Украйна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Україна
Знаме на Украйна
Герб на Украйна
(знаме) (герб)
Девиз: Воля, Злагода, Добро
(Свобода, Съгласие, Добро)
Местоположение на Украйна
География и население
Площ 603 628 km²
(на 44-то място)
Столица Киев
Най-голям град Киев
Официален език украински
Население (пребр., 2007) 46 299 874
(на 24-то място)
Гъстота на нас. 77 д./km²
Управление
Президент Петро Порошенко
Министър-председател Арсений Яценюк (временно изпълняващ длъжността)
История
Независимост
 -Обявена
От СССР
24 август 1991
Икономика
БВП (ППС, 2008) 337 млрд $
(на 29-то място)
БВП на човек (ППС) 6 900 $
Валута гривня (UAH)
Други данни
Часова зона EET (UTC+2)
Интернет домейн ua укр
Телефонен код 380

Украйна (на украински: Україна) е държава в Източна Европа. Тя граничи с Черно море и Азовско море на юг, с Русия на изток, с Беларус на север и с Полша, Словакия, Унгария, Румъния и Молдова на запад. Площта ѝ е 601 856 км², от които 559 726 км² суша и 42 130 км² водна площ.

Територията на днешна Украйна е важен център на източнославянската култура през Средновековието, преди да бъде поделена между различни държави. Краткият, но твърде бурен период на независимост (1917-1921) след Октомврийската революция приключва с присъединяването на Украйна към СССР. Украйна отново става независима след разпадането на СССР през 1991 г.

История[редактиране | edit source]

Ранна история[редактиране | edit source]

Разпространение на славяните през 6 век

Първите идентифицирани групи, населявали територията на днешна Украйна са халколитните трипилианска култура на запад и средностожка култура на изток. През 3 хилядолетие пр.н.е. те са заменени от културите на бронзовата епоха - ямната култура в степите и културата на погребалните камери на север.

През желязната епоха в степите живеят кимерийци, скити и сармати. През 6 век пр.н.е. по крайбрежието се появяват гръцки колонии, като Тирас, Олбия, Хермонаса. Те продължават да съществуват като римски и византийски градове до 6 век.

През 3 век на територията на Украйна се заселват готите, свързвани с черняховската култура. Северно от тях от 2 век до 5 век се развива киевската култура. В края на 4 век и двете области са подчинени от хуните. След техния разгром в средата на 5 век остготите се преселват в Панония и мястото им в степните райони е заето от прабългарите. В същото време от северозапад започват да се разселват славянски племена.

Средновековие[редактиране | edit source]

През 9 век Киев, плащал дотогава данък на Хазарския хаганат, е завладян от варягите Асколд и Дир, изместени малко по-късно от регента на Новгород Олег. По това време на територията на днешна Украйна живеят славянските племена поляни, древляни, северяни, уличи, тиверци и дулеби, както и етническата група рус, чийто произход е спорен. Киев се намира в земите на рус, заобиколени от тези на поляните, и се превръща в център на държавата Киевска Рус.

Владимир I приема християнството за официална религия в Киевска Рус

През 11 век Киевска Рус е държавата с най-голяма територия в Европа. На запад тя е наричана Рутения, име, което се запазва по-късно за западните области на страната. През този период се появява наименованието Украйна, с което се означава областта Рус около градовете Киев, Чернигов и Переяслав. Християнството започва да прониква през 9 век, като е прието за държавна религия през 988 от великия княз Владимир Велики и за неговите нужди са изпратени свещеници и книги от България. Така Киевска Рус става втората славянска държава, в която намира добър прием и се утвърждава глаголицата, а след това и кирилицата.

Въпреки успешното управление на Владимир Мономах, конфликтите между отделните князе на Киевска Рус довеждат до упадък в началото на 12 век. Киев е опустошен от Андрей Боголюбски и столицата на великите князе е преместена във Владимир, на североизток, където се образува Руската държава. В началото на 13 век руските земи и остатъците от Киевска рус са покорени от монголците.

