Изискванията са подобни на ГМ, но са занижени. Минималният рейтинг за ММ е 2400.
  • ФИДЕ майстор (накратко ФМ) Обикновения начин за получаване на звание ФИДЕ майстор е достигане на ФИДЕ рейтинг от 2300 или повече.
  • Кандидат-майстор (накратко КМ) Подобно на ФМ, но с ФИДЕ рейтинг от най-малко 2200.

Всички звания са отворени за мъже и жени. Отделни звания само за жени, такива като гросмайстор за жени (ГМЖ), също са налични. Започвайки с Нона Гаприндашвили през 1978 г., много жени спечелват гросмайсторска титла и повечето от топ десет на жените през юли 2009 г. имат пълно гросмайсторско звание.[28]

Международни звания са присъждани на композитори и решавачи на шахматни задачи, както и на състезатели по кореспондентен шахмат (от Международната федерация по кореспондентен шахмат). Освен това, националните шахматни организации може също да присъждат титли, обикновено на напреднали играчи, които са още под нивото необходимо за международните звания; пример е титлата „шахматен експерт“ използвана в Съединените щати.

Математика и компютри[редактиране | edit source]

Задача за хода на коня, е пример за математически проблем от света на шахмата. Изучавана е от математиците Ойлер и Вандермонд.

Шахматът е интересен откъм математическа гледна точка. Много комбинаторни и топологични проблеми свързани с шахмата са известни от хиляди години. През 1913 г. Ернст Зермело използва това като основа за теорията си на игровите стратегии, която е определяна за една от предшествениците на теорията на игрите.[29]

Броят на позволените според правилата в шахмата позиции е пресметнато, че е между 1043 и 1050, със сложност на игрово дърво приблизително 10123. За пръв път сложността на игровото дърво на шахмата е изчислено от Клауд Шанън на 10120, резултат известен като „Числото на Шанън“.[30] Обикновено средностатистическата позиция има от 30 до 40 възможни хода, но има и някои с нула (в случаите на мат или пат), или с 218.[31]

Най-важното математическо предизвикателство на шахмата е създаването на алгоритъм, който да може да играе шах. Идеята за създаване на машина, играеща шахмат, датира от 18 век; около 1769 г., играещ шахмат автомат, наречен Турчинът, става известен преди да бъде разкрит като измама.[32] Сериозните опити, основаващи се на автоматите, такива като El Ajedrecista (на български: Шахматистът), били твърде сложни и ограничени, за да бъдат полезни.

Компютър, играещ шахмат от 90-те години на 20 век.

До изобретяването на дигиталния компютър през 50-те години на 20 век, шахматни ентусиасти и компютърни инженери построяват, с увеличаваща се степен на сериозност и успех, играещи шахмат машини и компютърни програми.

С огромни бази данни на минали партии и висока аналитична способност, компютрите също помагат на играчите да изучават шахмата и да се подготвят за мачове. Допълнително, интернет шахматните сървъри позволяват на хората да намират и играят с противници от цял свят. Наличието на компютри и съвременни комуникационни устройства също повишават тревогата за евентуално мамене по време на партии, с най-известен случай „тоалетната война“ от световното първенство през 2006 г.

Психология[редактиране | edit source]

Съществува обширна научна литература за шахматната психология.[33][34][35][36] Адриан де Гроот, в своята докторска теза, посочва че шахматните майстори могат бързо да разберат ключовите особености на позицията.[37] Според де Гроот, това умение, постигнато с години на практика и обучение, е по-важно от способността за предвиждане на ходове. Де Гроот също посочва, че майсторите по шахмат могат да запомнят позиции, които са показани за няколко секунди, почти перфектно.[38]

По-съвременните изследвания се фокусират върху шахмата като тренировка на ума; относителните роли на познанието и предвиждането; блинд шахмата; ролята на личността и интелекта в шахматното умение, разликите при половете и компютърните модели на шахматното познание. В допълнение, ролята на практика и талант в развитието на шахмата и други области на познание водят до много изследвания в днешни дни. Ериксон и колеги спорят дали преднамерената практика е достатъчна за достигане високи нива на познание, като майстор в шахмата.[39] Друго съвременно изследване посочва, че други фактори освен практиката са важни. Например, Гобет и колеги посочват, че по-силните играчи започват да играят шахмат от по-рано и че по-вероятно е те да са леворъки и да са родени в късна зима или ранна пролет.[40][41]

Варианти[редактиране | edit source]

Хексагонален шахмат на Глински, популярен вариант на шахмата през 30-те години на 20 век.

Шахматните варианти са форма на шахмата, където партията се играе върху различна дъска, със специални допълнителни фигури или по различни правила. Има повече от две хиляди официално оповестени шахматни варианти, от които най-известни са сянци в Китай и шоги в Япония.[42][43]

Шахматните варианти могат да бъдат разделени на:

  • Пряки предшественици на игрите шахмат, чатуранга и шатрандж.
  • Традиционни национални или регионални шахматни варианти като сянци, шоги, джианци и макрук, които имат общи предшественици със западния шахмат.
  • Съвременни варианти на шахмата, такива като Шах960, където началната позиция се избира произволно преди всяка партия. Това произволно разположение на фигурите прави по-трудна задачата да се подготви дебютната игра предварително.[44]

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Шахмат в нашите сродни проекти:

Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)

Български организации

Международни организации

Друго

Източници[редактиране | edit source]

