Виктор Юшченко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Виктор Юшченко
украински политик
Виктор Юшченко 
Роден: 23 февруари 1954
Хоруживка, дн. Украйна

Виктор Андрийович Юшченко (на украински: Віктор Андрійович Ющенко) е украински политик, лидер на коалицията Наша Украйна и президент на Украйна от 2005 г. Преди това той ръководи Националната банка на Украйна (1993-1999) и е министър-председател (1999-2001).

Като неформален лидер на коалиция „Наша Украйна“, той е един от главните кандидати на Президентски избори в Украйна (2004) през октомври-ноември. Драматичните избори бяха спечелени от Юшченко след прегласуване на балотажа между него и Виктор Янукович, подкрепян от правителството. Повторното гласуване, назначено с решение на Върховния съд на Украйна поради масова изборна измама в полза на правителствения кандидат, с лекота е спечелено от Юшченко (52% на 44%). Обществените протести провокирани от изборните злоупотреби изиграват съществена роля в президентските избори; и терминът Оранжева революция, на която Юшченко е считан за лидер, става характерен и за протестите.

Централен банкер[редактиране | edit source]

Виктор Андриович Юшченко започва кариерата си в банковото дело през 1967 г. От 1990 г. до 1993 г. заема длъжността заместник-председател и първи заместник-председател на АПК банка Украйна.

През 1993 г. Юшченко е назначен на длъжност председател на Националната Банка на Украйна. Върховната рада - парламентът на Украйна, отново го назначава през 1997 г.

Виктор Юшченко играе важна роля като централен банкер в създаването на националната валута в Украйна. Той спомага за икономиката на страната, като намалява инфлацията от над 10 000% до под 10%.

С дисертацията си на тема "Развитието на търсенето и предлагането на пари в Украйна" от 1998 г. получава докторска степен по икономика.

Министър-председател[редактиране | edit source]

През 1999 г. Юшченко е назначен за министър-председател от украинския президент Леонид Кучма. Правителството му, и главно заместник министър-председателката Юлия Тимошенко, е въвлечено в конфронтация с ръководители на отраслите за добив на природен газ и въглища. Това довежда до отстраняването на Юшченко от поста му.

Президентски избори през 2004 г.[редактиране | edit source]

Наближавайки края на мандата на президента Кучма, Юшченко се кандидатира за президент. Основният му съперник е министър-председателят Виктор Янукович. Чрез добавянето на социално партньорство и други либерални лозунги, присъединяването към НАТО и борбата с корупцията на Украйна, Юшченко модернизира политическата си платформа.

Правителството дава ограничен достъп на най-големите телевизионни компании за отразяване на събитията и поради тази причина Юшченко трябва да построи предизборната си кампания лице в лице с избирателите. През това време главният му съперник Янукович често се показва по новините, като обявява бащата на Юшченко, макар да е бил войник от Червената армия, за "нацист" въпреки факта, че е помагал на еврейската общност и дори рискувал живота си заедно с майка си, укривайки 3 еврейски момичета за 1,5 години по време на Втората световна война.

Оранжевата революция[редактиране | edit source]

Юшченко получава 39.87%, а Янукович 39,32% на първоначалното гласуване на 31 октомври 2004 г.. Въпреки, че е регистрирана 75% избирателна активност, се съобщава за доста нередности и злоупотреби и накрая никой от кандидатите не достига до 50% мнозинство на балотажа състоял се през 21 ноември 2004.

Юшченко и неговите привърженици отказват да приемат резултатите, подканени от твърденията за изборни измами.

Върховният съд отменя резултатите от изборите и нарежда повторно гласуване на балотажа за 26 декември. Юшченко спечелва изборите на повторното гласуване, но само с 52%.

Председателство[редактиране | edit source]

Многобройни уволнения и назначения на всички нива в изпълнителната власт бележат първите 100 дена от мандата на Юшченко. Част от новите постове назначени от него са: министър-председател - Юлия Тимошенко, ръководител на секретариата на президента - Александър Зинченко, секретар на Съвета за сигурност и отбрана - Петро Порошенко.