Наследник на Киевска Рус през 13 и 14 век в западната част на днешна Украйна са княжествата Галич и Волиния, които през продължителни периоди са обединени. След опустошаването на Киев от Андрей Боголюбски през 1169 Галич-Волиния става доминиращата сила в днешна Украйна. През 13 век главен град на княжеството става Лвов, а князете стават васали на Монголската империя. През 14 век Полша и Литва водят продължителни войни срещу монголите и с времето голяма част от Украйна попада под тяхно управление.

Ново време[редактиране | edit source]

Богдан Хмелницки

След Люблинската уния от 1569 и образуването на Жечпосполита, Украйна става част от Короната на Полското кралство.

Междувременно казаците в южните части на днешна Украйна водят постоянни войни с трите си силни съседа - Жечпосполита, Московското княжество и Кримското ханство, васално на Османската империя. Кралете на Жечпосполита полагат усилия да привлекат казаците на своя страна и от началото на 16 век казаците от днешна Украйна са до голяма степен интегрирани в сложната система на Полско-литовската държава. Напрежението между казаци и поляци нараства през първата половина на 17 век, когато на казаците е отказано да получат статута на шляхтата, като в същото време се правят опити те да бъдат закрепостявани. Това довежда до голямото въстание на Богдан Хмелницки, започнало през 1648. След въстанието казаците се опитват да запазят автономията си, като се сближат с Русия, и през 1654 сключват Переяславския договор с нея. Правителството на Жечпосполита се опитва да постигне компромис с казашката държава и през 1658 двете страни подписват Хадиачкия договор, но споразумението е отменено с полско-руския Андрусовски договор от 1667, който поделя територията на Украйна между двете страни.

През следващите десетилетия украинската автономия в управляваните от Руската Империя области напълно изчезват. След трите Подялби на Полша в края на 18 век Галиция е присъединена към Австрийската империя, а останалата част от Украйна - към Русия. В хода на Руско-турските войни Руската Империя завладява и южните части на страната. През 19 век украинската интелигенция, вдъхновена от националистическите движения в Европа, прави опити да възроди украинските културни традиции. Руското правителство се отнася отрицателно към тези настроения, като дори забранява използването и изучаването на украински език. В същото време много украинци се интегрират успешно в руското общество. В районите под австрийско управление администрацията оказва натиск срещу идентификацията на местните жители с Русия. Драстичен пример е концентрационният лагер в Талерхоф близо до Грац, където загиват няколко хиляди души.

20 век[редактиране | edit source]

Специјално издање Либекишена

Когато Първата световна война и Руската революция от 1917 разтърсват Австрия и Русия, украинците се оказват между двете разпадащи се империи. През 1917 и 1918 възникват няколко отделни украински държави - Украинска народна република, Хетманат, Западноукраинска народна република, Украинска съветска република.

Украйна претърпява поражение в Полско-украинската война. Не успяват и съвместните усилия на Йозеф Пилсудски и Симон Петлюра да спрат настъплението на червеноармейските войски от изток. В края на Полско-руската война Рижкия договор от март 1921 включва западните части на Украйна в Полша, а основната част е присъединена към СССР.

В началото на 20-те години украинската национална идея се възражда и дори се разпространява в обширна територия с традиционно смесено население на изток и юг в Украинската Съветска Социалистическа Република. Предприета е широка кампания на украинизация. Новосъздадената широка образователна система, базирана на украинския език, довежда до ограмотяването на предимно украинскиговорещото селско население. Експлозивно нарастват публикациите на украински и се усеща подем в целия културен живот. В същото време урбанизацията украинизира градските центрове.

В средата на 20-те години съветското правителство започва да се стреми към отнемане на относителната автономия на Украйна. През 1925 начело на комунистическата партия е поставен Лазар Каганович, който отстранява от управлението най-видните привърженици на украинизацията, като Микола Хвилови и Олександер Шумски. През 1929 е предприета кампания срещу „националистите“ в партията, като чистките продължават до 1934.