  1. Tal, Mikhail. The Life and Games of Mikhail Tal. ISBN 1-85744-202-4.
  2. E.I. Laws of Chess. // Посетен на 2008-08-12.
  3. а б в г Harding, Tim. Better Chess for Average Players. Courier Dover Publications, 2003. ISBN 0-486-29029-8.
  4. Collins, Sam. Understanding the Chess Openings. Gambit Publications, 2005. ISBN 1-904600-28-X.
  5. Tarrasch, Siegbert. The Game of Chess. Courier Dover Publications, 1987. ISBN 0-486-25447-X.
  6. Hooper, David и др. The Oxford Companion to Chess. второ издание. Oxford University Press, 1992. ISBN 0-19-866164-9.
  7. а б Calvo, Ricardo. Valencia Spain: The Cradle of European Chess. // GoddessChess, 1998. Посетен на 2009-07-26.
  8. Yalom, Marilyn. Birth of the Chess Queen. ISBN 0060090642.
  9. Dr René Gralla. XiangQi – an alternate to Western Chess. // ChessBase.com, 2006-11-19. Посетен на 2009=07-26.
  10. Kramnik plays Makruk Thai. // Посетен на 2009-07-26.
  11. Louis Charles Mahe De La Bourdonnais. // ChessGames. Посетен на 2009-07-26.
  12. Metzner, Paul. Crescendo of the Virtuoso: Spectacle, Skill, and Self-Promotion in Paris during the Age of Revolution. Berkeley: University of California Press, 1998. ISBN 0-520-20684-3.
  13. Bird, Henry Edward. Chess History and Reminiscences. // Gutenberg. Посетен на 2009-07-26.
  14. History of Simpson's-in-the-Strand. // http://www.savoygroup.com/.+Посетен на 2010-01-19.
  15. London Chess Club. // ChessGames. Посетен на 2009-07-26.
  16. Шахматна енциклопедия. София, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, 1989.
  17. Parr, Larry. London, 1851. // World Chess Network. Посетен на 2008-11-26.
  18. Hartston, W.. The Kings of Chess. Pavilion Books Limited, 1985. ISBN 0-06-015358-X. с. 36.
  19. Burgess, Graham и др. The Mammoth Book of the World's Greatest Chess Games. Carroll & Graf Publishers, 1998. ISBN 0-7867-0587-6. OCLC 40209258. с. 14.
  20. Shibut, Macon. Paul Morphy and the Evolution of Chess Theory. Courier Dover Publications, 2004. ISBN 0-486-43574-1. OCLC 55639730.
  21. Steinitz, William и др. The Steinitz Papers: Letters and Documents of the First World Chess Champion. McFarland & Company, 2002. ISBN 0-7864-1193-7. OCLC 48550929.
  22. Kasparov, Garry. My Great Predecessors, part II. Everyman Chess, 2003. ISBN 1-85744-342-X.
  23. Крамник стана Световен шампион по шахмат. // bgnewsroom.com, 2006-10-13. Посетен на 2009-07-29.
  24. Вишванатан Ананд е новият световен шампион по шах. // Bulgarian Post, 2007-09-30. Посетен на 2009-07-29.
  25. Вишванатан Ананд защити световната си титла. // в. „Стандарт“, 2008-10-30. Посетен на 2009-07-29.
  26. http://chennai2013.fide.com/
  27. Schacholympiade Dresden 2008. // Архив на оригинала от 2009-01-30. Посетен на 2009-08-01.
  28. Top 100 Women July 2009. // ФИДЕ. Посетен на 2009-07-26.
  29. Christoph Eichhorn. Christoph: Der Beginn der Formalen Spieltheorie: Zermelo (1913). // 2004-07-31. Посетен на 2008-09-03.
  30. Chess. // Mathworld.Wolfram.com. Посетен на 2009-08-03.
  31. The biggest Number of simultaneous possible legal Moves. // www.chessbox.de. Посетен на 2009-08-03.
  32. Levitt, Gerald M.. The Turk, chess automaton. McFarland & Company, 2000. ISBN 0-7864-0778-6.
  33. Individual differences in chess expertise: A psychometric investigation. // Acta Psychologica 124 (3). March 2007. с. 398–420.
  34. Gobet, Fernand и др. Moves in mind: The psychology of board games. Psychology Press, 2004. ISBN 1-84169-336-7.
  35. Holding, Dennis. The psychology of chess skill. Erlbaum, 1985. ISBN 978-0-89859-575-8.
  36. Saariluoma, Pertti. Chess players' thinking: A cognitive psychological approach. Routledge, 1995. ISBN 0415120799-1-DBS.
  37. de Groot, A.D.. Thought and choice in chess. Mouton Publishers, 1965.
  38. Richards J. Heuer, Jr.. Psychology of Intelligence Analysis (Глава 3). // Center for the Study of Intelligence, 1999. Посетен на 2008-08-03.
  39. K. Anders Ericsson, Ralf Th. Krampe, и Clemens Tesch-Romer. The Role of Deliberate Practice in the Acquisition of Expert Performance. // Посетен на 2008-08-03.
  40. Fernand Gobet и Philippe Chassy. Season of birth and chess expertise. // Посетен на 2009-08-03.
  41. Fernand Gobet и Guillermo Campitelli. The role of domain-specific practice, handedness and starting age in chess. // Посетен на 2009-08-03.
  42. Pritchard, David. The Encyclopedia of Chess Variants. Games & Puzzles Publications, 1994. ISBN 0-9524142-0-1.
  43. Pritchard, David. Popular Chess Variants. Batsford Chess Books, 2000. ISBN 0-7134-8578-7.
  44. Eric van Reem. The birth of Fischer Random Chess. // chessvariants.com, 2001-07-24. Посетен на 2009-07-29.