Уволнение на други членове на Оранжевата революция[редактиране | edit source]

Юшченко уволнява своето правителство начело с Юлия Тимошенко на 8 септември 2005 г. Първият опит на министър-председателя Юрии Йекануров да сформира ново правителство е на 20 септември, но получава 223 гласа от необходимите 226. На 22 септември с 289 гласа парламентът ратифицира неговото правителство.

През септември с.г. бившият президент Леонид Кравчук обвинява руският магнат Борис Березовски във финансиране на изборната кампания на Юшченко с копия от документи, показващи преводи на пари от фирми, ръководени от него. Березовски потвърждава за среща с представители на Юшченко в Лондон, както и че парите са били прехвърлени от компаниите му. Не отрича, нито потвърждава, че тези пари са били използвани в кампанията на Юшченко.

През август 2006 г. Виктор Янукович е назначен като новия министър-председател и то от Юшченко, което се смята за символ на сближаване с Русия.[1]

Първо разпускане на парламента[редактиране | edit source]

На 2 април 2007 г. Юшченко подписва заповед за разпускане на парламента и свикване на ранни избори.[2][3] Някои смятат разпускането за незаконно, тъй като никое от условията, предвидени по силата на чл. 90 от Конституцията на Украйна, не е изпълнено. Противниците на Юшченко заявяват, че той се опитва да узурпира функциите на Конституционния съд, посочвайки конституционни нарушения на парламента, като претекст за своите действия. Парламентът обжалва. Конституционният съд обещава да се придържа към решението си.

Междувременно продължава да се събира и забранява финансирането на нови избори, очаквайки решението на съда. На 7 май Юшченко незаконно уволнява трима от членовете на Конституционния съд на Украйна, предотвратявайки произнасянето на съда по указа за разпускане на парламента.[4]

Второ разпускане на парламента 2007 г.[редактиране | edit source]

На 9 октомври 2008 г. Юшченко отново прави опит за разпускане на парламента, като обявява провеждане на нови избори с дата 7 декември. В защита на своите действия Юшченко заявява: „ Дълбоко съм уверен, че демократическата коалиция е разрушена от едно единствено нещо-човешката амбиция. Амбицията на един човек. ” Политически групи, включително и членове на неговата партия „Нашата Украйна”, оспорват изборите и обещават да обжалват това решение в съда.[5][6]

През декември 2008 г. в резултат на задкулисни бунтове на членове на “Our Ukraine People’s self defense party” е създадена ревизирана коалиция между членовете на OU-PSO, Defense Bloc ,блока на Юлия Тимошенко/BYuT/ и LB, увеличавайки размера на управляващата коалиция с още 20 члена. В отговор на журналистически въпроси Юшченко казва: „ Факт е , че така наречената коалиция, е създадена на базата на политическа корупция, и ще може да работи само и единствено ако Комунистическата партия се присъедини към нея. Говорейки обаче за такъв вид коалиция, е още по-срамно.” Виктор Юшченко посочва също, че желанието на Юлия Тимошенко да запази своя пост на министър-председател е основния мотив за създаването на тази коалиция, посочва също и намеренията си да изгони депутатите, гласували в подкрепа на коалицията.

Юшченко твърди, че конфликтите му с Тимошенко не са лични, а се дължат на неточността на конституционните реформи през 2004 г.[7]

Президентски избори 2010 г. и по-късна кариера[редактиране | edit source]

На 10 ноември 2009 г. Виктор Юшченко се кандидатира за втори мандат като президент с избори, които трябва да се проведат на 7 януари 2010 г.[8] По врема на кампанията си, Юшченко определя своите опоненти – Тимошенко и Янукович като хора , които няма да се грижат за съдбата на Украйна и нейните интереси. „Това са двама политически авантюристи” , отбелязва също, че украинската независимост и сувернитет в момента са по-застрашени дори от преди 5- 10 години.[9]

На първия кръг от проведените избори Юшченко спечелва едва 5,45% от гласовете и отпада.[10][11] Неговите резултати стават едни от най-лошите в президентската история.[12][13] Юшченко заявява желанието си да продължава да отстоява демокрацията в Украйна.