През 1928 съветското правителство обявява първия петилетен план, поставящ си за цел индустриализацията на страната. Украйна е сред най-засегнатите райони, като през следващите години градското население нараства от 19% на 34%. Индустриализацията е съпътствана с масова колективизация. Насилствената колективизация има опустошителен ефект върху производителността в земеделието. Въпреки това, през 1932 съветското правителство увеличава квотите за доставки на храни от Украйна с 44%. Според съветското законодателство членовете на колхозите не получават никакво зърно, преди да са изпълнени задължителните доставки към държавата, което в много случаи е невъзможно и предизвиква масов глад. Според различни оценки жертвите на бедствието, наричано Голодомор (буквално преведено "Гладомор"), са между 4 и 7 милиона души.

Опустошеният от войната Киев, 1941

Когато силите на Оста навлизат в Съветския съюз през лятото на 1941, много украинци, особено в западните области, които са под руска власт само от две години, посрещат германците като освободители, като някои се надяват да бъде създадена автономна украинска държава. Много от охранителите в германските концлагери в Полша са украинци, главно доскорошни военнопленници.[1] В тези концлагери са избити огромно количество руснаци, украинци, евреи и др. Политиката на германците първоначално дава известни надежди за това. Въпреки това, след началния период на известна толерантност, политиката на германците рязко се променя и украинското национално движение е смазано. Германската администрация не прави сериозни опити да експлоатира потенциалното недоволство от съветската система, като колхозите и принудителните доставки на храни са запазени. Както в цяла Европа, и тук се провежда системен геноцид срещу евреите, а много украинци са депортирани за принудителен труд в Германия. Общият брой на цивилните жертви в Украйна по време на войната се оценява на 7 милиона души, включително над 1 милион евреи, избити от германците и украинските националисти. Много цивилни стават жертва на принудителен труд и дори избиване на цели села за отмъщение за нападения срещу германски части. Освен това в Украйна се провеждат някои от най-активните военни действия в хода на цялата война - от Киевското обкръжение, където са пленени над 660 хиляди съветски войници, и отбраната на Одеса до пресичането на Днепър от съветските войски.

През следващите десетилетия в Украйна се концентрират голямо количество съветски военни бази, оборудвани със съвременно въоръжение. Страната става важен център на тежката промишленост - военна промишленост, въгледобив, металургия, химическа промишленост, енергетика. Някогашната казашка степ в Днепропетровска и Запорожка област се превръща в свръхиндустриализиран район, което има значително въздействие върху околната среда и здравето на хората. За нуждите на енергетиката река Днепър е трансформирана в поредица от огромни язовири. На 26 април 1986 в северния град Припят се взривява един от реакторите на Чернобилската атомна електроцентрала. Чернобилската авария е най-тежкият ядрен инцидент в историята. Тя предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от Съветския съюз, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 000 души са евакуирани от родните си места.

Независима Украйна[редактиране | edit source]

На 24 август 1991, в хода на разпадането на Съветския съюз, Украйна обявява своята независимост. Тя става един от учредителите на Общността на независимите държави. На 1 декември 1991 референдум утвърждава с голямо мнозинство независимостта на страната. Съветският съюз официално спира да съществува на 25 декември 1991 и суверенитетът на Украйна е признат от международната общност.

На 8 декември 1991 Украйна, Беларус и Руската Федерация подписват в Брест т.нар. Беловежко споразумение, с което казват на света, че СССР не съществува, и създават Общността на независимите държави (ОНД). След разпада на СССР, Леонид Кравчук печели президентските избори в Украйна с близо 60% избираемост. По това време стандарта на живот рязко спада, като брутният вътрешен продукт се свива с близо 60% между 1990 и 1999,[2][3] а нивата на инфлацията достигат петцифрени стойности.[4] Увеличават се престъпността и безработицата.

През 1994 г. в Будапеща под председателството на Ядрения клуб, Украйна доброволно се съгласява да се откаже от ядреният си арсенал, останал й в наследство от СССР и да го върне на юридическия наследник на Съветския съюз - Руската федерация. В замяна на този акт Великобритания, САЩ и Русия стават гаранти за суверенитета и териториалната цялост на Украйна.

Вторият президент на Украйна, Леонид Кучма, въвежда нова конституция през 1996 година.

21 век[редактиране | edit source]

През 2004 президентските избори са спечелени от Виктор Янукович, но съдът определя изборите като подправени, което предизвиква вълна от недоволство. Това довежда до Оранжева революция, която вкарва във властта Виктор Юшченко и Юлия Тимошенко, а Янукович остава в опозиция. Янукович бива избран за президент отново през 2010 година.[5]

По-късно споразумения, които Янукович подписва с Русия довеждат до многохилядни протести в Украйна в началото на 2014 и до въоръжени сблъсъци между полицията и протестиращи на 19 февруари 2014.

География[редактиране | edit source]

Украйна е богата на природни ресурси (желязна руда, въглища, цветни метали, нефт, природен газ, каменна сол, сяра, графит, каолин). По голямата част от страната е равнинна. Само на запад и в южните части на Крим релефът е планински. Лятото е топло и сухо.

Границите и площта на Украйна съвпадат с тези на съществувалата до 1990 година едноименна съюзна съветска република. Граничи на североизток с Русия, на север с Беларусия, на югозапад с Молдова, на запад с Полша, Словакия и Унгария. На малки откъслечни участъци по течението на реките Сучава, Прут и Дунав граничи с Румъния.

На юг страната е широко отворена към Черно и Азовско море, отделени от Кримския полуостров. В удобни заливи на морето са възникнали няколко украински пристанищаОдеса, Иличовск, Николаев, Керч, Мариупол и др.

През Украйна преминават важни железопътни, шосейни и водни пътища към Русия и Прибалтика, към Централна Европа и страните от Балканския полуостров.

Украйна е предимно равнинна страна. Равнинно-хълмистите земи заемат 95% от територията, а планинските земи съставляват едва 5% от площта на страната. Това са части от Източните Карпати и Кримските планини. Страната е богата на въглища (Донецки басейн), железни руди (Кривой рог), манган (Никопол) и др.

Украйна има гъста речна мрежа. През страната протичат големи реки като Днепър (трета в Европа след Волга и Дунав), Днестър, Южен Буг, Припят, Десна, Северен Донец. Долното течение на Дунав е естествена граница между Украйна и Румъния. Дължината на плавателния речен път е около 5 хил. км. Главната плавателна река е Днепър, транспортното значение на която нараства още повече след изграждането на верига от водохранилища. Големи днепърски пристанища Черкаск, Кременчук, Киев, Днепропетровск, Запорожие, Херсон и др.

Транспортната дейност се извършва и по Южен Бук, Донец, Днестър и други по-малки реки.

Столицата Киев е с население от 2 860 400 жители.

Икономика[редактиране | edit source]

Промишлен робот в Запорожкия автомобилен завод

В съветската епоха украинската икономика е втората най-мощна от всички републики, концентрирана най-вече върху тежката промишленост и добива. Украинската ССР е и ключов за съветската икономика земеделски регион. След разпада на СССР започва преход към пазарна икономика, в следствие на който по-голямата част от населението се озовава под прага на бедността.[6] През 1990-те украинската икономика се свива драстично, и много украинци започват да разчитат на отглеждане на собствена храна и бартер, за да оцелеят.

Брутният национален продукт на Украйна през 1998 г. е 52 милиарда долара, а през 1999 г. е 49,2 милиарда – по 980 долара на човек, и с около 60% по-нисък от този през 1991 година.[7] Добивът на пшеница от 30 милиона тона през 1990 г., като е намалял с над 15 милиона тона през 1998 г. Добивът на царевица е 4 милиона тона, на ечемик - 6 милиона тона, на картофи – 17 милиона тона, на захарно цвекло – 20 милиона тона. Намалено е и производството на захар и вино, съответно от 5,3 милиона тона на 2,6 милиона тона и от 2720 хиляди хектолитра на 760 хиляди хектолитра. През същия период, 1990 – 1998 г., говедата са намалели от 25 милиона на 13 милиона, а овцете от 8,5 милиона на 1,7 милиона, свинете от 20 милиона на 9,5 милиона. Производството на въглища от 165 милиона тона е намаляло на 73 милиона, а на електроенергия от 299 милиарда киловатчаса на 172 милиарда киловатчаса, на чугун от 44 милиона тона на 21 милиона тона, на стомана от 52 милиона тона на 24 милиона тона, на цимент от 22,7 милиона тона на 5,6 милиона тона. През 1993 година Украйна отбелязва рекорд по най-висока инфлация в рамките на една календарна година.[8]