„Украйна е европейска демократична държава” казва Юшченко на избирателната секция. „ Това е една свободна нация и едни свободни хора” В следващите дни той заявява, че Украйна няма достоен заместник за неговия пост. „ И двамата кандидати са отчуждени от национални, европейски и демократични ценности. Не виждам различия между тях.” Юшченко не присъства на церемонията на президент Янукович.

На 10 март 2010 г. Юшченко посочва, че бъдещите му планове ще зависят в голяма степен от действията на президента Янукович.[14] Ден по- рано начело на демократическата опозиция застава Юлия Тимошенко. Юшченко предупреждава, че „ всяка политическа сила, която се обединява с Тимошенко ,завършва зле.”[14]

На 31 май 2010 г. Юшченко заявява, че неговата най-голяма и най-сериозна грешка е била да допусне Тимошенко 2 пъти да застане на власт.[15]

Политически позиции[редактиране | edit source]

На 31 март 2009 г. в обръщение към нацията Юшченко предлага радикални промени в икономически и социален план, които да подобрят сегашните условия в Украйна и да се обърне внимание на постоянните структурни проблеми в политическата система на Украйна.

Това, което Юшченко нарича „следващата голяма стъпка за справедливост и просперитет в Украйна” включва следните предложения:[16]

  • възстановяване на финансовата стабилност в страната, чрез прилагане на МВФ реформи и балансиран бюджет;
  • премахване на парламентарния имунитет;
  • справедлива пенсионна система на базата на броя на годините работа и получаваната заплата;
  • приемане на реалистичен държавен бюджет за 2009 г., който ще намали инфлацията
  • премахване на държавната намеса в селското стопанство.
  • членство в ЕС и увеличаване на търговията и същевременно подобряване на отношенията с Русия;
  • възможност гласоподавателите да избират членовете на парламента в областите, в които живеят
  • създаване на двукамарен парламент, с цел постигането на стабилност в законодателната система;
  • намаляване на броя на членовете в парламента.

Юшченко също се застъпва за членство на Украйна в НАТО[17] и е против насърчаването за приемане на руски език като втори държавен в Украйна.[18]

Според Юшченко добро бъдеще за страната е невъзможно без национално единство.[19] Юшченко също така е за създаване на единна православна църква в Украйна.

Според Юшченко трудностите в отношенията на Украйна и Русия се дължат на факта, че страните имат различна ценностна система.[20] Той призовава за граници между Русия и Украйна. По време на предизборната кампания през 2010 г. Юшченко заявява, че Русия отново е фактор в предстоящите избори и предупреждава за „ намеса” от страна на Москва при раздаването на руски паспорти на жителите на Крим .[21] Също така заявява / на 10 декември 2009 г./ , че Русия е приятелска страна и ще бъде голяма грешка за Украйна ако загуби тези отношения, или забави развитието им „ Аз вярвам, че ще се появят политици в Русия, които ще зачитат правата на всички съседи, включително и на Украйна’’[22]

Културен и политически образ[редактиране | edit source]

Като политик Виктор Юшченко се смята за западно ориентиран украински националист. Той подкрепя развитието на Украйна в посока на Европа и НАТО, насърчава реформите на свободния пазар, образованието и социалната система, запазването на украинската култура, реконструктиране на важни исторически паметници. Опонентите му / а също и някои от поддръжниците му/ понякога го критикуват въз основа на неговата нерешителност и потайност, докато защитниците му преписват тези неща на отдадеността на Юшченко на работатата в екип, търсенето на консенсус и преговарянето.