Средна работна заплата по регион в Украйна

Едва след 2000 година започва да се забелязва значителен напредък, и през 2006 година БВП достига нивата от 1991 година. В този период растежът достига 5-10% годишно.[9] Настоящият общ БВП (2010 г.) се равнява на $ 305 млрд., на 40-то място в света, с индивидуална стойност на глава от населението, равна на $ 6700 (на 134-то място). Много висок процент от населението — 35%, продължават да живеят под линията на бедността. Световната банка определя Украйна като страна със среден доход на населението.[10] Основни проблеми продължават да са лошата инфраструктура, корупцията и бюрокрацията. Украинската стокова борса е с обща пазарна капитализация от $ 111 млрд., а през 2007 година отбелязва рекорден ръст от 130%.[11]

Търговският флот на страната е с тонаж 1 354 000 тона. Основните износни продукти на земеделието са зърнени храни и зеленчуци, а на промишлеността — въглища, електроенергия, стомана, машини и химически продукти. Основни търговски партньори са Русия, Германия, Китай, Турция и Полша. Украйна е практически световен монополист в производството на титан, и е един от водещите производители на манган, цинк и желязо. Страната е разполага с един от най-големите металургични отрасли в Източна Европа.[12] Промишлеността произвежда пълна гама от транспортни средства — автомобили, локомотиви, камиони, самолети, космически ракети. Голяма част от тях се изнасят за Европейския съюз и ОНД.[13] Украйна разчита на Русия за близо 35% от вноса си на природен газ и петрол, а през територията ѝ се транзитират 85% от всичкия природен газ за Европа.[14] Високите технологии и туризмът са едни от най-бързо развиващите се сектори, и в последните години Украйна се е превърнала в 8-мата най-посещавана дестинация в световен мащаб.[15]

Украйна е един от най-големите консуматори на електроенергия в Европа, а голяма част от електричеството се произвежда от АЕЦ. До 2030 година страната ще построи 11 нови ядрени реактора.[16] През 2007 година 47,4% от енергията се добива от ТЕЦ, 47,5% от АЕЦ, и 5,1% от ВЕЦ.[16] В страната в момента работят 4 атомни електроцентрали. Чернобилската АЕЦ бива поетапно изведена от употреба след аварията през 1986 година.

Пътната система е обширна, но зле поддържана. Правителството планира да завърши 4500 километра нови пътища до края на 2012 година.[17]

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Украйна е република. Сега действащата конституция е приета през юни 1996 г. Народът избира Парламент и Президент. Украинският Парламент (наречен Верховна Рада) се състои от 450 души и се избира за 4 годишен мандат, а Президентът — за 5. Премиерът и кабинетът се излъчват от Президента, а Парламентът ги одобрява.

Административно деление[редактиране | edit source]

Република Украйна административно е разделена на една автономна република (Крим), 24 области и 2 града със специален статут (Киев и Севастопол).

Административни области в Украйна са: Виницка, Волинска, Днепропетровска, Донецка, Житомирска, Закарпатска, Запорожка, Ивано-Франковска, Киевска, Кировоградска, Луганска, Лвовска, Николаевска, Одеска, Полтавска, Ровненска, Сумска, Тернополска, Харковска, Херсонска, Хмелницка, Черкаска, Черновицка и Черниговска област.

Население[редактиране | edit source]

Населението на Украйна възлиза 49,5 милиона жители, като през последните години е намаляло с един милион, било е 51 милиона. Гъстотата на населението 82,7 души на кв. км. Раждаемостта – 8,3 промила, смъртността е 14,3 промила, а прирастът отрицателен – минус 6,0 промила. Градското население е 71% от населението на страната.

Според преброяване от 2001 година[18] населението на Украйна е 48 457 000 души, като 77.8% от тях са украинци, 17.3% руснаци, а останалите са от над 100 други народности, между които и българи (0.4%).

Градове[редактиране | edit source]

1.Киев - Київ - 2 660 401
2.Харков - Харків - 1 464 740
3.Днепропетровск - Дніпропетровськ - 1 032 816
4.Одеса - Одеса - 1 007 131
5.Донецк - Донецьк - 999 975
6.Запорожие - Запоріжжя - 799 348
7.Лвов - Львів - 733 728
8.Кривой рог - Кривий Ріг - 696 667
9.Николаев - Миколаїв - 509 011
10.Мариупол - Маріуполь - 482 440
11.Луганск - Луганськ - 452 789
12.Макеевка - Макіївка - 375 992
13.Виница - Вінниця - 360 241
14.Симферопол - Сімферополь - 341 599
15.Севастопол - Севастополь - 340 353
16.Херсон - Херсон - 319 278
17.Полтава - Полтава - 309 960
18.Чернигов - Чернігів - 300 497
19.Черкаси - Черкаси - 293 271
20.Суми - Суми - 282 198
21.Горловка - Горлівка - 279 061
22.Житомир - Житомир - 277 875
23.Хмелницки - Хмельницький - 255 902
24.Днепродзержинск - Дніпродзержинськ - 249 530
25.Кировоград - Кіровоград - 248 367

Икономика[редактиране | edit source]

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източник[редактиране | edit source]

  1. ((en))  Ukrainians v.2. // holocaust-history.org. The Holocaust History Project, 2014. Посетен на 2014-03-18.
  2. Ukrainian GDP (PPP). // World Economic Outlook Database, October 2007. Международен валутен фонд (МВФ). Посетен на 2008-03-10.
  3. Can Ukraine Avert a Financial Meltdown?. // Световната банка. June 1998. Посетен на 2007-12-16.
  4. Figliuoli, Lorenzo и др. The IMF and Ukraine: What Really Happened. // МВФ. 31 август 2002. Посетен на 2007-12-16.
  5. Ukraine election: Yanukovych urges Tymoshenko to quit, BBC News (February 10, 2010)
  6. Child poverty soars in eastern Europe, BBC News, October 11, 2000. Retrieved on 2009-01-12.
  7. CIA World Factbook – Ukraine. 2002 edition. // CIA. Посетен на 2008-07-05.
  8. Skolotiany, Yuriy, The past and the future of Ukrainian national currency, Interview with Anatoliy Halchynsky, Mirror Weekly, #33(612), 2—September 8, 2006. Retrieved on 2008-07-05
  9. CIA World Factbook – Ukraine. 2004 edition. // CIA. Посетен на 2008-07-05.
  10. What are Middle-Income Countries?. // The World Bank – (IEG). Посетен на 2008-01-03.
  11. Pogarska, Olga. Ukraine macroeconomic situation – February 2008. // UNIAN news agency. Посетен на 2008-02-29.
  12. Industry of Ukraine. // Usndt.com.ua. Посетен на 2010-12-30.
  13. Structure export and import, 2006. // State statistics Committee of Ukraine. Посетен на 2008-07-05.
  14. Ukraine's gas sector (PDF). // Oxford institute for energy studies. с. 36 of 123. Посетен на 2008-07-05.
  15. UNWTO World Tourism Barometer, volume 6, UNWTO (June 2008)
  16. а б Nuclear Power in Ukraine. // World Nuclear Association. Посетен на 2007-12-22.
  17. Bose, Mihir. The long road to Kiev. // BBC, July 7, 2008. Посетен на 2008-07-29.
  18. http://www.ukrcensus.gov.ua/eng/results/general/nationality/