Посланникът на САЩ в Украйна Джон Ф. Тефт описва Юшченко, като обяснява дискредитираността му сред населението с неспособността му да бъде лидер, непрекъснатият конфликт с Юлия Тимошенко, излишната му връждебност към Русия и неговите амбиции към НАТО.[23]

Обществено мнение[редактиране | edit source]

През 2008 година популярността на Виктор Юшченко пада до под 10 % .[24] Според анкета, направена от Киевския международен социален институт в периода 29 януари-5 февруари 2009 година , малко над 70 % от украинските избиратели смятат, че Юшченко трябва да напусне поста, а малко над 19 % смятат,че трябва да остане.

Според проучване на общественото мнение от FOM-Ukrine през септември/октомври 2009година – 88,5% от анкетираните не подкрепят действията на Юшченко като президент , а само 6,7% ги приветстват.[25]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Ukraine comeback kid in new deal 4 August 2006
  2. Ukraine president dissolves Parliament and calls for elections. // International Herald Tribune. 2007-04-02.
  3. On stopping ahead of schedule powers of Verhovna Rada of Ukraine. // Order of President of Ukraine. 2007-04-02.
  4. Supreme Court Restores Stanik As Constitutional Court Judge. // Ukrainian News agency, 2008-03-27.
  5. reuters.com, Ukraine president sets parliament election for Dec 7
  6. ap.google.com, Ukraine's president sets date for new election
  7. Yuschenko describes his relations with Tymoshenko an internal affair, Interfax-Ukraine (March 29, 2009)
  8. Yushchenko registered as a nominee for presidential election. // ForUm. Посетен на 2009-10-27.
  9. Yushchenko: Ukraine's independence, sovereignty currently jeopardized, Kyiv Post (November 21, 2009)
  10. Шаблон:Uk icon Central Election Commission Candidate Results, CEC Ukraine (January 19, 2010)
  11. TABLE-Ukraine's presidential election results, Kyiv Post (January 18, 2010)
  12. Кому достанется трезубец // Trud, 19 January 2010
  13. Ющенко войдет в мировую историю со своим результатом на выборах // Regnum, 17 January 2010
  14. а б Yushchenko jumps back into political fray, visiting relatively friendly territory in Lviv, Kyiv Post (March 11, 2010)
  15. Yushchenko told about his 'worst mistake', Kyiv Post (May 31, 2010)
  16. The Next Big Step: Fairness and Prosperity for All Ukraine, Viktor Yushchenko elections website
  17. Yushchenko: Ukraine has every chances to be European Union member, Kyiv Post (October 16, 2009)
  18. 'The Problems Began After the Orange Revolution', Spiegel Online (July 9, 2009)
  19. Yuschenko says good future for Ukraine impossible without national unity, reconciliation, Interfax-Ukraine (October 14, 2009)
  20. Yushchenko: in case of victory of Yanukovych or Tymoshenko, all we to sing Murka, UNIAN (December 23, 2009)
  21. Monday Morning: Yushchenko says NATO needed to safeguard independence, Kyiv Post (September 28, 2009)
  22. Yushchenko: Politicians respecting Ukraine's rights will appear in Russia, Kyiv Post (December 10, 2009)
  23. Шаблон:De icon/(на английски)US-Probleme in der Ukraine: Fatales Spiel mit falschen Freunden, Der Spiegel (December 2, 2010)
  24. Russia's neighbours go their own way by Bridget Kendall, BBC News (21 August 2008)
  25. Poll: Ukrainians not supporting activities of president, premier, Kyiv Post (October 12, 2009)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Viktor Yushchenko“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  

Външни препратки[редактиране | edit source]

Web sites and pages
News and articles

Вижте също[редактиране | edit source]

Валерий Пустовойтенко министър-председател на Украйна (1999 – 2001) Анатолий Кинах
Леонид Кучма президент на Украйна (2005 – 2010) Виктор Янукович